№ 15128
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110168357 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент –
жилище, находящ се в ....., УПИ парцел 1, одобрен през 2000 г., със застроена площ от 65,2
кв. м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с
прилежащото избено помещение с площ от 3,65 кв. м., който съгласно схема № 15-
399770/13.04.2023 г. на СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1202.24.3.18, находящ се в ..........8, разположен в сграда с
идентификатор 68134.1202.24.3, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ от 65,20 кв. м., ведно с избено помещение № 3 с площ от 3,65 кв.
м., както и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия
етаж: имот с идентификатор 68134.1202.24.3.19, под обекта: имот с идентификатор
68134.1202.24.3.15 и над обекта: имот с идентификатор 68134.1202.24.3.21, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015
г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Ищцата Е. Т. Т. твърди, че заедно с ответницата Н. Т. Т. са наследници по закон на
майка им В. Г. Т., починала на 17.11.2021 г. Поддържа, че приживе тя е придобила делбения
имот по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 06.02.1985 г. на СНС, като след смъртта й на основание наследствено
правоприемство тя заедно със сестра й са станали носители на по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху него, при които квоти отправя искане за допускането му до
делба. Допълва, че от момента на възникване на съсобствеността делбеният имот се ползва
изцяло от ответницата, поради което отправя искане за заплащане на ежемесечен наем в
размер на 250 лв. за периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното извършване на същата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.
Т. Т., с който не оспорва фактическите твърдения относно начина на възникване на
съсобствеността, както и размера на квотите – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
1
Излага подробни съображения относно отношенията помежду им във връзка с полагането на
грижите за майка им и ползването на имота. Оспорва претенцията за заплащане на
ежемесечен наем, тъй като твърди, че всяка една от тях има достъп до апартамента, поради
което го ползват съвместно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че
действително между ищцата Е. Т. Т. и ответницата Н. Т. Т. е възникнало и към настоящия
момент все още съществува състояние на съсобственост по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред, че
по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за
държавните имоти от 06.02.1985 г. (л. 7 от делото), представляващ годно придобовно
основание, В. Г. Т. е придобила собствеността върху апартамент № 18, находящ се в .... със
застроена площ от 65,20 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,65 кв. м.,
идеални части от общите части на сградата и 2,03 % идеални части от правото на строеж
върху мястото, като видно от представената схема № 15-399770/13.04.2022 г. (л. 11 от
делото), индивидуализираща по актуални кадастрални данни описания в исковата молба
имот, предмет на делбата, същият е идентичен с този, предмет на придобивната сделка от
06.02.1985 г. Също така, въз основа на данните, отразени в личния регистрационен картон на
В. Г. Т. (л. 129 от делото), издаден от ....“, същата е била в брак с Т. В. Т., за което е съставен
акт № 495/1960 г., като по делото не се спори, че това е било така и към 06.02.1985 г., поради
което процесният апартамент № 18 е придобит от тях при условията на съпружеска
имуществена общност – арг. чл. 19, ал. 1, вр. § 4 от ДР на СК от 1985 г. (отм.). На следващо
място от представеното удостоверение за наследници с изх. № РИЛ24-УГ01-2355/07.05.2024
г. (л. 128 от делото), издадено от ....“, става ясно, че Т. В. Т. и В. Г. Т. са починали съответно
на 06.01.1990 г. и на 17.11.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон Н. Т. Т. и Е. Т. Т. –
дъщери. По делото не се твърди, а и не се доказва относно осъществяването в периода от
06.02.1985 г. (датата на придобиване на апартамента) до смъртта на двамата съпрузи
(съответно 06.01.1990 г. и 17.11.2021 г.) на юридически факти, довели до промяна в правата
върху процесния имот, поради което съдът прави извод, че той е бил част от наследствената
им маса, а това означава, че на основание наследствено правоприемство като негови
собственици се легитимират именно двете съделителки по настоящото дело Н. Т. Т. и Е. Т.
Т., като всяка една от тях се явява носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост
върху него – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН.
Ето защо, при така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет –
описания в исковата молба недвижим имот, ведно с принадлежностите към него, съобразно
установените по делото квоти и по отношение на посочените по-горе лица, а именно: по 1/2
идеална част за всяка от съделителките.
По претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
2
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Следователно, с посочената разпоредба се урежда привременна мярка, т.
е съдебна администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на
определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не разрешава материално-
правен спор между страните, а с постановяването на същата се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на
мярката в една от двете форми е някой от съделителите да ползва имота в обем,
надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В случая, с исковата молба ищцата Е. Т. Т. е
отправила искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановена привременна мярка,
като в нейна полза бъде заплащано обезщетение в размер на 250 лв. месечно, обосновавайки
същото с твърдението, че понастоящем той се ползва изцяло от ответницата. С
определението от 15.08.2023 г. (л. 88-89 от делото) именно на ищцата е възложена
доказателствената тежест да установи, че процесният имот се ползва изцяло от Н. Т. Т.,
която я е лишила от ползване на същия съобразно правата й, възможно ли е разпределяне на
ползването му и от двете страни предвид вида и площта на имота, както и какъв е размерът
на средния месечен наем. В случая, по делото безспорно е установено наличието на
съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот. Отделно от
това, няма спор, че понастоящем той трайно се ползва от ответницата Н. Т., която не отрича
този факт, твърдейки, че при посещенията си в България ищцата също има достъп до него,
който тя не е ограничавала, както и, че складира свои вещи в една от стаите в него. Нещо
повече, в тази насока са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите .... и ..... В показанията си свидетелката И. заявява, че от 2016 г. – 2017 г. Н.
живее в апартамента на майка си, където се е преместила по настояване на сестра й Е., за да
й помага, и продължава да живее и към настоящия момент. Свидетелката М. също
потвърждава, че понастоящем в апартамента в ... живее Н., тъй като Е. е в чужбина, но
когато си идва в България, тя ползва стая от него, в която съхранява свои вещи, като
впечатленията си свидетелката е формирала преди около месец, когато последно е посетила
апартамента. В случая, анализирайки данните, които се извличат от показанията на двете
свидетелки, съдът намира, че същите са непротиворечиви в частта относно изложените от
тях обстоятелства, че фактически делбеният имот се ползва от ответницата Н. Т., която
понастоящем трайно го обитвава с цел задоволяване на жилищните си нужди, а ищцата Е. Т.
живее в чужбина, като разпределянето на съвместното му ползване, както се претендира с
отговора на исковата молба, би било необосновано, тъй като не е установено те да са в
отношения, които да предполагат такава възможност. Този извод се подкрепя и от
констатацията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е изключило
възможността за съвместното ползване на жилището предвид площта и разпределението му,
а именно: наличие на една кухня, една баня – тоалетна и две неравностойни стаи. В случая,
за разлика от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, ирелевантно се явява обстоятелството дали в
предходен момент ответницата се е противопоставяла на правата на ищцата, доколкото
искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер и поражда действието си
занапред до окончателното извършване на делбата. Ето защо, съдът не следва да обсъжда
въпроса предоставяла ли е тя достъп до имота на сестра си или не, тъй като основателността
на този вид претенция е обусловена от установяване фактическото ползване на делбения
имот от някой от съделителите в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността, като в
случая е видно, че именно ответницата ползва процесния имот, където живее постоянно.
Доколкото по делото се установи, че Н. Т. ползва имота, за който е отправено искането по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, обитавайки го постоянно и предвид, че няма изложени
3
твърдения тя да не възнамерява да продължи да го ползва и занапред, съдът счита, че следва
да се определи обезщетение, изплащано именно от нея на ищцата, която до окончателното
извършване на делбата няма да ползва имота. Що се отнася до размера на дължимото
обезщетение, съдът съобразява назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
достигнала до извод, че средният месечен пазарен наем за ползване на целия имот се
равнява на сумата от 560 лв., т. е. 280 лв. за 1/2, на колкото се равнява делът на
съделителката Е. Т.. Както вече се посочи по-горе, сумите, които следва да бъдат заплащани
между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка. Съдебният
акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само
занапред и само до приключване на делбеното производство – в този смисъл са определение
№ 235/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1958/2014 г., І г. о. на ВКС, определение № 475/17.07.2013
г. по ч. гр. д. № 2258/2013 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. №
2225/2014 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 122/08.03.2013 г. по ч. гр. д. № 52/2013 г., І г. о.
на ВКС и др. Изложеното обосновава извод, че с настоящия съдебен акт съдът следва да
разпредели ползването на делбения имот, като го предостави на ответницата Н. Т., а
искането на ищцата Е. Т. по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се уважи до претендирания
от нея размер от 250 лв. с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
пропорционално на притежаваната от нея квота в съсобствеността – 1/2 идеална част, която
сума ответницата следва да бъде осъдена да й заплаща ежемесечно от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на същата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН да се извърши
съдебна делба между Е. Т. Т., ЕГН ********** и Н. Т. Т., ЕГН ********** и двете с адрес:
..........8, на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент – жилище,
находящ се в ....., УПИ парцел 1, одобрен през 2000 г., със застроена площ от 65,2 кв. м.,
състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с прилежащото
избено помещение с площ от 3,65 кв. м., който съгласно схема № 15-399770/13.04.2023 г. на
СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1202.24.3.18,
находящ се в ..........8, разположен в сграда с идентификатор 68134.1202.24.3, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 65,20
кв. м., ведно с избено помещение № 3 с площ от 3,65 кв. м., както и съответните идеални
части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор
68134.1202.24.3.19, под обекта: имот с идентификатор 68134.1202.24.3.15 и над обекта: имот
с идентификатор 68134.1202.24.3.21, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, при следните КВОТИ:
1/2 (една втора) идеална част - за Е. Т. Т.;
1/2 (една втора) идеална част - за Н. Т. Т.;
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна делба
недвижим имот, а именно: апартамент – жилище, находящ се в ....., УПИ парцел 1, одобрен
през 2000 г., със застроена площ от 65,2 кв. м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и
други сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 3,65 кв. м.,
който съгласно схема № 15-399770/13.04.2023 г. на СГКК – гр. София, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1202.24.3.18, находящ се в ..........8, разположен
4
в сграда с идентификатор 68134.1202.24.3, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ от 65,20 кв. м., ведно с избено помещение № 3 с
площ от 3,65 кв. м., както и съответните идеални части от общите части на сградата, при
съседи: на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1202.24.3.19, под обекта: имот с
идентификатор 68134.1202.24.3.15 и над обекта: имот с идентификатор 68134.1202.24.3.21,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, да се ползва от Н. Т. Т., ЕГН
********** до окончателното извършване на делбата, като ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН
********** да заплаща на Е. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 250 лв. месечно за ползване на
нейната 1/2 идеална част от съсобствения им имот считано от влизане в сила на решението
по допускане на делбата до окончателното извършване на същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта, с която е определена привременна мярка,
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5