Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 17.12.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 1987 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл. 124 ГПК.

Ищецът ***** - гр. Монтана посочва, че ответникът – М.Л., е потребител на ***** - гр. Монтана, съгласно Закона за водите. Съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите „В и К“ се осъществява при публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

 До 19.04.2019 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 228.48 лв. за имот, находящ се в гр. Лом,               ****, като в сумата са включени главница и законна лихва, представляващи неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Главницата е за периода от 05.04.2016 г. до 03.04.2018 г., като претендираната законна лихва е за периода от 06.05.2016 г. до 19.04.2019 г. Лихвата се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от посочената Наредба № 4/2004 г., съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

 

Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 766/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

          - 196,24 лв. – главница, представляваща неизплатената стойност на консумираната вода;

          -  32,24 лв. - лихва към 19.04.2019 г.;

          - ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

          Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

 

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Надя Владимирова, която поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в цялост, като основателен и доказан. Представя и писмена защита. Претендира разноските по заповедното и исковото производство.  

Ответникът се представлява от особен представител - адв. В.И., МАК, която моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя и писмена защита.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

По ч. гр. д. 766/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 555 от 24.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – М.Л., за сумата от       228,48 лв., представляваща: 196,24 лв. – главница – ползвана вода за периода 05.04.2016 – 03.04.2018 г., за адрес: гр. Лом, обл. Монтана,         ****, както и 32,24 лв. – лихва върху главницата за периода 06.05.2016 – 19.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25,00 лв., направени по заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 26.09.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

Ответникът М.Л. е ползвател на ВиК услуги без изричен писмен договор, т.е. същата е абонат, спрямо когото важат Общите условия на дружеството за предоставянето на ВиК услуги (представени като доказателства по делото). Следователно налице е облигационно отношение между страните М.Л. ***. ***** е изпълнило задължението си да доставя вода до имота на Л. ***. Предоставените услуги обаче не са плащани от Л.. Видно от разпита на свид. Е.В., инкасаторите не са допускани до водомера в имота. При това положение са начислявани по 5 куб. вода /минимума, предвиден в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и пълно, се установява, че размерът на дължимата сума за консумирана вода за периода от           м. април 2016 г. до м. април 2018 г. е 196,24 лв. Размерът на дължимата законна лихва е 32,22 лв., или общо дължимата сума е 228,46 лв.

          В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че то е изготвено въз основа на доказателствата по делото и след справка в счетоводството на ищеца. Вещото лице не е установило доказателства за извършени плащания за посочения период до деня на проверката – 06.10.2020 г. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си – че не дължи плащане.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на облигационно отношение между тях и изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги от страна на ищеца за посочения по делото период.

Спорно по делото е дали ответницата дължи посочените в исковата молба суми, доколкото особения представител на последната по същество твърди недоказаност на претенцията.

В случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение дължи на ищеца следните суми:

          - 196,24 лв. – главница, представляваща неизплатената стойност на консумираната вода;

          -  32,24 лв. - лихва към 19.04.2019 г.;

          - ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

От заключението на вещото лице, прието като обективно и пълно, се установява, че по издадените данъчни фактури за консумирана вода задължението на ответника е както следва:

-         Дан. фактура № **********/05.04.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/11.05.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/03.06.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/06.07.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/19.08.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/10.09.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/10.10.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/02.11.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/02.12.2016 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/09.01.2017 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № **********/03.02.2017 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № 1216268616/09.03.2017 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № 1216324541/07.04.2017 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № 1216373368/10.05.2017 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № 1216636475/06.10.2017 год., на стойност 8,52 лв.

-         Дан. фактура № 1216636476/06.10.2017 год., на стойност 9,64 лв.

-         Дан. фактура № 1216686785/03.11.2017 год., на стойност 9,64 лв.

-         Дан. фактура № 1216745585/07.12.2017 год., на стойност 9,64 лв.

-         Дан. фактура № 1216791815/09.01.2018 год., на стойност 9,64 лв.

-         Дан. фактура № 1216842485/06.02.2018 год., на стойност 9,96 лв.

-         Дан. фактура № 1216884945/06.03.2018 год., на стойност 9,96 лв.

-         Дан. фактура № 1216933288/03.04.2018 год., на стойност 9,96 лв.

       Общото задължение по двадесет и двете данъчни фактури е       196,24 лв., а законната лихва върху главниците за периода 06.05.2016 – 19.04.2019 год. е 32,22 лв.

Доказателства за извършени плащания по описаните фактури не са представени от ответната страна. В тази насока е и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. Ето защо съдът намира, че М.Л. не е изпълнила задължението си да заплати ползваните ВиК услуги и претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР        № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представеното платежно нареждане са в общ размер на 350,00 лв. за заплатени държавни такси по заповедното и по исковото производство и за депозит за вещо лице и за особен представител.

Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, че същата дължи на ***** - гр. Монтана, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. "Ал. Стамболийски" № 11,    Булстат *****, представлявано от управителя инж. В.И., сумата  228,46 лв., от които:

1. сумата от 196,24 лв. – главница, представляваща неизплатената стойност на консумираната вода за периода 05.04.2016 – 03.04.2018 год.;

2. сумата от 32,22 лв. – законна лихва за забава, считано от 06.05.2016 год. до 19.04.2019 год.

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /23.04.2019 год./ до окончателното плащане на главницата, за които по     ч. гр. д. № 766/2019 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 410 ГПК Заповед от 24.04.2019 год., за изпълнение на парично задължение, като  

 

ОСЪЖДА М.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ***** -             гр. Монтана, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана,                ул. "*****, Булстат *****, представлявано от управителя инж. В.И., деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 350,00 лв. /двеста и петдесет лева и 00 ст./.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                          Районен съдия: