№ 317
гр. Б., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201117 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д-чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Ц.К.“
******* и съдебен адрес в гр.Б., ул.“В.А.“ №***** чрез адв.Пл.Н. АК-Б.,
против наказателно постановление №25-3388-000031 от 25.02.2025г. издадено
от началника на 5-то РУ в ОД МВР-Б., с което за нарушение на чл.174 ал.3 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 15 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за това, че обжалваното
НП е постановено в разрез с императивните норми на закона, без да се сочат
кои конкретно и е незаконосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Моли
се съдът да отмени изцяло НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител ЮК.
Не се взема становище по жалбата. Не се претендират разноски.
1
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и прецени събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов). Видно от посочената в НП дата
на връчването му на жалбоподателя-10.03.2025г (на гърба на лист 5 от
делото), а жалбата е входирана в ОДМВР –Б. на 21.03.2025г. Подадена е от
легитимирано да обжалва лице и е срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:
На 25.01.2025г, в 14,50 часа в гр.Б., в ж.к.“И.“, по ул.“П.З.“, до блок **, в
посока на движение към ул.“Г.К.“, водачът на лек автомобил марка „Ф.“ модел
„Л.“ черен на цвят с рег.№***** собственост на З.Р.Б. с ЕГН **********
управлявал и бил спрян за проверка от свидетелите В. К. и Н. П. и двамата на
длъжност полицаи в 05-то РУ-Б.. Водачът след като проверили документите
му бил жалбоподателят В. К. К. с ЕГН ********** от гр.Б.. Свидетелите
забелязали, че очите на водача са насълзени. От направена справка с помощта
на служебния таблет се оказало, че К. е бил веднъж установяван за управление
на МПС след употреба на наркотици (лист 18 от делото –справка
нарушител/водач). Отделно се обадили на дежурния в ОДМВР-Б. дали водачът
К. има и други криминални прояви. Решили да го изпробват с техническо
средство за алкохол. Резултатът били отрицателен. За да го пробват за
наличието на наркотични вещества полицаите повикали свои колеги от КАТ за
съдействие. Когато техническото средство Дръг Тест 5000 било в наличност
водачът К. отказал да бъде изпробван. Отказът му бил вписан в протокола за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
(лист 12 от делото). Бил му издаден талон за изследване №261012 (лист 10 от
делото), връчен в 15,30 часа и му било дадено време в рамките на 45 минути
да посети Спешния център в УМБАЛ –Б. за да даде кръв за химическо
изследване. Дадени му били и 7 броя холограмни стикери. На водача К. му бил
2
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA
№1192181 (лист 9 от делото). В акта свидетелят К. вписал, че на 25.01.2025г, в
14,50 часа, в гр.Б., в ж.к.“И.“, на ул.“П.З.“ , до блок ** с посока на движение
към ул.“Г.К.“, водачът К. управлявал лек автомобил марка „Ф.“ модел „Л.“
черен на цвят с рег.№***** собственост на З.Р.Б. с ЕГН **********, като при
проверка отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000 с
фабричен №ARRC-0073 за наркотични вещества и техни аналози. Връчен му
бил талон за медицинско изследване и 7 броя стикери. С отказа си водачът К.
нарушил нормата на чл.173 ал.3 от ЗДвП.
АУАН бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта. На
водача К. му бил даден екземпляр. Актът били подписан от К. без
възражения.
Водачът К. не се явил и не дала кръв за химически анализ.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили и писмени възражения по
акта.
Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 25.02.2025г било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена
фактическата обстановка от акта като било добавено, че водачът и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества.
Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в
НП преценил, че е нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 предложение второ
от ЗДвП и наложил на водача К. административно наказание глоба в размер на
2000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н. П.. Последният е
очевидец на нарушението и пряко и непосредствено е възприел управлението
на автомобила от жалбоподателя както и отказа му да му бъде извършена
проверка с техническо средство.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
3
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –началник сектор в ОДМВР-Б. РУ 05 –Б.,
който към 25.02.2025г е бил оправомощен да издава НП, съгласно Заповед с
рег.№8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи (лист 23 и
24 от делото). Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице-полицай в 05-то
РУ-Б., който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две
години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказът
на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава
на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
4
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен
анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от
ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 973/2017
г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите
на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или
упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира
такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението
по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на свидетеля П.
и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че
въпреки че е бил поканен – жалбоподателят е отказал да бъде изпробвана с
техническо средство за наличие на наркотични вещества, както и въпреки че
му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване не се е явил в
Спешния център на УМБАЛ Б. в предвидения срок, за даде кръв за химически
анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в
степен позволяваща на жалбоподателя да разбере срещу какво се защитава,
като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му
нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е
ангажирана правилно. Възражението за съществено процесуално нарушение
досежно часа, в който е установено нарушението в АУАН в 14,50 и в 15,10 часа
съдът счита, че е неоснователно. Както вече стана ясно по-горе, при
управлението на МПС е бил спрян водачът К.. В 14,50 часа същият отказал да
бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен №ARRC-
0073 за наркотични вещества и техни аналози. Талонът за изследването на
кръв е бил връчена на жалбоподателя в 15,30 часа. Посоченият час 15,10 часа
няма отношение за часа , в който е констатирано нарушението. Това е така,
тъй като при описанието на обстоятелствата, при които е установено
административното нарушение текстът в акта е идентичен като този в НП,
следователно обвинението и в двата акта е посочено по идентичен начин и не
следва да се счита, че жалбоподателят не е разбрал в какво е обвинен.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 предложение второ ЗДвП–„Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
5
намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателя е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представител на административнонаказващия орган не се е явил и не е
поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.2 т.5 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-3388-000031 от
25.02.2025г. издадено от началника на 5-то РУ в ОД МВР-Б., с което на В. К. К.
с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Ц.К.“ ******* и съдебен адрес в гр.Б.,
ул.“В.А.“ №***** чрез адв.Пл.Н. АК-Б. за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени наказания глоба в размер от
6
2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
били отнети 15 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7