№ 1362
гр. Русе, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520100711 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” АД против А. С. П.,
в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия за имот в гр. Русе, ********, с абонатен № ********. За
периода от 25.03.2023г. до 22.04.2024г. в този имот била доставена и
разпределена по партида на ответника топлинна енергия на обща стойност
1482,32 лв. по 12 броя фактури, която енергия не била заплатена. Поради
незаплащане в предвидения в Общите условия на дружеството срок от 45 дни
след периода на доставката, за периода до 02.12.2024г. била начислена и лихва
за забава на ответника в размер на 211,49 лв. За събиране на тези задължения
ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № ***/2024г. по описа на Районен съд – Русе и
издадена Заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. С оглед дадените
от съда в заповедното производство указания за предявяване на
установителен иск за вземането по заповедта, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено, че А. С. П. дължи на
„Топлофикация Русе“ АД сумата от 1482,32 лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 25.03.2023г. до 22.04.2024г. по
1
12 броя фактури, лихва за забава в размер на 211,49 лв., законовата лихва
върху главницата от 03.12.2024г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2024г.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК и до приключване на съдебното дирене,
ответникът не е депозирал становище по предявения иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2009г. е сключен договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе“ АД, между дружеството и
собствениците в етажната собственост на блок „Болярка-Алдемировци“.
На 18.03.2022г. ответникът А. С. П. е депозирал в ищцовото дружество
заявление, с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на
топлоенергия на адрес ********. Към заявлението е представен нотариален
акт от 2016г., удостоверяващ, че ответникът е собственик на посочения от него
имот, присъединен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.
Видно от представения по делото договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия от 10.10.2023г., дяловото
разпределение на топлинната енергия за сградата, в която се намира
процесния имот на ответника се извършва от „Топлоснабдяване“ АД.
За периода от 25.03.2023г. до 22.04.2024г. ищцовото дружество е
издало 12 броя фактури за начислената в процесния имот топлоенергия и
услугата „дялово разпределение“ на обща стойност 1482,32лв.
В полза на „Топлофикация Русе“ АД, срещу А. С. П. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с
№**** от 05.12.2024г. по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС-Русе за сумите
1482,32лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия в имот в
гр. Русе, ********, с абонатен № ********, за периода от 25.03.2023г. до
22.04.2024г. по 12 броя фактури, лихва за забава в размер на 211,49лв.
дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 03.12.2024г.,
законовата лихва върху главницата от 04.12.2024г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 33,88лв. заплатена държавна такса и
50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника по
2
реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени по делото писмени доказателства
безспорно установяват, че между ищцовото дружество и ответника са
възникнали облигационни отношения по повод доставката на топлинна
енергия за обект в гр. Русе, ********, с абонатен № ********. По делото няма
данни това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от
страните, с оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е
продължило да съществува, ответникът се явява абонат на дружеството и
потребител на топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното
заплащане, аргумент от чл. 73 от ОУ на договора между страните.
Допълнителен аргумент за това се извлича и от справката съдържаща се по
делото за постоянен адрес на ответника, съвпадащ с адреса на потребление на
топлинна енергия посочен от ищеца. Реалното ползване от ответника на
доставената за процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от него
на жилището) не е предпоставка за дължимостта от негова страна стойността
на същата.
Представените по делото фактури не са оспорени и липсва основание
да не бъдат ценени като доказателство относно размера на исковата
претенция, още повече, че в конкретния случай няма данни по делото
ответникът да е упражнил правото си да възрази срещу изравнителна сметка,
включваща процесния период и да е поискал преизчисляване на задълженията
му както и тези на останалите етажни съсобственици. Поради това
предявеният иск в частта за главница следва да бъде изцяло уважен.
Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал.1 от
ОУ падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тази част исковата претенция като неоспорена
също следва да бъде изцяло уважена.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото
3
производство разноски в общ размер на 175лв. (75 лв. разноски за държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение). За заповедното производство
в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на
83,88лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. П. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ********, дължи на "Топлофикация Русе" АД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумите: 1482,32лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия в имот в гр. Русе, ********, с абонатен № ********, за периода от
25.03.2023г. до 22.04.2024г. по 12 броя фактури, лихва за забава в размер на
211,49лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
03.12.2024г., законовата лихва върху главницата от 04.12.2024г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
№****/05.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА А. С. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на "Топлофикация Русе" АД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК
*********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев сумата от
175лв. разноски за настоящото производство и сумата от 83,88лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4