РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Търговище, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Мартин Константинов Александров
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20213500500255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 255/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ответника община Търговище,
чрез кмета д-р Дарин Димитров против решение № 392/03.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 20213530100653 на Районен съд - Търговище, с което
е уважен предявеният иск на основание чл. 38, ал. 4 ЗГР за признаване за
установено на факт с правно значение по отношение на страните, а именно че
Ф. М. К. Ю. е роден на ******** г. в село Герен /сега кв. „Въбел“/ в гр.
Търговище. С решението община Търговище е задължена да състави акт за
раждане на лицето Ф. М. К. Ю. с установените в решението данни, на осн. чл.
73 и сл. ЗГР, във вр. с чл. 542 ГПК. С доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, въззивникът моли за отмяна на
решението и за отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
М. В. АР., с бащино име С., чрез своя процесуален представител адв. А.С.
оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението в обжалваните части. Претендира и разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника юрк. В.
К. излага становище, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение. Също така, моли това решение да бъде отменено
1
и постановено друго такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК въззивникът прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до
минималните размери по НМРАВ.
Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. А.С. счита за
неоснователно възражението на ответника, че трябва да се представи само и
единствено удостоверение за идентичност на имената, за да бъде доказан
определен факт. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и
да бъдат присъдени в полза на доверителя направените разноски в
настоящата инстанция.
Окръжна прокуратура – Търговище счита въззивната жалба за
неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена, доколкото
първоинстанционното решение е мотивирано и съответстващо на закона.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Предявеният иск по чл. 38, ал. 4 ЗГР и чл. 542 ГПК, за установяване на
факт с правно значение – дата на раждане и съставяне на акт за раждане, са
обосновани с унищожаването/изгубването на регистрите на актовете за
гражданско състояние, където е съхраняван акта за раждане на Ф. М. К. Ю. -
дядо на ищеца М. В. АР..
Ответникът оспорва предявения иск, като сочи, че предполагаемата дата
на раждане на Ф. М. К. Ю. е ******** г., а в акта за смърт е на Ф. А. е
посочена дата на раждане – ********* г. Също така ответникът твърди, че за
да се установи дали имената Ф. М. К. Ю. и Ф. х А. са на едно и също лице е
необходимо представянето на Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, издадено от Република Турция.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното от ищеца в превод на български език /л.9-12 по
делото/ удостоверение за родствени връзки, издадено на 09.03.2021г. от
Общинска дирекция „Гражданско състояние“ Меркез, заверено на
09.03.2021г. във Валийство Едрине, Република Турция с Апостил съгласно
Конвенцията от Хага от 05.10.1961г. дядото на ищеца по майчина линия е с
име Ф. и фамилия А. , име на баща -М. , име на майка-Х. , роден в Герен на
********г., ******, починал на ******** г., а бабата на ищеца по майчина
линия е с име Х. и фамилия А. ,с име на баща-Мл , име на майка-Ф., родена на
******** г. в ********, ********, и тя починала като съпруга си - на
******** г. Ф. А. и Х. А. са родители на майката на ищеца - Х. А.
2
Съгласно представения от ищеца в превод на български език Препис-
извлечение от смъртен акт № 9 /лист 13-14 по делото/, издаден на
13.02.2020г. от дирекция „Гражданско състояние“ Бабаески/Къркларели,
Република Турция, с Апостил от дирекция „Население“ на общ. Бабаески, със
заверка на 17.02.2020г. от валийството на Одрин, лицето Ф. А. е родено на
******** г. в Герен от баща М. А. и майка Х. А., съпругата му е Х. А., и е
починало на ******** г. в Одрин/Меркез.
От представените от ищеца в превод на български език /лист 13-18 по
делото/ Препис- извлечение от смъртен акт № 9, издаден на 13.02.2020г. от
дирекция „Гражданско състояние“ Бабаески/Къркларели, Република Турция,
Решение № 1996/402 на Мирен-правен съд, Бабаески, Република Турция, със
заверка на 17.02.2020г. от Комисия по правосъдието на първоинстанционен
съд по съдебна юрисдикция на Къркларели и Удостоверение за
наследници/Акт за смърт № 13228063, издадено от Дирекция ГРАО-Едрине,
със заверка на 09.01.2020г. се установи, че Ф. А., с дата на раждане
********г. в ********, с баща М. и майка Х., е починал на *********г.
Съпругата му е Х. А., а един от законните му наследници е Х. А., която е и
майка на ищеца.
Съгласно удостоверение с изх.№ 3128/10.03.2021г., издадено от Община
Търговище, лицето Ф. М. К. Ю., с дата на раждане 23.04.1929г., е с
унищожен/изгубен акт за раждане.
От представения в превод на български език „Отговор на искането за
издаване на удостоверение за идентичност на имена“ /лист 7-8 по делото/ за
лицето Ф. А., личен № на РТ 37633768878, като гражданин на България е
получил турско гражданство съгласно закон за благоустройството 2510, чл. 6,
ал. Б и решение на министерски съвет № 2/8054 от дата 15.01.1938г., но в
гражданското му досие не е намерено копие от изселническия паспорт от
който да са видни имената му в България, поради което не може да бъде
издаден документ за идентичност на имена на Феттах Ашълар с имената,
които е имал в България. Пояснено е, че за да бъде издаден документ за
идентичност на имената следва да се представи в република Турция,
дирекция „Гражданско състояние“, акт за раждане от чужбина с апостил
печат, превод с нотариална заверка на подписа на преводача.
От представените от ищеца писмени доказателства с превод на
български език /лист 36-38 по делото/ - заверени копия от 30.10.2019г. на
Декларация за гражданство и на Справка от Главна дирекция на Държавен
архив на Република Турция, Дирекция за настаняване, област Къркларели,
община Бабаески № 197/стр.101 се установи, че дядото на ищеца по майчина
линия, с предишно гражданство-България, записан с име в Турция Ф. и
фамилия А., роден *******г., заедно с родителите си М. и Х., след издадена
виза № 1372/1128 от 05.09.1935 г. от Консулство гр. Варна, България, е
пристигнал от гр. Търговище /Ескиджума/, Република България в Република
Турция на 20.09.1935г. в гр. Одрин, като на семейството е издаден
3
изселнически документ № 5681 на 26.09.1935г. в гр. Одрин и семейството е
настанено в гр. ********, кв.*******.
От допълнително представената молба на 29.06.2021 г. от ответника по
делото-Община Търговище /лист 43-44 по делото/ и приложените към нея
писмени доказателства /заверен препис на регистър за ражданията за 1929г. за
гр. Търговище (Геренска община)/ се изясни, че към момента на раждане на
Ф. М. е съществувало село Герен в рамките на община Търговище, а от 1981г.
и до настоящия момент с. Герен е квартал „Въбел“ на град Търговище и че
има регистър за ражданията за 1929г. за с. Герен, но липсват страници. Така
липсва страницата с Акт за раждане № 44 на Ф. М. от ********г. Това
обстоятелство се установява от последните страници /лист 45-46 по делото/ на
т.нар. „Годишна азбучна таблица за ражданията, женитбите, умиранията и
мъртворажданията, които са се случили в Геренска община, Ески Джумайска
околия, Шуменски окръг през 1929г.“ - Регистър на актовете за раждане, като
под пореден номер 18 е вписан Ф. М. с акт за раждане № 44 от 23.04.1929г.
От представения от ответника заверен препис от Семеен регистър за с. Въбел,
съставен от 1927г., стр. 81 се установи, че на адрес в с. *******, ул. „*******“
№ **** е записано семейството на М. К. Ю. , род. на *********г.; Х. М. К.
Ю. - съпруга, род. на *********г.; Ф. М. К. Ю.-син, род. на ******** г.
Съгласно представената декларация с нотариална заверка на подписа от
ищеца М. В. АР. от дата 08.07.2021г. /лист 55-58 по делото/, дядо му /баща на
майка му/ в република Турция с име Ф. А. по документи в България е с име
Ф. М. К. Ю., роден на ********г. Името на баща му пък е М. , роден през
******* г. и името на майка му е Х./Х., родена през *********г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззивникът оспорва правилността на първоинстанционното решение
поради това, че е налице разминаване между твърдяната дата на раждане на
Ф. М. К. Ю. - ******** г. и тази, записана в акта за смърт на Ф. А. – *******
г. Това възражение е неоснователно. В хода на първоинстанционното
производство се установи, че датата 01.07. е записвана като рождена дата на
всички изселници от България в Турция. Този се извод се потвърждава на
първо място, от Удостоверение за родствени връзки на Х. А. (майка на ищеца
М. В. АР.). В това удостоверение всички роднини на майката на ищеца
(записани от номер 1 до номер 8 в удостоверението), са с посочено място на
раждане в гр. ******** или с. ********* и с дата на раждане 01.07.
Единствената разлика в датите на раждане се свежда до посочването на
различни години, в които са родени тези лица. Годините на раждане, но не и
датите на раждане са били записвани от турските власти при приемането и
настаняването на изселници от България по онова време. Това се установява и
от представените от ищеца Декларация за гражданство и Справка от Главна
дирекция на Държавен архив на Република Турция, Дирекция за настаняване,
област Къркларели, община Бабаески.
4
На следващо място, въззивникът твърди, че за да се установи дали
имената Ф. М. К. Ю. и Ф. А. са на едно и също лице е необходимо
представянето на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
издадено от Република Турция. Действително по делото не е представен такъв
документ, който да потвърждава, че това са имената на едно и също лице.
Законът не въвежда изискване подобни обстоятелства да се доказват само и
единствено с представянето на посочения от ответника документ –
удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Следователно,
доказването на факта, че тези имена са на едно и също лице, а именно дядото
на ищеца може да бъде направено с всички доказателствени средства по ГПК.
Макар да липсва нарочен документ, който да доказва посочените
обстоятелства, следва да се посочи, че по делото са налице достатъчно други
доказателства, от които може да се изведе, че имената Ф. М. К. Ю. и Ф. А.
всъщност са имена на едно и също лице. При сравняването на справките,
издадени от Община Търговище и от Република Турция се вижда, че
роднините на Ф. М. К. Ю. и Ф. А. са едни и същи лица. На първо място, за Ф.
М. К. Ю. в справките представени от ответника, е записано, че негов баща е
М. К. Ю., майка му се казва Х. М. К. Ю., а баба му се казва А. К. Ю.. За Ф. А.
в Удостоверението за родствени връзки на Х. А. (майка на ищеца М. В. АР.) е
записано, че баща му се казва М., майка му Х., а баба му А. При сравняване на
имената от двете справки, които носят родителите и бабата на Ф. М. К. Ю. и
Ф. А. може да се направи категоричен извод, че това са имената на едно и
също лице. Единствената разлика, която се забелязва при сравняването на
имената е в това на майката на Ф./Ф., тъй като в българската справка е
записана като Х., а в турската е записана като Х. Съдът счита, че тази разлика
не се отразява на извода за принадлежността на имената към едно и също
лице, доколкото имената Х. и Х. са доста близки като произношение и запис.
Въззивникът община Търговище твърди също, че първоинстанционният
съд е приравнил представената от ищеца Декларация за идентичност на лице
с различни имена с Удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
като му е придал същата доказателствена тежест, каквато има подобно
удостоверение. Тези възражения са неоснователни. Действително, съдът
кредитира представената нотариално заверена декларация, като доказателство
обосноваващо основателността на исковата претенция, но изрично е посочил,
че този документ кореспондира с установените от всички други доказателства
факти по делото.
Въззиваемият М. В. АР. чрез процесуалния си представител адв. А.С.
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на
сумата от 304,75 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за
сметка на молителя, поради което съдът приема, че в настоящото
производство не следва да бъдат присъждани разноски в полза на М. В. АР.. В
тази връзка съдът не обсъжда направеното от страна на процесуалния
5
представител на Община Търговище възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и искане за
намаляване на възнаграждението до минималния размер по НМРАВ.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 392/03.09.2021г., постановено по гр.д. №
20213530100653 по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6