Решение по КНАХД №635/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П. А. Т. с [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Х. Х., против Решение № 27 от 15.08.2025 г., постановено по АНД № 65/2025 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-0287-002533 от 09.04.2025 г., издадено от началника на Районно управление Котел в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (РУ Котел в ОДМВР) – Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 6 месеца (наказателното постановление е обжалвано само в тази част).

В касационната жалба се твърди, че процесният автомобил не е собственост на оспорващия, който към датата на нарушението е ползвал въпросното МПС без разрешение от собственика. Заявява, че макар да е налице уведомление до управителя на фирмата, собственик на автомобила, от служител на фирмата е получен пощенски плик, но без право на отваряне, както е разпоредено от управителката. Твърди се, че последната е отсъствала често поради проблеми с бременността и кореспонденцията не е проверявана редовно. Съответно сочи, че Т. не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Счита, че наложената санкция е приложима единствено в хипотеза на управление на МПС при изначална липса на регистрация или издадени табели с регистрационен номер. Смята, че не е налице виновно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и оспореното наказателно постановление, в обжалваната част.

В съдебно заседание касаторът - П. А. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. Х.. Поддържа депозираната жалба, не сочи доказателства и няма доказателствени искания, повтаря изложените в касационната жалба доводи. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление.

Ответникът - началника на РУ Котел в ОДМВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище на 11.11.2025 г., чрез гл. юриск. Б., която заявява, че не може да присъства в съдебното заседание, но въпреки неявяването си счита, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което моли да бъде даден ход на същото. Оспорва касационната жалба. Заявява, че няма доказателствени искания. Изразява становище по съществото на спора, като моли съда да постанови съдебен акт, с който остави в сила решението на Районен съд – Котел. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност на същото и моли да бъде намален размера до установения минимум.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, настоящата инстанция взе предвид:

На 05.12.2024 г., в 19:34 ч. в гр. Котел, ул. „Васил Левски“, посока с. Градец, при извършена проверка било установено, че П. А. Т., [ЕГН], управлява товарен автомобил Т. Х., с рег. № [рег. номер], собственост на „Ефи груп“ ЕООД, [ЕИК]. При извършена допълнителна справка с ОДЧ е установено, че товарният автомобил е с прекратена регистрация от 01.10.2024 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което собственикът е уведомен на 01.09.2024 г. Въз основа на материалите по преписката, след постановление за отказ да се образува досъдебно производство от прокурор в Районна прокуратура Сливен, било издадено процесното НП, с което за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (НП е обжалвано само в тази му част) и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С обжалваното решение на районния съд наказателното постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено в предвидените в закона писмена форма и от компетентни органи. Излага съображения, че е нарушението е описано по достатъчен начин, че санкционираният субект напълно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Достига до извод, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на фактическите констатации в АУАН и НП. Приема, че се касае за непредпазливо извършено административно нарушение, които съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН не се наказват само в изрично предвидени случаи, като такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което оспорващият следва да носи отговорност. Излага съображения за неприложимост на института по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за маловажен случай, доколкото с нарушението се засяга съществена група обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, живота и здравето на всички участници в движението. Счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е определено наказанието от наказващия орган в размер, съответстващ на извършеното деяние.

Настоящият състав след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема:

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая регистрацията на товарния автомобил е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена застраховка гражданска отговорност, като законът поставя изискване собственикът да бъде уведомен за това служебното прекратяване на регистрацията, което е сторено на 01.09.2024 г. Жалбоподателят действително не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство, а само негов водач. Същият обаче, в качеството му на водач на МПС е длъжен съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, независимо от обстоятелството на управление на чуждо МПС, да притежава: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява (чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП), както и документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява (чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДВП). Това задължение на водача не се влияе от обстоятелството, че моторното превозно средство е с различен собственик. Напротив, управлението на чужд автомобил предполага извършването на една базова проверка за техническата и документалната изправност на управляваното МПС, особено в хипотезата на използване без знанието на собственика.

В настоящия казус, липсата на информация на водача, че управляваният от него товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи изцяло на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (чл. 11, ал. 3, предл. първо от Наказателния кодекс), след като е управлявал чуждо превозно средство. Според чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, съответно ал. 2 от разпоредбата въвежда изключение от наказуемостта на непредпазливите деяния само в изрично предвидените случаи. В случая, такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че жалбоподателят в качеството му на водач на МПС с прекратена регистрация е извършил виновно нарушението.

По отношение на възражението за неприложнимост на нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за извършеното нарушение, с доводи за относимост на цитираната разпоредба единствено за управлявани МПС, които изначално не са регистрирани, нямат издавано СРМПС и нямат издадени табели с регистрационен номер, същото не намира правна опора. За целите на правилата за движение по пътищата, законът приравнява прекратената регистрация на МПС на пълна липса на такава, в който смисъл и чл. 143, ал. 11 от ЗДвП в действалата му редакция преди влизането в сила на изменението на закона с бр. 64 на ДВ от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., гласи, че при служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство, извършено с отбелязване в автоматизираната информационна система в предвидени в глава шеста от ЗДвП случаи, табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Следователно, законодателят изрично е предвидил санкцията по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и за лица, който управляват превозно средство с прекратена регистрация.

По никакъв начин не може да се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство въпросът за определения от управителя на фирмата ред за прочитане на кореспонденцията при негово отсъствие във връзка с определяне на момента на действителното му запознаване с обстоятелството за прекратената регистрация на товарния автомобил. Веднъж прието от служител на фирмата, съобщението се счита за редовно връчено, независимо от вътрешния ред за запознаване със съдържанието му или различните отсъствия на управителя във връзка с майчиство. Отделно от тези съображения, самият нарушител заявява, че моторното превозно средство е управлявано от него без предварително съобщаване на собственика, което поставя под въпрос и относимостта на запознаването на управителя на фирмата със съобщението за прекратяване на регистрацията.

Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че оспорващият П. А. Т. е извършил нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. първо във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При установяването на нарушението и налагането на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е редовно съставен и съдържа необходимите реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са и изискванията за форма на НП на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не са налице постъпили възражения от оспорващия срещу съставения АУАН. По делото не са събрани доказателства, които да обосноват извод в различна насока от установеното с АУАН, ползващо се с презумптивна доказателствена сила по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП до доказване на противното. Наложеното с процесното НП административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, доколкото и НП е обжалвано само в тази част, е правилно определено със съответстващата на деянието санкционна правна норма по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 15.08.2025 г., постановено по АНД № 65/2025 г. по описа на Районен съд – Котел.

Решението е окончателно.