Решение по дело №734/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б. Б. Х. против отказ за предоставяне на информация, обективиран в уведомително писмо № ПД-10-1-1/ 06.03.2025г. издадено от Началника на Общинска служба по земеделие – Ситово.

Жалбоподателката сочи в жалбата, че е подала заявление до Общинската служба по земеделие – Ситово, с което по ЗДОИ е поискала информация издавано ли е решение от Поземлена комисия – с. Ситово за възстановяване/признаване на собственост на наследниците на Н. Г. Х. върху имот с [идентификатор] по КК на с. Добротица, общ. Ситово, като е поискала копие от решението и от документите, съдържащи се по преписката. На 06.03.2025г. е получила оспореното пред съда решение, с което й е отказана исканата информация, предвид това, че не е обществена. Счита, че исканата информация е обществена, т.к. е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно задължения по ЗДОИ субект. Намира, че в оспореното решение не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, датата на приемането му и редът за обжалването му. Прави анализ на разпоредбите на ЗДОИ, цитира съдебна практика и намира, че писмото е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Счита, че липсват мотиви за постановяването на отказа и не споделя изводите на административния орган, че исканата информация е от личен характер. Намира, че този извод е в нарушение на нормите на ЗДОИ и целта на закона. Сочи, че решението не й е връчено по надлежния ред, уреден в ЗДОИ. Иска отмяната на оспореното решение, връщането на преписката на органа за ново произнасяне и присъждането на сторените разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът след съобразяването на становищата на страните и съдържанието на оспореното писмо, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, подадена е в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство е отказ за предоставяне на информация, обективиран в уведомително писмо № ПД-10-1-1/ 06.03.2025г. издадено от Началника на Общинска служба по земеделие – Ситово.

В оспореното писмо до Б. Б. Х., органът по ЗДОИ е посочил, че Общинска служба по земеделие с. Ситово, Област Силистра, не може да предостави информацията и документите изискуеми по заявление за достъп до обществена информация с вх.№ в ОСЗ Ситово ПД – 10-1/25.02.2025г., за признаване и възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н. Г. Х. върху имот с [идентификатор] по КК на с. Добротица. Посочено е, че това не е достъп до обществена информация, и че това е лична информация от обществения сектор. Дадени са указания на заявителката, че за получаването на този тип информация следва да представи удостоверение за наследници и нотариално заверено пълномощно (ако е упълномощено лице) или съдебно удостоверение.

Спорът, както е формулиран между страните, е за характера на заявената от г-жа Х. информация, а оттам и за валидността и законосъобразността на уведомително писмо № ПД-10-1-1/ 06.03.2025г. издадено от Началника на Общинска служба по земеделие – Ситово.

Съдът намира, че относими към повдигнатия спор са разпоредбите на чл.2, ал.1 вр. ал.5 от ЗДОИ вр. чл.8, ал.1 от ЗДОИ вр. чл.38 от ЗДОИ вр. §1 от ДР на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), вр. чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като относимите разпоредби следва за яснота на съдебния акт, да бъдат възпроизведени в цялост по -долу.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Съгласно чл.2, ал.5 от ЗДОИ „Този закон не се прилага за достъпа до лични данни“. Съдът съобрази и тълкуването относно съдържанието и обхвата на тази разпоредба дадено в Решение № 15617 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2018 г., V о., докладчик съдията И. С., съгласно което „Безспорно имената на физическите лица представляват лични данни, както по смисъла на чл.2, ал.5 от Закона за достъп до обществената информация, а също и по смисъла на Закона за защита на личните данни, при което са изключени с цитираните разпоредби при прилагането на ЗДОИ. Същите не представляват обществена информация, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ…“

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗДОИ, разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. В двата случая (по чл.2, ал.5 от ЗДОИ и по чл.8, ал.1 от ЗДОИ) е регламентиран специален ред за предоставяне на документи, изключващ приложението на правилата на ЗДОИ.

Съгласно чл.38 „В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване.“

В ЗЗЛД и в Регламент (ЕС) 2016/679 е регламентирана защитата на физическите лица при обработване на личните им данни от администраторите на лични данни. Регламентите са пряко приложими в държавите – членки на ЕС, поради което съдът следва да съобрази дадената в Регламент (ЕС) 2016/679 регламентация.

В чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени действията, които представляват "обработване" на лични данни и между тях е предоставянето на лични данни, конкретно „разкриване чрез предаване“.

В чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е дадено легалното определение на правния институт „лични данни", което съгласно тази дефиниция „означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“;

В чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 е дадено легалното определение на понятието „администратор", съгласно което „„администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.“

От констатираните факти, разгледани в светлината на посочената нормативна уредба следват няколко извода:

1.Началникът на Общинска служба по земеделие – Ситово е орган по ЗДОИ по арг. от чл.3 от ЗДОИ.;

2.Общинската служба по земеделие – Ситово попада в обхвата на дефиницията на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е администратор на лични данни и като такъв е длъжна да обработва личните данни на физическите лица, съобразно принципите на чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, при наличието на поне едно от условията за законосъобразно обработване на данните разписани в чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679.

3.От съдържанието на заявлението за достъп по ЗДОИ се констатира, че е заявена за получаване информация, която се отнася до конкретно физическо лице, индивидуализирано с три имена и наследниците му, което представлява от една страна искане за достъп до личните данни на това лице и наследниците му, а от друга е искане за достъп до информация, която е създадена във връзка с административното обслужване на гражданите, конкретно на индивидуализираното с трите му имана лице и наследниците му. Налага се извод, че се иска разкриване на лични данни на индивидуализираното с три имена физическо лице и наследниците му чрез предаването на информация по ЗДОИ за издаден в тяхна полза административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ, от приложното поле на ЗДОИ е изключено разкриването на лични данни.

4.Издаването на административен акт по отношение на конкретното физическо лице и наследниците му, попада в обхвата на понятието „административното обслужване на гражданите“, поради това тази информация ex lege (по силата на нормата на чл.8, ал.1 от ЗДОИ) е изключена от възможност, за предоставянето й по ЗДОИ.

5.Видно от оспореното писмо, същото представлява решение по чл.38 от ЗДОИ. В него е посочено, каква информация е заявена от г-жа Х. и че заявената за получаване информация „не представлява достъп до обществена информация, а се иска лична информация от обществения сектор“. Изложените данни и съображения, по правната си същност, представляват кратки фактическо и правно основание на отказа. Не е необходимо посочването на конкретния текст от закона, за да се приеме, че в административния акт е посочено правното основание на отказа. Достатъчно е да се разбира волята на органа по ЗДОИ. В случая от съдържанието на писмото е ясно, че органът по ЗДОИ отказва заявената информация, т.к. първо същата не попада в обхвата на информацията по чл.2, ал.1 от ЗДОИ и второ, иска се разкриване на лични данни и достъп до информация, свързана с административното обслужване на конкретно, трето за заявителя и органа по ЗДОИ лице.

За дата на приемане на решението, се приема датата на извеждането му – 06.03.2025г.

В решението не е посочен редът за обжалването му, но това не се отразява на неговата правилност, предвид разпоредбата на чл.140 от АПК.

Налага се извод, че оспореното писмо, е валиден акт, издаден от компетентен орган, в предвидената форма и удовлетворява изискванията за форма на чл.38 от ЗДОИ. Решението е правилно. Заявената информация не е такава по ЗДОИ, предвид съдържащите се в нея лични данни и характера й – свързана е с административното обслужване на конкретно, различно от заявителката лице, поради което предоставянето й не е по реда на този закон.

Неоснователен е доводът, че решението не е съобщено на г-жа Х. по предвидения ред. Г-жа Х. сочи, че писмото е изпратено на електронната й поща. Видно от заявлението за достъп до обществена информация, г-жа Х. е заявила, че желае да получи информацията по електронен път. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗДОИ „Решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща.“

Решението правилно е връчено на заявителката по електронен път, предвид чл.34, ал.3, предл. трето от ЗДОИ и посоченият в заявлението начин на получаване на информацията.

Предвид изложеното и като провери законосъобразността на акта по реда на чл.168 от АПК, съдът намира, че решението е постановено в установената форма от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Жалбата срещу него, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК разноските остават за жалбоподателката така, както са направени.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Б. Б. Х. против отказ за предоставяне на информация, обективиран в уведомително писмо № ПД-10-1-1/ 06.03.2025г. издадено от Началника на Общинска служба по земеделие – Ситово.

Решението не подлежи на касационно оспорване.