Определение по дело №308/2020 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№       

 

гр. Пазарджик, 27.02.2020 г.

 

 

 

         РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕСДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа материалите по АНД № 308/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60 ал.1 от НПК.

Делото е образувано по повод молба от адв. М.Н.от ПАК в качеството й на защитник на обв. Д.К.М. ***, с която се иска отмяна на МН „Подписка“ или алтернативно разрешение от съда обвиняемия да напусне постоянното си местоживеене, докато се лекува в ДПБЛНА гр. С.. В молбата се излагат съображения в подкрепа на направеното искане, а именно обстоятелството, че обв. М. желае да постъпи на доброволно стационарно лечение в посоченото болнично заведение, за което има и издадено направление от 13.02.2020 г. (приложено към молбата), като му предстои настаняване и лечение, считано от 01.03.2020 г. Сочи се, че наложената му МН „Подписка“, която ограничава правото му на свободно придвижване извън границите на населеното място, където е постоянното му местоживеене, ще затрудни постъпването на обвиняемия на лечение от 01.03.2020 г. в ДПБЛНА гр. С..

         Съдът като се запозна с изложените в жалбата съображения и приложението към нея, както и с материалите по делото, намери за установено следното:

         АНД № 308/2020 г. е образувано по внесено постановление на прокурор при РП- Пазарджик с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание по чл.78а от НК спрямо обв. Д.К.М., ЕГН ********** ***, за извършено престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК. Спрямо обв. М. е взета МН „Подписка“ с постановление на разследващия орган от 06.02.2020 г. От доказателствата по делото, основното от които обясненията, дадени от обв. М. на ДП, се установява, че същият от около две-три години употребява наркотични вещества.

         При така установеното съдът намира, че молбата от защитника на обв. М. е допустима, като разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

         Безспорно вземането на мярка за неотклонение не е задължително, но съответният орган на досъдебното производство, съобразявайки всички факти по делото е преценил, че на обвиняемия следва да бъде взета мярка за неотклонение „Подписка” и е направил това с постановление от 13.02.2020 г. При определяне на тази по вид мярка за неотклонение се е съобразил с обстоятелствата по чл.56 ал.3 от НПК, в това число и обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия и данните за неговата личност и правилно е преценил, че тази мярка за неотклонение ще допринесе за постигане на целите, предвидени в чл.57 от НПК. Съдът намира, че на този етап от производството не са налице нови обстоятелства, които да променят изводите за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като сочените такива- предстоящо лечение на обвиняемия в психиатрична болница, не е такова, което да налага отмяна на МН „Подписка“. В този смисъл съдът намира за неоснователно искането за отмяна на тази МН по отношение на обв. М..

         Основателно се явява искането обаче за разрешение на обв. М. да напусне постоянното си местоживеене ***.

         Това е така тъй като същият има поставена диагноза F19.2- психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, като желае да се лекува, поради което и му е било издадено медицинско направление № 3/13.02.2020 г.за болнично (стационарно) лечение в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм, като следва да постъпи в болничното заведение на 01.03.2020 г. Същевременно МН „Подписка“ му забранява да напуска постоянното си местоживеене. Законът обаче е предвидил изключение от тази забрана, а именно със разрешение на съответния орган. Несъмнено съответният орган в случая е ръководно-решаващият орган в зависимост от фазата, в която се намира наказателното производство. В случая същото е в съдебна фаза, поради което органът който може да издаде разрешението е съдът, който разглежда делото.

         Като взе предвид заболяването на обвиняемия и необходимостта от провеждане на стационарно лечение на същия, което следва да се осъществи в болнично заведение, намиращо се извън пределите на местоживеене на обвиняемия, съдът намери, че следва да разреши на обв. М. да напусне постоянното си местоживеене на адрес ***, като се установи в ДПБЛНА в гр. С. за времето на провеждане на лечението, респ. до приключване на делото пред първата инстанция.

         По изложените съображения  и на основание чл.61 ал.1 от НПК съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М.Н.от ПАК за отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на обв. Д.К.М., по АНД № 308/2020 г. по описа на ПзРС.

РАЗРЕШАВА на обв. Д.К.М., ЕГН ********** ***, ДА НАПУСНЕ постоянното си местоживеене на адрес ***, за времето на провеждане на стационарно лечение в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм- гр. С., кв. С., респективно до приключване на делото пред първата инстанция.

Определението в частта за потвърждаване на МН може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от съобщението му пред Окръжен съд Пазарджик, в останалата част е окончателно.

Определението да се съобщи на молителя, РП- Пазарджик и Началника на РУ Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: