№ 1748
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20251100900810 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 от Търговския закон от Е. А. Б. против
„СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ООД – в ликвидация за отмяна на решение взето на Общото
събрание на съдружниците в „София
Проджект“ООД- в ликвидация, проведено на 10.04.2025 г. като незаконосъобразно, заедно с
произтичащите от това законови последици.
Поддържа се, че е незаконосъобразно Е. Б. да не взема участие в гласуването на общо
събрание, прилагайки по аналогия нормата в чл. 137, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. Разпоредбата на чл.
137 ТЗ, която урежда компетентността и мнозинствата за вземане на решения от общото
събрание на съдружниците на дружеството с ограничена отговорност, не предвижда
специални правила за определяне на мнозинството в случаите на вземане на решение за
предявяване на иск срещу управителя. Изтъква се, че водещата роля в дружеството с
ограничена отговорност е качеството на съдружник в ООД, от което следва и възможността
на съдружника лично да участва в управлението като управител на ООД, не може да се
приеме, че разпоредбата на чл. 137. ал. 3. изр. 2 може да се прилага по аналогия при вземане
на решение да се търси имуществена отговорност на съдружника само в качеството му на
управител. Дружественият договор също не предвижда специални разпоредби за намаляване
на мнозинството в случай на конфликт на интереси. Недопустимо е прилагането по
аналогия на специална правна норма и то такава предвиждаща отговорност. Съдът не би
могъл да замества волята на учредителите, обективирана в дружествения договор. Ето защо,
при гласуването на общото събрание на съдружниците на атакуваното решение от
10.04.2025 г. бил допуснат порок, като не са зачетени гласовете на съдружника Е. Б., който е
и управител и притежаващ 50 % от дяловете, т.е. половината от гласовете в общото събрание
на съдружниците. Следователно, атакуваното решение не е взето с необходимото
единодушие, доколкото "ЗА" бил гласувал само съдружникът З.Г., притежаващ 50 % от
дяловете, т.е. притежаващ 50 % от гласовете, а не необходимите 100 % гласове при вземане
на решения на ОСС. Приемането на надлежно решение от Общото събрание на
съдружниците е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск срещу
1
управителя, при което за ищеца е възникнал правен интерес за предявяване на иск по чл. 74
ТЗ за отмяната му като незаконосъобразно.
На собствено основание, към датата на провеждане на Общото събрание фигурата на
управителя не съществувала, тъй като органите на управление на дружеството с ограничена
отговорност са десезирани с откриването на производство по ликвидация.
На следващо място твърди, че дори и да се приеме, че съдружникът, който
съвместява и качеството на управител не гласува на общото събрание за вземане на решение
за предявяване на иск от дружеството срещу него, то взетото решение на ОСС на „СОФИЯ
ПРОДЖЕКТ ООД - в ликвидация от 10.04.2025 г., подлежи на отмяна като
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, тъй като не са налице
предпоставките за приемане на решение за ангажиране отговорността на управителя, а
именно:виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя,
чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали
вреди. В процесното решение, обективирано в Протокол на общото събрание на
съдружниците на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ" ООД - в ликвидация от 10.04.2025 г. от
представените доказателства не се установява настъпила вреда в патримониума на
ответното дружество. В същият протокол били налице единствено твърдения от страна на
пълномощника на съдружника З.Г. за наличието на вреди, които не са установени с
представените доказателства. Липсвали доказателства за твърденията на представителите на
другия съдружник за вреди и настъпването им в причинна връзка с визирани конкретни,
виновни действия на управителя Е. Б., в ущърб на имуществените интереси на ответното
дружество.
Изтъква, че ответното дружество е с прекратена дейност и в производство по
ликвидация, считано от датата 30.06.2022 г., видно от приложения протокол към искова
молба. С последващ Протокол от 26.04.2023 г. общото събрание на съдружниците на
„СОФИЯ ПРОДЖЕКТ" ООД - в ликвидация приело решение, с което освобождава от
отговорност управителя г-н Е. Б. за дейността си в периода 01.01.2022 г. - 01.11.2022 г. Един
от способите за погасяване на отговорността за управителския деликт е вземането на
изрично решение от Общото събрание на съдружниците за освобождаването на управителя
от отговорност /чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ/. С този акт на върховния колективен орган на
управление на дружеството се снема вината от управителя за настъпили в патримониума на
последното имуществени вреди, поради което единствено този орган е овластен с такова
правомощие. Изричното решение за освобождаване от отговорност управителя г-н Е. Б.
било взето на 26.04.2023г. /1 година и 1 месец след учредяването на „СОФИЯ ХОУМ
ПРОДЖЕКТ" ЕООД, ЕИК: *********/ и то за период, в който е учредено гореспоменатото
дружество от ищеца.
Ето защо счита, че волеизявлението на ОСС за освобождаване от отговорност на
управителя оневинява същия и имплицитно се изключва приложението на нормата на чл.
142, ал. 3 от ТЗ. Следователно управителят Е. Б. не би следвало да носи отговорност при
тази хипотеза. Счита, че не може да се направи обоснован извод за наличието на конкретни
действия на управителя Е. Б. от името на дружеството „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ" ООД - в
ликвидация, които да са основание за ангажиране на неговата отговорност с иск по чл. 145
от ТЗ, респ. с приемане на процесното решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Липсвали
аргументи, които да изпълват фактическия състав на „управителския деликт" по чл. 145 във
вр. с чл. 142 от ТЗ. Нещо повече, несъстоятелно било твърдението, че са причинени вреди и
то конкретно от действия на ищеца по отношение на ответното дружество, което е в открито
производство по ликвидация и с прекратена дейност.
Предвид изложеното, налагал се извода, че не е налице основание за нито една от
хипотезите на чл. 142, ал. 3 във вр. с чл. 145 от ТЗ, поради което иска оспореното решение от
проведеното на 10.04.2025 г. Общо събрание на съдружниците на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ"
2
ООД - в ликвидация да бъде отменено от съда.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска, като недопустим и
неоснователен. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца да предявява иск за отмяна на
решенията на ОСС, като твърди, че с решение от 27.09.2023 г. е изключен като съдружник в
търговското дружество.
Поддържа, че взетото решение не е незаконосъобразно, тъй като събранието е било
свикано и проведено редовно и решението е прието при наличие на всички материално
правни предпоставки за това. поддържа се, че решението е взето с необходимото
мнозинство, тъй като по аналогия с чл.137, ал.3, предл.2 от ТЗ съдружника – ищец не е имал
право да гласува. Сочи, че ангажиране на отговорността по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ чрез
предявяване на иск е възможно и против бивш управител, за действия по времето през което
е имал това качество и оспорва изложените от ищеца доводи в обратния смисъл.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението, че няма качеството на
съдружник, тъй като решението от 27.09.2023 г. за изключването му е оспорено по съдебен
ред и не е произвело правно действие.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че са налице
увреждащи действия от страна на бившия управител и предпоставките по чл.138, ал.1, т.8 от
ТЗ за вземане на оспореното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, а и установено от представените доказателства и извършените служебно
от съда справки по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ и в ЕИСС по т. д. №
1869/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав и възз.търг.дело № 20251001000275 по описа
на САС, ТК, 3 състав, че с решение от 27.09.2023 г. – т. 3 на Общото събрание на
съдружниците на „София Проджект“ ООД – в ликвидация, ищецът е изключен като
съдружник на основание чл.123, ал. 3, т. 1 и т.2 ТЗ. Това обстоятелство е заявено за вписване
в ТРРЮЛНЦ със Заявление № 20231010152035, но образуваното регистърно производство е
спряно с определение на СГС по т.д.№1872/2023 г. по описа на СГС, а в последствие е
постановен и отказ на ДЛР. По последващо заявление с вх.№20250210120856 същото
обстоятелство отново не е вписано, тъй като регистърното производство е спряно с
определение по т.д.№265/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-26 състав до постановяване на
решение по т.д.№1869/2023 г. по описа на СГС, ТО VI-18 състав по предявения иск по
чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на взетите решения на ОС и евентуален иск с
правно основание чл.74 от ТЗ за отмяната им. Същото е висящо към настоящия момент, тъй
като постановеното по жалба срещу решение на СГС решение №603 от 28.11.2025 г. по
възз.т.д.№275/2025 г. на САС, ТК, 3 състав не е вл. в закона сила.
Исковата молба, с която настоящия съдебен състав е сезиран с иск с правно основание
чл.74 от ТЗ за отмяна на решение от ОС от 10.04.2025 г. за предявяване на иск по чл.142, ал.3
от ТЗ за причинени вреди на дружеството срещу управителя Е. А. Б. е подадена с вх.№
48661/17.04.2025 г. в законовия 14 дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Със същата са представени
покана до ищеца, като съдружник в ответното дружество връчена на 17.03.2025 г.,
протоколи от ОСС на „София Проджект“ ООД от 30.06.2022 г. и 26.04.2023 г. и копие от
дружествен договор.
При тези данни, съдът от правна страна съобрази следното:
В съответствие с нормата на чл. 74, ал. 1 и 2 от ТЗ, всеки съдружник или акционер
може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на
решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на
закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. При изрично
очертаната от закона персонална легитимация, активно легитимирани да предявят иск по чл.
3
74 ТЗ са членовете на дружеството, т. е. тези, които притежават качеството "съдружник",
респ. "акционер" в дружеството. Следователно в производството по иск по чл. 74 ТЗ на
служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка на правото на
иск, подлежи наличието на надлежна активна процесуалноправна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството –
ответник по иска. Това качество в случая следва да е налице към момента на предявяване на
иска по чл. 74 ТЗ. Процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата
молба принадлежност на спорното материално право към патримониума му и произтича
единствено от неговото правно твърдение, а не от някакви обективни факти, подлежащи на
доказване. Съответствието между процесуалната и материалната легитимация, което се
установява по пътя на доказването, обосновава основателността, а не допустимостта на
иска.
С формираната практика на ВКС, се приема, че взетите от ОС на съдружниците в
търговско дружество, правно и структурно обособено в ООД, решения, подлежащи на
вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между
дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т. е. от вземане на решението, и това
действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което,
вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. От това следва, че
решението за изключването на ищеца като съдружник, взето на ОСС проведено на
27.09.2023 г. е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците, както и
по отношение на самото дружество, чрез неговите органи, и за тези вътрешни отношения
неизвършеното съобразно изискването на чл. 140, ал. 4 ТЗ вписване е правно ирелевантно.
До надлежната му отмяна с влязъл в сила съдебен акт това решение е породило целените и
произтичащи от него правни последици както за ищеца, така и за ответното търговско
дружество. В по-новата съдебна практика на ВКС, обективирана напр. в Решение № 86 от
01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о., приема, че взетите от общото събрание
на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ,
имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите
органи и съдружниците.
В този смисъл са и тълкувателните мотиви по Тълкувателно решение № 1/2020 г.
на ОСТК на ВКС по т. 7. 1, в които се посочва, че разпоредбите относно действието на
вписването на обстоятелства по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ и на обявяването на актове по чл. 9
ЗТРРЮЛНЦ, както и прогласеното в чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на
невписаните, но възникнали обстоятелства спрямо третите лица, придават оповестително
действие на вписването за настъпила промяна в персоналния състав на съдружниците. Също
в тълкувателните мотиви на Тълкувателно решение № 1/2020 на ОСТК на ВКС се приема,
че с приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се
лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, като не се
лишава само от правото да атакува законосъобразността на решението за изключването си
пред съда по реда на чл. 74 ТЗ. Това решение е атакувано с иск за прогласяване на
нищожността, а при евентуалност иск за отмяна по чл.74 ТЗ, по което е образувано и висящо
производство по т.д.№1869/2023 г. на СГС,ТО. Срещу повторно взетото сега решение, за
ищеца е открит път за защита с иск за прогласяването му като нищожно, като взето извън
4
пределите на компетентност на общото събрание, или чрез иск за установяване на вписване
на несъществуващо обстоятелство, но не и с предявяването на иск по чл.74 от ТЗ.
В случая взетото решение за изключване на ищеца като съдружник в ответното
дружество на проведеното ОСС на 27.09.2023 г. е проявило своя правен ефект незабавно, с
гласуването му, в отношенията между съдружника и дружеството, и след осъществяването
на последния обективен факт (на гласуването на решението), е отпаднало и качеството
съдружник на изключения такъв. Затова и за в бъдеще същият няма правата на съдружник,
респ. - не разполага с правото на иск по чл. 74 ТЗ да търси защита за твърдени нарушения на
правата му в периода след датата на решението на ОС за изключването му като съдружник и
предявеният пред настоящия съдебен състав иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски и такива следва да му
бъдат присъдени в размер съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата към него, който
съдът намира за съответен на положения от процесуалния представител адвокатски труд,
поради което направеното в тази връзка възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. А. Б. с ЕГН ********** против „СОФИЯ
ПРОДЖЕКТ“ООД с ЕИК ********* – в ликвидация за отмяна на решение взето на
Общото събрание на съдружниците в „София Проджект“ООД- в ликвидация,
проведено на 10.04.2025 г., с което е взето решение да бъде предявен иск по чл.142, ал.3 от
ТЗ за причинени вреди на дружеството с цена до 260 000 лв. и упълномощаването на
процесуален представител адвокат, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ООД с
ЕИК ********* – в ликвидация сумата от 3 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5