№ 301
гр. Ловеч, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20224310101418 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
Съдебно решение №11/11.01.2023 год. по гр.дело №1418/2022 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
с което е допусната съдебната делба на процесният недвижим имот, определен обема на делбената
маса и правата на страните, е влязло в законна сила на 01.02.2023 год. Видно от същото е, че
процесният апартамент е допуснат при равни квоти между двамата съделители Е. О. Б. и Я. М. А. –
по ½ идеална част за всеки един от тях.
В първото по делото заседание след допускане на делбата и двамата съделители Е. О. Б. и
Я. М. А., на основание чл.349, ал.1 от ГПК, са заявили претенции за възлагане в техен дял на
процесният имот, допуснат до делба, придобит от тях в режим на СИО.
С протоколно определение от 01.03.2023 год. съдът е приел за съвместно разглеждане
претенциите на ищцата и на ответника за възлагане на имота в техен реален дял.
Пълномощникът на ищцата адв.И. К., от името на доверителката си, моли съда да постанови
решение, с което да възложи процесният недвижим имот в полза на Е. О. Б.. Счита, че в
настоящото делбено производство е установено, че същата няма други имоти, доколкото по
отношение на ответника се установи, че той притежава друг недвижим имот. Производството по
чл.193 от ГПК, открито по искане на ответната страна твърди, че не е успешно, не са оборени и
представените от тях доказателства за недвижимо имущество на ответника, поради което намира,
че е доказана необходимостта и правото на доверителката й имота да бъде възложен на нея, като
тя заплати половината от стойността на имота на ответника. Заявява, че претенция за разноски по
делото няма.
Адвокат С. Г., в качеството й на пълномощник на ответника моли съда да постанови
решение, с което да възложи процесният имот на неговия доверител. Алтернативно, в случай, че
1
съдът не възприеме становището му, моли да постанови решение, с което да изнесе на публична
продан допуснатия до делба имот, в която процедура всеки от съделителите би имал възможност
да участва и да постигне целения от него резултат. Предвид изхода на процеса, моли съда да
присъди и направените от ответника разноски в делбеното производство.
С оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195, ал.1
ГПК, съдът е допуснал назначаването на две съдебно-технически експертизи, първата с вещо лице
П. М. и повторна с вещо лице Д. Н., с конкретно поставени задачи. Представените от вещите лица
експертизи съдът възприема изцяло, тъй като са компетентно и подробно изготвени,
безпристрасно и убедително депозирани в съдебно заседание.
ПО ДЕЛБАТА НА ДОПУСНАТИЯ ДО ДЕЛБА НЕДВИЖИМ ИМОТ.
С аргумент от разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато делбеният имот е неподеляем, съдът
изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите. Такава
възможност е предвидена в чл.349 от ГПК – когато имотът е жилищен и е направена възлагателна
претенция, която се явява основателна. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставяне на имота в дял на някой от съделителите.
Във връзка със служебно изисканата за целите на настоящото делбено производство
справка от Главния архитект на Община Ловеч относно поделяемостта на имота по делото е
депозирано писмено становище вх.№2311/10.03.2023 год., че Поземлен имот с идентификатор
43952.511.66.8.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч – Апартамент с
площ 76.26 кв.м., заедно с избено помещение №4, както и 1.3706% идеални части от общите части
на сградата се намира на адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, блок 314, вх.“Б“, ет.2, ап.4. Този имот не
отговаря на изискванията на чл.203, ал.1 от ЗУТ за обособяване на отделни дялове в самостоятелни
обекти и следователно, представлява неподеляем недвижим имот.
Видно от заключението на вещото лице П. М. по допуснатата съдебно-техническата
експертиза пазарната стойност на жилището е 51 606 лева, закръглено 51 600 лева, като стойността
на един дял е 25 800 лева.
След като ответната страна е оспорила заключението на вещо лице П. М., по нейно искане
съдът, на основание чл.201 от ГПК, е допуснал назначаването на повторна съдебно-техническа
експертиза с вещо лице Д. Н., със задача след като извърши оглед на процесният недвижим имот,
да даде пазарна цена на същия по всички възможни методи. Експертът е изчислил, че към
02.05.2023 год. пазарната стойност на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.511.66.8.4, представляващ Апартамент №13, етаж втори, от жилищен блок, находящ се в
гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, със застроена площ от 76.26 кв.м., заедно с прилежащата към
апартамента маза №4 с площ от 3.46 кв.м. и 1.3706% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху общинска земя, възлиза на 56 300 лева.
Като доказателство по делото е представена справка за декларирано имущество на лицето
Е. О. ****** от Община Ловеч, ДМП, от която се установява, че към 06.03.2023 год. тя е
собственик на жилище с площ на обекта 79.72 кв.м. Посочено е, че лицето няма декларирани
МПС, деклариран патент, декларирано куче. Не е декларирало и туристически данък.
От удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от
Община Ловеч на името на Я. М. А. се разбира, че към 05.04.2023 год. той е собственик на ½
идеална част от жилище Апартамент, което е основно жилище и не се използва за стопанска цел.
Ответникът притежава и имот – Дворно място с къща и други стопански сгради,
2
представляващо парцел ХV-537 в кв.93 по плана на с.Бежаново, с площ около 750 кв.м., за което
като доказателство по делото е представено копие на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот с дата 15.09.1975 год. Данъчна оценка на имота е 3 512,70 лева, като за него собственикът е
платил на Община Луковит съответния данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци,
видно от съобщение, приложено като доказателство на стр.96 от делото.
По отношение на цитираните по-горе писмени доказателства, съдът е открил производство
по оспорване на истинността им, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, задължавайки ищцовата страна
да представи в оригинал така оспорените доказателства.
Налице е справка на Община Луковит, Област Ловеч, според която ответникът Я. М. А. към
25.05.2023 год. е собственик на земя с площ 530 кв.м., жилище с площ 105 кв.м. и селкостопански
сгради с площ 40 кв.м., с адрес с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч. От справката се
установява, че това лице няма декларирани МПС, няма деклариран патент, няма декларирано куче
и не е декларирало туристически данък.
Неплатените задълЖ.я на Я. М. А. към Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч, в периода от
2018 година до 2023 год. възлизат в размер общо на сумата 303,62 лева, видно от справка за
неплатени задълЖ.я на Община-гр.Луковит.
В настоящият казус съдът приема, че и двамата бивши съпрузи са предявили своевременно
искането си за възлагане на процесното жилище по реда на чл.349, ал.1 от ГПК, според която
разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг,
на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака,
няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете
на останалите съделители с други имоти или с пари. Видно от законовата разпоредба в нея са
уредени две алтернативни хипотези на възлагане, изискващи кумулативното наличие на следните
общи предпоставки : 1/.жилището да е неподеляемо; 2/.съделителят да няма собствено жилище;
3/.съсобствеността върху него да е възникнала в резултат на прекратяване на съпружеска
имуществена общност поради прекратяване на брака. Втората визирана в цитираната разпоредба
хипотеза е в случаите когато брака е прекратен с развод и упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца да е било предоставено на съделителя, който е заявил
претенцията за възлагане – ТР №1/19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС.
Съдът преценява, че в случая по отношение възлагателната претенция на ищцата Е. О. Б.,
всички предпоставки са налице – видно от становището на Главния архитект на Община Ловеч е,
че процесното жилище представлява неподеляем недвижим имот, бивша съпружеска имуществена
общност, като са налице и доказателства, че Б. не притежава друго жилище, в което да живее. За
ответника по делото се събраха писмени доказателства, че е собственик и на друго недвижимо
имущество в с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч, придобито от него чрез Договор
за покупко-продажба на 15.09.1975 год. Истинността на този договор бе оспорена от ответната
страна, но въпреки откритото производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, не се доказа от страна
на ответника, чиято бе доказателствената тежест, на основание чл.193, ал.3 от ГПК, че този
документ е неистински, което дава основание на съда да се позове на същия и да го приеме за
напълно достоверен, относно обективираните в него факти и обстоятелства.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че претенцията на ищцата за възлагане
на делбения имот по реда на чл.349, ал.1 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като
3
процесното жилище следва да бъде поставено в нейн дял. Съдът счита, че за уравнение на дела на
ответника, ищцата следва да бъде осъдена да му заплати паричната равностойност на дяловете,
който съобразно заключението на в.л.Н. възлиза на 28 150 лева, заедно със законната лихва,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане – чл.349, ал.5 от
ГПК. Съдът се базира на пазарната стойност на имота по заключението на вещо лице Д. Н. по
допуснатата повторна експертиза, тъй като то е направило изчисленията си по всички възможни
методи, извършило е оглед на имота, позовало се е на събраните по делото писмени доказателства,
поради което и след като изчерпателно е отговорило на поставените въпроси, страните не са
възразили по него и приеха това заключение.
Съгласно чл.349, ал.6 от ГПК ищцата Е. О. Б. ще стане собственик на възлоЖ.я в нейн дял
имот при условие, че изплати изцяло в 6-месечен срок от влизането в сила на настоящото решение
полагащото се на ответника парично уравнение, а ако това не бъде направено в посочения законов
срок – решението за възлагане се обезсилва по право и процесният имот ще бъде изнесен на
публична продан.
Относно възлагателната претенция на ответника Я. М. А. по чл.349, ал.1 от ГПК съдът я
намира за изцяло неоснователна, тъй като не са налице посочените в закона предпоставки. За да е
основателна същата претенция е необходимо да се докажат и то при условията на кумулативност
следните факти : 1/.процесният имот да е неподеляем-жилищен; 2/.съсобствеността върху него да е
възникнала изцяло по силата на СИО, прекратена с развод; 3/.съделителят да няма собствено
жилище.
Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане.
Изключение прави доказването на отрицателния факт, а именно че съделителят не е титуляр на
право на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт – притежаване на друго
жилище следва да се докаже от съделителя, оспорващ претенцията за възлагане.
По делото се установи по безпорен начин, че допуснатият до делба апартамент е реално
неподеляем - жилищен. Безпорен е и факта, установен още в първата фаза на делбения процес, че
съсобствеността върху него е възникнала в резултат на сключен между страните граждански брак,
прекратен с развод въз основа на влязло в сила съдебно решение №170/09.05.2022 год.,
постановено по гр.дело №269/2022 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Не се доказа обаче наличието на
последната предпоставка, че съделителят Я. М. А. няма собствено жилище, предвид представените
доказателства за притежаван имот в с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч - справка на
Община Луковит, Област Ловеч, в която са посочени какви идеални части и от недвижимия имот
притежава той. Следователно след като не се доказа наличие на всички изброени по-горе
предпоставки на чл.349, ал.1 от ГПК и то кумулативно, то съдът не може да уважи претенцията на
ответника и да възложи в негов дял процесният апартамент.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
Съделителите заплащат съобразно дяловете си разноските по съдопроизводствените
действия, които са направили по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост, а при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа на
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разходи за процесуално
представителство на адвокат. В тази насока е и съдебната практика (Определение №4/06.01.2011
год. по ч.гр.дело №542/2010 год., II г.о. на ВКС; определение №252/11.07.2014 год. по гр.дело
№2024/2014 год., I г.о. на ВКС).
4
В конкретният казус с претенция за разноски съдът е сезиран само от страна на ответника,
още с отговора на исковата молба, представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, като това искане се
поддържа и в представените в определения от съда срок писмени бележки. Изрично в пледоарията
си по съществото на делото пълномощникът на ищцата е изтъкнал, че не претендира разноски. С
оглед изхода на делбеното производство и уважаване на възлагателната претенция на ищцата,
съдът счита, че разноски следва да се присъдят само на нея, но след като тя не претендира такива,
ответника не следва да се осъжда да й заплаща направените в хода на делбеното производство.
Ответникът, дори и да е сезирал съда с искане за присъждане на разноски, след като съдът
не е уважил искането му за възлагане в негов дял на процесният имот, не следва да уважава и
претенцията му за разноски. Основание в тази насока е и факта, че съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-
късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, но такъв от страна на
ответника по делото няма, което е основание за отхвърляне на искането му за присъждане на
разноски като неоснователно и недоказано.
ПО ТАКСИТЕ.
Съдът като съобрази чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК счита, че всеки един от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете,
определена върху актуалната пазарна стойност на процесният имот, включително и върху сумата,
получена за уравнение на дяловете, както следва : ищцата Е. О. Б. – 1 126 лева и ответника Я. М.
А. – 1 126 лева.
Водим от горното, РС-гр.Ловеч
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ , на основание чл.349, ал.1 от ГПК, на Е. О. Б., ЕГН-********** от гр.Ловеч,
ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4, следният недвижим имот, придобит в режим на СИО, а
именно : АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Ловеч, ж.к.“Младост", бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4, състоящ
се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор, тераса със застроена площ от 76.26 кв.м.,
заедно с избено помещение №4, както и 1.3706% идеални части от общите части, представляваш
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №43952.511.66.8.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год., последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота - няма,
самостоятелният обект се намира на етаж 2 /две/ в сграда с идентификатор № 43952.511.66.8,
предназначение : жилищна сграда, многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор №43952.511.66, предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта : 1
/едно/, при съседни самостотелни обекти в сградата : на същия етаж : 43952.511.66.8.5; под обекта :
43952.511.66.8.1; над обекта : 43952.511.66.8.7, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в
сила на съдебното решение за възлагане Е. О. Б., ЕГН-********** от гр.Ловеч, ж.к.“Младост“,
бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 заплати на съделителя Я. М. А., ЕГН-**********, с адрес за призоваване :
чрез Кмета на с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч сумата 28 150 /двадесет и осем
5
хиляди сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за
възлагане до окончателното изплащане. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок,
решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Я. М. А., ЕГН-**********, с адрес за призоваване : чрез
Кмета на с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч претенция с правно основание чл.349,
ал.1 от ГПК, за поставяне в негов дял на недвижим имот : АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Ловеч,
ж.к.“Младост", бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна,
коридор, тераса със застроена площ от 76.26 кв.м., заедно с избено помещение №4, както и
1.3706% идеални части от общите части, представляваш самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №43952.511.66.8.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч,
одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо имота - няма, самостоятелният обект се намира на етаж 2 /две/ в
сграда с идентификатор № 43952.511.66.8, предназначение : жилищна сграда, многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №43952.511.66, предназначение на
самостоятелния обект : жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта : 1 /едно/, при съседни самостотелни обекти в
сградата : на същия етаж : 43952.511.66.8.5; под обекта : 43952.511.66.8.1; над обекта :
43952.511.66.8.7, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я. М. А., ЕГН-**********, с адрес за призоваване : чрез
Кмета на с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч против Е. О. Б., ЕГН-********** от
гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 за присъждане на направените от него съдебно-
деловодни разноски в настоящото делбено производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Е. О. Б., ЕГН-********** от гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4
да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 1 126 /хиляда сто двадесет и шест/ лева,
представляваща държавна такса 4 на сто върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Я. М. А., ЕГН-**********, с адрес за призоваване : чрез Кмета на с.Бежаново,
Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 1 126
/хиляда сто двадесет и шест/ лева, представляваща държавна такса 4 на сто върху стойността на
сумата, която е получил за уравнение на дела му.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6