№ 15698
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*******
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20221110162090
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „****“ ЕАД съществуват
вземания от следните лица:
от Р. Г. Д., И. Г. Й. и Д. Г. Д. в качеството им на наследници по закон на починалия
в хода на процеса *** Д. Д.: за сумата от общо 2472.19 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, за сумата от общо
315.98 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от общо 18.54 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово
разпределение, както и за сумата от общо 2.95 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до
27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като съобразно изричното уточнение на исковата молба от всяко
от посочените лица се претендира част от посочените суми, съответна на дела на всеки от
тях от наследството на *** Д. Д.;
от Р. Г. Д. на собствено основание: за сумата от 2472.19 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, за сумата от 315.98
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от 18.54 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 2.95 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва
1
върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71376/2019г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че през исковия период между него, от една страна, и ***
Д. Д. и Р. Г. Д., от друга, е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово
разпределение, дължимостта на която в полза на топлофикационното дружество била
уговорена в чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно
тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди,
че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща цената й в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през
който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на
съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения клиентите изпаднали в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. Г. Й., която оспорва
предявените срещу нея искове, поддържайки, че нейната част от процесния имот е
продадена на трето лице.
На 28.08.2023г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от името на Д. Г. Д., с
който предявените срещу него искове се оспорват поради липса на облигационно отношение
между него, респ. негов наследодател и ищеца, като се оспорва в тази връзка който и да е от
тях да е бил собственик или вещен ползвател на имота. Ответникът оспорва иска за цената
на услугата дялово разпределение, тъй като същата била предоставена от дружество,
различно от ищцовото. Наред с това, оспорва реалното извършване на услугата дялово
разпределение, като счита за недоказана уговорената цена на услугата. Поддържа, че не е
надлежно поставен в забава за изпълнение на процесните главни задължения, доколкото до
него не била отправяна покана преди подаване на исковата молба, а и фактурите за исковия
период не били издавани на негово име. Оспорва съществуването на представения с
исковата молба договор между дружеството за дялово разпределение и процесната етажна
собственост, евентуално- счита, че същият не е бил приложим през процесния период с
оглед уговорения в него едногодишен срок на действие. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Р. Г. Д., с който ответникът оспорва исковете с довод за
недоказаност наличието на облигационно отношение между него и ищеца, на изрядни и
сертифицирани измервателни уреди в абонатната станция в сградата и в процесното
жилище, както и на надлежното въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Оспорва
да е титуляр на право на собственост или на ограничено вещно право на ползване по
отношение на жилището. Счита наред с това за недоказано правнорелевантното
обстоятелство, че имотът е бил топлоснабден през исковия период, както и до него реално да
е доставяна топлинна енергия. Оспорва наличието през исковия период на валиден и
2
действащ договор между фирмата за дялово разпределение и процесната етажна
собственост. Поддържа, че изискуемостта на процесните задължения не е настъпила, както и
че не е надлежно поставен в забава за заплащането им съобразно действащите към
релевантния момент нормативна уредба и общи условия. В условията на евентуалност
навежда възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.
На първо място следва да се изясни, че въпреки изрично дадените на ответницата Р. Д.
указания с определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, надлежно връчено й
съобразно правилата на процесуалния закон, както и за сведение на адвоката, подал от
нейно име отговор на исковата молба, по делото в указания с това определение срок, а и до
приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за упълномощаване на
адвоката да подаде отговор на исковата молба от името на Р. Д., а последната не е
потвърдила изрично извършеното без представителна власт действие по подаване на
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което и съобразно нормата на чл. 101, ал.
3 ГПК съдът следва да приеме, че отговор на исковата молба не е подаван от името на
посочения ответник, поради което и не дължи разглеждане на изложените в него доводи и
възражения, вкл. на правопогасяващото възражение за погасяване по давност на вземанията
на топлофикационното дружество спрямо ответницата Д..
Що се отнася до отговора на исковата молба от името на ответника Д. Г. Д., следва да
се изясни, че същият е подаден на 28.08.2023г.- след изтичане на 21.08.2023г. на срока за
отговор на исковата молба, доколкото исковата молба е получена от този ответник на
20.07.2023г.- л. 58 от делото, поради което и съобразно действащото в българския
граждански процес концентрационно начало и съобразно нормата на чл. 133 ГПК заявените
с отговора на исковата молба от ответника Д. възражения, в частност това за погасяване на
вземанията на ищеца спрямо него по давност, не подлежат на разглеждане по същество с
настоящия съдебен акт като преклудирани.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответниците, респ. техните праводатели, по силата на което топлофикационното дружество
се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на
ответниците, респ. праводателите им в качеството им на потребители на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
3
Установява се от неоспорените от името на ответниците Нотариален акт за собственост
на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 127, том XXV, дело № 4711/1967г. и
удостоверение изх. № 68-00-587/18.05.2015г. по описа на ГИС- София, че на 27.10.1967г.
**** и ***** са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ
апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, като с оглед данните в
приобщените по искане на ищеца удостоверения за наследници на посочените лица следва
да се приеме, че към датата на придобиване на правото на собственост същите са били в
брак помежду си, като всеки от тях е придобил право на собственост върху ½ идеална част
от жилището, доколкото към датата на придобиване на имота в сила е бил ЗЛС, с който е бил
уреден единствено законов режим на разделност в имуществените отношения между
съпрузите. Съгласно приобщеното като писмено доказателство удостоверение за наследници
с изх. № РКС25-УГ01-4878/29.04.2025г. по описа на Столична община, район „Красно село“,
***** е починал на 02.09.1971г., като е оставил като свои наследници по закон своята
съпруга ****, както и дъщеря си ***, наследили го при равни квоти съобразно нормата на
чл. 9, ал. 1 ЗН. В резултат, *** се е легитимирала като собственик на ¾ идеали части (1/2-
придобита по силата на договора за покупко- продажба, и ¼- по силата на наследственото
правоприемство), а ***- като собственик на останалата по наследство от баща й ¼ идеална
част. Установява се от представените удостоверения за наследници на *** и ***, че
последната е починала на 24.05.1990г., като е оставила като свой наследник по закон своята
дъщеря ***, с което след смъртта на двамата си родители последната е станала
изключителен собственик на процесния имот. ***, от своя страна, е починала на
20.09.2013г., като съгласно данните в посочените удостоверения за наследници е оставила
като свои наследници по закон своя съпруг- *** Д. Д., както и дъщеря си Р. Г. Д., в резултат
от което и на основание нормата на чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тях е станал собственик на по ½
идеална част от процесното жилище. С оглед на това и при липсата на данни, а и на
твърдения който и да е от тях да се е разпоредил с правото си на собственост върху
процесния имот преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че през
последния именно посочените лица като собственици на жилището са били потребители на
доставяната до него топлинна енергия съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и поради това- легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно дела си в
съсобствеността- по ½ част всеки. А след смъртта на *** Д. в хода на процеса- на
02.05.2021г., формираните в неговата правна сфера парични задължения за цената на
топлинната енергия за исковия период са преминали при равни части- арг. чл. 5, ал. 1 ЗН,
към неговите деца- Д. Г. Д., И. Г. Й. и Р. Г. Д.. В резултат, последната се явява носител на
задължения към топлофикационното дружество, чийто размер възлиза на 4/6 части от общия
дълг, а Д. Д. и И. Й.- на по 1/6 част от общото задължение.
С оглед на така възприетото от фактическа и правна страна правно ирелевантно е дали
след смъртта на *** Д. И. Й. е отчуждила правото си на собственост върху имота, доколкото
последното обективно, в случай че е сторено, за което по делото въпреки дадените на
страната указания не бяха представени доказателства, е настъпило в хода на
производството, респ. след исковия период.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор № 1837 от
14.12.2001г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира
имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда,
представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
4
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.
За пълнота и прецизност и във връзка с довода от името на ответника Д. Д. в тази
насока следва да се изясни, че ирелевантни за възникване на задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия и на услугата по отчитането и разпределянето й са
валидността и темпоралното действие на сключения между дружеството за дялово
разпределение и етажните собственици договор за предоставяне на услугата топлинно
счетоводство, доколкото, както бе изяснено, източник на вземанията на топлофикационното
дружество е сключеният между същото и потребителя договор за продажба на топлинна
енергия, какъвто в случая по изложените вече съображения бе прието да е съществувал
между страните през исковия период.
Съгласно неоспорените доказателствени (фактически) изводи в заключението на
съдебно- техническата експертиза през исковия период в имота е имало два радиатора, които
са отчитани в края на всеки от включените в исковия период отчетни периоди, както и една
щранг- лира без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), за която е
начислявана служебна топлинна енергия- по максимален специфичен разход на сградата.
Топлинната енергия за подгряване на вода, от друга страна, е начислявана служебно- на
брой лица с разходна норма от по 140 л/денонощие на потребител за трима живущи, а след
04.07.2018г., когато абонатът е монтирал водомер с дистанционно отчитане- по показанията
на този водомер. Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно
изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на
фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са в съответствие
с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция през
исковия период, са преминавали редовни периодични метрологични проверки, при които са
установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел,
че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение,
вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна
енергия на сумата от 4944.44 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период
изравнителни сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение се установява от
неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице- помагач на ищеца, както
и от заключението на съдебно- техническата експертиза, поради което и при липсата на
доводи срещу начина на формиране на стойността й следва да се приеме за установена
дължимостта и на цената на тази услуга в претендирания от ищеца общ размер от 37.08 лева
за периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г.
Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба от името на ответника Д. Д.
довод за недължимост на цената на услугата дялово разпределение в полза на
топлофикационното дружество, доколкото по силата на приложимите в случая общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови
5
нужди, които са обвързали ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия
(доколкото не се установява да са подали в срок възражение срещу приложимостта им), в
частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като
носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението
за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то
да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между
ищеца и дружеството за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които
регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на
закона между главните страни в процеса.
При така установеното и като се съобрази, че по изложените вече мотиви заявените от
името на ответниците Р. Г. Д. и Д. Г. Д. възражения за погасяване на претендираните от
всеки от тях вземания по давност не подлежат на разглеждане по същество, предявените
срещу ответниците искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
следва да бъдат изцяло уважени, като бъде съобразено настъпилото в хода на процеса
универсално правоприемство. Така, по отношение на Р. Г. Д.- на собствено основание- като
длъжник по заповедта за изпълнение, респ. като наследник по закон на *** Д. Д., следва да
бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 3296.25 лева- цена на топлинна
енергия, както и сумата от 24.72 лева- цена на услугата дялово разпределение, а всеки от
ответниците И. Й. и Д. Д. дължи сумата от по 824.06 лева- цена на топлинната енергия,
както и сумата от по 6.18 лева- стойност на услугата дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна
енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2017г., която дата следва във времето настъпването съобразно
цитираните правила от приложимите през исковия период общи условия на ищеца на
забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение за цената на топлинната
енергия. С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както и размера, до който
претенцията на ищеца за цената на топлинната енергия подлежи на уважаване в случая-
изцяло, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет обезщетение за
забава върху тази цена, следва да бъдат уважени също в тяхната цялост като доказани по
основание и размер, като бъде признато за установено, че Р. Г. Д.- на собствено основание-
като длъжник по заповедта за изпълнение, респ. като наследник по закон на *** Д. Д.,
дължи на ищеца сумата от 421.31 лева- обезщетение за забава върху цената на топлинна
6
енергия, а всеки от ответниците И. Й. и Д. Д.- сумата от по 105.33 лева- законна мораторна
лихва върху цената на топлинна енергия.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенциите с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 162.22 лева (4/6 части от Р. Д. и по
1/6 част от Д. Д. и И. Й.), представляваща част от разноските за заповедното производство,
както и сумата от общо 559.06 лева (4/6 части от Р. Д. и по 1/6 част от Д. Д. и И. Й.),
представляваща част от сторените от него разноски за настоящото производство, включващи
заплатени държавни такси за разглеждане на претенциите и за издаване на съдебно
удостоверение и депозит за възнаграждение за вещото лице, както и от определените от съда
на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от претенциите и по арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на адв. Н. И. следва да бъде присъдена сумата от 0.46 лева, представляваща част от
следващия му се адвокатски хонорар за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответника Д. Д. в настоящото производство, чийто общ размер от
450.00 лева бе определен от съда на основание нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото, на проведените в хода на производството
процесуални действия, вкл. с участието на адвоката, респ. на действително положените от
него процесуални усилия, а с това и на принципите за справедливост и обоснованост на
възнаграждението по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.
В полза лично на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Г. Д.,
ЕГН **********- на собствено основание като длъжник по заповедта за изпълнение,
издадена по ч. гр. дело дело № 71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, и като наследник по
закон на починалия в хода на процеса *** Д. Д., ЕГН **********, дължи на „****“ ЕАД,
ЕИК ****, сумата от 3296.25 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, сумата от 421.31 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2017г. до 27.11.2019г., както и сумата от 24.72 лева, представляваща цена на
7
предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71376/2019г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Г. Д., ЕГН **********- на собствено
основание като длъжник по заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. дело дело №
71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, и като наследник по закон на починалия в хода на
процеса *** Д. Д., ЕГН **********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 3.94 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Г. Й.,
ЕГН **********, като наследник по закон на починалия в хода на процеса *** Д. Д., ЕГН
**********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 824.06 лева, представляваща цена
на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, сумата
от 105.33 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., както и сумата от 6.18 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. Г. Й., ЕГН
**********, като наследник по закон на починалия в хода на процеса *** Д. Д., ЕГН
**********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 0.98 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г.
до 27.11.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. Д.,
ЕГН **********, като наследник по закон на починалия в хода на процеса *** Д. Д., ЕГН
**********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 824.06 лева, представляваща цена
на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, сумата
от 105.33 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., както и сумата от 6.18 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. Г. Й., ЕГН
**********, като наследник по закон на починалия в хода на процеса *** Д. Д., ЕГН
**********, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 0.98 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г.
до 27.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 108.15 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 372.70 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. Й., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 27.04 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 93.18 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 27.04 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 93.18 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „****“ ЕАД, ЕИК
****, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 0.46 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска защита на
ответника Д. Г. Д., ЕГН **********, в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9