Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                        20.12.2019г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 27.11.2019г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №5836 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.36 и чл.37 от Закона за адвокатурата.

Искът е предявен от А. Г. М. срещу Д.И.Ж.. В исковата молба се твърди, че на 01.12.2017г. в гр.Стара Загора между адвокат А.Г.М. и Д.И.Ж. бил сключен Договор за правна защита и съдействие, по силата на който, ищецът се задължил да осъществи защита и процесуално представителство в рамките на Досъдебно производство №8245-3M-831/2017г. по описа на 02 РУ Стара Загора, а Д.И.Ж. се задължил да заплати сумата от 3000.00лв. до 15.02.2018г. Ищецът точно и коректно изпълнил задълженията си по договора, след което многократно търсил по телефона клиента си след тази датата, но той не е отговарял на позвъняванията му, като в един по - късен момент и телефонът му бил изключен.

За сумата по договора ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №3754/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.И.Ж., че същият дължи на А. Г. М. по Договор за правна защита и съдействие от дата 01.12.2017г., сключен в гр.Стара Загора, сумата от 3000.00лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.И.Ж., чрез особен представител адв. П.Д.. Взема становище за допустимост на иска. Счита, че от представените доказателства не се установявало, че ищецът е изпълнил задълженията си по предоставяне на адвокатска защита. Не било установено също така дали действително договорът бил подписан от страните. Не били представени доказателства за това дали ответникът е изпълнявал задълженията си по този договор.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №3754/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на ищеца срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 3000,00лв., представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №2046/26.07.2018г., с която е уважил заявлението на ищеца. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

По делото бе представено и прието като писмено доказателство копие на Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2017г. със страни: клиент Д.И.Ж. – ответник по делото и адвокат А. Г. М. – ищец по делото. Договорът е с предмет процесуално представителство по досъдебно производство №8245-зм-831/2017 по описа на 02 РУ-Стара Загора. Договорено е възнаграждение в размер на 3000,00лв., което е следвало да бъде заплатено на 15.02.2018г.

По делото е приложено Досъдебно производство №8245-зм-831/2017 по описа на 02 РУ-Стара Загора, от което се установява, че ищецът действително е представлявал в качеството си на адвокат ответника, който е бил обвиняем по досъдебното производство. Досъдебното производство е приключило, т.е. поръчката, която е била възложена на ищеца в качеството му на адвокат е изпълнена.

Настоящият съдебен състав счита, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата. Още повече, че са предвидени минимални размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и за постигнат резултат. Възнаграждението на адвоката се дължи винаги за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. В настоящото гражданско дело се събраха достатъчно доказателства, от които е видно, че ищецът е предприел и осъществил реални действия в полза на представлявания и е следвало да получи уговореното възнаграждение.

Съгласно чл.24, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на съдебни книжа за започване на съдебното производство и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт.

По делото безспорно се установи, че ищецът е представлявал ответника по Досъдебно производство №8245-зм-831/2017 по описа на 02 РУ-Стара Загора, като е участвал в извършените по делото процисуално-следствени действия. В настоящото гражданско дело не се представиха никакви доказателства, че е извършено плащане от страна на ответника по сключения с ищеца Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2017г. По тези съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 60,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 300,00лв. за възнаграждение за особен представител и 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №2046/26.07.2018г. по ч.гр.дело №3754/2018г. по описа на РС-Стара Загора.

 Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Ж. с адрес: ***, ЕГН ********** дължи на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3000,00лв. /три хиляди лева/, представляващи възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от дата 01.12.2017г. за процесуално представителство по Досъдебно производство №8245-зм-831/2017 по описа на 02 РУ-Стара Загора, ведно със  законната лихва считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 24.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2046/26.07.2018г. по ч.гр.дело №3754/2018г. по описа на РС-Стара Загора.

ОСЪЖДА Д.И.Ж. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски по делото в размер на 960,00лв. /деветстотин и шестдесет лева/ за държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.И.Ж. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски по заповедното производство в размер на 660,00лв./шестстотин и шестдесет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2046/26.07.2018г. по ч.гр.дело №3754/2018г. по описа на РС-Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: