Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХ състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря
Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15132 описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на
искова молба с вх. № 46515/09.07.2018 г. от "В.и
к." ООД ***, ЕИК ********* представлявано
от Валентин
Вълканов-Управител срещу П.А.П. ЕГН ********** ***, магазин, с която са предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл.
187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено,
че П.А.П. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по
партида с клиентски номер 55582 на адрес: гр.
В., магазин дължи на „В.и к.“ ООД, следните
суми: сумата от 2726,36
лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги
за периода от от 06.01.2012г. до
07.11.2017г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 06.06.2018 г. до окончателното плащане на сумата
и с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено,
че П.А.П. ЕГН **********, в качеството си на потребител
на В
и К
услуги, които се отчитат по
партида с клиентски номер 55582 на адрес: гр.В., магазин, дължи на „В.и к.“ ООД сумата от 670,69 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата от 2726,36 лв., дължимо за
периода от 23.08.2014 г. до 29.05.2018 г.,
за
които суми е издадена заповед №4465 от
07.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8877/2018г. по описа на ВРС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д.№8877/2018 г. на ВРС.
В срока за отговор ответникът е
депозирал такъв чрез особен представител адв. С.К., в който оспорва предявените
искове по основание и размер в частта, с която ищецът
претендира сумата от 978,97 лева, представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 23.07.2014 г. до
07.11.2017 г, ведно със следващата се върху тази сума лихва за забава в размер
на 366,54 лева. Посочените суми са недължими, поради погасяването им по
давност.
Сочи, че оспорването на
посочените суми е направено само дотолкова, доколкото с оглед на приложената
към исковата молба справка за дължими суми е видно, че се претендира главница
от 23.07.2014 г., а не от 06.01.2012 г., както е посочено в исковата молба
(поради вероятна техническа грешка). Излага, че при условие обаче, че част от
претендираната сума е за период, извън този за който ищецът е представил
доказателства, да бъде предоставен допълнителен срок за изразяване на становище
по уточнената претенция.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковете, както са предявени, а ответникът
отговора си, като ищецът моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски, а ответника чрез назначения му
особен представител съответно за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приложеното към делото ч.гр.д.№ 8877/2018г. по описа на ВРС е видно, че
по него е издадена Заповед за изпълнение № 4465 от 07.06.2018г., с която е разпоредено длъжника П.А.П., ЕГН **********,*** да заплати
на кредитора „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 726, 36 лв. /две хиляди седемстотин
двадесет и шест лева и тридесет и шест ст./, представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 06.01.2012г. до 07.11.2017г. за
обект, находящ се в гр. В. – магазин с абонатен
номер 55582 ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 670, 69 лв. /шестстотин и седемдесет лева и
шестдесет и девет ст./ за периода от 23.08.2014 г. до 29.05.2018г. и
направените по делото разноски в размер на 117,
94 лв. /сто и седемнадесет лева и деветдесет и четири ст./, представляващи
внесена държавна такса от 67, 94 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.
В
заявлението е посочено, че се касае за магазин № 4, но в заповедта за изпълнение
това не е посочено, а е записано само „магазин“
По делото са представени Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото Б.Й.. От експертизата се установя, че дължимите се суми за
предоставени ВиК услуги за периода от 23.07.2014 г.
до 08.11.2017 г. са в размер на 2726,36
лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода от 23.08.2014 г. до
29.05.2018 г. е в размер на 670,69 лв.
От експертизата се установя още, че за периода от
08.05.2015 г. до 29.05.2018 г. дължимите суми за предоставени ВиК услуги са в размер на 1771,27 лв., а лихвата за забава
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяка от дължимите суми е в
размер на 311,36 лв.
От представената справка от партидата на
ответницата П.П. в Служба по вписванията към Агенция
по вписванията се установя, че тя е придобила на 31.07.2007 г. самостоятелен
обект в сграда, с площ от 68,92 кв.м, представляващ магазин №3 в сграда на
адрес: гр. В., както и ателие №1 в
същата сграда.
На 26.02.2018 г. магазин №3 в сграда на адрес: гр.
В. е придобит от „Обединена Българска Банка“ АД на публичен търг с
постановление за възлагане на НИ, изх. №45089/14.11.2016 г.на ЧСИ Даниела
Янкова, влязло в законна сила на 23.01.2018 г.
На 17.08.2017 г. П.П.
дарява Ателие 01 в сграда на адрес: гр. В.
Представени са карнетите
за извършените отчети в следните обекти:
-
в магазин 4,
гр. В. на името на Б. Ц., ЕГН *********
с Абонатен № 1224476 по водомер №0018667 с платец № 55582 за периода от
08.02.2012 г. до 09.08.2017 г.;
-
за магазин №4, гр. В. с потребител П.П. с абонатен № 1224476, платец №55582, водомер № 0018667
за периода от 06.07.2017 г. – 04.04.2018 г.
Тук е видно, че по един и същ абонатен номер, с
посочен един водомер и един номер на платец се води едновременно на двама
различи потребители – на ответницата и на трето лице – Б. Ц.
Представени са:
карнет за обект на потребление магазин №3 с
потребител П.А.П., с посочено ЕГН ********** –
задраскано и посочено ЕГН ********** за периода 06.07.2017 г. до 05.10.2018 г.
За платец е посочен №67072 – задраскан и после 68562, а като абонат 1224475 –
задраскан, номер на водомера 00018655, потребеното количество вода в този обект
е 0 кубика за релевантния за процеса
период от 07.07.2017 г. до 07.11.2017 г. и
карнет за периода от 07.10.2015 г. - 06.07.2017 г.
с потребител П.А.П., с платец е №67072, а като абонат 1224475, номер на
водомера 00018655. За периода от 07.10.2015 г. до 06.07.2017 г. е потребено в
обекта количество от 21 кубика.
Представени са и три констативни протокола за
отказан достъп до обект, находящ се на адрес: гр. В. за реален отчет на
водомера с аб.№1224476.
По делото е представено и извлечение от електронния
регистър на ВиК, от което е видно, че на ответницата
се води като клиент №55582.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по
реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът
претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и незаплатено
количество вода за процесните отчетни периоди, както и
сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода,
въз основа на сключен договор при Общи условия.
Въз основа
на общите правила на договорното
право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на
договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в
случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.
Съгласно
пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
В чл. 11 ал.7 и
8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат
в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват
одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се
отразяват в допълнителни писмени споразумения.”
Чрез приетите по
реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между
В и К операторите и потребителите на В и К услуги. Качеството потребител на В и К
услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от
ЗРВКУ.
Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите
и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване
към водоснабдителната система
по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за
присъединяване към водоснабдителната система
по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен
договор за присъединяване.
От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на
представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и
К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на
предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта
към водопреносната и канализационна мрежа.
Задължението за плащане възниква в патримониума на
потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на
собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на
качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.
От събрания по делото доказателствен материал обаче не успя да се
установи клиент с №55582 кой точно клиент касае – ответницата или Б. Ц. В карнетите този клиент е отнесен към магазин №4, но пък от
извлечението от електронната система на ВиК този
клиентски номер е отнесен към името на ответницата П. Г. Същата обаче, видно от
представената справка от СВ към АВ, не притежава магазин №4, а магазин №3.
Съгласно карнетите в магазин №3 е потребено
количество от 21 кб.м вода. По три лева на кубик
прави в най-много 63 лв. (и то без приспадане на погасените по давност
вземания). Отделно от това от справката от СВ се установя, че ответницата е
притежавала и друг обект на потребление в сградата – ателие №1. В съставените
констативни протоколи пък като аб.№ е посочен
1224476, който отговаря на магазин №4. Като абонатен № на магазин №3 е посочен
№ 1224475. Представеното известие за дължими суми на клиент №55582 може да
касае другия имот на ответницата, или и
двата заедно. Това обаче не обяснява защо този клиентски номер е посочен и като
клиентски номер на Б. Ц. в карнетите. Освен че не
става ясно за адрес на потребление с какъв точен адрес са начислени процесните
количества, не става ясно и какъв е номерът на водомера, по който са отчетени.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че
ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че
начислените количества ВиК услуги са потребени именно
в обекта на потребление, собствен на ответницата, а именно магазин №3. От
самото начало (заповедното производство) ищецът е заявил, че се претендира
равностойността на потребените ВиК
услуги в магазин № 4. Представените доказателства касаят магазин №4 и
потреблението в магазин №4 отговаря на начислените количества. Магазин №4 обаче
не е собствен на ответницата.
Въз основа на изложеното съдът намира, че следва
напълно да отхвърли исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл.
187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено,
че П.А.П. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по
партида с клиентски номер 55582 на адрес: гр.
В., магазин дължи на „В.и к.“ ООД, следните
суми: сумата от 2726,36
лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги
за периода от 06.01.2012г. до 07.11.2017г., ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от 06.06.2018
г. до окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че П.А.П.
ЕГН **********, в качеството си на потребител
на В
и К
услуги, които се отчитат по
партида с клиентски номер 55582 на адрес: гр.В., магазин, дължи на „В.и к.“ ООД сумата от 670,69 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата от 2726,36 лв., дължимо за
периода от 23.08.2014 г. до 29.05.2018 г. като
недоказани както по основание, така и по размер, тъй като ищецът не успя да
докаже, че обектът в който е потребено процесното количество ВиК услуги е собствен на ответницата, нито че в собствения
на ответницата обект на потребление е потребено процесното количество ВиК услуги. Поради отхвърлянето на главния иск, следва да
бъде отхвърлен и акцесорния иск за лихви.
С
оглед на крайния изход от спора разноски не следва да се присъждат на ищеца, а
от ответника не са нито поискани, нито направени такива.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ищеца ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов срещу ответника П.А.П., ЕГН **********,***
в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с пр. осн. чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че
П.А.П. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по
партида с клиентски номер 55582 на адрес: гр.
В., магазин дължи на „В.и к.“ ООД, следните
суми: сумата от 2726,36
лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги
за периода от от 06.01.2012г. до
07.11.2017г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 06.06.2018 г. до окончателното плащане на сумата и с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено,
че П.А.П. ЕГН **********, в качеството си на потребител
на В
и К
услуги, които се отчитат по
партида с клиентски номер 55582 на адрес: гр.В., магазин, дължи на „В.и к.“ ООД сумата от 670,69 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата от 2726,36 лв., дължимо за
периода от 23.08.2014 г. до 29.05.2018 г.,
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
ПРЕПИСИ от
решението да се върчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: