№ 811
гр. Перник, 20.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500340 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5 от 12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 17/2023 г.,
Районен съд – гр. Трън е признал за установено по отношение на Т. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, вх. 7,
ет. 5, ап. 58, В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ***, М. Н. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ***, М. С. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ***.,
ЕГН **********, че И. Л. И., ЕГН **********, с адрес: ***, е изключителен
собственик на основание давностно владение и наследство на следния
недвижим имот, а именно: Дворно място, намиращо се в с. Бусинци, Община
Трън, Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с площ 720
кв.м., а именно УПИ ХIII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с.
Бусинци, община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-
26/1987год., при съседи: от Север: УПИ ХIV-130, Изток: УПИ Х-132, Юг:
УПИ XII-131 и Запад: Улица.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от В. Н. И., чрез адв. С. В. /назначена за особен представител/, с която
се твърди, че постановеното от първоинстанционният съд решение е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е приел за
установено, че имотите на общия наследодател Н.Р. /починал през 1981 г./ са
разпределени извънсъдебно между неговите наследници, като процесният
имот е бил определен за Мага Н. Ц. /майка на ищеца/. Излагат се
съображения, че по делото няма данни, нито доказателства за наличието на
1
правна сделка, с която процесният имот да е прехвърлен на ищцата. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства е видно, че намерението на
ищеца да владее целия имот, включително частите на другите сънаследници,
с намерение да го свои, не е доведено до знанието им. Допълва, че в такъв
случай същият се явява държател на идеалните части на другите наследници
и не би могъл да ги придобие по давност. Моли съда да задължи ищеца да
внесе определения адвокатски хонорар за въззивното производство. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срок е постъпила въззивна жалба и от Т. Н. Н., чрез адв. В. Б.
/назначена за особен представител/, с която се атакува постановеното от
Районен съд – гр. Трън решение, като се сочи, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се подробни съображения, че решаващият съд е достигнал до
неправилни правни изводи въз основа на което е постановил неправилен
съдебен акт. Твърди, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен
начин, че ищецът И. Л. И. е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот, със съзнанието, че това е негов собствен имот в продължение на повече
от 10 години и тези негови действия не са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Въз основа на изложените съображения моли съда
за отмяна на постановеният от Районен съд – гр. Трън съдебен акт и
постановяване на нов, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Моли за определяне на адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор от И. Л. И. чрез
адв. К. М., с който се оспорват двете въззивни жалби, като се твърди, че
същите са еднотипни, формални, неоснователни и недоказани. Изразява
становище, че в исковата молба, депозирана пред първата инстанция,
подробно са посочени доказателства, които обуславят основателността на
предявената претенция. Излагат се аргументи, въз основа на които се сочи, че
са налице всички предпоставки, които обуславят придобИ.ето на имота от
ищеца по давност. Допълва, че от свидетелските показания, става ясно, че
останалите сънаследници са знаели за делбата и не са я оспорили по никакъв
начин в продължение на повече от 40 години. Въз основа на изложеното моли
съда въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а постановеното от
първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено. Прави искане за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях страните не са поискали
2
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях страните не
представят и не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 11.07.2024 г. от 11:15 часа , за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец
от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
3
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално
да удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или
се налага да продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4