Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 404
гр. ВРАЦА, 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 28 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр.дело N`606 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
М.П.П. ***
,чрез представляващия го адв. Я.С. от САК с адрес ***, е подал въззивна жалба против решение№179/04.06.2018 г по гр.д.№ 1665/17
г по описа на БРСъд.
В жалбата се навеждат доводи, че решението на
БРСъд е необосновано и неправилно , поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Моли се да бъде изцяло отменено и постановено друго с отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана и присъждане разноски за
двете съд. инстанции на осн. чл. 38 от ЗА.
Твърди се още
,че неоснователно решаващият съдия е ценил като доказателство справка от СГСъд/
без печат на СГС и надпис "Вярно с оригинала"/, което било
недопустимо по ГПК,оспорва се
първоинстанционното решение и в частта за разноските, които били
завишени и не отговарящи на Наредба №1/09.07.2004 г за мин. адв.
възнаграждения.
С въззивната жалба са направени
доказателствени искания: допускане до разпит св. адв.Т.Х.Г. за установяване
дали е дала позволение на ответника Г.Й.
да внесе исковата сума от 300 лв и дали му я е възстановила, а и адв. С.С. дали е уведомил Г.Й./настоящ ответник/ за получената нот. покана от М.П. и дали му е
възстановил процесната сума от 300 лв?
Направено е искане
за прилагане гр.д.№1510/17 г по описа на РС-Б.Слатина към настоящето дело ,без
посочване връзката му с настоящето дело. Приложено е копие от ИМ по повод
възражение по ч.гр.д.№1035/17 г на
БРСъд.
В срока за
отговор на въззивната жалба Г. *** ,чрез Адв.дружество "Д.и Х."
БУЛСТАТ ***, представлявано от Г.Б.Х. ***,поддържа,че въззивната жалба е неоснователна и необоснована. Твърди се, че
първоинстанционния съд е достигнал до
правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства и изводи и
е ангажирал отговорността на М.П. за
заплащане на търсената с ИМ парична сума.
Твърди се още
,че искането на жалбоподателя за прилагане на гр.д.№1510/17 г по описа на БРСъд
било неотносимо, а разпит на св. адв.Т.Г. и адв.С.С. пък недопустимо ,поради
непосочване на факти и обстоятелства които да установяват със свидетелските си
показания.
Моли се решението на БРСъд да бъде потвърдено, а жалбата
оставена без уважение с всички законни последици.
С отговора на
въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания.
Съд.състав се е
произнесъл по исканията за допълнителни
доказателства пред въззивната иннстанция като ги е отхвърлил с мотивирано определение№ 768/06.11.2018 г. Представения
протокол от с.з. по гр.д.№1374/17 г по
описа на БРСъд и Постановление на
РП-София са приобщени по делото само за сведение на съд. състав при ВОС.
Съд.
състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване , срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Г.Й.Й., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско
дружество „Д.и Х.“ БУЛСТАТ ***, представлявано от Г.Б.Х. *** е предявил против М.П.П. ***. Слатина иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД за сумата от 300
лв-главница, представляваща платен от ищеца депозит за комплексна СМЕ по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС 1-10
състав, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-11.08.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в
заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение и направените
разноските по исковото производство.
Ответникът М.П.П.
,чрез пълномощника си адв.Я.В.С. от САК ,е депозирал писмен отговор във връзка
с предявената искова молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца, като
недопустима и неоснователна и моли да се отхвърли. Желае да се присъди на адв.С. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА с
включено ДДС.С отговора е приложил
фирмено решение на СГС от 2012 г,че ищецът е председател на
СНЦ"Помощ за пострадали от пътен инцидент",нот. покана от 2014 г до
членове на СНЦ вкл. и ищеца, пълномощно от ответника до двама адвокати,без ищеца и данни кога е издадено
?
От фактическа
страна съд. състав приема следното:
приложено е ч.гр.д.№ 1216/2017г. по описа на РС-Б.Слатина,по което срещу
длъжника М.П.П., с ЕГН ********** *** е издадена заповед по чл.410 от ГПК №
812/14.08.2017г. в полза на Г.Й.Й., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско
дружество „Д.и Х.“ БУЛСТАТ ***, представлявано от Г.Б.Х. ***, за общата сума от
685,00 лв., от която: 300,00 лв. –
главница, представляваща платен депозит за комплексна експертиза по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС 1-10
състав, 360,00 лв. адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. заплатена държавна такса,
ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 11.08.2017г., до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М.П. е депозирал писмено възражение срещу заповедта
за изпълнение, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение,а с настоящата искова молба кредиторът Г.Й. е
предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането
за горепосочените суми.
Ищецът Г.Й. в
ИМ твърди, че с цел реализиране правата на
М.П. , като лице пострадало при ПТП на 06.04.2013г. ,ответникът М.П.,
чрез упълномощен от него адвокат депозирал искова молба, въз основа на която
било образувано гр.д.№ 10741/2013г. по
описа на СГС I-10 състав.
Ищецът платил от името и за сметка на ответника сумата
300.00 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски представляващи депозит за
КСМЕ, за която сума е издадено платежно нареждане № S04V0060161/06.01.2014г. по
описа на “ПИБ“ АД.
Поради неиздължаване/връщане/ на горепосочената сума,
ищецът поканил ответника с покана за доброволно уреждане на паричните
задължения, която е получена от последният на 28.07.2017г., видно от
приложената по делото обратна разписка/л.6-7 от ч.гр.д.№ 1216/2017г./.
В с.з.процесуалният представител на ищеца заявява, че
исковата претенция по настоящето дело е
предявена от страна на ищеца Г.Й. в лично качество, т.е. като физическо лице,
което сам ищецът е потвърдил и при
дадените от него обяснения пред БРСъд по реда на чл. 176 от ГПК. Г.Й. заявил, че никой не му е нареждал да
заплати процесната сума от 300.00 лв. С тези адвокати, които водили делото на М.П.
извършил услуга и заплатил чисто технически сумата, но тази сума заплатил лично
от него, за негова сметка и поради тази причина след като не била възстановена
от ответника завел настоящето
производство.
Не е потърсил процесната сума от адв. Т.Г. и от адв. С.С.,
на които П. бил дал пэълномощно и не
смята, че следва да я търси от тях.
Пред
първоинстанционния съд е назначена
експертиза и изготвено заключение на вещото лице П.П., което установява, че
титулярът на посочената сметка в „Инвестбанк“ АД, към момента на извършване на
процесното плащане 06.01.2014г. е СГС.Банковата сметка е заверена със сумата от
300.00 лева на 07.01.2014г. Средствата са постъпили по сметката на СГС, за
което получил официално писмо от СГС. В основанието на платежния документ е
записано, че платежното нареждане е за депозит
на комплексна съдебно-медицинска експертиза по гр. дело № 10741/2013г. по описа
на СГС, като задължено лице фигурира М.П.П.
с ЕГН **********, а наредител по платежния документ е Г.Й.Й. с ЕГН **********.
Трансферът е осъществен чрез банков превод нареден по банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна
следното:
1.Предявения
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, в законния
срок след възражение в законния срок от страна на длъжника М.П. .Правното
основание на иска е чл. 59 ал.1 от ЗЗД т.е.
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде
уважен такъв иск следва доказването на следните произтичащи от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки:
1/ наличие на обедняване на ищеца
, конкретния размер на посоченото намаляване,
2/ наличие на обогатяване в
патримониума на ответника, размер на обогатяването както и
3/посоченото имуществено
разместване да произтича от един и същ факт или група от факти. В случая Г.Й.
пред съда заявява, че в лично качество като физическо лице превел процесната
сума от 300.00 лв. по сметка СГС за
изготвяне на експертиза, но не и в
качеството на Председател на Сдружението с нестопанска цел „Помощ за пострадали
при Пътни инциденти“. Никой не му е нареждал да преведе процесната сума по
гр.д.№ 10741/2013г. по описа на СГС,не е бил пълномощник на М.П. по цитираното
дело на СГС,не е потърсил процесната сума от адв. Т.Г. и адв. С.С. от САК,
които били негои адвокати. Поканил ответника с нотариална покана да му върне
тази сума, но същият до завеждане на делото не сторил това. В случая е налице
обогатяване на П. , тъй като са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице - ищеца Й..
2. От
допуснатата и приета по настоящето дело ССчЕ безспорно се установява, че ищеца Г.Й.
е внесъл по депозитната сметка на СГС сумата от 300.00 лв. за КСМЕ вместо
ответника М.П. по гр.д.№ 10741/2013г. по описа на СГС. Неоснователен е довода
на пълномощника на ответника относно представената в с.з. от пълномощника на
ищеца справка от електронният портал за
движението на гр. дело № 10741/2013г. по описа на СГС, тъй като в същата не
фигурирали пълните имена на ответника, както и неговото ЕГН, от които може да
се изведе извод, че същия е страна, както и че делото се е развило така, както
е обозначено в това копие от някакви данни, които са обозначени с множество
съкращения. Освен това той не оспорва, че е водено такова дело и той е бил ищец
по него, което приключило с положително решение за него.Пред въззивната
инстанция адв. С. заявява ,че делото в
СГС е приключило с влязло в законна сила решение.БРСъд обаче е направил справка
от интернет сайта на СГС и е установил
,че в мотивите на решение № 227/12.01.2015г. по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС, е записано:
„По делото е изслушана комплексна съдебно – медицинска експертиза. От
заключението на вещите лица д-р Н.В., д-р Ж.Д. и д-р А.М., неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че ищецът е
получил следните травматични увреждания при настъпилото ПТП…“ В
разпечатката от деловодната програма на
същото дело пред СГС се удтановява ,че съдът е определил депозит от 300 лв за
мед. експертиза, носими от настоящия
ответник М. п., който е ищец по гр.д.№ 10741/13 г по описа на СГС. Следователно
КСМЕкспертиза е изпълнила целта си, въз
основа на която и на събираните по делото доказателства СГС е постановил своя съдебен
акт.
В делото няма твърдения от ответника и той сам да е
внесъл 300 лв за мед. експертиза пред
СГС т.е. да е налице двойно плащане на сумата за експертиза, т.е.
единствено Г.Й. е внесъл определените 300 лв , след което е изготвена
мед. експертиза.
3.Неоснователни
в жалбата си твърди,че разпечатката от деловодната програма на СГС по
гр.д.№10741/13 г не е годно доказателство и неоснователно БРсъд му е дал вяра.В електронния портал на СГС е
публикувано и самото решение с мотивите, за което не се спори ,че е влязло в
законна сила,поради което не е необходимо друг доказателствен документ ,че
сумата от 300 лв внесена от ищеца по делото за експертиза е използвана и
експертизата е изпълнила целта си. От друга страна нот. покана приложена от ответника от 2014 г
няма писмени доказателства да е достигнала и до ищеца-г.Й., а напротив
получена е от адв.С.С., не и от Г.Й.. Доказателственото искане във
въззивната жалба, за доказване факта ,че адв.С.С. е уведомил ищеца за нот.
покана и до него, бе недопустимо на осн.
чл. 267 от ГПК пред ВОС, а в джоказателствена тежест на ответника бе пред първоинстанционния съд да докаже
своите твърдения.Но дори и да бе доказано ,че адв.С.С. е уведомил Г. Й. за нот. покана, то няма доказателства страните по настоащето дело да са
уредили парични отношения по между си т.е.
финансови претенции и в какъв размер?
С оглед
гореизложеното предявения от Г.Й.Й., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на М.П.П., с ЕГН ********** ***, за сумата от 300,00 лв.-главница,
представляваща платен депозит за комплексна експертиза по гр.д.№
10741/2013г. по описа на СГС 1-10
състав, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-11.08.2017г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед № № 812/14.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 1216/2017 г. по описа на РС – Б.Слатина, е основателен и следва да бъде уважен.
ВОС на осн.чл. 272 от ГПК се присъединява изцяло
към мотивите на първоинстанционния съд.
Тъй като жалбата се отхвърля, то жалбоподателят-
ответник дължи на ищеца разноски пред въззивната инстанция:д.т. от 25 лв и адв.
възнаграждение от 500 лв, видно от приложеното адв. пълномощно. Поради
възражение на адв. С. на осн. чл. 78
ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. хонорар , на осн. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№1 за мин. размери на адв.
възнаграждения , същия следва да бъде
редуциран на 300 лв.Делото не е от фактическа и правна сложност, а освен
това е разгледано пред ВОС в едно съдебно заседание , без депозирана писмена
защита от адв.К..
Водим от гореизложеното съд. състав при
Врачанския Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/04.06.2018 г по гр.д.№ 1665/17
г по описа на БРСъд.
ОСЪЖДА М.П. ***.Слатина
да заплати на Г. *** сумата от 325/триста
двадесет и пет/ лева разноски пред въззивната инстанция.
На осн. чл. 280
ал.3 т.1 от ТПК решението е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/