Определение по дело №578/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Оспорва се РА издаден на М. К. И. за задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода [рег. номер] 2020г.

В о.с.з., проведено на 15.05.2025г. съдът е дал указания и възможност на адв. Хр. Т., представляващ страната жалбоподател в 7-дневен срок да конкретизира доказателствено искане, свързано с предоставяне на данни от „Виваком България“ЕАД. В тази връзка е постъпила Молба вх. № 2287/23.05.2025г., в която са формулирани две искания. Едното е за разкриване на данни за телефонна комуникация с моб. номер ... за който се твърди, че е на лицето К. Б.. Другото е за разкриване на банкова тайна относно банкова с/ка, за която не се сочи конкретно [Наименование]или банка, но се твърди, че била на същото лице и известна на НАП. И двете искания касаят периода [рег. номер] 2019г.

Съдът като се запозна с Молбата и съобрази приложимия закон установи, че искането е неоснователно в неговата цялост. Съображенията за това са следните:

1. Искането към мобилния оператор е за разкриване на комуникацията/осъществени разговори и разменени текстови съобщения/ между жалбоподателя и Б.. Без да става въпрос за самото съдържание на същите, т.к. съхранението на такава информация е забранено по този ред, съгласно чл.251б, ал.3 от ЗЕС. Тоест, искането е свързано с "трафични данни", които съгласно т.71 от &[Наименование];1 на ДР на ЗЕС, са данни, обработвани за целите на преноса на едно съобщение по електронна съобщителна мрежа или необходими за таксуването му. Правните основания за получаването на достъп до трафични данни, съхранени по реда на ЗЕС, се съдържат в самия Закон за електронните съобщения/ЗЕС/ - 251б и в НПК – чл.159а. Видно от съдържанието на същите разпоредби такава информация се предоставя на ограничен кръг държавни органи, по специален ред и за нуждите на разследването на тежки умишлени престъпления или за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. Настоящото производство е данъчно, а не наказателно, свързано е с оспорване на РА, а не касае разследване на тежко престъпление, поради което настоящият състав на съда не разполага с правомощие да постанови предоставянето на трафични данни.

Въпросът за съхранението на трафични данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и редът за предоставянето им е бил предмет на разглеждане както от Конституционния съд на Република България, така и на ЕСПЧ и на СЕС. Тълкуването, което е формирано от тези юрисдикции е непротиворечиво и е част от ПЕС, с което националният съдия е длъжен да се съобрази. В съответствие с тълкуването и приложението на чл.8, &[Наименование];2 от ЕКПЧОС е нужен баланс между обществения интерес и интереса на лицето, за да се осигури защитата на личния му живот по смисъла на чл.8, &[Наименование];1 от Конвенцията. Поради това приложението на такъв доказателствен подход/събиране на трафични данни / е стриктно и ограничително, т.к. съхранението на трафични данни и използването им представлява сериозна намеса в личния живот на гражданите. Поради това следва да се допуска при наличие на легитимна цел и събирането на доказателства по този ред да е необходимо в едно демократично общество за защита на националната сигурност, обществения ред, за предотвратяване на престъпления и др. В случая националният законодател е постановил, че достъпът на съответните национални органи до запазените данни ще бъде използван само за целите на предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и ще обслужва единствено наказателните производства, водени за такива престъпления. Настоящият казус не е такъв и поради това доказателственото искане за събиране не трафични данни следва да бъде оставено без уважение.

2. Искането за разкриване на банкова тайна е немотивирано и неконкретизирано. Не е придружено с молба по чл.192 от ГПК, т.к. е отнесено към трето за спора лице. Не е посочена банковата сметка на Кр. Б., в коя банка е разкрита и не е ясно каква е връзката с предмета на спора, т.к. видно от данните в РД/вж. л.33 напр./ ревизиращите органи са установили наличието на банкови преводи от жалбоподателя към това лице, като са събрали информация за движенията по банковата сметка на жалбоподателя. Сам той признава във Възражението срещу РД и в жалбата си до ДОУИ-ВТ, че е извършвал тези преводи по банков път, като основанието за тях е посоченото от него в документите.

Според чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. В алинея пета на с.р. е посочено при какви обстоятелства може да бъде разкрита банкова тайна за определен клиент. Действително според чл.62, ал.5, т.3 от ЗКИ разкриване на банкова тайна може да стане с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело. Съдът намира, че тази предпоставка не е налице в случая. Данните за преводите, времето, сумите, основанието и получателя са известни по ревизионното производство. Жалбоподателят се домогва да докаже, че става въпрос за дейността му като комисионер по сделките с автомобили, които са били за сметка на Кр. Б., а той си е задържал само малки суми за комисионна. Тези му твърдения не са основание за разкриване на наличностите и движението по сметките на К. Б.. Тези си твърдения жалбоподателят следва да подкрепи с документи/търговски и/или счетоводни/ - договори, пълномощни, сметки, протоколи за приемане и др., с екз. от които би следвало да разполага. Ако такива не са съставени, то това не основание за разкриване на банкова тайна от настоящия съд. Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания за предоставяне на данни за трафика на моб. разговори и съобщения от „Виваком България“ЕАД и разкриване на банкова тайна, формулирано в Молба вх. №2287/23.05.2025г. в АСВТ.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да представи писмени документи, доказващи, че в процесния период в отношенията с К. Б. е действал като комисионер при продажбата на употребявани автомобили. ОПРЕДЕЛЯ следващото о.с.з. за краен срок по чл.158 от ГПК за събиране на такива доказателства и формулиране на доказателствени искания от страна на жалбоподателя. След изтичането му делото ще се гледа без тези доказателства.

Определението е окончателно.

Препис от настоящото да се изпрати на страните, чрез упълномощените ПП.