Р Е Ш Е Н И Е
29.11.2019г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
30 Октомври 2019
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 685 2019
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 6164/07.06.2019 г. издадено от Я. М. И.- началник на отдел „Контрол РПМ“, в Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М.С.Я.,***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 53, ал.1, т.2, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ от Закона за пътищата.
Недоволен от НП е останал Я., който го обжалва в срок. В жалбата си обективира твърдения, че издаденото НП било незаконосъобразно и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че били допуснати процесуални нарушения при издаването му – не било описано ясно и пълно извършеното според АНО нарушение. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил процесното нарушение. Сочи, че не е активнолегитимирания нарушител, не са били изслушани възраженията му при съставяне на АУАН, както и че дадената от АНО квалификация на нарушението е грешна.Иска отмяната на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител - адв. Б.В., който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи в подкрепа на направените в нея възражения и искания.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание – юрк. Л., която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2019 г., около 14:00 часа, по път III-623, км. 0+900, отляво на 900 етра преди разклона с път II-62, местността Бинека, в посока от гр. Бобов дол към гр. Дупница, жалбоподателят Я. управлявал съчленено пътно моторно превозно средство с общо пет оси, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХТ 105.460“, с рег. № РК 0443 ВР (две оси 1-а и 2-а), и полуремарке с три оси, с рег. № РК 1764 ЕЕ (три оси – 3-а, 4-а и 5-а). Същият бил спрян за проверка от служители на Агенция Пътна инфраструктура, които следели за преминаване на извънгабаритни и претоварени превозни средства.
При осъществената проверка на водача и на товарния автомобил, подробно индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва въглища. На проверяващите служители не била предоставена от водача квитанция или разрешение, от което да е видно, че е заплатена такса за превишаване на допустимата максимална маса на превозното средство.
По време на проверката било осъществено измерване на масата на превозното средство и разстоянията между осите му, посредством техническо средство електронна везна DFW-KR №118873 и техническо средство – ролетка 1305/18 /5м./. При измерването било установено, че натоварването на задвижващата (2-а) единична ос на МПС възлиза на 12,305 тона, при положение, че максимално допустимото натоварване е определено в нормата на чл. 7, ал. 1 ,т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки превозни средства и е 11,5 тона. Установено било още, че при измереното разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,930 тона, при максимално допустимо натоварване от 24 тона, съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 ,т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки превозни средства.
Като съобразили, че при тези констатации от измерването на размерите между осите на ППС и масата на посочената 2-ра задвижваща ос, то управляваното превозно средство се явява тежко по смисъла на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001г., както и че не им е представена квитанция за платени такси, които да позволяват на процесното МПС да се движи с посочената маса, то контролните органи съставили АУАН на водача на ППС за това, че е управлявал тежко ППС без да представи необходимото за това разрешително или квитанция за платени такси – нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ от Закона за пътищата.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 6164/07.06.2019 г. издадено от Началник на отдел „Контрол РПМ“, в Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М.С.Я.,***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Същото е връчено на жалбоподателя на 12.06.2019 г.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели - актосъставителя С.П. и свидетеля при установяване на нарушението Р. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Не се разкриват каквито и да е данни за някаква предубеденост или лично отношение на свидетелите спрямо жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.
Нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 повелява, че на тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, т.е. в случая 11,5 тона за задвижващата ос и 24 тона, съобразно измереното разстояние между осите при тройната ос на тегленото ремарке
Измерването е извършено с технически средства електронна везна DFW-KR №118873 и ролетка 1305/18 /5м./, за които са представени писмени доказателства относно тяхната годност към датата на измерването. В тази връзка АНО е представил: 1. Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, издадено от Български институт по метрология /БИМ/, със срок на валидност до 20.07.2013 г., ведно с приложение към него и 2. Заявление от 27.03.2008 г. до РО на ГД "МИУ" - гр. Пловдив за последваща периодична проверка на средства за измерване с 2 листа озаглавени регистрация на извършени последващи проверки, последната от които за всеки от листовете е съответно – от 30.03.2018 г. и важи до 03.2019 г. /т.е. преди датата на нарушението/ и на следващия лист от 29.03.2019 г. и важи до 03.2020 г. /т.е. период обхващащ датата на нарушението/, 3. Снимка на корпуса на ел. везна, без посочен сериен номер и тип, върху който са залепени съответните знак-марка за последващи проверки на техническото средство като до дисплея, в горния десен ъгъл е наличен и залепен знак-марка за проверка от 03.2020 г., 4. Заверено копие на технически паспорт на ел. везна DFW-KR, с фабр. №118873, в който в таблица със заглавие „регистрация на извършените последващи проверки“ са отразени последователно със знак „Х“ периодичните проверки на уреда, последната от 31.03.2016 г., важаща до м. 03.2017 г., извършена от подписал се проверител Е. П.. Изискана е от съдебния състав служебно и приета справка в публичния електронен регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, наличен на интернет страницата на БИМ – www. e-bim.bim.government.bg, извършена по номера на вписване на средството за измерване – 4603, където регистъра сочи, че е вписано единствено представеното вече удостоверение с изтекъл вече срок на валидност към 2013-та година.
За другото техническо средство ролетка топмастер ид. № Р05, № 1318/18 са представени ЕС декларация за съответствие, свидетелство за калибриране и сертификати за съответствие на джобни ролетки от този вид.
С оглед на така посочените доказателства и информацията, която същите съдържат нарушението се явява недоказано по несъмнен начин, съгласно стандарта установен от законодателя в чл. 303, ал.2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като резултатите от измерването не могат да бъдат кредитирани и приети с доверие. Налага се извод за необективност на резултатите относно натоварването на осите на процесното ППС, което възпрепятства преценката за това, дали същото представлява извънгабаритно ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г., за което има забрана за движение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП, респективно дали е налице съставомерно деяние по чл. 53 ал. 1 от Закона за пътищата. Този извод се обосновава изцяло от анализа на представените по делото множество, но противоречиви писмени доказателства за извършените периодични проверки и съответствие на използваното при проверката техническо средство за измерване - електронна везна DFW-KR №118873. За същото е представен от АНО в заверено копие техническия паспорт на ел. везна DFW-KR, с фабр. №118873, в който в таблица със заглавие „регистрация на извършените последващи проверки“ са отразени последователно със знак „Х“ периодичните проверки на уреда, последната от 31.03.2016 г., важаща до м. 03.2017 г., извършена от подписал се проверител - Е. П., т.е. няма отразена валидна периодична проверка към датата на нарушението - 13.05.2019 г. В същото време АНО е представил още Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, издадено от Български институт по метрология /БИМ/, със срок на валидност до 20.07.2013 г., ведно с приложение към него, Заявление от 27.03.2008 г. до РО на ГД "МИУ" - гр. Пловдив за последваща периодична проверка на средства за измерване с общо 2 листа по делото озаглавени регистрация на извършени последващи проверки, последната от които за всеки от листовете е съответно – за първия лист на стр. 73 от делото – последна проверка от 30.03.2018 г. и важи до 03.2019 г. /т.е. преди датата на нарушението/ и на следващия лист наличен на стр. 55 и стр. 74-та от делото – последна проверка от 29.03.2019 г. и важи до 03.2020 г. /т.е. период обхващащ датата на нарушението/. И в двата листа като проверител е посочено същото лице Е. П., но е много важно да се отбележи, че за разлика от таблицата в техническия паспорт, който е издаден и същата е попълнена за конкретното употребено техническо средство - електронна везна DFW-KR №118873, никой от посочените други листи за регистрация не е номериран като поредност, не е обозначен във връзка със заявлението от 27.03.2008 г. до РО на ГД "МИУ" - гр. Пловдив, с което първият от тях е представен или, респ. че са част от паспорта, както и върху нито един от тях не е посочен изрично типа, вида и фабричния номер на провереното техническо средство, т.е. същите и проверките удостоверени в тях може да се отнасят и за съвсем друго техническо средство, както и за ел. везна от този тип, но с друг фабричен номер например. Няма как обективно и недвусмислено да се свържат конкретно с използваното средство за измерване с фабр. №118873. Тази неяснота и доказателствена неустановеност не може да се отстрани и чрез представената от АНО Снимка на корпуса и дисплея на ел. везна, отново без посочен сериен номер и тип на същата, видно от която върху корпуса са залепени съответните знак-марка за последващи проверки на техническото средство, като до десния горен ъгъл на дисплея е наличен и знак марка за следваща периодична проверка от 03.2020 г. Без да е изобщо ясно върху кое именно техническо средство са залепени холограмните стикери /знак-марка/ за периодични проверки не може да се установи необходимата за преценката на съда идентичност на заснетото техническо средство с използваното при измерване на процесния тежкотоварен автомобил.
Поради това в случая, съставомерното обстоятелство - движение на
извънгабаритно и/или тежко ППС се явява недоказано в изискуемата от закона
степен. В този смисъл виж Решение № 108 от 09.05.2018 г. по к. адм. н.
д. № 36 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 08.06.2018 г. по к.
адм. н. д. № 85 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.
Горното сочи на незаконосъобразност на обжалваното НП, което следва да се отмени изцяло, тъй като е налице съществено нарушение в процедурата по установяване на административното нарушение.
За пълнота и във връзка с оплакванията в жалбата, че е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, следва да се отбележи, че същите са неоснователни. За описаните в АУАН и НП нарушения законът е предвидил една административнонаказателна разпоредба и тя е именно посочената в НП чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП. Следователно в случая не е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, защото законът не предвижда отделени наказания за описаните по-горе две нарушения, а едно такова. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища – виж. Решение от 09.06.2014 г. по н. д. № 115 / 2014 г. на Административен съд – Сливен, Решение № 759 от 31.03.2014 г. по н. д. № 661 / 2014 г. на XXIX състав на Административен съд – Варна, Решение от 25.06.2014 г. по н. д. № 127 / 2014 г. на Административен съд – Сливен, Решение от 14.12.2015 г. по н. д. № 10377/2015 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение от 09.07.2014 г. по н. д. № 141 / 2014 г. на Административен съд – Сливен и др.
По повод
другото възражение в жалбата, че наказание следва да бъде наложено не на
водача, а на фирмата превозвач, съдът приема, че чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП изрично
сочи, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, "физическите лица", нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и
чл. 41 или които "извършат" или "наредят да бъдат
извършени" следните дейности, в случая "движение на тежко пътно
превозно средство и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя". Тук изпълнителното
деяние е "извършване на движение" на тежко пътно превозно средство
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, което би
било осъществено именно от жалбоподателя, като водач на гореописаното ППС, ако
беше надлежно доказано, независимо от това кой е търговецът –
"превозвач", кой е собственикът на ППС и чие е било задължението да
изиска издаването на разрешение за такова движение. Т.е възражението на
жалбоподателя, че не е субект на процесното нарушение, е изцяло неоснователно. Предвид гореизложеното под административно –
наказателна отговорност е бил подведен шофьорът-жалбоподател, който е нарушил
изрична законова забрана – в този смисъл и
Решение № 4960 от 13.07.2015 г. на АдмС -
София град по адм. д. № 2636/2015 г.
Гореизложеното обосновава крайния решаващ извод на съдебния състав за отмяна на обжалваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6164/07.06.2019 г. издадено от Я. М. И.- началник на отдел „Контрол РПМ“, в Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М.С.Я.,***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 53, ал.1, т.2, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ от Закона за пътищата, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.