Номер 29818.08.2020 г.Град
Окръжен съд – Сливен
На 18.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Прокурор:Окръжна прокуратура - Сливен
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело №
20202200200400 по описа за 2020 година
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
След тайно съвещание съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява следното:
Производството е образувано по искане на обв. Д. А. Д. и обв. Г. А. Д. ,
депозирано от защитника адв. Дойчин Дойчев от АК – Сливен, както и по
молба на обв. Б. А. Д. , чрез защитниците му – адв.Пламена Петрова и адв.
Сиво Сивов от АК – Сливен, за изменение на мерките за неотклонение на
тримата обвиняеми от „Задържане под стража” в по-леки по сл.д. № 61/2019
г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 2858/2019 г., пор. № 291/2019 г.
на Окръжна прокуратура – Сливен.
В искането на адв. Дойчев се твърди, че разследването е приключило,
събрани са всички относими според прокуратурата доказателства и предстои
внасяне на обвинителен акт. Сочи се, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите Денчо и
Георги Денчеви са извършили престъплението, в което са обвинени; че
задържането им продължава повече от седем месеца; че обвиняемите имат
семейства и малолетни деца, за които следва да полагат грижи. Настоява се за
определяне на по-лека мярка за неотклонение за обвиняемите – „Домашен
арест” или „Парична гаранция”.
В молбата на обв. Донков, чрез неговите защитници се твърди
настъпването на нови обстоятелства, свързани с разпита на нови свидетели,
от които се установявало, че обвиняемият не е участвал в инцидента с
пострадалия. Твърди се, че в този инцидент са участвали други лица, които не
са привлечени към наказателна отговорност. Коментира се заключението на
изготвената ДНК експертиза, както и други доказателства и се прави извод за
липса на съпричастност към убийството на пострадалия. Навеждат се доводи
и за продължителност на задържането. Настоява се за определяне на по-лека
мярка за неотклонение, съобразена с възрастта на обвиняемия,
обстоятелството, че е ученик, че не е осъждан и че няма противообществени
прояви и в този смисъл се претендира мярка за неотклонение „Под надзор на
родителите”.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитниците на
обвиняемите Денчо и Георги Денчеви навеждат доводи, свързани с липсата
или противоречивостта на доказателствата, на които се основава обвинението
и в този смисъл се обосновава тезата, че не е налице обосновано
предположение за съпричастност на тези обвиняеми към извършеното
престъпление, за което те са обвинени. Отправя се упрек към прокуратурата,
че не са допуснати поискани доказателства, за които се твърди , че са от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Акцентира
се и върху продължителността на задържането. Настоява се за определяне на
по-лека мярка за неотклонение.
Защитникът на обв. Богомил Донков възпроизвежда изложените в
писмената молба обстоятелства, на които се основава искането за изменение
на взетата мярка за неотклонение, като се акцентира върху твърдение за
липса на доказателства, които да уличават този обвиняем, неговата възраст и
необходимостта същият да продължи обучението си. Настоява се за
определяне на по-лека мярка за неотклонение, а именно „Под надзор на
родителите”.
Самите обвиняеми заявяват, че не са участвали в извършването на
престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност и
настояват за изменение на взетите по отношение на тях мерки за
неотклонение в по-леки.
Въз основа на така събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Досъдебното производство е започнато на 28.12.2019 г. при условията
на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 28.12.2019 г. в гр. Шивачево, общ.
Твърдица, умишлено е умъртвен Атанас Крайчев Йорданов от гр. Шивачево –
престъпление по чл.115 от НК.
С постановления от 29.12.2019 г., предявени на всеки от обвиняемите в
присъствието на защитник на същата дата, са привлечени като обвиняеми:
- Б. А. Д. за това, че на 28.12.2019г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица,
макар и непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Г. А.
Д. и Д. А. Д. , умишлено умъртвил Атанас Крайчев Йорданов от гр.
Шивачево, общ. Твърдица – престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63
ал.2 т.2 от НК.
- Г. А. Д. за това, че на 28.12.2019г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица, в
съучастие като съизвършител с Д. А. Д. и непълнолетния Б. А. Д. , последният
макар и непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Атанас Крайчев
Йорданов от гр. Шивачево, общ. Твърдица – престъпление по чл.115 вр. чл.20
ал.2 от НК.
- Д. А. Д. за това, че на 28.12.2019г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица, в
съучастие като съизвършител с Г. А. Д. и непълнолетния Б. А. Д. , последният
макар и непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Атанас Крайчев
Йорданов от гр. Шивачево, общ. Твърдица – престъпление по чл.115 вр. чл.20
ал.2 от НК.
По отношение на тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с влязло в сила протоколно определение от
31.12.2019 г. по ЧНД № 667/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
С протоколно определение от 07.02.2020г. по ЧНД № 56/2020г. по
описа на СлОС, потвърдено с определение № 19/ 13.02.2020г. по ВЧНД №
28/2020г. на Апелативен съд – Бургас е оставено без уважение искането на
обв. Б. А. Д. за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в по-лека като неоснователно и е
потвърдена същата мярка за неотклонение.
Последвало е ново искане от обв. Донков за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека. Същото е намерено
неоснователно със съдебни актове, произнесени от първата и въззивната
инстанции в производството по ЧНД № 104/2020г. по описа на СлОС и ВЧНД
№ 62/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обв. Донков е потвърдена.
Наложено е ограничение на основание чл. 65 ал. 6 от НПК за този обвиняем в
срок от един месец, считано от влизане в сила на определението, в който
обвиняемият или негов защитник не могат да правят нови искания за
изменение на взетата мярка за неотклонение.
С протоколно определение от 03.04.2020 год. по ЧНД № 130/2020 год.
поописа на Окръжен съд – Сливен е отхвърлено, като неоснователно искането
на Д. А. Д. и Г. А. Д. , направено чрез защитника им адв. Емил Мънев от АК –
Сливен, за изменение на взетата по отношение на всеки от двамата обвиняеми
мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека. Потвърдени са
взетите по отношение на обвиняемите Денчо Денчев и Георги Денчев мерки
за неотклонение „Задържане под стража”. Това определение на СлОС не е
атакувано и е влязло в сила на 07.04.2020 год.
С Определение № 29/15.05.2020 год. по ЧНД № 183/2020 год. по описа
на Окръжен съд – Сливен е отхвърлено като неоснователно третото поред
искане на обв. Б. А. Д. , направено чрез неговите защитници, за изменение на
взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в по-лека, като мярката за неотклонение, взета спрямо този обвиняем
е била потвърдена.
На основание чл. 65 ал. 6 от НПК е бил определен срок от един месец, в
който обвиняемият и неговият защитник да не могат да правят нови искания
за изменение на взетата мярка за неотклонение, освен ако искането не се
основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
С Определение № 54/22.05.2020 год. на Апелативен съд – Бургас по
ВЧНД № 120/2020 год., определението на Сливенски окръжен съд е било
потвърдено.
От започването на досъдебното производство, респективно от
задържането на тримата обвиняеми до настоящия момент, е изтекъл период
от време - близо осем месеца. През този период от време са били извършени
множество процесуално-следствени действия. Извършени са няколко огледа
на местопроизшествие, за което са съставени съответните протоколи, като
тези протоколи в частта им относно извършеното изземване на веществени
доказателства, са били одобрени от съдия от Окръжен съд – Сливен по реда
на чл. 161 ал. 2 предл. 2 от НПК. По този ред и чрез протоколи за доброволно
предаване по делото са били приобщени множество веществени
доказателства, които в последствие са били предмет на изследване в хода на
назначената ДНК експертиза. Разпитани са множество свидетели,
включително и очевидци на инцидента, както и полицейски служители, които
са пристигнали на мястото на инцидента, непосредствено след
приключването му или които в първите часове след приключване на
инцидента са разговаряли с лицата, участващи в него. В хода на
производството, обвиняемите също са разпитвани неколкократно в
присъствието на техни защитници и са депозирали различни обяснения
относно протичането на инцидента и тяхното участие в него. Приобщени са
множество писмени доказателства. Назначени са и са изготвени съдебно-
медицинска, комплексни психолого-психиатрични и ДНК експертизи.
Видно от материалите в приложеното досъдебното производство,
разследването по същото е приключило, производството е предявено,
изготвено е заключително постановление на разследващия орган и предстои
изготвяне и внасяне на обвинителния акт.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Исканията за изменение на мерките за неотклонение по отношение на
обвиняемите Богомил Донков, Георги Денчев и Денчо Денчев „Задържане
под стража” в по-леки, се явяват неоснователни и като такива, следва да
бъдат оставени без уважение.
Предвид разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от НПК, в настоящото
производство съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства,
имащи отношение към законността на задържането.
При първоначалното вземане на мерките за неотклонение спрямо
тримата обвиняеми, съдът е обсъдил всички въпроси, свързани с
определянето им. Направеният извод, че са налице законовите предпоставки,
визирани в разпоредбата на ч. 63 ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение и по отношение на тримата обвиняеми – повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление; наказуемост „лишаване от
свобода”; обосновано предположение за съпричастност на обвиняемите към
престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност и
наличие на реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат
престъпление ако се намират на свобода.
Констатации за законосъобразност на задържането по отношение и на
тримата обвиняеми са направили и съответните състави на Окръжен съд –
Сливен и Апелативен съд – Бургас в производствата, образувани по искане на
обвиняемите за изменение на взетите спрямо тях мерки за неотклонение. В
тези производства са направени и обосновани изводи, че не е налице промяна
на обстоятелствата, обосноваваща законността на задържането.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя както изложените
съображения, така и направените констатации от предходните съдебни
състави, като намира, че и към настоящия момент не е настъпила такава
промяна на обстоятелствата, имаща отношение към преценката за
законността на задържането и на тримата обвиняеми.
След последното произнасяне на Сливенски окръжен съд и Бургаски
апелативен съд са извършени допълнителни следствени действия – разпитани
са нови свидетели, проведени са допълнителни разпити на вече разпитани
свидетели, обвиняемите са дали нови обяснения. Разследването по делото е
приключило и материалите от това разследване са предявени на обвиняемите.
Така извършените допълнителни процесуално-следствени действия и
събраните в резултат на това нови доказателства, не водят до извод, че е
настъпила промяна на обстоятелствата, обосноваващи законността на
задържането. Приключването на разследването също не е такова
обстоятелство, което да обосновава извод, че към настоящия момент
задържането на тримата обвиняеми се явява незаконно, доколкото
законността на задържането се основава на наличието на предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК и е подчинена на целите на
мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на чл. 57 от НПК – да се
попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.
Обвиненията срещу тримата обвиняеми са за участие в извършването
на тежко умишлено престъпление – такова по чл. 115, във вр.чл. 20 ал. 2 от
НК, а за обв. Донков и във вр.чл. 62 ал. 2 т. 2 от НК.За това престъпление за
обвиняемите Георги Денчев и Денчо Денчев се предвижда наказание
„лишаване от свобода” от 10 до 20 години, а за обв. Богомил Донков, предвид
редукцията по чл. 63 ал. 2 т. 2 от НК, се предвижда наказание „лишаване от
свобода” от 2 до 8 години.
От събраните по надлежния процесуален ред многобройни писмени и
гласни доказателства, както и от заключенията на назначените и изготвени
експертизи, може да се направи извод за съпричастност и на тримата
обвиняеми в извършването на престъплението, за което те са привлечени към
наказателна отговорност. Независимо от събраните допълнително
доказателства, след последното произнасяне на съдилищата по повод на
направени искания за изменение на взетите мерки за неотклонение,
настоящият съд счита, че същите не разколебават извода за авторството на
деянието, респективно за участието на тримата обвиняеми в него, с какъвто
довод защитниците претендират за промяна на мерките им за неотклонение.
Подозрението за съпричастност и на тримата обвиняеми към
инкриминираното деяние, е налице независимо от депозираните нови
обяснения от всеки един от тях и нови свидетелски показания. Факт е, че в
първоначалните си обяснения, обвиняемите Богомил Донков и Георги Денчев
депозират подробни обяснения относно собственото си и на останалите
обвиняеми участие в инцидента, респективно в причиняване на уврежданията
на пострадалия. Тези обяснения са депозирани в присъствието на защитник и
са годни доказателствени средства. Неоснователно е възражението на
защитника на Георги и Денчо Денчеви за оказана принуда по отношение на
обвиняемите. Тези първоначални обяснения на обвиняемите се подкрепят от
показанията на в последствие разпитаните свидетели Митко Димитров и
Петър Ников, полицейски служители от РУ на МВР – гр. Твърдица, които
непосредствено след инцидента са разговаряли с бъдещите тогава обвиняеми
и с други лица. Неоснователни са и възраженията по отношение показанията
на свидетеля Крайчо Иринков Петков, син на пострадалия Атанас Крайчев
Йорданов. В първоначалните си показания същият подробно е обяснил какво
се е случило и какво той е възприел във връзка с инцидента. В последствие е
разпитван допълнително още два пъти и в тези си допълнителни разпити е
заявил, че поддържа твърденията си при първоначалния разпит. Настоящият
съд споделя тезата на прокурора, че макар действително да са налице
различия и противоречия в показанията на различните разпитани свидетели,
това е обяснимо предвид динамиката на това, което се случва и
способностите на всеки отделен индивид по различен начин да възприема
фактите от действителността и да ги възпроизвежда. Следва да се държи
сметка и за това, че в настоящото производство, което е за осъществяване на
контрол по отношение законността на мярката за неотклонение, не е
необходимо събраните по делото доказателства да налагат категоричен и
несъмнен извод за виновност на обвиняемите лица, а е достатъчно те да са
толкова и такива, че от тях да може да се направи извод за наличие на
разумно предположение, че е възможно обвиняемите да са съпричастни към
престъпната дейност, за която са привлечени към наказателна отговорност.
Настоящият съд намира, че е налице и последната кумулативна
предпоставка по чл. 63 ал. 1 от НПК – реална опасност обвиняемите да се
укрият или да извършат престъпление в случай, че се намират на свобода.
Обстоятелството, че обвиняемите не са осъждани, не изключва извод за
съществуването на опасност за укриване или за извършване на престъпление.
В този смисъл следва да бъдат споделени доводите и съображенията,
изложени в актовете на предходните съдебни състави, които са се
произнасяли по искания за изменение на мерките за неотклонение, взети
спрямо обвиняемите. Същите са привлечени да отговарят за престъпление,
представляващо осъществено посегателство върху човешки живот, при това
извършено в съучастие, за което се предвиждат наказания „лишаване от
свобода” в значителен размер, дори след редукцията по чл. 63 от НК по повод
възрастта на обв. Донков. По отношение на последния, естеството на
престъплението, за което същият е привлечен към наказателна отговорност,
механизмът на извършването му, предвиденото наказание, както и данните за
личността му, позволяват да се направи извод за изключителност на случая
по смисъла на чл. 386 ал. 2 от НПК.
По отношение на обвиняемите Денчо Денчев и Георги Денчев, по
делото са налице доказателства, свързани с начина им на живот преди
задържането им, изразяващ се в събиране в компании, употреба на алкохол,
контакти с агресивна среда, наличие на изострени взаимоотношения с други
лица. Този начин на живот не дава основание да се счита, че същите биха
спазили ограниченията на едни по-леки мерки за неотклонение и в условията
на тези мерки за неотклонение биха имали коректно процесуално поведение.
Твърденията за ангажираност на тези обвиняеми с необходимостта за от
полагане на грижи за семейство и малолетни деца, освен че са неподкрепени с
доказателства, по никакъв начин не водят до извод, различен от този, че в
условията на свобода съществува реална опасност същите да се укрият или да
извършат престъпление.
Съдът намира, че изтеклият период от време от първоначалното
задържане на тримата обвиняеми не е прекомерно дълъг, доколкото същият е
в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от НПК. В този
смисъл продължителността на задържането, включително по отношение на
обв. Донков все още е в рамките на разумния срок, съгласно чл. 5 параграф 3
от ЕКПЧ. При преценката на продължителността на срока на разследването,
респективно на задържането, следва да се точете спецификата на
разследваното деяние и фактическата му сложност, което предполага
наличието на затруднения при събирането на доказателствата и съответно по-
голяма продължителност на производството в досъдебната му фаза. Следва да
се вземат и предвид и обстоятелствата, че в хода на това досъдебно
производство, същото неколкократно е било и в Окръжен съд – Сливен и в
Апелативен съд – Бургас във връзка с постъпили искания за изменение на
мерки за неотклонение, което несъмнено е повлияло и на продължителността
, и на продължителността на задържането. Освен това следва да се отчете и
обстоятелството, че към настоящия момент досъдебното производство на
практика е приключило и единствено сезирането на съда с исканията за
изменение на мерките за неотклонение възпрепятства внасянето и
разглеждането на делото в съда.
Обобщено, към настоящия момент не са настъпили обстоятелства, които
да променят изводите за наличието на обосновано предположение относно
съпричастността на обвиняемите към престъпната деятелност, за която са
обвинени, както и наличната реална опасност от укриване или извършване на
престъпление. Предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение
продължават да са налице. Конкретните характеристични данни, извлечени от
приложените по следственото дело доказателства, сочат за висока лична
опасност на всеки от тримата обвиняеми. Същевременно се съдържа
достатъчно информация относно наличието на обосновано подозрение за
участието на обвиняемите в процесното деяние. Повдигнатото обвинение е за
тежко престъпление, като задържането на молителите е в рамките на
разумния срок.
В заключение съдът счита за налични и към настоящия момент на
предпоставките на закона и мярката за неотклонение на всеки от обвиняемите
следва да остане „Задържане под стража“. Този извод следва от тежестта на
обвинението, данните за личността на всеки от тримата обвиняеми, начина,
по който са причинени уврежданията на пострадалото лице, предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Повдигнатото към
настоящия момент обвинение е за тежко престъпление и касае посегателство
срещу живота на друг човек.
Поради това искането, респективно молбата за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека следва да се остави без
уважение, а мерките за неотклонение „Задържане под стража“, взети по
отношение на обв. Богомил Донков, обв. Д. А. Д. и обв. Г. А. Д. следва да се
потвърдят. По-леки мерки за неотклонение на този етап не биха препятствали
опасността обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление, с оглед
конкретните данни по делото.
Поради изложените съображения и на основание чл.65, ал.4 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. А. Д. , ЕГН ********** и Г. А. Д. , ЕГН
********** - обвиняеми по сл. дело № 61/2019 г. по описа на ОСлО при ОП –
Сливен, вх. № 2858/2019 г., пор. № 291/2019 г. на ОП – Сливен, направено
чрез защитника адв. Дойчин Дойчев от АК – Сливен, за изменение на взетата
по отношение на всеки от обвиняемите мярка за неотклонение „Задържане
под стража” в по-лека, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА взетите по отношение на обвиняемите Д. А. Д. , ЕГН
********** и Г. А. Д. , ЕГН ********** мерки за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. А. Д. , ЕГН ********** - обвиняеми по сл.
дело № 61/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Сливен, вх. № 2858/2019 г.,
пор. № 291/2019 г. на ОП – Сливен, направено чрез защитниците му адв.
Пламена Петрова и адв. Сиво Сивов от АК – Сливен, за изменение на взетата
по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража”
в по-лека, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия Б. А. Д. , ЕГН
********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с
частна жалба и частен протест в 3-дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд – гр. Бургас.
В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд – гр. Бургас на 25.08.2020 г. от 14:00 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Окръжна прокуратура – Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________