РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Сандански, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100367 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Б. К., с ЕГН-
**********, с адрес-област Б., община С., с.М., ул.”С.К.”, № **, срещу „Ти Би Ай Банк“-
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Д.Х.в”, № ** с
която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № ******* от 13.06.2023г. поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.9.1 и чл.11.2 от договор
за потребителски кредит № ******* поради противоречие с добрите нрави на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва; на клаузите на чл.9.1, чл.10 и чл.11.2 от договор за
потребителски кредит № ******* като неравноправни и на клаузите на договора за
заплащане на застраховки-чл.7.1, чл.7.2.3, чл.11.2 и чл.19, поради заобикаляне на закона-
чл.19, ал.4 от ЗПК, както и иск за заплащане на сумата 5 лева-частичен иск от 8885,32лв.,
представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски
кредит № *******, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и
чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, а на евентуалния иск-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. чл.146, ал.1
и чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП; чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19,
ал.4 от ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че страните по делото са сключили на 13.06.2023г. договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем
в размер на 5850 лева, а ищецът е следвало да върне сумата заедно с лихва, съгласно
1
погасителния план посочен в чл. 11.2 от договора. Сочи се още, че ищецът е следвало да
заплати и застрахователна премия в размер на 2107,79 лева. Твърди се, че уговорките за
заплащане на застрахователни премии са нищожни, тъй като чрез задължаване на
потребителя да сключи договори за застраховка, ответникът се опитва да заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да оскъпи кредита в противоречие на
изискванията на ЗПК. Твърди се, че ответникът неправилно е причислил застрахователната
премия, дължима на трети по договора за кредит лица - „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
,КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ и "КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ"
КЧТ, към дължимата по договора главница. Твърди се, че договорът е нищожен поради
нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като посоченият в него лихвен
процент от 41.11% не отговаря на действителния такъв, който е около 115% , и въвежда
потребителя в заблуждение относно условията по договора. Твърди се, че уговорката за
заплащане на лихва в действителен размер на 115% е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, тъй като уговореният в договора за кредит лихвен процент е над 10 пъти по-
голям от законната лихва за забава, която към 13.06.2023г. е в размер на 12,96%. Твърди се,
че договорът е нищожен и поради нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПР, тъй
като посоченият в чл.10 от договора ГПР размер на 49.45% не отговаря на действителния
ГПР, тъй като при изчислението му следва да се включат, както уговорената действителна
лихва, така и 2107,79 лева за застрахователни премии, които представляват разход по
кредита, а не част от главницата, към която са начислени от ответника. Твърди се също, че в
договора липсва ясно разписана методика кои компоненти са включени в ГПР, което също е
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че клаузите на чл. 9.1 и чл. 10 от договора
за кредит са неравноправни, тъй като не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, заблуждавайки го за реалния
размер на възнаградителната лихва и действителния размер на ГПР. Твърди се, че към датата
на предявяване на иска ищецът е заплатил по договора за кредит погасителните вноски от 1
до 21 или обща сума в размер на 7735,98 лева, като е надплатил сумата от 1 885,98 лева,
съставляваща разликата между платената от него сума и отпуснатия кредит в размер от 5850
лева. Твърди се, че поради недействителността на договора ищецът дължи само чистата
стойност на усвоения кредит. По изложените съображения ищецът предявява настоящите
искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност както на клаузите за
възнаградителната лихва, за ГПР и за заплащане на застрахововки, така и на целия договор.
Оспорва, че посоченият размер на ГЛП е различен от реалния, както и че липсва яснота
относно него, като твърди, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Оспорва, че
посочения в договора размер на ГПР е неправилен, като твърди, че същият е правилно
изчислен, тъй като в него не следва да се включва застрахователната премия, както и че са
посочени взетите предвид допускания при изчислението на ГПР. Твърди, че
застрахователната премия е цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, а
не разход по договора за кредит. Твърди, че сключването на договора за потребителски
кредит не е обусловено от задължително сключване на договор за застраховка. Твърди, че
Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от името и за сметка на
ищеца, който има възможност да прекрати застраховката и да получи възстановяване на
платената застрахователна премия. Ответникът счита, че в случай, че ГПР надвишава
установения в закона максимум, то това не води до нищожност на целия договор, а само до
нищожност на самата клауза в договора. В подкрепа на становището си представя писмени
доказателства.
В първото съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения
осъдителен частичен иск, като същият се счита предявен за заплащане на сумата от
2724,82лв.-пълния размер на вземането.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 13.06.2023г. между „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК:*********, като кредитор, и А. Б.
К., с ЕГН-**********, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит
№ *******, съгласно който: размерът на кредита е 5850лева /чл.7.1 от договора/; общ размер
на застрахователната премия е 2107,79лева, включваща „застраховка BANK ПАКЕТ 3
кредит+СМЕТКА(bill)-1708,18лв. и застраховка” BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА(bill)-399,61лева
/чл.7.1/; общ размер на кредита-7957,79лв. /чл.7.1/; срок на договора-15.10.2026г. /чл.6/;
лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен
процент, е 41,11% /чл.9/; годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по
определения в Приложение №1 към ЗПК начин: ГПР – 49,45 %, обща сума дължима от
потребителя – 14735,32лв. /чл.10/; при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие
в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към
момента на сключване на договора законната лихва за периода е в размер на ОЛП + 10
пункта/чл.9.4/; в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължмите от него
плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за
целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата, като законната лихва се формира, както е посочено в чл.9 /чл.15.1/.
В чл.11 от договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Видно от погасителния план е, че общата
дължима сума от потребителя е 14735,32лева /включваща главница в размер на 7957,79лв. и
договорна лихва в размер на 6777,53лева/, която е разпределена на 40 месечни погасителни
вноски, от които първите 39 вноски-в размер на 368,38лева и последна вноска в размер на
368,50лв., с падеж на първата вноска-15.07.2023г., и падеж на последната вноска-
15.10.2026г.
Съгласно чл.7.2.3 на договора, „частта от средствата по кредита, представляваща
дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от
Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател,
респективно-по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник. Предвидено е в
чл.18 от договора, че потребителят не е длъжен при сключване на договора да предостави
обезпечение на кредитора. Съгласно чл.19 от договора, „при сключването на този договор,
Потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по свое усмотрение
Потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на застрахователен
агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия Договор.”
По делото са представени заявление-декларация за установяване на договорни
3
отношения; застраховка на кредитополучатели-информационен документ за застрахователен
продукт на „Кардиф Животозастраховане”, клон България и „Кардиф Общо застраховане”,
клон България; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита” и
„Защита на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от
„Ти Би Ай Банк” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”,
предоставена от Mediguide International, ведно с Общи условия за тези застрахователни
програми и за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение” и
сертификат №*******2023 за застрахователни програми „Защита на кредита” и „Защита на
сметките” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
Банк” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”, предоставена
от Mediguide International.
Видно от представените справки от системите на Банката за платени суми от страна на
ищеца и за погасените суми от негова страна е, че ищецът е заплатил по договора сумата от
8574,82лв., от която за главница-3269,90лв., за договорна лихва-5202,84лева и за наказателна
лихва- 102,08лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищецът и ответникът са страни по договор за потребителски кредит, който договор е
нищожен, респ.съдържа нищожни клаузи и по който ищецът е извършил недължими
плащания.
По основателността на предявените искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 13.06.2023г. между „Ти
Би Ай Банк“-ЕАД, като кредитор, и А. Б. К., като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № *******. Установи се, че размерът на кредита е 5850лева; че са
уговорени заплащането на застрахователни премии по две застраховки в общ размер на
2107,79лв.; че е посочен ГЛП в размер на 41,11% и ГПР в размер на 49,45%., както и че е
посочен общ размер на кредита- 7957,79лв. и общо дължима сума от потребителя-
14735,32лв. Установи се също, че при сключването на договора за застраховка „Ти Би Ай
Банк”-ЕАД е действало в качеството си на застрахователен агент на „Кардиф
Животозастраховане”, клон България и „Кардиф Общо застраховане”, клон България.
Тъй като страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на
чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК, то за процесния договор важат разпоредбите на специалния закон за
потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на
разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния
процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към
4
закона начин /т.10/, като ГПР не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 от ЗПК). Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1,
т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК е налице, както когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен
такъв, но той не съответства на действително прилагания между страните.
По делото страните спорят дали застрахователните премии съставляват общ разход по
кредита и съответно дали посочения в договора ГПР е реално прилагания между страните.
От представения договор се установи, че застрахователните премии са включени в
общия размер по кредита, а не са отделени като допълнително плащане по кредита, в
резултат на което се променя размера на компонентите във формулата за изчисляване на ГПР
и се получава различен ГПР от действителния. Съдът счита, че този начин на процедиране
от страна на кредитодателя е незаконосъобразен, тъй като застрахователните премии са
разход по кредита, а не част от главницата (главницата по кредита е 5850лв. /предоставената
по договора сума от кредитора на кредитополучателя, т.е. чистата стойност на кредита/, а
застрахователните премии по своята същност представляват разход, свързан с кредита,
доколкото са уговорени с цел да обезпечат вземанията на банката по договора за кредит и са
условие за получаване на кредита). Законът свързва понятието „общ разход по кредита” с
понятията „ общ размер на кредита” и „обща сума дължима от потребителя”, но предвид
дадените им легални определения в ДР на ЗПК, е несъстоятелно твърдението на ищеца, че
застрахователните премии са част от „главницата” по кредита.
Следва да се отбележи, че в решение от 21 април 2016 г. на СЕС по дело С-377/14 е
прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от
приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на
кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на
потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за
покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат
на потребителя. В решението е посочено още, че не би могло общият размер на кредита по
смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и
да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със
съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното
5
включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за
потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при
изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.
Следва да се отбележи също, че застрахователната премия представлява разход по
кредита за потребителя (при посочените в закона условия /сключването на договора за
застраховка е задължително условие за получаване на кредита или е задължително условие
за ползване на кредита при конкретните параметри, като напр.размер на възнаградителната
лихва, срок на договора и пр./) независимо дали тя се заплаща пряко от потребителя на
застрахователя или тя се заплаща от кредитора за сметка на потребителя, тъй като и в двата
случая плащането на премията е за сметка на потребителя и за него кредитът се оскъпява.
Съдът счита, че сключването на застраховките е условие за получаване на кредита,
изхождайки от чл.7 на договора, в който е посочено, че условие за усвояване на кредита е
заплащането в полза на банката на застрахователните премии като кредит /т.е. за да се усвои
кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните премии и те
да се заплащат като вноски по договора за кредит/, а също и съобразявайки, че
застраховките са сключени и в полза на кредитора. Съдът счита, че клаузата на чл.19 от
договора е бланкетна и чисто формална, наложена от банката /икономически по-силната
страна/, без възможност на кредитополучателят действително да влияе на същата и без да
има възможност за реален избор-дали да сключи застраховките или не, като с този член от
договора кредиторът е целял да заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай е нарушена разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за потребителски
кредит по силата на чл.22 от ЗПК, поради което следва да се уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит
№ *******/13.06.2023г., поради противоречие със закона.
Поради уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора съдът не следва
да се разглежда предявените от ищеца евентуални искове за прогласяване нищожността на
отделни договорни клаузи.
Съдът счита, че следва да уважи и втория предявен от ищеца главен иск- за осъждане
на ответника да заплати сумата от 2724,82 лева, поради следните съображения:
Установи се, че по процесния договор на ищеца е предоставена сумата от 5850лв.,
както и че той е заплатил на ответника по този договор сумата от 8574,82лв. Съгласно чл.23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, сумата от 2724,82лв. е недължимо платена от ищеца на ответника, поради
което подлежи на връщане /чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-27.03.2025г.
Относно разноските:
С исковата молба ищецът претендира заплащане на направените в производството
6
разноски. Същият е направил разноски в размер общо на 2105,31лева (698,41лв.-за държавна
такса по предявените искове, 6,90лв.-такса за възпроизвеждане на хартия на исковата молба
и приложенията към нея, и 1400 лева - адвокатско възнаграждение). Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то
съответства на извършената от адвоката работа /подаване на искова молба и явяване в
съдебно заседание/ и е съобразено с броя на предявените искове и техния материален
интерес. Съдът отчете и че адвокатското възнаграждение е под размера посочен в Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 2105,31лева за направени от него разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № *******
от 13.06.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК:*********, и А. Б. К., с ЕГН-
**********, поради противоречие със закона-Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Д.Х.в”, № **, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. К., с ЕГН-**********, с
адрес-област Б., община С., с.М., ул.”С.К.”, № **, сумата от 2724,82 лева (две хиляди
седемстотин двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки), съставляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № ******* от 13.06.2023г., ведно със
законната лихва от 27.03.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Д.Х.в”, № **, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. К., с ЕГН-**********, с
адрес-област Б., община С., с.М., ул.”С.К.”, № **, сумата от 2105,31лева (две хиляди сто и
пет лева и тридесет и една стотинки) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок
от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7