РЕШЕНИЕ
№ 1040
гр. ****, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500739 по описа за 2022 година
Настоящото въззивно производство се развива след постановено решение на ВКС
60268/25.03.2022 по гр.д.№ 391/2021, с което е отменено решението на ВОС №
1424/12.11.2021 по в.гр.д.№ 2778/2021.
Образувано е по повод подадената въззивна жалба вх.№ 263705/1.09.2021 от
„Енерго-Про България Продажби”АД със седалище и адрес на управление гр.****
бул.**** „**** *******“, представлявано от ****, **** и ****–членове на УС, срещу
решението на ВРС № 3768/07.08.2020г по гр.д.№ 19428/2019г, с което е прието по
отношение на ответното дружество, че ищецът Б. Д. Д. НЕ ДЪЛЖИ сумата от 6 723,26лв,
начислена вследствие на неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия
за периода 26.10.2017г-25.10.2018г за обект с адрес: обл.****, общ. ****, гр.****, ул.„****“
№ 2, с кл.№ **** и аб.№ **********, обективирана във фактура № **********/08.10.2019г.,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Счита решението на РС за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода
на процеса доказателства.
Твърди се, че са били налице всички предпоставки за извършване на корекция на
сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура и затова е налице правно
основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл.50
ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 ЗЗД.
При извършване на проверката е бил изготвен КП, отговарящ на всички изисквания,
който отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с
разпоредбата на чл.47 ал.2 ПИКЕЕ.
Твърди, че ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху
1
нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване от СТИ и преминаването през
точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може
да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда
имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на отв.дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД, да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1
ЗЗД, предл. първо от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
В случай, че съдът счита разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ за неприложима към
конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая
се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се
дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба
на ел. енергия.
Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на ел.енергия като
всички предпоставки за възникване на правото на отв.дружество да извърши тази
законосъобразна процедура са изпълнени.
По изложените съображения моли за отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на предявения
иск
Претендира се присъждането на разноски изцяло като бъде осъдена ответната страна
да му заплати разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Б. Д. Д. изРАЗЯВА становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за потвърждаване първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Процесната сума не
се дължи, тъй като липсвали законови основания за това.
Моли за присъждане на разноски.
В исковата си молба Б. Д. Д. излага, че като собственик на описания обект и
потребител на ел.енергия бил уведомен от отв.дружество за извършена контролна проверка
на СТИ, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел.енергия и
затова на осн.ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел.енергия, като му била
начислена посочената сума.
Счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията; че не е
изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи”
АД за извършване на периодични проверки; не са били представени доказателства за
реалното доставяне на количеството ел.енергия посочено в корекционната справка, периода
на извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността
на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури.
Затова счита, че не дължи тази сума, тъй като не е консумирал начисленото с
корекцията количество ел.енергия.
Не следвало да му бъде начислявана ел.енергия, за която вече веднъж били
извършени редовни плащания.
Оспорва на адреса да е била доставяна ел. енергия в посочените количества.
Не се установявало по безспорен начин, че това било реално консумираната енергия.
Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение.
Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия,
2
периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Счита, че клаузата, въз
основа на която е била извършена корекцията, за лишена от законово основание. Оспорва
правото на отв.дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване.
Поддържа, че проведената корекционна процедура била незаконосъобразна. Към
датата на извършване на проверката липсвали валидни ПИКЕЕ, доколкото част от
текстовете на нормативния акт били отменени с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл. състав.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че не дължи на отв.дружество допълнително
начислената за плащане сума в размер на 6 723,26лв, начислена вследствие на неправомерно
извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода 26.10.2017г-25.10.2018г за
обект на адрес: гр.****, обл.****, общ ****, ул.„****, с кл.№ **** и аб.№ **********,
обективирана във фактура № **********/8.10.2019г, както и да му се присъдят сторените по
делото разноски.
Отв.дружество “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез представения писмен
отговор излага становище за неоснователност на предявения иск.
Възразява, че процесната сума се дължала по реален отчет като цена за потребено
количество ел.енергия, на осн.чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че по повод извършена техническа проверката бил съставен КП,
отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Записани били показанията на тарифите на
електромера, след което същият бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и
изпратен за експертиза в БИМ.
На 30.09.2019г била извършена метрологична експертиза, при която било установено,
че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно
прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по трета и четвърта тарифи.
Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената проверка и за издадената
фактура. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
претендира присъждането на разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно
съединеният с него акцесорен иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в
договорни отношения за доставка на електроенергия за периода на извършената корекция на
сметката.
От съдържанието на КП № 1105139/25.10.2018г /л.30-I/ се установява, че при
контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на
потребление на ищеца с с кл.№ **** и аб.№ ********** в присъствието на
представител на абоната – Д.Б. Д.а /дъщеря/ било установено наличие на показания от 28
296кВТч по тарифа 1.8.3 и от 007133кВтч по тарифа 1.8.4, поради което електромерът е
свален за извършване на експертиза от БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с
пломба № 507030.
От КП № 2265/30.09.2019г от БИМ, ГД „МИУ”, РО–**** се установява, че липсвали
механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на
необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против
3
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера.
От проверката на показващото устройство на електромера се установило, че при
продължително включване отчитало без грешка. При софтуерно четене била установена
външна намеса в тарифната схема на електромера ; в Тарифа Т3 имало записани
028296,9кВтч и 007133,9 кВтч – записани в Т4, която не била визуализирана на дисплея.
Като крайното заключение е било, че електромерът не съответства на техническите
характеристики, отговарял на изискванията за точност при измерване на СТИ /л.33-I/.
По делото е представено становище за начисляване на ел.енергия към КП №
2265/30.09.2019. за кл.№ **** и аб.№ ********** е начислена допълнително общо
количество ел. енергия в размер на 35429кВтч за периода от 26.10.2017г. - 25.10.2018г.8
/л.34-I/.
Процесното количество ел.енергия е било остойностено за сумата от 6723,26лв,, за
която е била издадена ф-ра № **********/8.10.2019г /л.35-I/ представляваща левовата
равностойност на начислена за електромер фабр.№ 111402156615008 ел.енергия за периода:
26.10.2017г - 25.10.2018г.
Представен е и протокол № М1017802 от 25.01.2016 г. за монтаж на процесния
електромер с № 111402156615008, от който е видно, че е бил монтиран в обекта на
потребление с по Т1-000000 и Т2–000000.
По делото са приложение и писма с изх.№. 55526_КП1105139_ 1/08.10.2019г и №
55526_КП1105139_2/08.10.2019г., към които са приложени КП и процесната фактура. (л.41 и
л.42), като същите са връчени на абоната, видно от находящите се на л.43 и л.44) от делото
обратни разписки.
Според заключението на в.л.инж.В.З. се установява, че процесният електромер е бил
метрологично точен към датата на извършване на проверката.
С оглед извършеното вмешателство в програмните параметри на СТИ са били налице
техническите предпоставки за прилагането на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013г. Натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.3 от 28296кВтч и в регистър 1.4 в размер на 7133кВтч
било преминало през СТИ. Равностойността му е определена съобразно определените от
ДКЕВР цени.
Съобразно дадените от ВКС указания в настоящата инстанция е допусната нова СТЕ.
Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено заключение на в.лице е направен извод, че фактурираното като
консумирано за едногодишен период количество ел.енергия от общо 35 429кВтч, натрупано
в скрития регистър, реално не би могло да бъде консумирано за период от една година, а за
много по – продължителен. При липсата на данни за началния момент на параметризация
/при този вид СТИ не може да бъде установена/, то следва да се мисли, че това е дата, близка
до датата на монтажа и до датата на демонтажа на въпросното СТИ.
Така максималното количество ел.енергия, което би могло да се натрупа в скрития
регистър за период от една година, възлиза на 15361кВтч, което остойностено по
определените от КЕВР цени за технологични разходи, действали за този период, възлиза на
2429,18лв , върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 485,84лв или общият
сбор е равен на 2915,01лв.
Предвид дадените от ВКС задължителни указания относно приложимите материално-
правни норми, следва, че искът е доказан до горепосочения размер за фактурирания
едногодишен период.
Гореизложеното налага извода за частична неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск до посочения размер на 2915,01лв за процесния
едногодишен период от 26.10.2017-25.10.2018г и за основателност за разликата над тази
4
сума до общо претендираната от 6723,26лв, за която е била издадена фактура за
едногодишен период № **********/8.10.2019.
Достигането до частично съвпадащи крайни правни изводи налагат частичната
отмяна постановеното от ВРС решение и вместо него предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на отхвърляне до горепосочената сума от 2915,01лв.
За разликата над нея до размера от 6723,26лв предявеният отрицателен
установителен иск като основателен следва да бъде уважен и в тази част решението на ВРС
да бъде потвърдено.
Гореизложеното налага изменение на решението в частта за разноските, като в полза
на въззиваемата страна - ищец бъдат присъдени разноските съразмерно уважената част от
иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, а в полза на въззивното дружество - ответник – съразмерно
отхвърлената част от претенцията, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
От данните по делото е видно, че страните са направили разноски за съответните
инстанции, както следва:
В четирите производства ищецът е бил представляван от адв.А. безплатно като
социално слаб, при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв и затова е отправено искане да бъде
определено възнаграждение на процесуалния представител чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, но не по-
малко от минимално установеното в Наредба № 1/2004, което е видно от представените
договори за защита и правно съдействие, по силата на които адвокатът е предоставил
услугата безплатно.
Ответното дружество в четирите производства е направило разноски за заплатени
държавни такси и депозит за СТЕ в следните размери: 170лв депозит за в.лице за 1-
воинст.пр-во; 134,39лв д.такса–за първото въззивно пр-во; 30лв+134,50лв-д.такси–за
касационната инст-я; 400лв-депозит СТЕ в настоящото произв-во, или общо 868,78лв.
Отделно са били сторени разноски за ползвана адв.защита и за четирите инстанции в
еднакъв размер – по 1596лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1330лв възнаграждение и 266лв
ДДС
Срещу посочения размер насрещната страна своевременно е направила възражение за
прекомерност
По отношение на последното съдът намира възражението за прекомерност за
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова размерът на
адв.възнаграждение за всяка една от инстанциите следва да бъде редуциран до минималния
такъв.
При цена на иска от 6723,26лв това се равнява на 666,18лв съобразно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/2004, или закръглено 670лв, до който размер следва да бъде редуцирана
претенцията за заплатено адв.възнаграждение на ответното дружество и в който размер
следва да бъде определено възнаграждение на адв.А. за безплатно предоставената услуга.
Върху посочената сума следва да се изчисли и дължимото ДДС от 20%, равно на 134лв. Или,
в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение от 670лв, а в полза на ответното
дружество 804лв с вкл.ДДС за всяка една от инстанциите.
В допълнение следва да се посочи и това, че общият сбор на разноските, заплатени за
адв.възнаграждение за четирите инстанции от ответното дружество възлизат общо на 6384лв
с вкл ДДС, което е равно на 94,95% от размера на спорната претенция от 6723,26лв.
Така общият сбор на разноските на всяка от страните за всички инстанции възлиза на
следните суми:
за ищеца: 670лв х 4 = 2680лв.
за отв.дружество : 804лв х 4 = 3216лв + разноски в размер на 868,78лв или общо
4084,80лв.
5
Съразмерно уважената част от отрицателния установителен иск за разликата над
2915,01лв. до размера от 6723,26лв, т.е. за сумата от 3808,25лв в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски общо в размер на 1518,03лв. Предвид, че с решението на ВРС в полза
на адв.Ст.А. е присъдена сумата от 666лв, то на същия следва да бъде присъден само
остатъкът от общо дължимата сума или 852,03лв.
Съразмерно отхвърлената част от предявения отрицателен установителен иск за
сумата от 2915,01лв, в полза на отв.дружество се полага сумата от 1771,05лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС № 3768/07.08.2020г по гр.д.№ 19428/2019г в частта
му, с която е прието по отношение на ответното дружество, че ищецът Б. Д. Д. НЕ ДЪЛЖИ
сумата до 2915,01лв, начислена вследствие неправомерно извършена корекция на сметка за
потребена енергия за периода 26.10.2017г-25.10.2018г за обект с адрес: обл.****, общ. ****,
гр.****, ул.„****“ № ***, с кл.№ **** и аб.№ **********, обективирана във фактура №
**********/08.10.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.****,обл****,
общи а ****, ул.„****, срещу "Енерго-Про Продажби" АД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.**** бул.„**************, **** , за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2915,01лв вследствие неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия за
периода 26.10.2017г-25.10.2018г за обект с адрес: обл.****, общ.****, гр.**** ул.„****“ №
2, с кл.№ **** и аб.№ **********, обективирана във фактура № **********/08.10.2019г, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 3768/07.08.2020г по гр.д.№ 19428/2019г в
останалата част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на "Енерго-
Про Продажби" АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.****
бул.************ **** , разликата над 2915,01лв до 6723,26лв вследствие неправомерно
извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода 26.10.2017г - 25.10.2018г за
обект с адрес: обл.****, общ.****, гр.**** ул.„****“ №***, с кл.№ **** и аб.№ **********,
обективирана във фактура № **********/ 08.10.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и в
частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати на адв.Ст.А. възнаграждение в
размер на 666лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.****,обл****, общи а ****, ул.„****,
да заплати на Енерго-ро Продажби" АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.**** бул.„********, **** , сумата от 1771,05лв /хиляда седемстотин седемдесет и един
лева и 5ст/ - за сторените от отв.дружество разноски за всички инстанции съразмерно
отхвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби" АД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.**** бул.„***********, **** Тауърс-Г, да заплати на адв.Ст.Т. А.
БУЛСТАТ **********, с адрес: гр.**** ул.„**** сумата от 852,03лв /осемстотин петдесет и
два лева и 3ст/, представляваща остатъкът след присъдения от ВРС размер на адв.
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.38 ал.2
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7