РЕШЕНИЕ
№ 1040
гр. Варна, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110202920 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Й. М. срещу Наказателно постановление
(НП) № 25-0460-000654 от 04.06.2025 г., издадено от ВПД началник група в
ОДМВР – Варна, 05 РУ – Варна, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, доколкото при извършване на нарушението, изразяващо се
в неспиране на знак Б2 от ЗДвП (знак „стоп“), е приел, че е пропуснат от
полицейския автомобил предвид даването на светлинен сигнал, поради което
и подминал пътния знак с много ниска скорост. Отправя искане за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, явява се лично. Поддържа жалбата и искането за отмяна на
наказателното постановление.
1
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ВПД
началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Варна, редовно призован, не
изпраща представител, представя писмени бележки, в които процесуалният
представител гл. ю.к. Катя Лукова – Атанасова изразява становище за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.05.2025 г. вечерта св. А. Л. М. бил назначен в наряд 547 по
участък 1-4, заедно с колегата си И. П. М. (служители в 05 РУ – Варна). След
проведен инструктаж събрали техническото оборудване като дрегери,
алкотест и излезли за изпълнение на служебните си задължения. Първото
място, към което се насочили, било магазин за хранителни стоки към ВСУ, на
пътен възел „Ален мак“, от главен път 1-9 в посока ул. „П. П.“ към ВСУ. От
дясната страна се намирал изходът на пътния възел, където автомобилите се
включвали в движението от самия главен път. Пътувайки в полицейския
автомобил св. М. забелязал л.а. „Шкода“, с рег. № *, управляван от
жалбоподателя М., който не спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!“ и продължил движението си в права посока на около
7-8 метра след самия знак.
Полицейският служител подал звуков сигнал, но поради липса на
реакция, започнал да присветва с къси и дълги светлини, за да избегне
произшествие с автомобила. Жалбоподателят продължил в права посока и се
наложило св. М. да спре управлявания от него полицейски автомобил, за да
избегне пътно-транспортно произшествие. След пускането отново на
светлинен и звуков сигнал жалбоподателят отбил, като последвал спор между
него и полицейския служител. Св. М. искал да предупреди жалбоподателя да
съобразява поведението си с пътните знаци, но последният започнал да излага
аргументи, че на този знак спират само учебни коли и т.н., което показало
липсата на критичност към извършеното от него нарушение.
При това положение св. М. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 6, т. 1 ЗДвП,
2
който АУАН жалбоподателят М. подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) срок не е било
депозирано писмено възражение срещу съставения на водача АУАН.
На 04.06.2025 г. И. Руменов Андонов – ВПД началник на група в
ОДМВР – Варна, 05 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. А. Л. М. и писмени
доказателства и доказателствено средство: АУАН, справка за
нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява
изцяло от показанията на св. А. Л. М., които са вътрешно непротиворечиви,
последователни и логични, а освен това съответстват и на представените по
делото писмени доказателства, както и на редовно съставения акт за
установяване на административно нарушение. От показанията на св. М. се
установява, че на процесната дата, час и място жалбоподателят М. не е спрял
на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. М. подкрепят и
затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа
на направените от съда фактически изводи.
Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото
писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и
непротиворечиви.
3
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В чл. 45 от Правилника за прилагане на ЗДвП са посочени, изобразени
и дефинирани пътните знаци относно предимството - група "Б", измежду
които е и пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2025 г.
около 20,58 часа в гр. Варна, на пътен възел „Ален мак“ от главен път І-9 в
посока улица „П. П.“ жалбоподателят М. не е съобразил своето поведение с
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Съдът не приема възражението, че жалбоподателят се е объркал от
подадения светлинен сигнал, който възприел като пропускане от страна на
полицейските служители, доколкото от разпита на св. М. се установява, че
светлинният сигнал е подаден едва след като жалбоподателят е подминал
пътния знак. Действително управлението на моторно превозно средство е
свързано със съобразяване на много обстоятелства – пътна обстановка,
4
трафик, метеорологични условия и т.н., което може да доведе до объркване на
шофьора, пропускане на знак и т.н., което обаче може да бъде изключително
опасно и да доведе до тежки последици за живота, здравето и имуществото на
хората. Въпреки това определени нарушения биха могли да бъдат възприети
като маловажен случай, какъвто обаче настоящият случай не е.
За да бъде направена тази преценка следва да се съобрази дефиницията
за маловажен случай, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на
ЗАНН. Съгласно тази дефиниция "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай действително не са настъпили вредни последици,
но мястото, където е извършено нарушението, се характеризира с интензивен
трафик, към момента на деянието е възникнала непосредствена опасност от
настъпване на пътно-транспортно произшествие с полицейски автомобил и не
на последно място жалбоподателят не е проявил критичност към своето
поведение, а напротив започнал е спор с полицейския служител относно
необходимостта да се спира на посоченото кръстовище въпреки наличието на
пътен знак, задължаващ го да го направи.
От субективна страна предвид формалния характер на престъплението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът М. е подминал пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, за
съществуването на който знак е знаел и преди това, доколкото заявява, че
познава добре този пътен участък, както и знае за посочения знак от преди
датата на нарушението.
По отношение на наказанието:
Приложима в случая е санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 1 ЗДВП, съгласно която се наказва с глоба в размер на 150 лв. всеки, който
не спазва предписанието на пътните знаци.
5
Административнонаказващият орган погрешно като санкционна
разпоредба е посочил пр. 3 на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която се
наказва с глоба в размер на 150 лв. всеки, който не спазва предписанието на
другите средства за сигнализиране.
Действително е налице нарушение на материалния закон, за което обаче
законът изрично е предвидил задължение за съда да постанови съдебен акт, с
който да измени наказателното постановление като приложи закон за еднакво
наказуемо нарушение, а именно санкционната разпоредба чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 1 ЗДвП вместо посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 3 ЗДвП.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено само в частта относно приложимата
санкционна разпоредба.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
Община Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и предвид представянето само на писмени
бележки от въззиваемата страна по делото съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение е в размер на по 80,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0460-000654 от 04.06.2025
г., издадено от ВПД началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Варна, с което
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗДвП на Е. Й. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП, като вместо санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗДвП
6
прилага закон за еднакво наказуемо нарушение - санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Й. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „Рила“ № 18,
ет. 5, ап. 10 ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, ЕИК *, сумата от 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7