№ 1270
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501085 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4 от 08.01.2025 год., постановено по т.д.№ 61/2022 год. по описа на Окръжен
съд Кюстендил, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ е осъдено на правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ да заплати на З. С. И. сумата от 22 000 лева представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 200 лева – имуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 04.07.2022 год., ведно със
законната лихва върху присъдените имуществени вреди от 03.08.2022 год., а върху
имуществените вреди- 28.11.2022 до окончателното изплащане, като исковата претенция за
неимуществените вреди е отхвърлена до пълния размер от 40 000 лева. Със същото решение
са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ в осъдителните
части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер досежно неимуществените вреди е завишен и несъответства на
действително претърпените от ищеца болки и страдания. Досежно присъдените
имуществени вреди не се излагат никакви оплаквания за неправилност. Поддържат още, че
неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който имал основна вина за настъпване на произшествието, навлизайки на
пътното платно, макар и на разрешено за това място без да се увери, че това е безопасно.
Молят съда да отмени решението в обжалваните осъдителни части и постанови ново, с което
1
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца З. С. С., чрез процесуален представител в частта с която
искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 22 000 лева до пълния размер
от 40 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи,
както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания, които се установявали от
събраните писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния размер от 40 000 лева.
Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Третото лице помагач на ответната страна – Л. К. Х. не взема становище по жалбите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска
отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило
застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 04.07.2022 г. между мотоциклет „Сузуки“, управляван от Л.
Х. и пешеходеца З. И.. Така от приетото заключение и показанията на разпитаните
свидетели се изяснява конкретната пътна обстановка, при която е настъпил инцидента –
пешеходката се е движила по тротоар на бул. „Цар Освободител“ в посока от центъра на
гр.Кюстендил към гр. София, покрай Селскостопанския техникум, като на кръстовището,
образувано от улиците бул. „Цар Освободител“ и ул. „Овощарска“ предприела пресичане на
платното за движение в посока Ветеринарно-медицинската лечебница. В този участък
платното за движение е имало четири пътни ленти – по две във всяка посока, а между
платната е имало разделителен остров с мантинели и затревена площ. Пресичането е било
предприето по пешеходна пътека тип „Зебра“, като вдижението е било с нормален темп на
ходене и скорост. По същото време по бул. „Цар Освободител“ в посока от гр. София към
центъра на гр.Кюстендил със скорост от около 95 км/ч при позволена максималната такава
2
от 40 км/ч /сигнализирана с пътен знак/ се е движел мотоциклетиста и в кръстовището на
бул. „Цар Освободител“, в дясната лента на платното за движение, върху пешеходната
пътека e възникнал удар между предната лява част на мотоциклета и пешеходката, в
областта на гръдния й кош и корема. В резултат на удара ищцата паднала на пътното платно
върху пешеходната пътека, водачът на мотоциклета също паднал, но мотоциклетът
продължил да се движи надясно, при което се качил на тротоара и реализирал втори удар с
пешеходци, движещи се по него. Установено е, че преди сблъсъка водачът на мотоциклета не
е задействал спирачната система на превозното средство, като на разстояние от около 57
метра преди мястото на удара е имало поставен пътен знак А18 „Пешеходна пътека“,
предупреждаваща превозните средства, движещи се в посока от София към центъра на
гр.Кюстендил, а самата пешеходна пътека е била означена с хоризонтална пътна маркировка.
Произшествието е настъпило на прав участък от пътя, без наклон на пътното платно, при
дневна светлина и добра видимост. Водачът на мотоциклета и пешеходката са имали
възможност да се възприемат визуално на разстояние най-малко 50 метра. Когато същите са
били на това разстояние един от друг, други превозни средства, които да препятстват
видимостта им между тях не е имало.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила фрактура
на лъчевата кост /радиус/ на лява предмишница – пълна, с дислокация на фрагментите в
областта на диафизата в долната й половина; мекотъканна контузия на главата – разкъсно-
контузна рана в тилната област и кръвонасядане в областта на брадата; мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване, унесеност;
кръвонасядане на по-голяма площ по гръдния кош и корема отпред с охлузвания върху него
в дясно подребрие; множество кръвонасядания по горните и долните крайници – в областта
на двете мишници, лява и дясна лакътна става и предмишница, двете ръце, двете колена и
подбедрици – в областите на дясна лакътна става и долните крайници на по-голяма площ,
както и охлузвания върху част от тях – по десния лакът, двете колена и подбедрици. След
инцидента пострадалата е била транспортирана с линейка до Спешно отделение на МБАЛ
„Д-р Никола В.ев“ АД-гр.Кюстендил, след което е била приета в Хирургично отделение на
същата болница. В лечебното заведение е престояла от 04.07.2022г. до 11.07.2022 г., като са
направени хирургичен шеф на раната на главата, както и в травматологично отделение е
извършено хирургично лечение на фрактурата на лъчевата кост на лявата предмишница –
кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и винтове, както и е приложено съответно
медикаментозно лечение с обезболяващи, антибиотик и антикоагулант. Установява се, че
ищцата е закупила комплект медицински консумативи за лъчева кост, заплащайки цена в
размер на 1 200 лева. Експертизата установява, че травматичните увреждания при ищцата се
причинили болки и страдания, които са били по-силно изразени до около първата половина
на възстановителния период. По-интензивни са били болките от фрактурата на лъчевата кост
и от мекотъканните травми в областта на гръдния кош и около ставите. Вещото лице сочи, че
обичайно срокът за възстановяване на по-малките кръвонасядания и охлузвания е около 1-2
седмици; за хирургично зашитата разкъсно-контузна рана, мозъчното сътресение със
3
степенно разстройство на съзнанието, както и за кръвонасяданията на по-голяма площ –
около 25-30 дни, а за фрактурата на лъчевата кост на предмишницата – около 3-4 до 4-5
месеца. От извършения преглед на ищцата е констатирано, че в случая не е настъпило пълно
възстановяване от фрактурата на лъчевата кост – възстановени са функциите на крайника за
самообслужване и по-ненатоварващи физически дейности, но все още са налице лека
оточност на меките тъкани, болка и болково ограничаване на пълния обем движения в
китковата става при натоварване. Експертът допуска, че тези последици от травмата с най-
голяма вероятност се дължат на хронично дразнене и микротравмиране на меките тъкани на
предмишницата от остеосинтезния материал, без да се изключват и някакви нарушения на
инервацията и кръвоснабдяването от сраствания в меките тъкани около фрактурата, плаката
и винтовете. Според вещото лице, тези последици няма да се възстановят самостоятелно,
необходима е преценка от специалист за евентуално премахване на остеосинтезния
материал, след което е възможно да настъпи и пълно възстановяване. Обобщено е, че към
настоящия момент общото физическо здравословно състояние на ищцата е сравнително
добро; няма данни получените от нея увреждания да са довели до някакви практически
значими и продължителни нарушения в общото здравословно състояние; някакви
неблагоприятни процеси не се очакват и в бъдеще.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-психологическа експертиза се
установява, че при проведеното психологично изследване на ищцата със съдействието на
нейния брат, е констатирано, че произшествието, в което е участвала е довело до
преживяване на травматичен шок и стрес, което резултира в продължаващи и до момента
постоянно самонаблюдение и натрапливи страхове за здравето и живота й. Ищцата станала
зависима от своя брат, променил се жизнения й стил за продължителен период от време,
настъпила десоциализация. Това състояние е провокирано от произшествието, от
продължителния период на възстановяване, съпроводен с болка и със загуба на уменията за
справяне в ежедневието, водеща до чувство на притеснение и унижение. Според вещото
лице, наблюдаваното леко изоставане в развитието на пострадалата и вродения дефицит
(глухонемота) са предпоставка за протрахиране на травмените преживявания и намалените
възможности за адаптиране след преживения стрес. Експертът сочи, че обективно се
наблюдава повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в
емоционално-оценъчните функции на личността, в умението за адекватно целеполагане,
както и промяна на цялостното й социално функциониране. Налице е фрустриране на
уменията на ищцата да функционира като автономна личност, нарушени са значими за нея
житейски стереотипи, като справяне с домакинството и общуване със съседи, изпитва
несигурност, емоционална тревожност и страх да остава сама. Според вещото лице, пълно
възстановяване от психотравмата не е настъпило, а с оглед соматичните проблеми,
изоставането в развитието, изразената ригидност на социалното и емоционалното
функциониране, такова е възможно и да не настъпи.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели Ж. И., брат на
пострадалата, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК и Р. Е., се установява, че
4
ищцата след произшествието изпитвала болки, имала шевове на главата, синини по тялото;
след операцията на ръката, била с поставен гипс за 45 дни. Докато била в болницата имала
световъртеж, замайване, гадене и повръщала. В болницата, а и след това не можела да се
обслужва сама, да се къпе, да пере, да се храни и облича, за което й помагали свидетелите.
След свалянето на гипса, а и до настоящия момент има болки в ръката, а понякога
получавала и подутини. Лекарят препоръчвал да се направи втора операция за премахване на
поставените плака и винтове. Свидетелите сочат, че след инцидента ищцата се страхувала да
остава сама, да се придвижва сама, търсела придружител. Получила смущения в съня – не
можела да спи или имала кошмари, бълнувала и пищяла.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинските експертизи, че пострадалата
е търпяла болки и страдания за период до 4-5 месеца, като по-интензивни са били болките от
фрактурата на лъчевата кост и от мекотъканните травми в областта на гръдния кош и около
ставите. От извършения преглед на ищцата е констатирано, че в случая не е настъпило
пълно възстановяване от фрактурата на лъчевата кост – възстановени са функциите на
крайника за самообслужване и по-ненатоварващи физически дейности, но все още са налице
лека оточност на меките тъкани, болка и болково ограничаване на пълния обем движения в
китковата става при натоварване. Следва да бъде взето впредвид също така, че ищцата е
преживяла и психически телесните увреди, като съдът кредитира дадените от свидетелите
показания в тази насока, като придобити вследствие на лични впечатления, както и
психологическата експертиза.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, продължителността на периода през
който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2022 г., лимитите на отговорност, както и
съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 35 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
5
на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото категорично се установи, че
пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на обозначено за това място, със
спокоен ход, без рязко навлиза не на платното. Водача на мотоциклета е имал техническата и
обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец като намали скоростта си или
спре на място, за да я пропусне. Нещо повече – установи се, че делинквента изобщо не е
използвал системите за спиране на мотоциклета.
Поради изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на
противоправно поведение при пешеходеца на посоченото във въззивната жалба основание,
което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите, даващи основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Що се касае до присъдените в първоинстанционното решение имуществени вреди, в жалбата
не са изложени никакви доводи за неправилност, поради което въззивния съд не следва да
изследва този въпрос.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, решението в обжалваната му отхвърлителна част ще следва да се
отмени за сумата от 13 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 22 000 лева и действително дължимото обезщетение от 350 000
лева, като вместо това се присъди допълнително сумата от 13 000 лева на ищеца, ведно със
обезщетение в размер на законната лихва, считано от 03.08.2022 год. до окончателното
изплащане. В останалата си отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената част над размер от 75 лева, вместо
присъдения от първата инстанция размер от 218.45 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК в
тежест на ответника следва допълнително да се присъди сумата от 518 лева, представляваща
разликата между присъдената държавна такса пред първата инстанция в размер на 930 лева
и действително дължимата от 1 448 лева. Адвокатски хонорар, които е присъден на
процесуалния представител на ищцовата страна е напълно справедлив.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което съдът определя на 800 лева,
съобразявайки го с обжалваемия интерес от 18 000 лева и уважената част от 13 000 лева,
както и с правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и извършените
процесуални действия.
6
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 от 08.01.2025 год., постановено по т.д.№ 61/2022 год. по описа на
Окръжен съд Кюстендил, в частта в която е отхвърлен предявеният от З. С. И. против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение на
неимуществени вреди над присъдения размер от 22 000 лева до установения за дължим
размер от 35 000 лева, както и в частта за разноските пред първата инстанция, присъдени в
тежест на З. С. И. над размер от 75 лева, вместо присъдения от първата инстанция размер от
218.45 в полза на ответника, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ да заплати на З. С. И. допълнително сумата от
13 000 лева, представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, станало на 04.07.2022 год. в размер на 35 000
лева и присъденото от първата инстанция в размер на 22 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.08.2022 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалваема част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ да заплати на адвокат Р. М.-САК сумата от 800
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ да заплати по сметка на Софийски апелативен
съд сумата от 518 лева, представляваща разликата между присъдената от първата инстанция
държавна такса и действително дължимата с оглед изхода на делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – Л. К.
Х..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7