№ 10681
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110147095 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявила против И. Н. П., Д. П. П. и М. П. П. обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответниците в
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е доставял ТЕ в имот - апартамент /№/, находящ се в
/адрес/, която не била заплатена. В този период услугата дялово разпределение била
извършвана от /ЮЛ/.
Претендира, че неизплатени останали следните суми: 3233,75 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г.
до м. 04.2019г.; 463,50 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.; 19,80
лева - главница за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2019г.; 4,03 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до
09.02.2021г.
Като наследници на починалия П. Д. П., респективно собственици на имота,
ответниците следвало да заплатят визираните по-горе суми, разпределени според квотите
им, както следва:
-И. Н. П. при квота 4/6 – 2155,83 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането; 309,00 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
09.02.2021г.; 13,20 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
1
12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 2,68 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.
-Д. П. П. при квота 1/6 – 538,95 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането; 77,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
09.02.2021г.; 3,30 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 0,67 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.
-М. П. П. при квота 1/6 – 538,95 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 77,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
09.02.2021г.; 3,30 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
12.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,67 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят визираните суми. Моли да му бъдат
присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците чрез адв. Г. представят отговор на исковата
молба, в която оспорват исковете. Правят възражение за изтекла давност за част от сумите,
касаещи ТЕ и дяловото разпределение. Относно втория отчетен период оспорват размера на
главницата за ТЕ и претендираната мораторна лихва. С допълнителна молба /депозирана в
срока на отговор/ представят вносна бележка за заплащане на част от претендираната сума, а
именно 2300 лева, който факт молят да бъде съобразен от назначената ССЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представените по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба
на държавен недвижим имот от дата 07.03.2000г. /л. 9-10 от делото/ се установява, че на
посочената дата е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ап. /№/,
находящ се в /адрес/, по силата на който П. Д. П. е закупил същия, като по този начин е
придобил правото на собственост върху него.
Видно от приобщения акт за сключен граждански брак № 306 от 21.03.1965г. /л. 89 от
2
делото/, на посочената дата П. Д. П. и ответницата И. Н. П. са сключили граждански брак,
който е бил факт и към датата на закупуване на процесния апартамент от страна на П. П..
При това положение, със закупуването на процесния апартамент от страна на П. П.,
недвижимият имот е станал СИО, притежавана от двамата съпрузи.
Видно от представеното удостоверение за наследници на П. Д. П. /л. 14 от делото/,
последният е починал на 20.01.2014г., от който момент СИО по отношение на процесния
апартамент е станала дялова. П. П. е оставил за свои наследници ответниците по делото, а
именно: И. Н. П. /съпруга/, Д. П. П. /син/ и М. П. П. /дъщеря/.
Съдът кредитира посочените писмени доказателства, като съобрази, че същите не се
оспорват от страните.
При така събраните доказателства изводът е, че след смъртта на П. Д. П.,
собствеността върху притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, е
преминала върху неговите наследници поравно, като всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч. В
тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, съгласно която: „Децата на
починалия наследяват по равни части” и чл. 9, ал. 1 ЗН, съгласно която: „Съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете”.
При това положение ответницата И. П. е станала собственик общо на 4/6 ид.ч. на
процесния апартамент /формирана от притежаваната от нея ½ ид.ч. и наследената 1/6 ид.ч.
от починалия й съпруг/. Ответниците Д. П. и М. П. са придобили собствеността всеки от тях
на по 1/6 ид.ч.
От събраните по делото писмени доказателства, представени от ищеца и /ЮЛ/ и
неоспорени от ответниците: Договор № 501 от 09.01.2004г., сключен между ЕС на адрес:
/адрес/ и /ЮЛ/, Протокол от проведено общо събрание на ЕС на недвижим имот на
посочения адрес от 20.09.2003г., съобщения към фактури, извлечение от сметка за абонат
**********, Договор от 02.11.2007г., сключен между /ЮЛ/ и /ЮЛ/ при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, главни отчети и документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС, и
изравнителни сметки, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била
топлоснабдена, както и процесния имот. Последното обстоятелство не се оспорва от
ответниците.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – ап. № /№/, находящ
се в /адрес/ при съответните квоти, в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. са били
клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците, като собственици на
топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от яхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота
3
от ищеца /ЮЛ/ топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците или техния наследодател да са се възползвали от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Разглежданите до тук обстоятелства не се и оспорват от самите ответници, като
основното им възражение е за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.
Именно поради това и съдът не назначи изслушването на СТЕ, а единствено на ССЕ.
Съгласно заключението на основната ССЕ:
При извършена проверка в отдел Съдебни вземания към Правна Дирекция на
ищцовото дружество, вещото лице установи данни за постъпили суми в размер на 2300 лева,
като сумата е постъпила в /ЮЛ/ на 29.10.2021г.
Вещото лице сочи, че с посочената сума от страна на ищеца /ЮЛ/ са погасени
следните задължения: главница – 1748,51 лева; мораторна лихва – 233,77 лева; съдебни
разноски – 153,84 лева; юрисконсултско възнаграждение – 50 лева и законни лихви – 113,88
лева.
След плащанията в счетоводството на ищеца се водят задължения от ответниците в
размер на 2206,51 лева, както следва: главница - 1505,04 лева; мораторна лихва – 233,76
лева; съдебни разноски – 353,84 лева; законни лихви – 113,87 лева.
Сумите от изравнителните сметки за процесния период са били въведени в
инфрмационната система на ищеца през месеците 07.2018г. и 07.2019г.
Общият размер на неплатените от ответника суми за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. възлиза на 3253,55 лева, от които 554,75 лева – по първата обща фактура и 2679
лева – по втората обща фактура.
При извършена проверка по партидата на абонатен номер 382134 с титуляр И. П. за
периода от месец май 2017г. до месец април 2019г. /включително/, са фактурирани 7146,07
лева, от които: 4682,49 лева за топла вода и 2463,67 лева за отопление.
Мораторната лихва върху главницата 3253,55 лева за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 09.02.2021г. е в размер на 467,53 лева.
За периода от месец юни 2018г. до месец април 2019г. включително по партидата на
4
имота са фактурирани 3544,56 лева, от които: 2257,61 лева за топла вода и 1286,95 лева за
отопление; сторнирани задължения с кредитни известия – 3544,56 лева; начислени суми с
обща фактура 2886,73 лева; прихващане на 14.08.2019г. – 343,13 лева, отчет уреди дялово
разпределение – 19,80 лева.
Следователно задължението за главница за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г. е
2543,60 лева за ТЕ и 19,80 лева за дялово разпределение.
Мораторната лихва върху главницата от 2563,40 лева за периода от датите на падеж
на съответните фактури до 09.02.2021г. е в размер на 349,40 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението на ССЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило изцяло на поставените въпроси.
Що се отнася до допълнителното заключение на ССЕ съдът не кредитира същото, тъй
като част от поставените въпроси касаят задълженията по общите фактури, които
принципно се установяват и от самите писмени доказателства /фактурите/, а друга част са
ирелеванти.
Що се отнася до задълженията за дялово разпределение, съдът, позовавайки се на
извлечението от сметка за процесния абонатен номер /л. 19 от делото/ прие за доказана и
сумата, начислена и дължима за дялово разпределение в процесния период, която
съответства на общо претендираната – 19,80 лева /касае се за математически сбор на
отделните суми, начислени за дялово разпределение за отделните месеци в процесния
период/. Именно тази сума сочи и вещото лице в заключението си.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, се
установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за което
начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.
По делото се установява на база представеното и коментирано по-горе извлечение от
сметка на абонатния номер, както и на база писмените доказателства, че в процесния
период, по отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово
разпределение, която услуга е извършвана от „/ЮЛ/.
5
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания по отношение на нея.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
исковата молба пред съда от ищеца на 12.08.2021г. Така, обхванати от погасителната
давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.08.2018г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед
нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
6
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от 2016г., месечната фактура за
задължения за ТЕ за м. 05.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на края на този месец –
16.07.2018г. /понеделник – присъствен ден/, а месечната фактура за задължения за ТЕ за м.
06.2018г. е .с падеж 45 дни след изтичането на края на този месец, т.е. - 14.08.2018г.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г. /включително/, са
погасени по давност, а изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на
ищеца за отоплителния периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г. Същите са станали
изискуеми след 12.08.2018г.
Т.е., непогасена от давността се явява сумата за главница за ТЕ за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2019г., която сума съгласно заключението на ССЕ е в размер на е
2543,60 лева.
Сумата, претендирана по първата обща фактура, която съгласно заключението на
ССЕ е в размер на 554,75 лева, е погасена по давност, поради което искът за тази сума и за
периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г. се явява неоснователен, поради погасяване на
вземанията по давност.
От друга страна, сборът между сумата от 554,75 лева /погасена по давност/ и сумата
от 2543,60 лева /дължима за периода, необхванат от давността/, е в размер на 3098,35 лева,
т.е., по-малко от общо претендираната сума за главница за ТЕ – 3233,75 лева. Ето защо,
искът за разликата до пълния предявен размер или за сумата от 135,40 лева се явява
неоснователен, като недоказан.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Аналогичен е и текстът в ОУ от
2016г., предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването
им, т.е. от фактурирането.
Т.е., всички фактури за дялово разпределение, издадени до 12.08.2018г. се явяват
обхванати от погасителната давност. Такива фактура, обаче, не са налице, тъй като първата
фактура от претендирания период за дялово разпределение е от 31.08.2018г.
Т.е. дължимата сума за цена за извършената услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2018г. до 30.04.2019г. е в размер на 19,80 лева, каквато сума се претендира.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
7
периода, за който се отнасят.
Доколкото сумите, останали дължими във връзка с първата обща фактура в размер на
554,75 лева се явяват погасени поради изтичане на давността и в този смисъл искът за
главница за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г. се явява неоснователен, то това влече
неоснователност и на иска за мораторна лихва върху тази главница, която съгласно
заключението на вещото лице и в размер на 102,55 лева. За тази сума искът за мораторна
лихва се явява неоснователен.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ в размер на 2563,40 лева, касаеща
стойност по втората обща фактура и дължима за доставената ТЕ в периода от 01.06.2018г.
до 09.02.2021г., съгласно заключението на ССЕ е в размер на 345,37 лева /за периода от
15.09.2019г. до 09.02.2021г./.
Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение е в размер на 4,03
лева. Що се отнася до нея, обаче, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху
главниците за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът е длъжен при преценка крайния изход на делото да вземе предвид и
новонастъпилите обстоятелства след завеждане на исковата молба.
В този смисъл следва да отчете и факта на извършено плащане от страна на
ответниците на сумата от 2300 лева на дата 28.10.2021г. след подаване на отговора на
исковата молба, в който е било направено възражение за изтекла давност за част от сумите
от процесния период.
Съдът не е обвързан от начина, по който е разпределена така постъпилата сума по
сметка на /ЮЛ/, от самия ищец, тъй като видно от заключението на ССЕ, с част от внесената
сума ищецът е погасил задължения, които са обхванати от погасителната давност, а с друга
част е погасил съдебни разноски, които не са дължими преди приключване на делото.
Ето защо, този състав счита, че сумата от 2300 лева, внесена от ответниците, следва
да бъде разпределена за погасяване най-напред на сумите за мораторна лихва в размер на
345,37 лева, дължима върху главницата от 2543,60 лева за ТЕ за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2019г., съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД.
Остатъкът от 1954,63 лева следва да се отнесе за погасяване на задължението за
главница за дялово разпределение в размер на 19,80 лева и за част от задължението за ТЕ,
което е в размер на 2543,60 лева за периода, необхванат от погасителната давност –
01.06.2018г. – 30.04.2019г.. В този случай дължимо ще остане задължението за ТЕ за
8
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г. в размер на 608,77 лева.
Във всички тези части, които се погасяват с извършеното плащане в хода на
съдебното производство, искът се явява неоснователен поради погасяване чрез плащане в
хода на производството и подлежи на отхвърляне.
Сумата за дължима главница за ТЕ в размер на 608,77 лева следва да бъде
разпределена за заплащане между тримата ответници според притежаваните от тях квоти.
По този начин, ответницата И. П. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 405,85 лева, а
всеки от ответниците Д. П. и М. П. следва да заплати сума в размер на по 101,46 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответниците с оглед
уважената, съответно отхвърлена част от исковете, като следва да бъде съобразено
обстоятелството, че част от сумата се явява погасена по давност и за тази част разноските
следва да останат в тежест на ищеца, а една част се явява погасена поради заплащане в хода
на съдебното производство, и разноските, съответстващи на погасената чрез плащане част,
следва да се възложат в тежест на ответниците, тъй като същите за тази съответна част са
станали причина за завеждане на делото.
Ищецът /ЮЛ/ е сторил следните разноски: 148,84 лева – ДТ; 200 лева – депозит за
СТЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв. Общите
разноски на ищеца са в размер на 448,84 лева.
При това положение с оглед уважената част на иска и частта, отхвърлена поради
извършено плащане в хода на процеса, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
разноски на ищеца в размер на 350,86 лева, разпределени за заплащане както следва: от
ответницата И. П. – 233,90 лева; от другите двама ответници – всеки от тях по 58,48 лева.
Разноските, сторени от ответниците, са в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение и 300 лева – депозит за ССЕ.
С оглед отхвърлената част от исковете поради недоказаност и поради погасяване по
давност, ищецът следва да заплати разноски в размер на 196,47 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. П. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/, ЕИК
/ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ по предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: сумата от 405,85 лева /четиристотин и пет
9
лева и 0,85ст/ - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2019г., доставена в имот - апартамент /№/, находящ се в /адрес/, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за сумата до
пълния предявен размер от 2155,83 лева или за сумата от 1749,98 лева, поради частично
неоснователен, частично погасен по давност и частично погасен чрез плащане в хода на
съдебното производство, както и в частта относно сумата от 13,20 лева – главница,
представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, поради погасяване чрез плащане в
хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , предявен от /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, със седалище
и адрес на управление: /адрес/ срещу И. Н. П. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ за сумата от
309,00 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г. върху главницата за
ТЕ и за сумата от 2,68 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г., като частично неоснователен и частично погасен
поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/, ЕИК
/ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ по предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: сумата от 101,46 лева /сто и един лева и
0,46ст/ - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018г.
до 30.04.2019г., доставена в имот - апартамент /№/, находящ се в /адрес/, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за сумата до
пълния предявен размер от 538,95 лева или за сумата от 437,49 лева, поради частично
неоснователен, частично погасен по давност и частично погасен чрез плащане в хода на
съдебното производство, както и в частта относно сумата от 3,30 лева – главница,
представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, поради погасяване чрез плащане в
хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, със седалище
и адрес на управление: /адрес/ срещу Д. П. П. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ за сумата от
77,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г. и сумата от 0,67 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до
09.02.2021г., като частично неоснователен и частично погасен поради плащане в хода на
съдебното производство.
ОСЪЖДА М. П. П. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/, ЕИК
/ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ по предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: сумата от 101,46 лева /сто и един лева и
10
0,46ст/ - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018г.
до 30.04.2019г., доставена в имот - апартамент /№/, находящ се в /адрес/, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за сумата до
пълния предявен размер от 538,95 лева или за сумата от 437,49 лева, поради частично
неоснователен, частично погасен по давност и частично погасен чрез плащане в хода на
съдебното производство, както и в частта относно сумата от 3,30 лева – главница,
представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, поради погасяване чрез плащане в
хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, със седалище
и адрес на управление: /адрес/ срещу М. П. П. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ за сумата от
77,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г. и сумата от 0,67 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до
09.02.2021г., като частично неоснователен и частично погасен поради плащане в хода на
съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. П. ЕГН ********** да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/ сумата от 233,90 лева /двеста тридесет и три лева и 0,90ст/ - разноски,
сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. П. ЕГН ********** да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/ сумата от 58,48 лева /петдесет и осем лева и 0,48ст/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. П. ЕГН ********** да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/ сумата от 58,48 лева /петдесет и осем лева и 0,48ст/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/ да заплати на И. Н. П.
ЕГН **********, Д. П. П. ЕГН ********** и М. П. П. ЕГН ********** сумата от 196,47
лева /сто деветдесет и шест лева и 0,47ст/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11