№ 2911
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110150973 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 30.09.2024г., ищецът
„Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на ответницата да му плати следните суми: 669,31
лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец” , пл. ** с абонатен № ***,
дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г.; 179,30 лв, представляващи мораторните лихви върху стойността на
топлоенергията , начислени за периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г.; 19,01 лв ,
представляващи цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни
отношения между страните през периода от 01.09.2021г. до 30.04.2022г., и 5,62 лв,
представляващи мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за
периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г. , заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на исковата молба – 28.08.2024г. до окончателното плащане , както
и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощнкът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 22.01.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата А. В. Д. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
1
141862/04.10.2024г. по писмената молба на ищеца от 30.09.2024г. – б.с.) оспорва исковете
само по размер видно от изявленията на пълномощника й в представения на 19.11.2024г.
отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК. Предявява се единствено възражение
за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 22.01.2025г. , е
ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответната страна с исковата молба и устно в същото
заседание искане за задължаване на ищеца да конкретизира предявените претенции чрез
представяне на справка с посочване на п ретендираните суми помесечно , тъй като в
чл.127,ал.1 ГПК няма подобно изискване за редовност на исковата молба.
В хода на съдебното производство пълномощника на ответницата поддържа
възражението за изеткла погасителна давност за претендираните вземания. При устните
състезания в заседанието на 22.01.2025г. адвокатът на ответницата е пледирал за
отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „Д”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК -
б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща представител по делото и не сочи
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
2
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2021г. и
№**********/ 31.07.2022г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2021г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е 14.09.2021г.
според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура
№**********/31.07.2022г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през останалата част от процесния период – от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. е
14.09.2022г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в
съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно
погасителната давност за задълженията по първата фактура № **********/31.07.2021г.
е започнала да тече от 14.09.2021г. , и е изтекла на 14.09.2024г. , а за втората фактура
№**********/ 31.07.2022г. е започнала да тече от 14.09.2022г. , и ще изтече на
14.09.2025г.
Исковата молба е предявено на 28.08.2024г. видно от печата на регистратурата на СРС
, т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените осъдителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата
молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150ЗЕ срещу ответницата за
сумите : 669,31 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец” , пл. ** с
абонатен № ***, дължима по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 179,30 лв, представляващи мораторните лихви върху
стойността на топлоенергията , начислени за периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г.; 19,01
3
лв , представляващи цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни
отношения между страните през периода от 01.09.2021г. до 30.04.2022г., и 5,62 лв,
представляващи мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за
периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г. Тези вземания се твърдят от ищеца в исковата молба
и не се оспорват от ответната страна , която е предявила само възражение за изтекла
погасителна давност , което е неоснователно.
По настоящото дело не са представени никакви писмени доказателства от ответницата
, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, за плащането
на претендираните от ищеца суми , конкретизирани в исковата молба.
Поради посочените причини предявените осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство– платената държавна такса (200 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение по исковете следва да бъде определен съгласно действащата редакция на
чл.78,ал.8 ГПК ( 50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответната страна , тъй като исковете срещу нея са
уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Д. , ЕГН: **********, гр. София, район „Лозенец” , пл. ** със
съдебен адрес : град София, район „Средец” , ул. ***, чрез адв. Н. С. Т. , ДА ЗАПЛАТИ на
„Т” ЕАД, ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, на основание
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД следните суми: 669,31
лв (шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и една стотинки), представляващи
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец” , пл. ** с абонатен № ***, дължима по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 179,30 лв (сто
седемдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляващи мораторните лихви върху
стойността на топлоенергията , начислени за периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г.; 19,01
лв (деветнадесет лева и една стотинка) , представляващи цената за услугата за дялово
4
разпределение, дължима по договорни отношения между страните през периода от
01.09.2021г. до 30.04.2022г., и 5,62 лв (пет лева и шестдесет и две стотинки),
представляващи мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за
периода от 15.09.2021г. до 13.08.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на исковата молба – 28.08.2024г. до окончателното плащане , както и
на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 200 лева (двеста лева), представляващи
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство – платената държавна
такса за предявяване на исковата молба, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Д”ООД , гр.
София, бул. ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5