№ 22
гр. В., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби подадени от двете насрещни страни в
производството - ищеца „АГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. М., ул.
“Д***, чрез пълномощника адв. Й. Д. и ответника К. Г. К., с ЕГН ********** от с.Г., обл.В.,
чрез пълномощника адв. Л.М., против решение № 58 от 02.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 244/2023 г. по описа на РС-Б..
С обжалваното решение на РС-Б. е осъден К. Г. К., с ЕГН ********** от с. Г., обл. В.,
ул.”***, да заплати на „АГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. М., ул.
“Д*** сумата 2 226.38 лв. - възнаграждение по неформален договор за изработка
индивидуализиран във фактура № **********/18.11.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска - 12 07.06.2023 г. до изплащане на задължението.
Отхвърлен е предявения от ищеца „АГ” ООД, ЕИК *** срещу ответника К. Г. К., с
ЕГН ********** иск за заплащане на сумата 9 666.92 лв. - възнаграждение по неформален
договор за изработка индивидуализиран във фактура № **********/07.02.2023 г.
С решението са отхвърлени предявените насрещни искове от ответника К. Г. К., с
ЕГН ********** срещу ищеца „АГ” ООД, ЕИК ***, за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за сумите 2 786.80 лв. - претърпени загуби и 13 384.00 лв. - пропуснати
ползи с пр. осн. чл. 79 ал.1, предл. второ ЗЗД като неоснователни.
Със същото решение всяка от страните е осъдена за заплати на насрещната страна
1
разноски съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от исковете.
Въззивната жалба с вх.№ 1793/22.07.2024 г. ( по регистратурата на БРС ) на ищеца
„АГ” ООД е насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявеният иск
срещу ответника К. Г. К. за заплащане на сумата 9 666.92 лв. - възнаграждение по
неформален договор за изработка индивидуализиран във фактура № **********/07.02.2023
г. Съдържа оплакване за допуснато нарушение на материалния закон и посочената съдебна
практика. Изразява несъгласие с извода на БРС, че по делото не били представени
доказателства установяващи сключен между страните договор за извършване на ремонт на
трактор марка Л. модел Ф**, собственост на ответника на стойност 9 666.92 лева, както и че
ответника е възложил извършването на конкретна работа на ищеца, които счита за
погрешни. В тази насока излага, че за доказването на договор за изработка са допустими
всички доказателствени средства, а по делото дружеството доказало сключването на
договора. Посочва игнорираните от БРС доказателства по делото. Излага, че с ответника бил
в трайни търговски взаимоотношения. По делото не било спорно възникналото
облигационното правоотношение между страните, признато от ответника с ОИМ и в хода на
делото. От свидетелските показания на СИГ Г. също се установявало постигнатото помежду
им съглашение за извършване на ремонт на блока на двигателя на процесния трактор през
2022г . и било изяснено какви непредвидени обстоятелства са възникнали в хода на
работата.
Твърди ,че вида, количеството и цената на вложените в ремонта резервни части, както
и количеството и стойността на вложения труд се установявали от показанията на свид. СИ,
писмените доказателства по делото: Фактура № **********/07.02.2023г. за сумата от 9
666.92 лева, ремонтна карта № 80120002048, ССчЕ- установяваща редовното водене на
счетоводството на дружеството, заключението по назначената СТЕ, които доказателства
били игнорирани и необсъдени от БРС.
Изразява несъгласие с извода на БРС, че не било установено да е договорено
възнаграждение между страните за извършената работа, в какъв размер е то и как е
определен.Навежда доводи и съдебна практика за определяне размер на възнаграждението.
Поддържа, че ответникът дължи заплащане на сумата, като се позовава на чл. 264 ал.1
ЗЗД. Ответникът не изпълнил задължението си да приеме работата, след като е бил канен да
стори това от дружеството, установено от показанията на свид. СИ и свид.Г. Г.-баща на
ответника. Счита, че от страна на К. е налице необоснован отказ да приеме извършената
работа.
Моли Съда да отмени решението на РС-Б., в обжалваната част, вместо което да
постанови друго с което да уважи предявения иск. Иска присъждане на разноските по
производството за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна К. Г. К. не е
постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца.
2
Въззивната жалба с вх.№ 1837/29.07.2024 г. ( по регистратурата на БРС ) на ответника
К. Г. К. е насочена срещу осъдителната част от решението и срещу частта, с която са
отхвърлени предявените насрещни искове срещу „АГ” ООД, ЕИК *** за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за сумите 2 786.80 лв. - претърпени загуби и 13 384.00
лв. - пропуснати ползи.
Съдържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части. Изразява
несъгласие с извода на БРС, че след като осчетоводил фактура № ********** от 18.11.2021
г. дължи заплащане по нея, за което и е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 226.38 лв.
по фактурата. Твърди, че не бил приел възложената работата на ищеца, поради
некачественото извършване. В тази насока посочва, че служител на ищцовото дружество
при монтажа на помпата, не бил използван моментоскоп, който да покаже, че е бил обърнат
плужера на помпата, който подава гориво вместо в горна мъртва точка, в долна мъртва
точка. Двигателят работел неравномерно и пушел, техникът на ищцовото дружество вместо
веднага да спре двигателя, да свали помпата и да я върне за обръщане на плужера, форсирал
двигателя, докато последният е „изтропал“ и е предизвикал последващата по-голяма и
сериозна повреда, налагаща ремонт на самия двигател.
По отношение на отхвърлените насрещни искове излага, че: Първо, платените от него
суми в размер на 1000 лева в брой за покупката на блока, неговия преглед и транспорт чрез
куриери, както и за сумата 1786,80 лева за ремонт на блока от фирма „ЗиГ“ ООД Сливен
били недължимо платени суми, по вина на служителя на ищцовото дрежество - монтьор И.,
който след монтажа на дюзопомпата през есента на 2021 г. не спрял работата на двигателя и
не е извършил необходимата консултация, а с форсирането на двигателя предизвикал по-
голяма последваща повреда- детонации в двигателя, проблеми в коляновия вал, довели до
смяна на блока на двигателя.
По отношение на отхвърления насрещен иск за пропуснати ползи посочва, че
ответникът и първоначален ищец още в исковата молба признал, че трактора се намирал в
„АГ“ ООД и дружеството упражнило право на задържане на трактора, тъй като не заплатил
извършените ремонти и тракторът не му е предаден. Преди възникване на повредата в
дюзопомпата на трактора бил сключил договор със ЗП АМ за почистване и косене на 350
дка ливади през 2022 и 2023 г. Поради забавянето на ремонта, повече от 9 месеца, договорът
между него и М. бил прекратен през юни 2022 г. и като последица от прекратяването
пропуснал да реализира приходи в размер на 13384 лв., доказано от ССЕ. Твърди, че
причина да реализира този приход е в забавянето на ремонта на трактора и неговото
задържане от „АГ“ ООД.
Моли Съда да отмени решението в осъдителната и отхвърлителната част вместо
което да постанови друго с което да отхвърли предявения иск на ищеца за сумата 2 226.38
лв. - възнаграждение по неформален договор за изработка индивидуализиран във фактура №
**********/18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 12
07.06.2023 г. до изплащане на задължението и уважи предявените от него насрещни искове
за сумата от 2786,80 лева - претъпени имуществени вреди и за сумата от 13384 лева -
3
пропуснати ползи. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции.
Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „АГ“ ООД, чрез адв.Й. Д., е
постъпил отговор на въззивната жалба на К. Г. К., с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение в обжалваните части.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица -
страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на
исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбите пороци.
С въззивните жалби не се оспорва установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В. в тази
част, като по този начин те стават част от настоящия съдебен акт и не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на „АГ” ООД, ЕИК ***
за основателна, а въззивната жалба на К. Г. К. за неоснователна.
Делото е образувано по искова молба от „АГ” ООД гр. М. против К. Г. К. от с.Г.,
обл.В. с която са предявени искове по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9666.92
лева, представляваща незаплатена стойност на предоставени ремонтни услуги и вложени в
ремонта резервни части, за което е издадена фактура № **********/07.02.2023г. на стойност
9666.92 лева с ДДС, както и сума в размер на 2226.38 лева, представляваща незаплатена
стойност на предоставени ремонтни услуги и вложени в ремонта резервни части, за което е
издадена фактура № **********/18.11.2021г. на стойност 4226.38 лева с ДДС, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на депозиране искова молба-07.06.2023г. до
4
окончателно изплащане на сумите.
Обстоятелства на които се основават предявените искове са: Ищецът осъществява
търговска дейност- търговия със селскостопанска техника, резервни части за нея и ремонтни
дейности на селскостопанска техника.Установени между страните търговски
взаимоотношения във връзка с възложени и осъществени два ремонта на трактор марка Л.,
модел ***, собственост на ответника, който е земеделски производител.
През месец септември 2021г. ответникът възложил на ищеца да извърши ремонт на
горивната помпа за високо налягане на трактора. При ремонта са подменени резервни части,
вложени консумативи и положен труд, изброени в 17 пункта от исковата молба на обща
стойност 4 226.38 лв. За извършения ремонт ищеца издал данъчна фактура №
**********/18.11.2021 г. на стойност 4 226.38 лв. Договорен е срок за плащане по банкова
сметка на ищеца - 19.11.2021 г. На 24.11.2021 г. ответникът направил частично плащане по
фактурата в р-р на 2 000.00 лв., като незаплатил остатъка от 2226.38 лева.
През лятото на 2022г. ответникът възложил на ищеца да извърши ремонт на
двигателя на трактора. При ремонта от ищеца са подменени резервни части, вложени
консумативи и положен труд, изчерпателно изброени в 26 пункта от исковата молба на обща
стойност 9 666.92 лв. За извършения ремонт ищецът издал данъчна фактура №
**********/07.02.2023 г. на стойност 9 666.92 лв. Договорен е срок за плащане по банкова
сметка на ищеца - 08.02.2023 г. Ответника не е платил задължението по фактурата в р-р на 9
666.92 лв.
Излага, че на основание чл. 91 ЗЗД дружеството е упражнило право на задържане по
отношение на трактор на ответника, докато последния изпълни насрещните си престации по
двата договора за изработка - да заплати дължимото възнаграждение. Ответникът е
уведомен за упражненото право на задържане, но не е изпълнил произтичащите от двата
договора задължения за плащане по фактурите.
С отговора на исковата молба /ОИМ/ ответникът К. Г. К. е оспорил предявените
искове по основание и размер. Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца с
твърдения за некачествения монтаж на дюза помпа на трактора през 2021 г., довел и до
втори ремонт по вина на служител на ищеца - смяна на блока на двигателя на трактора през
2022 г., респ. толкова лошо извършена работа, което се приравнява на пълно неизпълнение; -
не е приел изработеното по нито един от двамата ремонта - от 2021 г. и 2022 г., респ. не
дължи възнаграждение за извършения некачествен ремонт през 2021 г., нито за втория през
2022 г. Оспорва вида, стойността и количеството на вложените части и материали и
положения труд в процесните две фактури.
С ОИМ ответника е предявил насрещни искове срещу „АГ” ООД-М.. В насрещната
искова молба ищецът К. Г. К. излага, че при ремонт на дюза помпа на трактора, поради
некачествен монтаж на помпата, се чувало чукане в двигателя и се наложила смяна на блока
на двигателя. От ответника „АГ” ООД-М. са му причинени имуществени вреди, изразяващи
се в платени от ищеца суми - 1 000.00 лв. цена на употребяван блок/втора употреба/ и
1786.80 лв. - за ремонт на същия блок.
5
Ответника по насрещния иск му причинил имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи - 13 384.00 лв. - нереализирана печалба поради невъзможност да изпълни
договор от 05.07.2021 г. със ЗП Адриан М., поради продължителния и некачествен ремонт на
трактора.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумите 2 786.80 лв. - претърпени вреди
и 13 384.00 лв. – обезщетение за пропуснати ползи.
Ответника по насрещните искове „АГ” ООД е оспорило същите по основание и
размер.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца : не е налице некачествен
монтаж на дюза помпата от служител на ответника/И./, довел до повреда в двигателя,
изразяваща се пукнатини в блока на двигателя. Монтирането на дюза помпата по
неправилен начин не може да доведе до пукнатини в блока на двигателя; - за наличието на
цепнатини по блока на двигателя ищеца е уведомен при ремонт през 2020 г. Разяснено му е
че при работа на машината се получава загряване, което води до разширяване, при което
резбата на шпилките, които държат главите на двигателя, започват да изпускат и навлиза
вода в цилиндрите, водещо да детонация и бял дим, но ищеца не е предприел действия по
отстраняване на проблема; всички дейности по ремонта на употребявания блок на
двигателя са организирани от ищеца и баща му, от служители на ответника не е извършван
оглед и не е давано становище за годността на блока; - при пристигане на блока в сервиза на
ответника в гр. М., техниците забелязали, че също има цепнатини, но по нареждане на
ищеца блока бил монтиран на трактора; ищеца разполага и с други трактори, с които е
могъл да изпълни договора със ЗП А. М.
Брани се с правни доводи - ищеца е сключил договор на 05.07.2021 г. със ЗП А. М.,
след като е уведомен през 2020 г. за цепнатини по блока на двигателя и така сам се е
поставил в невъзможност да изпълни този договор
Предявените от ищеца „АГ” ООД, ЕИК *** обективно съединени искове са с правно
основание по чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. В чл.266 ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващия трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
От анализа на гласните и писмени доказателства по делото съдът достигна до извод,
че между страните са възникнали обикновени, неформални облигационни отношения, с
6
характер на договори за изработка, ищцовото дружество-изпълнител, а ответника К.К.-
възложител. По делото не е спорно, че и по двата договора е осъществен ремонт на трактор
марка Л., модел ***, собственост на ответника-земеделски производител.
За действителността на процесните договори не е необходима писмена форма, поради
следните съображения: Сключените договори на основание чл.286, ал.1 ТЗ представляват
търговски сделки, ищецът е регистриран търговец, по смисъла на ТЗ, а ответникът с ОИМ
признава това обстоятелство, че е възложил ремонта на трактора във връзка с
упражняваната от него дейност, като земеделски производител, от друга страна по
дефиниция договора за изработка е неформален договор и винаги възмезден, освен, ако не е
уговорено изрично друго. Съдът приема, че по делото е установено по безспорен начин, че
страните са в трайни търговски отношения. Този извод съдът извежда от ОИМ на ответника,
в който признава обстоятелството, че с ищеца преди години закупил процесния трактор,
като впоследствие възлагал на ищеца ремонти на земеделската техника, както и признава
възлагането на ремонтните дейности на ищеца по двата процесни договора за изработка.
Следователно сключените между страните договори за изработка могат да бъдат доказани с
всички доказателствени средства по ГПК.
От гласните доказателства показанията на свидетелите- Г. Г., Ст.И.,Н.И., признанията
на ответника К. в отговора на исковата молба, безспорно се установява, че и двата договора
са възникнал по възлагане на ответника К.. Първият договор страните сключили през
м.09.2021г. за ремонт на горивна помпа на трактора на ответника, а вторият договор
сключили през лятото на 2022г. за ремонт на двигателя на същия трактор на ответника К..
Ответникът с възлагането на работата на ищеца и доколкото сделките са търговски и винаги
възмездни, то същия е приел цените на ищеца за заплащане на извършената работа и
вложени резервни части.
От свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели се установява,
че от ищеца са били изпълнени всички възложени от ответника дейности по ремонта на
горивната помпа. За вложените в ремонта резервни части, консумативи и труд ищцовото
дружество издало на ответника приложената по делото фактура № **********/18.11.2021г.
на стойност 4226.38 лева с ДДС, със срок за плащане от ответника - 19.11.2021г. по банкова
сметка на „АГ" ООД, видно от фактурата. Между страните не е спорно, а ищеца признава в
ИМ, че ответника по тази фактура на 24.11.2021г. извършил частично плащане от 2000лв. От
заключението по приетата по ССчЕ се установява, че тази фактура е надлежно осчетоводена
и в двете счетоводства на страните, отразено е извършеното частично плащане от 2000лв.
Ответникът К. е включил тази фактура № **********/18.11.2021г. на стойност 4226.38 лева с
ДДС в дневник за покупките и Справката - Декларация по ЗДДС за период м. 11/2021 г. и е
ползвано право на данъчен кредит 704,40 лева.
При тези безспорни данни, че ответникът е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по
тази фактура, и съгласно практиката на ВКС, включително и разясненията дадени в Решение
№ 185/10.02.2016 год, постановено по т. д. №2928/2014г. на ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение, съдът приема фактурата с № **********/18.11.2021г. на стойност 4226.38 лева с
7
ДДС, като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка-
ремонтни услуги между страните, като в самата фактура фигурира описание на вложените в
ремонта труд, консумативи и части по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-възложител, включването й в дневника за продажбите по ДДС
и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване. Следователно по тази фактура ответникът дължи на ищеца
сумата от 2226,38лв., представляваща разлика между стойността по фактурата от 4226.38
лева и извършеното частично плащане от 2000лв. от ответника.
Предвид изложеното, наведените във въззивната жалба възражения на въззивника-
ответника К. са неоснователни, а първоинстанционното решение, като правилно в тази част
следва да се потвърди.
Следва да се отбележи, че свидетелят Г.Г.-баща на ответника К. заявява, че м.януари
2022г. ищецът предал трактора след този ремонт, като го доставили в с.Г.. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел, че работата на ищеца не била приета по този
договор, същият е заинтересован от изхода на делото в полза на ответника, предвид
родствената им връзка –баща-син и показанията, че и той бил земеделски производител и
ползвал трактора. Свидетелят Г.Г. посочва, че след този ремонт и през м.02.2022г. ответника
е ползвал трактора за разтоварване на препарати за торене, следователно налице са и
конклудентни действия от страна на ответника К. по приемане на работата на ищеца.
Показанията му противоречат на другите гласни доказателства и заключението на СТЕ, че
монтажа на помпата се извършва по един единствен начин поради формата й, като ищецът
извършил само монтажа на помпата, а ремонта е извършен от трето за делото лице по
възлагане на самия ответник, поради нежеланието му да закупи нова. Отремонтирането на
помпата от трето лице в гр.В. се установява от показанията на всички свидетели,
включително и свид.Г.Г..
Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането, веднъж настъпили,
не могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това следва, че възложителят, щом е
приел изрично или чрез конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска
поправяне на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на
възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от пълното или
неточно изпълнение.
Веднъж приел, той прави признание за съответствие, именно поради тези
съображения, не е налице причинно –следствена връзка с възникналата последваща повреда
в двигателя.
Настоящият състав приема, че извода на първоинстанционния съд, за липса на
доказателства за сключване на втория договор през 2022г. за ремонт на двигателя на
процесния трактор е неправилен, поради следните съображения:
Както съдът изложи по-горе, в конкретния случай за действителността на договора за
изработка не е необходима писмена форма.
8
Видно от ОИМ на стр.3 отвеника признава възлагането на ремонта на двигателя на
ищеца, като е заявил „… След преглед ми казаха, че трябва да бъде сменен блока на
двигателя. Потвърдих да бъде сменен…“.
Свид. Г.Г. посочва, че през м.02.2022г. с ответника К. се обадили в ищцовото
дружество да вземат трактора за ремонт. Служители на ищцовото дружество превозил
трактора до базата в гр.М. и монтьорите установили, че има повреда в двигателя на трактора
– в блока на двигателя, видно от показанията на свидетелите Ст.И., Н.И.. Следователно, по
взаимно съгласие на страните по делото валидно е възникнал и втория договор за изработка-
ремонт на двигателя на трактора през лятото на 2022г. по възлагане от страна на ответника
К., като ищецът приел да изпълни възложената му работа.
За извършване на ремонта на двигателя страните не твърдят да са уговаряли срок за
изпълнение. Свид.Г.Г. посочва, че според него ремонтните дейности по трактора
продължили дълго време, сочи от м.февруари до м.декември 2022г. За извършване на
качествен ремонт ищцовото дружество предложило на ответника да закупи нов блок, но
последният отказал, поради стойността му, която за него била висока, това обстоятелство се
установява от показанията на свид.Ст.И., свидетелят разяснил, че фирмата подменя с нови
части, а за частите втора употреба фирмата не се ангажира с доставка на такива и не поема
гаранция при монтаж на втора употреба части. Свид.Г.Г. посочва, че заедно с ответника
търсели да закупят блок за двигателя втора употреба. По делото не е спорно, че ответника К.
възложил на ищеца да осъществи ремонта на двигателя именно с закупения от него блок на
двигателя втора употреба. Видно от показанията на свид.Г.Г., след закупуване на блока от с.
М., Я., заедно с ответника закарали блока във фирма ЗИГ-Сливен за шлайфане и
впоследствие блока бил доставен на ищеца за продължаване на ремонтните дейности по
двигателя. След доставката на този блок свид. Ст.И. уведомил ответника, че и на този блок
има същите цепнатини, както на предишния, като ответника пожелал да бъде сглобен
двигателя с този блок в състоянието в което бил.
В ОИМ е налице признание на ответника, че бил поканен от ищеца да приеме
извършената работа „ …Затова, когато се обадиха и казаха, че всичко е оправено , отидохме
с баща ми в базата в М. и преди да получа трактора поисках да го запалим и да видим как
работи…. казах, че без гаранция не желая да приема извършения ремонт.“.
Съдът приема, че с постигане на съгласие за сключване на договора между страните е
постигнато съгласие и по цената на договора - по цени на изпълнителя-ищцовото търговско
дружество. Страните са в трайни търговски отношения, сделката е търговска и винаги
възмездна, доколкото изрично не е уговорено друго, а и такива твърдения и доказателства
липсват.
За осъществения ремонт на двигателя през 2022г. ищцовото дружество вложило
части, консумативи и труд на общата стойност от 9666.92 лева с ДДС, за което издало
данъчна фактура № **********/07.02.2023г. на стойност 9666.92 лева с ДДС с получател
ответника К.. От заключението на ССчЕ се установява, че фактурата е надлежно
9
осчетоводена в ищцовото дружество, но не е осчетоводена при ответника К..
В ОИМ ответникът признава, че е бил уведомен за издадената фактура но отказва да
я заплати. Ответникът пак в ОИМ признава, че от ищцовото дружество е уведомен, че за
стойността на ремонта е издадена фактура и до заплащането й ищецът ще упражни правото
на задържане на трактора.
По делото към исковата молба е приложена спецификация /ремонтна карта/ от дата
17.02.2022г. /л.10/ за ремонта на двигателя на трактора, в графа коментар е записано: блок
втора употреба не носим гаранция по ДВГ, която не е оспорена от ответника. И във
фактурата и в ремонтната карта са посочени по вид, количество и цена вложените в ремонта
резервни части, както и количеството и стойността на вложения труд.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че ищцовото дружество е
изправна страна по договора за ремонт на двигателя на трактора на ответника, т.е.
изпълнило е качествено възложената работа. Видно от заключението вещото лице е
посетило базата на ищцовото дружество в гр. М., където и понастоящем се намира трактора
на ответника К.. Експертът след оглед и привеждане в движение на трактора е установил, че
работи нормално, без да се чуват необичайни шумове, не е констатирал нередности и
неизправности при привеждане на трактора в движение.
В заключението при отговор на въпрос т.2.6 експертът по СТЕ е заявил, че всички
резервни части описани в ремонтната карта № 50120002048/17.02.2022г по фактура №
**********/07.02.2023г е задължително да бъдат подменени с нови, защото са наранени и
използвани, а за качеството на ремонта е неоходимо подмяната им с нови. Вещото лице
посочва, че дори и само при подмяната на цилиндровия блок на двигателя, той отново ще
следва да се разцепи , като при отваряне на двигателя ще бъдат наранени описаните в
ремонтната карта № 50120002048/17.02.2022г части.
Предвид така даденото заключение съдът приема, че този иск е доказан и по размер,
като стойността на извършения ремонт на двигателя на трактора на ответника е в размер на
9666.92 лева, съгласно издадената от ищцовото дружество фактура №
**********/07.02.2023г. и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за заплащане от
ответника К. на сумата от 9666.92 лева по фактура № **********/07.02.2023г., основателен
и доказан е и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва върху сумата от 9666.92 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 07.06.2023г.
При така изложените съображения, въззивната жалба на „АГ” ООД се явява
основателна, и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото
на спора, първоинстанционното решение на РС-Б. в обжалваната част, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено, както и в частта за разноските в която е
оставено без уважение искането на ищцовото длужество за присъждане на разноски по този
иск, и вместо това да бъде постановено решение, с което да се уважи предявеният иск срещу
10
ответника К. Г. К. за сумата 9666.92 лева, представляваща незаплатена стойност на
предоставени ремонтни услуги и вложени в ремонта резервни части по фактура №
**********/07.02.2023г. на стойност 9666.92 лева с ДДС, ведно със законната лихва, считано
от 07.06.2023г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и да се присъдят разноските за първоинстанционното производство.
Настоящият състав счита, че въззивната жалба на ответника К. насочена срещу
първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените от него
насрещните искове е неоснователна, а първоинстанционното решение в тази част, като
правилно следва да бъде потвърдено, поради следните съображния:
Предявените от първоначалния ответник К. К. насрещни искове срещу „АГ” ООД за
заплащане обезщетение за имуществени вреди за сумите: 2 786.80 лв. - претърпени загуби
и 13 384.00 лв. - пропуснати ползи са с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД.
Видно от ОИМ, в която са инкорпорирани предявените от ответника насрещни
искове, същият е навел, като правопораждащ факт за претендираните вземания
некачествено изпълнение от страна на служител на ответника по насрещните искове „АГ”
ООД на възложената от К. работа по ремонт на горивната помпа на трактора му, т.е твърди
възникнали вреди и пропуснати ползи от неточно изпълнение на договорно задължение по
възникнал между страните неформален договор за изработка.
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е правилна и ВОС
напълно споделя мотивите на РС –Б. в тази част, която квалификация съдът извежда именно
от наведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, а не от
посочената от страната правна квалификация.
Както съдът изложи по-горе, в настоящите мотиви, през м.09.2021г. между страните е
възникнало валидно облигационно отношение по сключен между тях неформален договор за
изработка - ремонт на горивна помпа на трактора, собственост на ответника и ищец по
насрещните искове К.К.. Не се твърди от страните по договора да е уговорен срок за
изпълнение. Издадената по този договор фактура № **********/18.11.2021 г. за дължимото
възнаграждение от 4226.38лв. е осчетоводена от К.К. и същият е ползвал данъчен кредит,
следователно налице е приемане на възложената работа без забележки. Свидетелят Г.Г.
посочва, че след този ремонт и през м.02.2022г. К.К. е ползвал трактора за разтоварване на
препарати за торене, следователно налице са и конклудентни действия от негова страна по
приемане на работата на „АГ” ООД.
Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането, веднъж настъпили,
не могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това следва, че възложителят, щом е
приел изрично или чрез конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска
поправяне на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на
възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от пълното или
неточно изпълнение.
При така изложените съображения настоящият състав приема и напълно споделя
11
извода на РС-Б., че предявените насрещни искове от К.К. за заплащане обезщетение за
имуществени вреди за сумите 2 786.80 лв. - претърпени загуби и 13 384.00 лв. - пропуснати
ползи са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд, като
обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция ответника К. Г. К. следва да
заплати на ищеца „АГ” ООД направените по делото разноски за двете инстанции, както
следва: разноски пред ОС-В. общо в размер на 1493.34 лв. /193.34лв.-държавна такса и
1300лв. изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 22.07.2024г/ и
разноски пред РС-Б. в общ размер на 2256.09 лв. /386.68 лв. - държавна такса, 284.48 лв. -
възнаграждение за вещо лице по ССЕ, 243.84 лв. - възнаграждение за вещо лице по САТЕ,
40.64 лв. - разноски за свидетел, 1 300.45 лв. - адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 58 от 02.07.2024 г., постановено по гр. дело № 244/2023 г. по
описа на РС-Б., в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „АГ” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.М., ул. “Д*** срещу К. Г. К., с ЕГН ********** от с. Г.,
обл. В., ул.”***, иск за заплащане на сумата 9 666.92 лв. - възнаграждение по неформален
договор за изработка индивидуализиран във фактура № **********/07.02.2023 г., както и в
частта за разноските, в която е оставено без уважение искането на „АГ” ООД, ЕИК *** за
присъждане на разноски по дело в размер на 386.68 лв. - държавна такса, 284.48 лв. -
възнаграждение за в. лице по ССЕ, 243.84 лв. - възнаграждение за в. лице по САТЕ, 40.64 лв.
- разноски за свидетел, 1 300.45 лв. - адвокатско възнаграждение,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. К., с ЕГН ********** от с. Г., обл. В., ул.”***, да заплати на „АГ”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. “Д*** сумата от 9 666.92 лв.,
по фактура № **********/07.02.2023 г., за предоставени ремонтни услуги и вложени
резервни части в ремонт на трактор м. „Л.“, модел „Ф**“, с рег. № В**, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 07.06.2023г. до изплащане на задължението
ОСЪЖДА К. Г. К., с ЕГН ********** да заплати на „АГ” ООД, ЕИК *** сумата от
1493.34 лв. – разноски по делото пред ОС-В., както и сумата от 2256.09 лв. - разноски в
12
първоинстанционното производство пред РС-Б..
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13