Решение по дело №29/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 64
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20234500500029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Русе, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т. Черкезова
Членове:Галина Магардичиян

Николинка Чокоева
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500029 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М. О. А., действащ лично и със съгласието на своята майка Е. О. А.,
чрез пълномощника си адв. П. Х., е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр. д. № 4688/2022 г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск с правно основание чл. 150 от СК в размера над 320
лева до 500 лева. Развива оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. С въззивната жалба и в откритото съдебно заседание
пред настоящата инстанция ангажира нови доказателства по въззивното дело
по см. на чл. 266 от ГПК във връзка с доходите на майката, разходите за
погасяване на ипотечен кредит и здравословното състояние на
непълнолетния. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което искът да се уважи в пълен размер. Претендира деловодни разноски за
двете инстанции.
Ответникът по жалбата излага съображения за нейната неоснователност
и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
обосновано.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е постъпила в законния срок, подадена е от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява частично
основателна.
М. О. А., лично и със съгласието на майка си Е. О. А., е предявил против
ответника О. В. А. – негов баща, иск за увеличение размера на издръжката,
определен с одобрената между страните спогодба по гр. д. № 4366/2021 г. по
описа на РРС, с правно основание чл. 150 от СК, за сумата от 500 лева ведно
със законната лихва от завеждане на делото.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като е
възразил, че не са налице основания за изменение на определената със
съдебната спогодба издръжка, тъй като няма изменение в обстоятелствата,
при които е определен предходният размер от 280 лв., както и че има
задължение за издръжка към другото си непълнолетно дете.
Районният съд е приел, че от предходното определяне на издръжката е
изминал период от около една година, през която са се променили
възможностите на ответника да заплаща издръжка на ищеца. Годишната
инфлация за септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. била 15.6 % според
данните на НСИ, а размерът на минималната работна заплата се увеличил от
650 лв. на 710 лв. С обжалваното решение е уважен частично предявеният иск
за издръжка до размера на 320 лева. Решението в частта, с която искът е
отхвърлен над този размер до 500 лева месечна издръжка, е предмет на
разглеждане в производството пред окръжния съд.
От представените писмени доказателства – л. 43 от
първоинстанционното дело е видно, че ответникът получава брутно трудово
възнаграждение в размер средно на 1 876.69 лв., като тенденцията към
септември 2022 г. е за неговото увеличение, има задължение за издръжка и
към другото непълнолетно дете на страните Н. О. А.. Майката Е. О. А.
реализира доходи в размер под минималната работна заплата, което се
установява от представените пред въззивната инстанция доказателства –
удостоверение за декларирани данни от НАП и удостоверение за получавани
доходи по граждански договор в размер на 540.54 лв. месечно, като
2
същевременно изплаща ипотечен кредит, чиито месечни вноски са в размер
на 226.47 лв., видно от представения погасителен план. Ищецът М. О. А.
понастоящем е ученик в 11 клас и е национален състезател към Българската
федерация по скокове батут, за което плаща месечен членски внос в размер на
50 лв. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, свързани
със специфични негови потребности по повод установени стоматологични
проблеми и необходимостта от поставяне на шини, като необходимата за
лечението сума е 1 800 евро.
В производството пред въззивната инстанция са изслушани
непълнолетният М. О. А. и неговата майка Е. О. А.. В показанията си изнасят
данни за доходите на семейството и средствата, необходими месечно на М.
във връзка със спортната дейност, учебния процес и здравословното
състояние. Заболяването атопичен дерматит, с което е диагностициран, се
характеризирало с периоди на затишие и обостряне и през 2021 г., когато е
постигната спогодба с ответника за размера на издръжката, не е било във фаза
на обостряне. В настоящия момент използвал медицинска козметика,
включваща три препарата за лице и медицински шампоан на стойност около
100 лв. Освен това заболяване, М. се нуждаел и от ортодонтско лечение, за
което имал изготвен план. Ако не се проведе, можело да се стигне до
влошаване състоянието на зъбите, дори до загуба, тъй като били криви и не
можело да се почистят добре. За цялото лечение били необходими 3 600 лв.
Като национален състезател, от М. се изисквало поддържане на
определена форма и килограми, както и трупане на маса, за което приемал по-
голямо количество качествена храна с високо съдържание на протеини. Имал
сключен договор с Българската федерация по скокове батут, по силата на
който му отпускали средства в размер на 325 лв. месечно, които обаче се
разходвали единствено за възстановяване, тъй като спортът е опасен, скачал
от осем метра височина и често се случвали контузии. Напрежението, което
получавал в краката при тези скокове било голямо и използвал по-дебели
чорапи, които предпазвали и от образуване на мазоли, но за около седмица се
късали, а цената им била около 10 лв. за чифт.
Заради дълги отсъствия от училище, когато е на състезание, М.
посещавал 4-5 пъти месечно уроци по математика, като най-евтиният такъв
бил 20 лв. Като ученик в 11 клас, профилирана подготовка, си избрал профил
3
български език и френски език, което налагало закупуване на учебници и
помагала на обща стойност около 500 лв. Отделно от това се явявал на изпити
по френски език, за което също заплащал такси – 90 лв. за ниво Б1 и 120 за
ниво Б2.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
приема, че въззивната жалба е частично основателна. Нормата на чл. 150 от
СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към
нея може да бъде изменена или прекратена. Докато при определяне на
необходимия размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете, съдът
съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за
изменение на вече определена от съда издръжка, следва да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение в нуждите на детето,
тъй като същото е вече в 11 клас и се обучава в профилирана паралелка с
изучаване приоритетно на български, френски, английски и испански език. За
задоволяване на тези образователни потребности, нужните средства са се
увеличили. Твърди се, че покупателната стойност на средствата, давани за
издръжка, най-вече за по-големите количества протеинова храна, необходими
за всеки активно спортуващ, е намаляла през посочения период от определяне
на предходната издръжка до подаване на исковата молба. Въведени са
твърдения за нарасналата инфлация, обстоятелство ноторно известно на съда,
в резултат на което са нараснали и нуждите на детето от повече средства за
храна, дрехи и обувки, както в ежедневието, така и при осъществяване на
тренировките. При изслушването на непълнолетния от въззивния съд се
установи, че неговият спорт е опасен, скача от осем метра височина и
напрежението, което получава в краката е доста голямо и за около седмица
чорапите се късат. Затова те са по-дебели, предпазват от образуване на
мазоли, а цената им е около 10 лв. за чифт. През последната година са
нараснали нуждите на М. и от специализирана козметика предвид обостряне
на атопичния дерматит, с който е диагностициран и за което месечно са му
необходими около 100 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд, при
4
постановяване на решението си, взема предвид всички новонастъпили факти
и обстоятелства, за които по делото са представени доказателства. Поради
това съставът отчита и допълнителните специфични потребности на детето,
свързани със здравословния му проблем и необходимостта от ортодонтско
лечение – поставяне на шини на зъбите, за което е необходима значителна
сума.
Ново обстоятелство са и възможностите на ответника да дава издръжка,
които са се увеличили, като в същото време доходите на ищеца са намалели.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната,
съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които бащата е сключил спогодба за размера на
месечната издръжка, която да заплаща в полза на непълнолетния си син.
Следователно, налице са предпоставките за основателността на иска –
трайно изменение в потребностите на детето, което прави иска доказан по
основание и следва да се уважи в размер от 400 лв. До този извод въззивният
съд стигна, съобразявайки трудоспособността на бащата и задължението му
за издръжка към друго дете, като останалата част от издръжката, ведно с
ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се
поемат от майката, която също е трудоспособна, макар и с по-ниски доходи.
По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че решението
на РРС следва да се отмени частично в отхвърлителната част от 320 лв. до 400
лв., ведно със законната лихва, като до този размер претенцията се уважи. В
останалата отхвърлителна част над 400 лв. до 500 лв., решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер
още 109.10 лв. за адвокатско възнаграждение в първата инстанция и
съразмерно с уважената част от жалбата за въззивната инстанция – 222.22 лв.
адвокатско възнаграждение на адв. П. Х. за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА.
Ответникът по жалбата е претендирал разноски за въззивната
инстанция, но не е представил доказателства за извършени такива, поради
което не следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи допълнителна
държавна такса от 115.20 лв. върху увеличения размер на издръжката по
5
сметка на ОС Русе, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1479/25.11.2022 г., постановено по гр. д. № 4688
по описа за 2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл. 150 от СК за присъждане на месечна издръжка на
непълнолетния М. О. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка Е. О. А., ЕГН ********** за разликата над 320 лв. до 400 лв.,
ведно със законната лихва, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетния си
син М. О. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка Е. О. А., ЕГН ********** още 80 (осемдесет) лв. месечна издръжка,
като целият размер е 400 лв., считано от 08.09.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1479/25.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 4688/2022 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е
отхвърлен горният иск над 400 лв. до 500 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Е.в.* №* да заплати
на М. О. А., ЕГН ********** от гр. Р., действащ лично и със съгласието на
майка си, със съдебен адрес гр. Р., ул. „А. К.“ № *, ет. *, чрез адв. П. Х.,
сумата от още 109.10 лв. – деловодни разноски за първата инстанция
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Е.в.* №* да заплати
на адв. П. Х. от АК Русе, със съдебен адрес гр. Р., ул. „А. К.“ № *, ет. *,
сумата от 222.22 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Е.в.* №*, да заплати
по сметка на Окръжен съд Русе сумата от 115.20 лв. държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7