№ 2959
гр. С, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110112258 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от А. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ж.к.Д-1 бл.....,
чрез адв.Б., насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета
Й Ф, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 100.00 лв.,
представляваща присъдени съдебни разноски с решение № 10888/29.11.2022 г., постановено
по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС, за събирането на която е образувано изп.дело №
2023... по описа на ЧСИ М Б, рег.№ .. от КЧСИ, поради извършено прихващане с изявление
на ищеца от 09.02.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил висящ съдебен спор, приключил
с окончателно решение № 10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по
описа на ВАС, с което са присъдени разноски в полза и на двете страни. Отбелязва се, че в
този случай е приложим чл.103 от ЗЗД, като се допуска прихващане, при което по-малкото
от двете вземания се погасява. Сочи се, че на 09.02.2023 г. ищецът е направил изявление до
ответника в тази насока, като според чл.104 от ЗЗД, с него вземането на ответника е
погасено към 29.11.2022 г.
Според ищеца на 10.02.2023 г. той е получил покана за доброволно изпълнение по
процесното изп.дело, образувано от ответника пред ЧСИ М Б за присъдените от ВАС
разноски в размер на 100.00 лв. С оглед на това, той е подал искания до ответника и до ЧСИ
М Б за прекратяване на изп.дело, по които нам произнасяне.
Ищецът аргументира становище, че с направеното от него изявление от 09.02.2023 г.
до ответника, вземането на последния се е погасило към 29.11.2022 г., поради което то не се
дължи и иска да се установи този факт.
1
Ответникът С О в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с
който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения с нея иск.
Ответникът оспорва да е пасивно легитимиран по заведения иск с мотив, че поканата
за доброволно изпълнение на процесното вземане не изхожда от него, както и поради това,
че искът е предявен сред преклузивния срок, даден с определение № 6475/16.02.2023 г. по
ч.гр.д.№ 8137/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
По същество ответникът оспорва иска с мотив, че изявлението за прихващане на
ищеца е направено след образуване на изп.дело. Отбелязва се, че освен главното вземане,
предадено за събиране на ЧСИ, за ищеца са възникнали и други задължения – разноски по
изп.дело, които не са погасени чрез прихващане.
По така изложените съображения се иска съдът да са отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът
не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на погасяване чрез прихващане.
В случая по делото не е спорно, а и от събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че страните по настоящия спор са били страни и по адм.д.№
3977/2022 г. по описа на ВАС, което е приключило с окончателно решение №
1088/29.11.2022 г., с което са присъдени разноски в полза на С О в размер на 100.00 лв. и
разноски в полза на А. Г. в размер на 300.00 лв.
Видно от отбелязването върху решението, на 09.12.2022 г. е издаден изпълнителен
лист в полза на С О, който е получен от неин представител на 29.12.2022 г. Въз основа на
молба на кмета на С О до ЧСИ М Б, рег.№ .. от КЧКИ, пред последния на 04.01.2023 г. е
образувано изп.дело № 2023..., за събиране на сумата от 100.00 лв. от А. Г., въз основа на
издадения по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС изпълнителен лист.
На 09.02.2023 г. ищецът е депозирал пред ответника изявление за прихващане, в
което е изразил желанието си неговото задължение към С О от 100.00 лв. да бъде погасено с
част от вземането, което той има от общината в размер на 300.00 лв.
В съдебната практика се приема, че, за да е осъществена хипотезата на чл.103, ал.1
ЗЗД и изявлението за прихващане, отправено от едната до другата страна по две
правоотношения, да породи правно действие, е необходимо да са налице съществуващи към
2
момента на отправянето му насрещни вземания за пари или други еднородни и заместими
вещи, които да са изискуеми и ликвидни, което означава основанието и размерът им да са
установени и безспорни. В случая насрещните вземания на страните по делото отговарят
напълно на тези характеристики, тъй като и двете са били установени със сила на пресъдено
нещо, като по силата на постановения съдебен акт тяхното основание и дължим размер са
били безспорно установени.
За да настъпи целения погасителен ефект, необходимо е и изявление по чл.104, ал.1,
изр.1 от ЗЗД от едната страна, което да достигне до другата страна, като момента на
извършването му е ирелевантен. С разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗЗД е придадено обратно
действие, като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях
в деня, в който прихващането е могло да бъде извършено. Без значение за обратното
действие на погасителния способ и е момента на настъпване ликвидността на вземането на
прихващащия - в процеса или извън него.
Ето защо настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен доколкото и
двете вземания са ликвидни, като ликвидността е установена с влязло в сила съдебно
решение, поради което следва да се зачете силата на присъдено нещо на решение №
1088/29.11.2022 г. по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС и направеното въз основа на
него от ищеца изявление за прихващане.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.102 от делото. От данните по делото се установиха разходи за заплатена
държавна такса от 80.00 лв. и за адвокатско възнаграждение от 1000.00 лв. Срещу
последното е направено с отговора на исковата молба възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на
спора, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, реолно
извършените от пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално
представителство и защита. Ето защо разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени до 400.00 лв., съобразно материалния интерес по делото и
предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Разноските за заплатена държавна такса също
следва да бъдат редуцирани до 50.00 лв. какъвто е дължимия размер за производството.
Освен разходи в настоящето производство, ищецът претендира и такива, извършени
по гр.д.№ 8137/2023 г. по описа на СРС, образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск и
по в.ч.гр.д.№ 13658/2023 г. по описа на СГС, образувано по жалба срещу определение №
22058/22.06.2023 г., постановено по настоящето дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М”
№ 33, представлявана от кмета Й Ф, че А. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С,
ж.к.Д-1 бл....., не дължи на общината сумата от 100.00 лв., представляваща присъдени
съдебни разноски с решение № 10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по
описа на ВАС, за събирането на която е образувано изп.дело № 2023... по описа на ЧСИ М
Б, рег.№ .. от КЧСИ, поради извършено прихващане с изявление на А. П. Г. от 09.02.2023 г.
с насрещно вземане, което той има към С О, произтичащо също от решение №
10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й Ф, да
заплати на А. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ж.к.Д-1 бл....., сумата от
1310.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по гр.д.№
8137/2023 г. по описа на СРС и в.ч.гр.д.№ 13658/2023 г. по описа на СГС, съобразно изхода
на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4