ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2016
гр. Пловдив, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501898 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2 във връзка с чл.278, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-
гр.София, представлявано от ИД Юлия Юргакиева, чрез юриск. М.Г. против
Разпореждане № 12640 / 02.06.2022г. по ч.гр.д.№ 7950/2022г. по описа на ПРС
– ХІІ гр.с., с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за плащане
по реда на чл. 410 от ГПК против Т. ЕН. ЕН. , ЕГН **********, от гр. *****,
бул. "****** " № ***ап. **, за сумите, произтичащи от договор за
потребителски кредит № 1184560/ 12.12.2018г. с "Кредисимо" ЕАД и договор
за предоставяне на поръчителство от същата дата с "Ай Тръст " ЕООД, както
следва : 360.47 лева - главница , 9.74 лева договорна лихва от 25.03.2020г. до
31.05.2020г., 78.40 лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2020г. до
01.06.2022 г. и законната лихва върху главницата от 01.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. По изложени оплаквания в жалбата
се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането за
издаване на ЗИ по чл.410 ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1
1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Мотивът за отхвърляне заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК
против физическото лице Т. ЕН. ЕН. от гр.***** като потребител по чл.9 ЗПК се основава на
направен от заповедния съд извод, че искането за издаване на ЗИ се основава на
неравноправен договор с потребител , както и , че договорът за гаранция/ поръчителство е
неравноправен в своята цялост по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително
неравновесие между договорените права на страните поради недобросъвестно и
нееквивалентно облагодетелстване на кредитора по договора за кредит. Отчетена е клаузата
на т.ІV.4, изр.последно от ОУ на договорите на кредитодателя като заобикаляща
разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗПК по отношение на текста на клаузата, предвиждаща
автоматично отказ от сключване на договора при непредставянето на обезпечение, след като
кредитор и гарант са свързани лица. По смисъла на пар.1 от ТЗ, в каквато насока са
изложени съображения. В този случай е отчетен и възмездния характер на договора за
поръчителство, възнаграждението по който води до скрито увеличаване процента на ГПР,
непредвидено в ДК, поради което договорът за гаранция заобикаля разпоредбата на чл.19,
ал.5 ЗПК.
Видно от т.12. Обстоятелства, от които произтича вземането, последното
се основава на сключен договор за цесия между заявителя и поръчителя по
договора за поръчителство от 12.12.2018г. между кредитодателя „Кредисимо“
ЕАД и „АЙ тръст“ ЕООД, сключен в изпълнение на договора за кредит, по
който заявителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор
„Кредисимо“ АД. Безспорно длъжникът е физическо лице и се явява
потребител по смисъла на ЗЗП , като се ползва от потребителската закрила по
ЗЗП и ЗПК.
С изменението на ГПК и приемането на разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ГПК се вмени задължение на заповедния съд да извърши служебна
проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с
добрите нрави (т. 2), а при потребителските договори (т. 3) съдът дължи
проверка и относно това дали искането не се основава на неравноправна
клауза в договора или не е налице обоснована вероятност за това.
В този смисъл районният съд е процедирал законосъобразно и правилно, извършвайки
проверка за наличието на неравноправни и недействителни клаузи.
Въззивният съд намира за правилна и преценката на заповедния съд за отхвърляне на
искането за присъждане на възнаградителна лихва. Видно от представения към заявлението
договор за потребителски кредит № 1184560 от 12.12.2018 г., в Приложение № 1 към
същия, уговорената с него възнаградителна лихва е 50 %. Липсват данни по делото относно
риска за кредитора вземането му да остане неудовлетворено, а и такива е недопустимо да се
установяват в заповедното производство, то не са налице условия за преценка дали размерът
на определения с договора фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен,
респ. че противоречи на добросъвестността и добрите нрави, предвид съдебната практика,
че максималният размер на възнаградителна лихва следва да е ограничен до трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер. С оглед нормата
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
2
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като
неравноправна, се налага изводът, че е налице обоснована вероятност искането на заявителя
за присъждане на възнаградителната лихва да се основава на неравноправна клауза в
договора за кредит.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя в частната жалба,
че след като длъжникът с подписването на договора за заем е изявил желание
и се е съгласил дружеството „Ай тръст“ ООД да се задължи солидарно да
отговаря заедно със заемателя по ДПК № 1184560, то съгласието е пречка да
се извърши преценка относно наличието на клаузи с неравноправен характер,
произтичащи от обусловения характер на договора за поръчителство от
договора за кредит и рефлектиращ върху финансовия резултат от
сключването и на двата договора при неизпълнение на някоя от клаузите по
тях. И независимо, че дължимите суми по договора между поръчителя и
длъжника са или не са част от кредитното правоотношение, сключено между
кредитора и кредитополучателя, както и обстоятелството, че формално
същите не са включени в общата дължима сума по кредита, както и в
погасителния план, както и в размера на ГПР, то обстоятелството, че
кредитодателят по ДК и поръчителя по ДП са свързани лица по смисъла на
пар.1 ТЗ, рефлектира благоприятно във финансовата сфера на кредитора по
ДК за сметка на потребителя, обосновава извод за скрито оскъпяване на
кредита в нарушение на Закона. Налага се изводът, че потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи –
нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното се
подкрепя и от факта, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, предвид
това, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД. За това преценката и на въззивния съд е за наличието на
обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договора за кредит, въз
основа на който се основава искането на заявителя за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК. Налице са условия да се приложи нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение в каквато насока са
и изводите на заповедния съд относно обжалвания отказ по отношение на
акцесорните вземания, предмет на заявлението.
Тези изводи обаче не касаят претендираното със заявлението
присъждане на главницата по процесния договор за кредит, доколкото
независимо от правните изводи за наличие на обоснована вероятност на
клаузи с неравноправен характер, то относно претендираните акцесорни
вземания въз основа на тези клаузи с неравноправен характер, в случая е
приложима правната последица по чл.23 ЗПК за дължимост на сумата,
представляваща чистата стойност по кредита относно сумата в размер на
360,47 лева, заплатена от поръчителя „Ай тръст“ ЕООД. В тази част
следователно обжалваното определение следва да се отмени, като делото се
върне на РС за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за процесната сума от 360,47
лева.
Съгласно т.8 от ТР от 18.06.2014г. по т.д. №4/ 2013г., ВКС ОСГТК
определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на
3
обжалване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12640 / 02.06.2022г. по ч.гр.д.№ 7950/2022г.
по описа на ПРС – ХІІ гр.с., в частта, в която е отказано издаването на заповед
за изпълнение и отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК против Т. ЕН. ЕН. , ЕГН
**********, от гр. *****, бул. "**** " № *** ап. ***, за сумите, произтичащи
от договор за потребителски кредит № 1184560/ 12.12.2018г. с "Кредисимо"
ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата с "Ай Тръст
" ЕООД относно сумата 360.47 лева, представляваща претендирана
главница по ДК и
ВРЪЩА на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в отменената част на разпореждането относно сумата 360.47 лева
, представляваща претендирана главница в размер на 360,47 лв по
заявлението вх. № 44008/ 01.06.2022г. на „АСВ“ ЕАД, ЕИК203670940.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12640 / 02.06.2022г. по ч.гр.д.№
7950/2022г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с., в частта, в която е отказано
издаването на заповед за изпълнение и отхвърлено заявлението на „АСВ“
ЕАД, ЕИК203670940 за издаване на заповед за плащане по реда на чл. 410 от
ГПК против Т. ЕН. ЕН. , ЕГН **********, от гр. ******, бул. "*** " № ****
ап. ****, за сумите, произтичащи от договор за потребителски кредит №
1184560/ 12.12.2018г. с "Кредисимо" ЕАД и договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата с "Ай Тръст " ЕООД относно претендираните
със заявлението вх. № 44008/ 01.06.2022г. на „АСВ“ ЕАД, ЕИК203670940
суми - 9.74 лева договорна лихва от 25.03.2020г. до 31.05.2020г., 78.40 лева
обезщетение за забава за периода от 26.03.2020г. до 01.06.2022 г. и законната
лихва върху главницата от 01.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5