№ 16498
гр. ****, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110149574 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**** срещу О. И. П., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника
топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът О. И. П. бил потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за
него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ***** на потребители в гр. ****, одобрени с решение на **** от 2016
г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот,
находящ се в гр. ****, ж. к. „*****, абонатен № ****, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**** През отоплителния сезон
1
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било
уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на
15.04.2022 г. по ч. гр. д. № ****о описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК,
което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника О. И. П. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от страната, с която е
отправено искане за доброволно заплащане на процесните задължения. С молба с вх.
№ **** от 09.03.2023 г. ответникът е представил сключено между него и ищцовото
дружество споразумение от 09.03.2023 г., съгласно което О. И. П. се задължава да
заплати на ***** вземанията, предмет на настоящото съдебно производство, на шест
месечни вноски, последната от които е с падеж 09.09.2023 г. В становище, постъпило
по делото на 13.04.2023 г., ищецът е потвърдил сключването на описаното
споразумение.
С последваща молба, подадена на 14.07.2023 г., ищецът е заявил, че ответникът е
заплатил и последната вноска по сключеното между страните споразумение, с което е
погасил всички процесни задължения. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото плащането е
извършено в хода на процеса.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът О.
И. П. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се
в гр. **** ж. к. „*****, абонатен № ****, дължи на ***** следните парични суми: 1/
сумата от 647,49 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
2
периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 121,75 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.03.2022 г.; 3/ сумата от 37,21 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 8,36 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г., начислена върху такса за дялово
разпределение, за които на 15.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ ****о описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-
ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а
именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и
изискуемостта на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта
на начислени върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от
наличието на главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава спрямо същите.
Не е спорно между страните по делото, че в хода на процеса ответникът е
заплатил всички процесни вземания въз основа на сключено извънсъдебно
споразумение (л. 52), а именно 684,70 лева - главница, 130,11 лева - лихва за забава,
72,23 лева - лихва за забава от датата на предявяване на иска до датата на сключване на
споразумението, и 100,00 лева - съдебни разноски.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Сключеното в хода на
процеса – на 09.03.2023 г. – споразумение, последвано от изплащането на
претендираните задължения в пълен размер, което не се оспорва от ищцовото
дружество, представлява признание за наличието на изискуемите материалноправни
предпоставки за уважаване на исковите претенции. Така направеното от ответната
страна признание на фактите по делото съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 175
ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е извършено след подаването на
исковата молба на 12.09.2022 г., съответно - след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 11.03.2022 г., предявените установителни искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните вземания, но
след образуването на съдебното производство. Поради тази причина ответната страна
следва да заплати разноски на ***** за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева за исковото производство и 50,00 лева за заповедното
производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявените от „****, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление гр. ****, ул. „***** срещу О. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр.
****, ж. к. **** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът О.
И. П. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се
в гр. **** ж. к. „*****, абонатен № ****, дължи на ***** сумата от 647,49 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г.
до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума, сумата от 121,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата от
37,21 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума, и сумата от 8,36 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2019 г.
до 01.03.2022 г., начислена върху такса за дялово разпределение, за които на
15.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа
СРС, 47-ми състав, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА О. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр. ****, ж. к. **** да заплати
на „****, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „***** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, и сумата от 50,00 лева,
4
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5