№ 11970
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110119104 по описа за 2023 година
Производство по делото е образувано по предявен от Н.
П. Я. против /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с
правно основание 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от
1540,22 лева, за която е издаден изпълнителен лист от
08.09.2020г. по гр.д. № 76818/2015г. по описа на СРС, 76-ти
състав, и въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 2021***0401425/2021г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС,
поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.02.2023 г., е
получила покана за доброволно изпълнение за процесната
сума. Сочи, че производството по изпълнителното дело е
образувано във връзка със съдебно решение, влязло в сила
1
на 02.08.2016 г. Счита, че вземането е погасена с изтичане
на 5-годишната погасителна давност, считано от 02.08.2016
г. до образуване на изпълнително дело № 1425/2021г. по
описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявения иск. Счита, че давността за
вземането е прекъсната с образуването на изпълнително
дело на 28.07.2021 г. Поддържа още, че давността е била
прекъсвана и след образуване на изпълнителното дело с
предприемане на редица изпълнителни действия.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът Н. П. Я., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адвокат
Г.С. от САК, който от името на доверителката си моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
2
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /решението, постановено по
гр.д. № 76818/2015г. по описа на СРС, 76-ти състав/, поради
и което иска с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.
Не е спорно между страните, и съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните
обстоятелства: че за вземането предмет на исковата
претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен
лист от 08.09.2020г. по гр.д. № 76818/2015г. по описа на
СРС, 76-ти състав за сума за разноски по делото в общ
размер на 1108,07 лева, че въз основа на изпълнителния
лист е било образувано изпълнително дело №
2021***0401425 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № *** в КЧСИ.
Изпълнителният лист, на основание на който е
образувано изп.д. № 1425 от 2021г. е издаден на основание
влязло в сила решение на 02.08.2016г. по гр.д. №
3
76818/2015г. по описа на СРС, 76-ти състав. Изпълнително
дело № 1425/2021г. е образувано по молба на кредитора с №
25767/28.07.2021г., като на същата дата е постановено
образуване на изпълнителното дело. След проучване
имущественото състояние на длъжника на 09.08.2021г. са
наложени запори върху банковите сметки на Н. Я. в
**************, като на същата дата е наложен и запор
върху пенсията на ищцата в НОИ. На 01.02.2023г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на ищцата.
Съдът установи извършени плащания от ищцата, като не
установи други извършени същински изпълнителни
действия, извършени след последните наложени запори. С
разпореждане на ЧСИ от 17.10.2023г. изпълнителното
производство е спряно, на основание издадената от съда в
настоящото производство обезпечителна заповед.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
Съдът установи, че в рамките на процесната сума от
1540,22 лева е включена и сумата в размер на 427,15 лева,
4
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, както и такси и разноски по
Тарифата за ЗЧСИ. Съдът намира, че за сумата в размер на
427,15 лева производството се явява недопустимо и
подлежи на прекратяване. Следва да се посочи, че
разноските по изпълнението са претенция, която следва
изхода на делото. Решението по делото по установителния
иск ще обуслови евентуалното прилагане на разпоредбата
на чл.79 от ГПК. Досежно разноските в изпълнителното
производство е недопустимо да се води отделен иск за
недължимостта им, защото ако искът за недължимост на
сумите по изпълнителния лист бъде уважен, то ще доведе
до прекратяване на самото изпълнително производство, а
същото не е предоставено в случая в правораздавателната
власт на съда. Предпоставка за редовното водене на
производство по изпълнението е внасянето на дължимите
такси и разноски по същото. Освен това отговорността за
разноските в изпълнителното производство следва да се
разпредели от съдебния изпълнител с изрично
постановление, което е обжалваемо от длъжника по реда
на чл. 435, ал.2 от ГПК, а взискателят може да защити
правата си чрез обжалване по реда на чл. 435, ал.1 от ГПК,
евентуалното прекратяване на изпълнителното
производство, ако счита, че не е събрана дължимата за
разноски по изпълнението сума или отказа на съдебния
изпълнител да предприеме действия по принудително
събиране на суми за сторени от взискателя разноски.
5
Дължимостта и окончателния размер на разноските се
определят от съдебния изпълнител в самото изпълнително
производство, което в случая няма данни и да е
приключило, а съответно неговите действия по определяне
и събиране на разноските подлежат на съдебен контрол по
реда на обжалването. И доколкото те не са част от
изпълняемото право, което подлежи на установяване в
настоящото производство, то исковете за тях се явяват
недопустими. Впрочем в изпълняемото право,
обективирано в изпълнителния титул – изпълнителният
лист са включени единствено задължения за разноски
реализирани по гр.д. № 76818/2015г. по описа на СРС, 76-ти
състав.
В останалата част за сумата в размер на 1113,07 лева
съдът намира иска за допустим. При съобразяване на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав намира от правна страна, че
давността е изтичане на определен период от време, като
според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва
само с извършване на такива действия, от категорията да
прекъснат давността, като в решението тези действия са
подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
6
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД,
доколкото вземането е установено с решение..
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
7
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно доколкото
изп.д. № 1425/2021г. по описа на Б.Б. е образувано след
26.06.2015г., то подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство не е прекъснала давността,
последната не е прекъсната и с разпореждането на ЧСИ от
28.07.2021г. с което е образувано делото и са дадени
разпореждания за извършване проучване на
имущественото състояние на длъжника, а едва с налагането
на запор върху банковите сметки на ищцата в
************** на дата 09.08.2021г. Следователно от датата
на влизане в сила на решението, постановено по гр.д. №
76818/2015г. по описа на СРС, 76-ти състав – 02.08.2016г. до
датата на налагане на запора – 09.08.2021г. е изтекла
предвидената в закона петгодишна давност за събиране на
вземането.
8
По гореизложеното иска за сумата в размер на 1113,07
лева, съдът намира за основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.4
от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. С определение на съда от 30.08.2023г. ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса в
производството. В тази хипотеза на основание 78, ал.6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС съответстващата с оглед уважената част от
исковете държавна такса. Така /ФИРМА/ следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 44,52 лева. Ищецът претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева, за реалното заплащане на което са налице
доказателства на л.45 по делото. С оглед изхода на спора на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение с оглед уважената част на исковете в
размер на 433,60 лева. На ответника следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на
200,00 лева, като с оглед прекратената част по така
предявените искове на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 55,47 лева.
9
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по така
предявения от Н. П. Я., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/,
ЕИК ************, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, за сумата в размер на
427,15 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, както и
такси и разноски по Тарифата за ЗЧСИ, събрани в хода на
производството по изп.д. № 2021***0401425 по описа на
ЧСИ Б.Б., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Н. П. Я., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ************, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Н. П. Я. не
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 1113,07 лева, за
която е издаден изпълнителен лист от 08.09.2020г. по гр.д.
№ 76818/2015г. по описа на СРС, 76-ти състав, и въз основа
10
на който е образувано изпълнително дело №
2021***0401425/2021г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на Н. П. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 433,60 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 55,47
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
44,52 лева, разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението в прекратителната част има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от съобщението на страните.
В останалата част решението подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
11
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12