№ 38876
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110149537 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С
твърденията си легитимира интереса на третото лице „***“ ЕООД, решението
да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи
по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.
С оглед становището на ответника – не оспорва исковете и представя
доказателства за плащане, заявените от ищеца искания за изслушване на СТЕ
и ССчЕ следва да бъдат оставени без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.12.2023г. от 09:35 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на
ищеца „***” АД, „***“ ЕООД.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***“ ЕООД в срок до о.с.з. да
представи по делото посочените в ИМ документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и
ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е предявил искове срещу А. М. Т., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. **** и С. М. П., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ****, за
заплащане при условията на разделност при равни квоти, на сумите, както
следва: 501,85 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2018г. до м.04.2019г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, и 87,16 лв. - мораторна лихва за забава от
14.09.2019г. до 04.08.2022г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.04.2020г. в размер 00,00 лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите и 0,42 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение от 31.01.2020г. до 04.08.2022г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. П. е депозирал отговор на
исковата молба, в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез
плащане в хода исковото производство.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
2
е да установи възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК горните
обстоятелства, с изключение на обстоятелството за погасяване на дълга чрез
плащане, не се нуждаят от доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3