М О Т И В И към Присъда № 12 от 28.06.2017г. по НОХД № 195/2017 г.
по описа на РС Свищов
=====================================
Обвинението против подсъдимия Ю.М.И. с ЕГН **********
*** вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата за времето от м.януари
2017 г. до 20.02.2017г. в гр. Свищов при условията на повторност, като случая е
немаловажен отнел от владението на К.Е.К.
и без съгласието на собственика ТП „Държавно горско стопанство“ гр.
Свищов акумулаторна батерия 75
Ah на стойност 132,75 лева с намерение противозаконно да я присвои.
Граждански иск не е предявен.
По така предявеното
обвинение подсъдимия се признава за виновен. Защитникът му взема становище, че въпреки,
че производството по делото е по реда на съкратено съдебно следствие, са налице
смекчаващи вината обстоятелства, които да бъдат взети при определяне на
наказанието – младата възраст на подсъдимия, мотива – липса на парични
средства, има две деца, няма помощ от близки, активното съдействие за
разкриване на престъплението. Моли да му
бъде наложено наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, под
предвидения в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода.
Производството по делото е по реда на гл.27
от НПК – съкратено съдебно следствие.
От събраните по делото и на
предварителното производство доказателства, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка: Подс. Ю.М.И. е роден на *** г. в гр. ****. Има завършен трети клас в гр. ****.
. Завършил е основно образование в гр. ****. Не е женен. Има две деца. Не работи. Осъждан е
осем пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер. Същият е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Последните му осъждания са по НОХД №
222/2014г. на РС Свищов и по НОХД № 352/2014г. по описа на РС Свищов. С
Определение от 23.10.2014г. по НОХД № 222/2014г. по описа на РС Свищов, в сила
от същата дата, е одобрено споразумение,
с което на И. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим, за
извършено от него престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б“б“ от НК. С присъда от 03.11.2014г. по НОХД № 352/2014г. на РС Свищов, в сила от
11.11.2014г., на И. е наложено наказание
седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за извършено
престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. С присъдата по
второто дело е извършено групиране на така наложените му наказания от шест
месеца лишаване от свобода и седем месеца лишаване от свобода и на основание
чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК на И. е определено за изтърпяване
най-тежкото наказание, а именно седем месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, като на основание чл. 25 ал. 2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанията по групираните присъди. Определеното общо
наказание И. е изтърпял на 29.05.2015г. , видно от отразяването в справката за
съдимост.
ТП „Държавно горско стопанство“ гр. Свищов
притежават лек автомобил „****“ с рег. № **** – микробус, който не се използва
целогодишно от няколко години. През 2015 г. бил извършен ремонт и направено
обслужване на превозното средство, като за нуждите на автомобил бил закупен
акумулатор – черен на цвят 75 Ah. След поставянето на акумулатора, микробусът се
използвал за превоз на работници. Вечерно време той нощувал в двора на ТП
„Държавно горско стопанство“ гр. Свищов на ул. „**** в гр. Свищов. През зимата
превозното средство не се използвало и стояло в двора, като периодично се
запалвал двигателя, за да се поддържат системите в изправност. В края на
м.януари 2017г. св. К.К. – **** в ТП „Държавно горско стопанство“ гр. Свищов
отишъл да припали микробуса. Всичко било наред. Установи се от обясненията на
подсъдимия в съдебно заседание, че след този момент в една студена вечер към 21,00 часа той
минавал случайно покрай ТП „Държавно горско стопанство“ гр. Свищов. Дворът бил
незатворен и подс. И. решил да огледа. Той видял, че там е паркиран лек
автомобил „****“. Приближил се, бутнал вратата му и тя се отворила. От
вътрешността му, подс. И. взел акумулатор – черен на цвят 75 Ah. Той го извадил с ръце,
тъй като клемите му не били добре затегнати. След това го отнесъл. На следващия
ден подс. И. занесъл акумулаторната батерия на св. П. – **** при „К.С.“ООД –
Свищов и му го продал срещу сумата 20,00 лева. Двамата съставили писмен
документ за сделката. На 20.02.2017г. св. К. получил задача от своя ръководител
– св. А. да извади от служебен гараж автомобил, с който да отпътуват по служба
към с. Вардим, общ. Свищов. К. отишъл до гаража и забелязал, че има драскотини
по катинара, които сочели за опит за
взломяването му. Свидетелят влязъл вътре и не установил липси. Затова към 10,00
часа отпътувал за с. Вардим, общ. Свищов. Върнал се към 12,00 часа и тогава
свидетелят разбрал, че е извършено взломяване на лек автомобил „****“ паркирано
в двора на ТП „Държавно горско стопанство“ гр. Свищов. Отишъл да провери
микробуса и установил, че страничната му врата е леко отворена. Бил отворен и
предния капак, а от вътрешността липсвал акумулатора. Вратата на микробуса се
заключвала с ключ, но можела безпрепятствено да се отвори и със стотинка, тъй
като била много стара. След това служител на ТП „Държавно горско стопанство“
гр. Свищов подал сигнал в РУ Свищов за кражбата. След подаване на сигнала в РУ
Свищов станало ясно, че за кратък период от време били извършени множество
кражби на вещи, за които деяния бил заподозрян подс. И.. На на св. П. била показана от полицейските служители снимка на подс. И.
и св. П. потвърдил, че това е лицето
продало му черен акумулатор с описание като отнетия. Не могъл да я предаде за
нуждите на разследването, защото същият бил отнесен вече в гр. Велико Търново.
Подс. И. ***, където признал за извършената кражба.
Видно от заключението на оценъчно-икономическата експертиза,, изготвена от вещото лице Е.Л., стойността на отнетата вещ е 132,75
лева.
Самопризнанията на подсъдимия кореспондират с показанията на св. А.В. А. - на л. 17-18,
показанията на св. К.Е.К. – л. 19-20, показанията на св. М.С. П. – л. 21,
показанията на св. И.П.П. – л. 22, протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.02.2017г. и фотоалбум към него – л. 6-10
справка в КАТ - л. 34, протокол за доброволно предаване от 15.03.2017г. – л.
35, гаранционна карта, характеристична справка, , данни за личността на
подсъдимия, справка за съдимост, заключение
на оценъчно-икономическа експертиза.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено по безсъмнен начин, извършването на деянието, предмет на обвинението,
от подсъдимия. Безспорно се установи
деянието на подс. И. – на неустановена
дата за времето от м.януари 2017 г. до 20.02.2017г. в гр. Свищов при условията
на повторност, като случая е немаловажен отнел от владението на К.Е.К. и без съгласието на собственика ТП „Държавно
горско стопанство“ гр. Свищов акумулаторна батерия 75 Ah на стойност 132,75 лева с намерение
противозаконно да я присвои. Предишните осъждания на И./ по НОХД №222/2014г. и
НОХД № 352/2014г., двете по описа на РС Свищов / , определят, че деянието е
извършено при условията на повторност.
От субективна страна подс. Ю.М.И. е
извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното – разбирал
е, че отнема вещи, които не му
принадлежат, а от друга страна е искал настъпването на общественоопасните
последици – да настъпи имотна вреда у пострадалия.
По
такъв начин подсъдимият Ю.М.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на чуждата собственост, ниско правно и морално съзнание.
Смекчаващи вината обстоятелства –
самопризнания, критично отношение към извършеното, невисока стойност на
предмета на престъплението.
Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания.
Предвид горното съдът намира, че обществената
опасност на деянието е висока, с оглед на предвиденото в закона наказание за
този вид престъпление. Засегнати са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Конкретният случай не разкрива толкова висока степен на обществена опасност в
сравнение с други деяния от същия вид, въпреки, че деянието на подс. И. е извършено при условията на повторност, като липсват други квалифициращи признаци извън квалификацията
повторност. Общата стойност на отнетата вещ е ниска – 132,75 лева - значително
под минималната за страната работна заплата към датата на деянието. Обществената
опасност на подсъдимия И. е висока – осъждан е, настоящото деяние е извършено при
условията на повторност.
Като многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. И. съдът прие
самопризнанията и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната
истина, мотива – има две деца, единствен той осигурява доходите
за семейството, няма постоянни доходи, критичното му отношение към извършеното,
разкаяние, невисоката стойност на
отнетата веща, и
като приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58а ал. 4 от НК
, съдът на основание чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК определи наказание под най-ниския предел и му
наложи наказание три месеца лишаване
от свобода. Съгласно чл. 61 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража с присъдата беше определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в
затвор, което наказание счете, че ще изпълни целите на генералната и
индивидуална превенция.
Съдът присъди и
направените по делото разноски в размер
на 58,19 лева, както и 5,00 лева - такса
за издаване на изпълнителен лист, които суми подсъдимият Ю.М.И., следва да заплати на ОД на МВР – Велико
Търново.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: