Решение по дело №155/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520100155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  РЕШЕНИЕ

 

№ 120                                                         19.07.2019г.                                         гр. Попово

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

        при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. д.  № 155/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е образувано по предявен установителен иск от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД клон "Долен Дунав"   с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Р ***, представлявано от М.С.Т. – управител, действаща чрез юрисконсулт С.С. за признаване за установено спрямо ответника П.П.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 532.92 лв., представляващо обезщетение за срока на предизвестие по прекратено с дисциплинарно наказание „уволнение" трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /13.11.2018г./ до окончателното заплащане на сумата.     Излагат се твърдения, че между „Напоителни системи" ЕАД клон „Долен Дунав“ /правоприемник на „Напоителни системи" ЕАД клон „Търговище"/ като работодател и П.П.Й. като работник,  бил сключен безсрочен Трудов договор № 07 от 14.02.2005г., като в т.3 от същия бил посочен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 30 дни. Последната заемана длъжност от лицето била „пазач, НВО" съгласно Допълнително споразумение № 494/01.07.2017г.

Издадена била Заповед № 13/19.02.2018г. на Управителя на „Напоителни системи" ЕАД клон „Долен Дунав" за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение".

След изтичане на преклузивния срок за оспорване на уволнението по съдебен ред, на Й. било изпратено писмо с изх. № 701/30.05.2018г., с което бил уведомен, че на основание чл. 221, ал.2 КТ дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, което възлизало на 532,92 лв.. Със същото ответникът бил поканен в двуседмичен срок да пристъпи към доброволно плащане - пълно или частично. Писмото се върнало с отметка „непотърсена" пратка.

Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор бил в размер на 30 дни, като  размерът на дължимото обезщетение бил изчислен като за база е взет последният пълен отработен от работника месец, който в случая бил месец декември 2017г.

Тъй като не последвало плащане на задължението било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ЧГД № 1018/2018г. по описа на РС-Попово. Издадената Заповед за изпълнение била връчена на длъжника  при условията на чл.47,ал.5 ГПК и  на заявителя е било указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си .

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на „Напоителни системи" ЕАД клон „Долен Дунав", сумата от  532.92 лв., представляваща обезщетение за срока на предизвестие по прекратено с дисциплинарно наказание „уволнение“ трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /13.11..2018г./ до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от  ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Възразява се, че ТПО е било незаконосъобразно прекратено, без да са били налице предпоставките за това. Моли за отхвърляне  на иска.  Алтернативно се прави възражение за прихващане с насрещно задължение на ищеца към ответника за сумата от 532.92 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа.          

Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание, ищцовата страна,  редовно призована, се представлява от юрисконсулт С.. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените в нея основания, като моли за решение,с което същата да бъде уважена. 

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Моли за отхвърляне на иска.

 

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна  страна следното: 

 

По иска  с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ:

                Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

За да бъде уважена исковата претенция  с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, прекратено с дисциплинарно уволнение, както и размерът на претендираното обезщетение.

В разглеждания случай, от приложеното по делото копие на Трудов договор от 14.02.2005г. се установява, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал при ищеца длъжността „пазач, невъоръжена охрана“, на пълно работно време.

Със Заповед № 13/19.02.2018г. на Управителя на „Напоителни системи" ЕАД клон „Долен Дунав" трудовото правоотношение с ответника е било прекратено поради налагане на  дисциплинарно наказание  „уволнение“. Посочената заповед не е обжалвана от ответника.

Предявеният иск по чл.221 ал.2 от КТ е основателен и доказан. Налице са предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал, 2 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и за същия е възникнало задължение да заплати на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието уговорено между страните в трудовия договор– тридесет дни.

Възраженията на ответника за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и процедурата по уволнението не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Незаконно уволненият работник разполага с възможността да оспори законността на уволнението по реда на чл. 344 от КТ, което следва да направи в двумесечен преклузивен срок съгласно чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Искът за отмяна на уволнението е конститутивен, с уважаването му настъпва правна промяна. Ако не бъде упражнено правото на иск за оспорване на уволнението правната промяна няма да настъпи и уволнението ще запази своето действие дори и да е незаконно.

Налице е заповед за уволнение, която не е отменена и следователно поражда правно действие. В този случай работодателят има право съгласно чл. 221 ал.2 от КТ да получи от работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Последното брутното трудово възнаграждение на ответника, което съгласно чл. 228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ, е в размер на 564.92 лева, видно от приложения по делото /л.26/ фиш за работна заплата за м. декември 2017г.. Тъй като ищцовата претенция е за сумата   от 532.92 лв., искът е основателен и следва да се уважи до този размер. Върху тази сума ответникът следва да заплати и законна лихва, считана от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението.

По възражението за прихващане:

В отговора на исковата молба, ответникът  е направил възражение за прихващане с насрещно задължение на ищеца към него за сумата от 532.92 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа.          

Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

В конкретния случай ответникът не доказа да има изискуемо и ликвидно вземане спрямо ищеца, за сумата от 532.92 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа,  при което възражението за прихващане се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 125.00 лв., от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 1, предл. 2  от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД клон "Долен Дунав"   с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Р ***, представлявано от М.С.Т. – управител, действаща чрез юрисконсулт С.С., СУМАТА от 532.92 лв. /петстотин тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляващо обезщетение за срока на предизвестие по прекратено с наложено със Заповед № 13/19.02.2018г. на Управителя на „Напоителни системи" ЕАД клон „Долен Дунав"  дисциплинарно наказание „уволнение“, трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /13.11.2018г./ до окончателното заплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 949/16.11.2018г. по ч.гр.д. №1018/2018г. по описа на РС- Попово.

ОТХВЪРЛЯ направеното от П.П.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с насрещно задължение на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД клон "Долен Дунав"   с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Р ***, представлявано от М.С.Т. – управител, действаща чрез юрисконсулт С.С. за СУМАТА от 532.92 лв. /петстотин тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за недопускане до работа.      

ОСЪЖДА  П.П.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД клон "Долен Дунав"   с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Р ***, СУМАТА в общ размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/ -деловодни разноски.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: