№ 7825
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110131539 по
описа за 2022 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ищеца А. П. Ц., с която се иска съдът да
измени първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят
сочи, че в посочената част решението на съда е неправилно, тъй като
присъдените разноски са прекомерни по размер и не съответстват на
фактическата и правната сложност на делото. С оглед изложеното, моли
разноските същите да бъдат преизчислени и съответно намалени.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се измени решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна, изразява становище по
молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските, като
намира същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 20671/14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 31539/2022 г.
по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на
ищеца разноски, в размер на 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че
заплатеният адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на
8062,24 лв.
Съдът е отчел направеното възражение за прекомерност от страните,
като е счел същото за основателно поради съображения, подробно развити в
мотивите на постановеното по дело решение.
Съдът е взел предвид всички обстоятелствата, от значение за
преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на
предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода
на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали
във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия
случай са предявени два иска по чл. 128, т.2 Кт и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството е приключило в три съдебни заседания, с явяване на
процесуалните представители на страните. По делото са събирани нови
доказателства и са установявани нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се не се характеризира с относително ниска правна сложност.
След отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав е намерил, че заплатените адвокатското възнаграждение в
размер на 8062,24 лв. от ищцовата страна е прекомерно и следва да бъде
намелено и съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В него се предвижда,
че за защита по предявения иск, адвокатското възнаграждение възлиза в
размер на 400 лева. Съдът е отчел че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. минималното възнаграждение предвид броя на предявените и
2
разгледаните от настоящия съдебен състав искове е 800 лв., като с оглед
правната сложност е определил размер на адв. възнаграждение от 1000 лв.
Същото се явява с 200 лв. над минималното дължащо се и предвид развитите
съображения, настоящият съдебен състав, счита искането за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез
намаляването им, за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. П. Ц., за изменение на Решение №
20671/14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 31539/2022. по описа на Районен
съд София, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3