Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Шумен 01.06.2020 год.
Шуменският Окръжен съд на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлин Стефанов
2. Соня Стефанова
при секретаря Станислава Стойчева, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВЧНД №123/ 2020 год. по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и следващите от НПК .
С Решение № 166/14.05.2020 година постановено по ЧНД № 763/2020 година Районен съд град Шумен е настанил Д.Д.Д. с ЕГН-********** *** на задължително лечение в ДПБ-село Царев Брод, за срок от три месеца, като е определил стационарна форма на постановеното задължително лечение.
В предвидения от закона срок и форма процесуалния представител на настаненото за лечение лице обжалва горепосоченото решение, като моли срокът да бъде намален от три месеца на един месец задължително лечение, като за това излага подробно доводите си в жалбата.
В открито съдебно заседание настаненото за лечение лице не се явява, а неговият процесуален представител поддържа изцяло така депозираната жалба в едно с изложените в нея доводи и искане за намаляване на срока на лечение на един месец.
Представителя на прокуратурата намира решението на ШРС съд за правилно обосновано и законосъобразно и пледира за неговото потвърждаване ,като излага подробно доводите си в пледоарията.
ШОС, след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност, намира така депозираната въззивна жалба за процесуално допустима но разгледана по същество за неоснователна, необоснована и недоказана поради следните съображения:
В производството пред ШРС безспорно се установява, че Д.Д.Д. не е познат на психиатричните служби и не е лекуван стационарно или амбулаторно по повод на психиатрична симптоматика. Този факт не е оспорен и от процесуалния представител на настаненото за лечение лице.
Защитника излага довод, че лицето не е опасно за себе си или за околните, тъй като неговото укоримо поведение се изразявало само в депозиране на жалби до различни институции по различни поводи. Последното защитника приема като упражняване на конституционното право на личността да сезира компетентните органи при определен повод.
Въззивният съд не може да приема този аргумент, тъй като от извършената по делото експертиза и експертно изследване се установява ,че Д.Д.Д. страда от персистиращо налудно разстройство, като това му състояние представлява сериозна заплаха за собственото му здраве и има риск от извършване на деяния опасни за близките, околните и обществото.
На базата на това обективно състояние на освидетелствания вещото лице е направило и своята експертна оценка относно необходимия срок за преодоляване на това състояние, като го е лимитирал в рамките на три месеца и е определил стационарна форма на лечение.
Горепосочените факти и обстоятелства са обсъдени в решението на първоинстанционния съд при вземането на решението му и поради това въззивният съд намира ,че решение 166/14.05.2020 година на ШРС е правилно и законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното ШОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 166/14.05.2020 година постановено по ЧНД № 763/по описа на ШРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.