№ 207
гр. Ямбол, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500131 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Ванекс“ ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК *********,
подадена чрез пълномощника адв.П.И. от САК против Определение №160/26.01.2022 г.,
постановено по гр.д. №138/2022 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е допуснал
обезпечение на бъдещите искове на “Технострой- инженеринг 99” АД - гр.Ямбол,
ул.“Обходен път запад“ №21, ЕИК *********, представлявано от С.П.И. против “Ванекс“
ЕООД – гр.Ямбол, ул.“Търговска“ №138, ЕИК *********, представлявано от управителите
М.П.П. и Ц.Ф.К. - да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 15 846,40 лв., получена
без основание, както и мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 19.01.2022 г. в размер
на 291,28 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк" АД, „Обединена Българска Банка” АД - гр. София, „Алианц Банк България" АД,
„Банка ДСК"АД, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Общинска банка" АД, „ПроКредит банк
(България)" АД, „Първа инвестиционна банка" АД, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ТБ
„Инвестбанк" АД, „Токуда Банк" АД, „Търговска банка Д" АД, „Централна кооперативна
банка" АД, „Юробанк България" АД, „Тексим банк" АД, „БАКБ" АД, до общ размер от 16
137,68 лв.
В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
Твърди се, че при постановяването на определението съдът неправилно е приел, че
бъдещите искове са вероятно основателни. Според частния жалбоподател претендираната
сума от 18 846,40 лв. е преведена за погасяване на задължения на “Технострой-инженеринг
99” АД към “Ванекс“ ЕООД по фактура №7/01.10.2020 г., поради което претенцията за
връщането й, като недължимо платена, е неоснователна. За неправилен се сочи и извода на
ЯРС, че извършените от жалбоподателя преводи представляват връщане на суми, с което
процесното задължение е признато. На следващо място е заявено твърдение за липса на
обезпечителна нужда, т.к. жалбоподателя разполагал с достатъчно имущество, което би
могло да послужи за удовлетворяване на ищеца. При изложените съображения се иска
отмяна на определението, в атакуваната част и отхвърляне на молбата за обезпечение.
В срока по чл.396, ал.2 ГПК от “Технострой- инженеринг 99” АД - гр.Ямбол с ЕИК
********* е постъпил отговор по частната жалба, в който е заявено становище за
неоснователността й, съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното
1
определение. Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че процесната сума е преведена за
погасяване на задължения на “Технострой- инженеринг 99” АД към “Ванекс“ ЕООД по
фактура №7/01.10.2020 г., каквато не съществувала, както и не съществували търговски
взаимоотношения между страните през процесния период. Аргумент в подкрепа на
твърдението им за недължимост на процесния превод било както записаното в самото
платежно нареждане основание за извършения превод, така и извършените от “Ванекс“
ЕООД преводи в общ размер на 5929,91 лв. след отправяне на поканата за връщане на
погрешно преведената сума. Въз основа на съображенията в отговора се иска потвърждаване
на атакуваното определение.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен
акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната частна жалба е с правно основание чл.396, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2
от ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок, а
преценена по същество е неоснователна по следните съображения:
С Определение №160/26.01.2022 г., постановено по гр.д.№138/2022 г. по описа на
ЯРС, съдът е допуснал обезпечение на бъдещите искове на “Технострой- инженеринг 99”
АД-гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21, ЕИК *********, представлявано от С.П.И.
против “Ванекс“ ЕООД–гр. Ямбол, ул.“Търговска“ №138, ЕИК *********, представлявано
от управителите М.П.П. и Ц.Ф.К. -да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 15846,40
лв., получена без основание, както и мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до
19.01.2022 г. в размер на 291,28 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в „УниКредит Булбанк" АД, „Обединена Българска Банка” АД - гр. София,
„Алианц Банк България" АД, „Банка ДСК"АД, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Общинска
банка" АД, „ПроКредит банк (България)" АД, „Първа инвестиционна банка" АД,
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ТБ „Инвестбанк" АД, „Токуда Банк" АД, „Търговска
банка Д" АД, „Централна кооперативна банка" АД, „Юробанк България" АД, „Тексим банк"
АД, „БАКБ" АД, до общ размер от 16137,68 лв. Със същото определение отхвърлил
молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск за заплащане на лихва за периода
20.08.2020 г.-15.11.2021 г. в размер на 2371,70 лв. За да уважи молбата, в мотивите си
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че са налице предпоставките на
чл.391 ГПК.
Въззивния съд, в настоящия съдебен състав, намира така описания съдебен акт на
първоинстанциония съд за правилен и законосъобразен, а изложените от ЯРС мотиви се
споделят изцяло.
За да бъде допуснато обезпечение на един иск, законът създава задължение за
решаващия съд да провери дали ищецът има право за обезпечаване на иска, т.е. дали искът
е допустим, дали е вероятно основателен и дали е налице интерес от обезпечаването - без
него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно реализирането на правата по решението.
Именно тези предпоставки първоинстанционния съд е преценял и констатирайки наличието
им е уважил молбата, допускайки исканото обезпечение.
За неоснователни се намериха съображенията на частния жалбоподател, относими
към преценката относно вероятната основателност на предявения иск. Приложените към
молбата за допускане на обезпечението писмени доказателства са достатъчни да убедят и
настоящия съд, че предявения иск е вероятно неоснователен, в частност, че претендираната
сума е недължимо платена и в тази връзка подлежи на връщане. Приложената към частната
жалба фактура №7/01.10.2020 г. не е в състояние да разколебае така формирания извод, най
- малкото поради факта, че по делото са налице доказателства, че след отправяне на поканата
за връщане на погрешно преведената сума “Ванекс“ ЕООД е извършило преводи в общ
размер на 5 929,91 лв., като последния такъв, признат от “Технострой-инженеринг 99” АД е
2
от дата 08.02.2022 г., т.е. след датата на допускане на обезпечението.
Неоснователно е и оплакването за липса на обезпечителна нужда. Настоящия съд
преценя че е налице такава по аргумент на разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, а именно:
обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. На последно място (макар и не последно по
значение), налице е и следващото основание за уважаване на молбата - предлаганата
обезпечителна мярка се приема за подходяща. Обезпечаването на иска има за цел да охрани
интересите на ищеца, за да може при успешно завършване на процеса, той да осъществи
своето право, като резултатно приведе в изпълнение постановеното решение. С него се цели
да се осуети възможността ответникът да попречи на изпълнението. Обезпечителната мярка
трябва да има такова съдържание, че да може да изпълни предназначението си да подготви
осъществяването на бъдещото съдебно решение, като същевременно, по характер тя трябва
да бъде такава, че бъдещото съдебно решение да я погълне. Процесния случай е точно
такъв. Предявеният иск е за парично вземане, а предложената обезпечителна мярка е
налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника.
Предвид изложеното, Окръжният съд, като съобрази доказателствата по делото и
наведените в частната жалба доводи, намери същата за неоснователна и като такава да бъде
оставена без уважение, а атакуваното определение като законосъобразно - да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №160/26.01.2022 г., постановено по гр.д.
№138/2022 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е допуснал обезпечение на
бъдещите искове на “Технострой- инженеринг 99” АД-гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“
№21, ЕИК *********, представлявано от С.П.И. против “Ванекс“ ЕООД–гр. Ямбол,
ул.“Търговска“ №138, ЕИК *********, представлявано от управителите М.П.П. и Ц.Ф.К. - да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 15 846,40 лв., получена без основание, както и
мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 19.01.2022 г. в размер на 291,28 лв., чрез
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк" АД,
„Обединена Българска Банка” АД - гр. София, „Алианц Банк България" АД, „Банка
ДСК"АД, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Общинска банка" АД, „ПроКредит банк
(България)" АД, „Първа инвестиционна банка" АД, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ТБ
„Инвестбанк" АД, „Токуда Банк" АД, „Търговска банка Д" АД, „Централна кооперативна
банка" АД, „Юробанк България" АД, „Тексим банк" АД, „БАКБ" АД, до общ размер от 16
137,68 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3