№ 16664
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И
при участието на секретаря К.Н
като разгледа докладваното от А.И Гражданско дело № 20221110162451 по
описа за 2022 година
С. А. К. е предявила срещу „******************************* установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за кредит от 09.05.2022 г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане и на клаузата на чл. 5, ал. 2,
предвиждаща заплащането на неустойка, като протИ.речащи на закона, евентуално на
добрите нрави, евентуално като заобикалящи закона и евентуално поради това, че са
неравноправни клаузи, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева, предявена като част от вземане в общ
размер на 1650 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит от
09.05.2022 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 5818533 от
09.05.2022 г., по силата на който са предоставени в собственост заемни средства в размер
на 1800 лв. при лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,35 %. В чл. 5 от договора е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 660 лева, а в чл. 1, ал. 3 - заплащането на такса за
експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде
начислена допълнителна такса в размер на 990 лева. Твърди, че е погасила дължимите суми
по кредита изцяло. Излага, че не дължи начислената такса за експресно разглеждане на
кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 2
ЗПК като посочва, че заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че по същността си таксата
представлява печалба за кредитора. Счита, че клаузата, с която е предвидено задължението
за заплащане на таксата, е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузите от
1
процесния договор за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Изложени са и
съображения за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора поради протИ.речие с
добрите нрави. Излага, че непредставянето на обезпечение дава основание на кредитора да
иска предсрочно изпълнение според чл. 71 ЗЗД, а в случая се променят последиците от
липсата на обезпечение, като кредиторът начислява неустойка, платима разсрочено. Освен
това твърди, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Поддържа, че размерът на неустойката, както и на таксата за експресно разглеждане на
кредита, не са включени в ГПР, а подлежат на включване, тъй като по същността си
представляват печалба за кредитора. Уточнява, че при включването им размерът на ГПР е
по-висок от максимално допустимия според ЗПК. Според ищцата клаузата, с която е
договорена възнаградителна лихва, е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави. Счита,
че размерът на лихвата, в който според нея следва да се включи размера на таксата за
експресно разглеждане и неустойката, е изключително висок. Изразява становище, че
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва води до недействителност на
целия договор. В исковата молба се сочи, че процесният договор е нищожен на основание
чл. 22 ЗПК. В тази връзка се поддържа, че недействителността произтича от нарушаване на
нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9, и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че
кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на ищеца преддоговорна
информация, както и информация за условията, при които може да се откаже от договора.
Договорът не бил написан на ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт с размер не по-малък
от 12 и в два екземпляра. Общите условия към него не били предоставени на
кредитополучателя, не били подписани от него и той не се съгласил с тях. Поддържа освен
това, че в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като абсолютна
стойност без описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване. Не била
разписана методика относно начина на формиране на ГПР. Посоченият ГПР не отговарял на
действителния такъв. Освен това според ищцата посочването на ГПР, който не е реално
прилаган, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗЗП. В исковата молба се сочи, че в процесния договор не е посочено правото на
кредитополучателя да се откаже от него, срокът, в който това може да бъде направено, както
и други условия за упражняването му, включително информация за възможността за
погасяване на задължението по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Ответникът ***************** оспорва предявения
иск. Признава, че между него и ищеца е сключен процесният договор за кредит, както и че
ищецът е заплатил всички задължения по него. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че договорът като цяло и отделни клаузи от него са нищожни. Излага
съображения, че е спазена предвидената от ЗПК форма за сключване на договора за
потребителски кредит. Твърди, че погасителният план е инкорпориран в самия договор.
Сочи, че предвид обстоятелството, че е налице уговорен фиксиран лихвен процент за
валидността на договора не е необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Оспорва твърденията на
2
ищеца, че в договора не е посочен реален ГПР, както и че липсва яснота относно начина на
формирането му. Уточнява, че при сключването на договора на заемополучателя е
предоставена изрична, ясна и детайлна информация за начина, по който се изчислява ГПР
по кредитното правоотношение. Според ответника процесната неустойка не се включва в
ГПР, тъй като чл. 19, ал. 3 ЗПК изключва при формирането му плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения на кредитополучателя. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че клаузата, с която е предвидена такса за услуга "експресно разглеждане на
документи", е нищожна, като излага, че експресното разглеждане на заявката от заемодателя
за кратък срок изисква бърза реакция и необходимост от ангажиране на по-голям
административен и човешки ресурс, поради което плащането е дължимо. Счита, че
експресното разглеждане на кредита не е действие по усвояване или управление на кредита,
а предхожда същите. Уточнено е, че тази услуга не е задължителна за сключването на
договора, а доброволно избрана от ищеца. Изложени са съображения за неоснователност на
твърденията на ищеца за нищожност на клаузата, с която е договорено плащането на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът
поддържа, че неустойката не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. Твърди, че договорената възнаградителна лихва не протИ.речи на
добрите нрави.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване недействителността на сочните от него разпоредби,
обективирани в договора, както и че е платил процесната сума. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11,
ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при сключването на
договора за кредит, че договорът е индивидуално договорен, както и че е било налице
основанието за плащането на процесната сума.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по Договор за паричен
заем № 5818533 от 09.05.2022 г. ответното дружество е предоставило заем на ищцата сумата
в размер на 1800 лева, както и че всички задължения във връзка с процесния договор са
били заплатени от ищцата.
Видно от представения договор заемът е предоставен при годишен лихвен процент от
40,32 % и ГПР от 49,35 %. Видно от инкорпорирания в договора погасителен план
дължимите суми следва да бъдат върнати в периода 23.05.2022 г. – 13.03.2023 г. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено договорът да бъде обезпечен с поръчител или банкова
гаранция или ценна книга. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора при непредоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 660 лева, която се начислява
автоматично, като с подписването на договора заемателят се счита уведомен за нейното
начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план. В
чл. 1, ал. 3 от договора също е предвидено заплащането на допълнителна сума от 990 лева,
3
представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния
заем.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Процесната клауза от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за недадено
обезпечение съдът намира за нищожна. Оценката на платежоспособността на кандидат-
заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1
ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя и ако е необходимо извършва справка в ЦКР или в
друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел
неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на
длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да
отпусне кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като
предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение)
не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в
4
инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника
възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме,
че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на
длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора,
който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне
кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С
въвеждането на процесната клауза от договора фактически се създава допълнително
обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което протИ.речи на нормата на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право
да получи само лихва върху неплатената част от задължението. Налице е както протИ.речие
с нормите на закона, така и въведен с договора механизъм за неговото заобикаляне, поради
което клаузата за неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора е нищожна поради нейната
неравноправност и неустойка не се дължи на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съдът е допуснал по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която е
посочила, че общата сума, изплатена от ищцата по процесния договор за паричен заем, е в
размер на 3112,33 лева, като погашенията са разпределени по следния начин: 1800 лева –
главница, 143,04 лева – договорна лихва, 169,29 лева – неустойка, 990 лева – такса за
експресно разглеждане, 10 лева – разходи за събиране на вземането. Стойността на ГПР, в
случай че са включени главница и договорна лихва като компонент на погасителните
вноски, е в размер на 46,74 %. Стойността на ГПР, в случай че са включени главница,
договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка като компонент на
погасителните вноски, е в размер на 521,72 %.
Не се спори, че ищцата не е осигурила някое от предвидените по договора
обезпечения, както и че е начислена неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора, с което
предвидения ГПР се е повишил многократно. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като
съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. В процесния договор, сключен с ищцата, са предвидени допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, но по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в
договора и този, който би се получил, при включване на размера на неустойката в размера
му. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил
законовоопределения горен праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената
законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай се касае за непосочване
на коректния размер на ГПР. Тези пропуски в договора се явяват протИ.речия с
императивни норми на ЗПК. С оглед многократно завишаващия размера на пределно
5
допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането,
определено като неустойка, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази
норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на
договора клаузата, с която се определя неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, не е взета
предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Ето защо съдът
счита, че следва да се приеме, че клаузата за неустойка се явява нищожна поради
протИ.речие с императивни законови разпоредби на ЗПК, поради което и платената сума е
била недължима и подлежи на възстановяване от ответника.
В исковата молба се релевира още нищожност на чл. 3, ал. 1 от договора, която
предвижда заплащането на допълнителна сума от 990 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем. Според приетото в ТР
№ 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за наличието на
нищожни клаузи. Както бе посочено, ищцата е физическо лице и като такова има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите,
предвидена в специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи. Определената такса представлява допълнително
задължение, несвързани пряко с договора. Договорено е възнаграждението за допълнителни
услуги да е дължимо независимо дали последните са предоставени, т. е. заплаща се
хипотетичното предоставяне на услуга. Необосновано е предвиждането на допълнително
задължение за извънсъдебно събиране на задължението, тъй като по този начин се договоря
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което би трябвало да се включва в
предоставяната от него услуга. Наличието на подобни клаузи води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на
кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните
клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност, както бе
посочено, съдът следи служебно.
С оглед на изложеното предявения иск е основателен на първото от посочените
основания и следва да бъде уважен, като бъдат оставени без разглеждане останалите
предявени искове в условията на евентуалност.
Предявен е иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го
върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата
страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищцата. Изложеното е достатъчно за извод,
че процесните суми не се дължат и че предявеният иск е основателен на първото от
предявените основания – нищожност поради притИ.речие със закона на клаузата за
6
неустойка и за заплащане на такса за експресно разглеждане на договора. Следва да се
обърне внимание, че недействителността на тези клаузи не влече след себе си нищожност на
целия договор. Съобразявайки изводите на ССчЕ съдът намира, че от платената сума в общ
размер на 3112,33 лева следва да се приспаднат дължимите суми за главница от 1800 лева и
договорна лихва от 143,04 лева, като се получава недължимо платена сума в размер на
1169,29 лева.
С протоколно определение от 03.10.2023 г. съдът е допуснал увеличение в размера на
предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като същият да се счита предявен за сумата от
1169,29 лева, частично от 1650 лева.
С оглед изложеното искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в
пълния си увеличен предявен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която претендира следните
разноски: 150 лева - държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза и 1000 лева -
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед броя на предявените искове и
минимално определените размери на адвокатските възнаграждение в чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ поради неравноправност клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл.
5, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5818533 от 09.05.2022 г. по предявениите от С. А. К.,
ЕГН **********, срещу „*******************************, ЕИК
************************ искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С. А. К., ЕГН **********, срещу
„*******************************, ЕИК *****************, евентуално съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на
закона, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на
добрите нрави и иск с правно основание чл. 146, чл. 1, вр, чл. 143 ЗЗП за нищожност поради
това, че се касае за неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА „*******************************, ЕИК ************************ да
заплати на С. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от
1169,29 лева, частично предявена от 1650 лева, представляваща недължимо заплатени суми
по Договор за паричен заем № 5818533 от 09.05.2022 г., ведно със законната лихва от
17.11.2022 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „*******************************, ЕИК ************************ да
заплати на С. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1450 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8