ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Град
Асеновград, 30.12.2019г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с
председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в закрито заседание на тридесети
декември две хиляди и деветнадесета година, докладваното от председателя на
съдебния състав нчхд № 530.2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е от две пострадали лица – непълнолетните С.
и Е. С., чрез техните особени представители – адвокатите Х. за първата и Г. за
втората, постановление за прекратяване на наказателното производство от
28.06.2019г., по ДП № 452.2017г. по описа на РУ на МВР - Асеновград, образувано
за престъпление по чл.149 ал.1 от НК срещу А.Д.К., за това, че в началото на
2017г. в град Садово, с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - С.К.С..
Жалбите са подадени
в срок, от особените представители на лица, имащи качеството на пострадали и срещу прокурорски
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което и съдът ги прие за допустими за
разглеждане, а разгледани по същество намери за основателни, по следните
мотиви:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Непълнолетните Е.К.С. и сестра й С.К.С. са деца в
риск, поради което и поради потърсена помощ от страна на непълнолетната Е.К.С.,
е постъпил на 16.05.2017г. в отдел „Закрила на детето” сигнал от психолога А.А.,
която сигнализирала, че детето Е.К.С. се оплакало от оказван й системен
физически и психически тормор от лицето А.Д.К., ЕГН – **********, който живеел
на семейни начала с майка й, като този ежедневен психически и физически тормоз бил
не само спрямо нея, но и спрямо майка и и по- малката й сестра – С.К.С..
Бил е сформирал екип по координационния механизъм за
взаимодействие, като в резултат на съвместната работа на същия е установено, че
освен ежедневно физическо и психическо насилие върху двете непълнолетни сестри
от лицето А.К., е налице и блудствено действие от негова страна спрямо детето С.К.С..
Със заповеди на Директора на ДСП- Първомай, децата са
били настанени в Кризисен център към КСУ „Олга Скобелева” град Пловдив.
От работата на мултидисциплинарния екип по
координационния механизъм е установено, че детото Е.С. отказвала да се върне
при майка си – В.Б.и А.К., поради това, че същият ежедневно ги заплашвал,
удрял, опитвал се да опипва и нея, и сестра й . В момента няма къде да живеят,
поради това, че А.К. е продал къщата на майка си в град Садово, като преди това
са живели под наем в къща в село Цалапица. Били установени факти на ежедневни скандали
между А.К. и майката на двете непълнолетни сестри – свидетелката В.Б.,
придружени с побой над последната. Същият тормозел и децата, като постоянно им
казвал, че понеже той се грижи за тях, трябва да правят това, което той им каже,
не търпял възражения и искал пълно подчинение.Когато това не се случвало, той
ги псувал, обиждал, посягал им и ги заплашвал.Случвало се дори да ги гони от
дома си. На социалните непълнолетната Е.С. съобщила, че спрямо нея и по -
малката й сестра - С.К.С., А.К. е посягал физически, като ги е опипвал по
дупето. Двете деца получавали подкрепа и обгрижване единствено от тяхна съседка
– наричана от тях леля В. – свидетелката В.Ж. и от сина й И., които се грижели
за тях, а когато А.К. продал къщата на майка си - свидетелката Н.К., намираща
се в град Садово, свидетелката В.Ж. приютили цялото семейство, като им предоставила
да ползват втора къща, която имала в двора си, където ги настанила. Децата не
поддържат връзки с биологичния си баща, с който майка им е разделена от 10
години и който е създал друго семейство и има други деца. А.К. от предишен брак
също има други деца, които не живеят при него.
При разпити на децата в специализирана среда – „Синя
стая” в „Комплекс за социални услуги за деца и семейство„- град Пловдив, в
присътвието на психолог, свидетелката Е. К. съобщила, че от съседката, която я
прибирала и се грижела за нея и сестра й - свидетелката В.Ж., наричана от децата „леля В.“, е разбрала, че
майката на А.К. - свидетелката Н.К., лично й е разказала, как една вечер свидетелката
В.Б.– майка на непълнолетните пострадали, е преместила леглото на С.С. до това
на А.К., при което вечерта, когато двамата легнали, свидетелката С.С. започнала
да вика силно, но майката на А.К.-Н.К.,
която спяла на съседното легло, не направила нищо, а само се завила през глава,
защото се страхувала от А.К., който също редовно я биел. Това се е случило през
лятото на 2016г. в град Садово. За случилото се, свидетелката Н.К. разказала на свидетелката В.Ж., която го
споделила със свидетелката Е.С.. Разбирайки за случилото се, свидетелката Е.С.
е споделила наученото с майка си – свидетелката В.Б., която я обвинила, че лъже
и й се скарала. При опити да разговаря със сестра си по повод на така научените
факти, свидетелката С.С. се затворила в себе си и отказала за разговаря по
въпроса. Разитана също в „Синя стая”, свидетелката С.С. споделя единствено
случай, в който са били двете със сестра
й Е. и при който А.К. е опипвал и двете, но не посочва факти, които
сестра й Е.С. е научила от съседката си леля В. - свидетелката В.Ж.. Такива
факти обаче посочва в първия й разпит
пред разследващите органи, като подробно описва действията на А.К., като
посочва, че случилото се с нея е станало
през месец август 2016г., като нейното легло било преместено от майка й до
леглото на А.К. така, че двете легла заедно са правили нещо като спалня, при което майка й – свидетелкат В.Б.е слязла
долу, а в стаята, в която е имало три легла, са легнали да спят А.К.,
свидетелката С.С. и майката на А.К. – свидетелката Н.К., която била завита през
глава. Свидетелката С.С. била облечена с пижама- горнище и долнище, като под
пижамата е имала гащи. А.К. бил само с гащи. Тогава той свалил долнището на
пижама на свидетелката С.С. и гащите й.
Свидетелката С.С. не знаела какво е щял да прави А.К. и не смеела да вика,
защото я било страх от нея. Тогава той я хванал и я обърнал с гръб към него,
след което си мушнал члена във влагалището й, като сторил това два пъти, като
казал на свидетелката С.С., че майка й – свидетелката В.Б.му е казала да
направи това. От тези действия на А.К., свидетелката С.С. я заболяло силно и
започнала да вика, но въпреки, че свидетелката Н.К. я чула, че вика силно, не
реагирала. Когато свидетелката С.С. започнала да вика, А.К. спрял, като се
отдръпнал от нея. От страх, свидетелката С.С. не си обула гащите и заспала така
до А.К., като гащите и долнището на пищамата, които А.К. свалил от свидетелката
С.С., той оставил под завивката. В 4 часа сутринта, А.К. станали и тръгнал за работа,
като времето, в което той сторил това било устновено от свидетелката С.С.,
която погледнала мобилния си телефон. Тогава тя също станала и си обула гащите,
станала и светнала лампата, при което установила, че на мястото, където е
лежала, по чаршафа има кръв.След това взела чаршафа с кръвта и го хвърлила за
пране.Когато отишла в банята видяла, че и по гащите й има кръв, както и установила наличие на кръв и по половия си
орган.
На сутринта свидетелката Н.К. разказала на свидетелката
В.Ж. за случилото се вечерта, както и
намерила чаршафа с кръвта, но нищо не казала. В разпита си пред съдия,
свидетелката С.С. сочи, че А.К. е вкарал не половия си орган, а пръсти във
влагалището й, като всички други обстоятелств са идентични с тези, изложени пред разследращите органи.
Пред свидетелката В.Ж., свидетелката С.С. също потвърдила, че А.К. в
присъствието на спящата на другото легло негова майка – свидетелката Н.К., й е
вкарал двата пръста във влагалището, при
което много я заболяло е тя викала, но спящата на съседното легло майка на Н. К.-
свидетелката Н.К., не направила нищо. При следващ разговор със свидетелката В.Ж.,
която я успокоила и я убедила да каже истината, свидетелката С.С. й отговорила,
е А.К. е правил секс с нея с половия си член. Пред съдия в разпита си,
свидетелката С. К. посочила, че е проникнато във влагалището от А.К. с двата
пръста на последния, при посочените по-горе обстоятелства.
Заключението на съдебно – медицинската екпертиза сочи
наличие на дефлорирана девствена ципа с давност от повече от 7 дни, което може
да се получи при проникване във влагалището
с твърд предмет, какъвто е полов член. Такъв предмет са и пръстите на
човешката ръка. Съдебно – психиатричната експертиза сочи, че видетелката С. К.
може да дава показания по производството и правилно да възприема и интерпретира
фактите от миналото, както и че се чувства изключително застрашена и незащитена
от А.К. и майка й – свидетелката В.Б..
В случая противоречивостта в показанията на
свидетелката С.С. относно това, дали през август 2016г. А.К. е проникнал във влагалището й и е дефлорирал девствената
й ципа относно това дали това е станало с два пръста, или с полов член, съдът
счита същите за обясними, предвид на това, че детето е било тормозено и е
зависело от извършителя, който му е упражняла ежедневен психически тормоз, като
веднъж настанено в институция заради това, то е било отново върнато при него и
съжителстващата на семейни начала с него
майка на пострадалата С.С.- свидетелката В.Б., поради което и като отчете
психологичните характеристики на застрашеност, тревожност,чувство на страх,
съдът намери, че тези противоречия са несъществени, предвид на това, че в
стаята, когато това се е случило е било тъмно и до този момент, свидетелката С.С.
не е имала полов контакт, което се сочи от свидетелските показания на
разпитаните свидетели, така и от факта, че след проникването във влагалището й,
по чаршафа, гащите и половите й органи, е имало петна от кръв, при наличие на
болка към момента на дефлорацията на девствената й ципа. Това налага извода, че
липсата на опит, чувството на страх, дават основание на съда да приеме тези
противоречия за нормални, с оглед и на иската възраст и социална неопитност на
пострадалата С.С. и да приеме факта, че спрямо нея е извършено чрез проникване
във влагалището й с пръсти и дефлориране на девствената й ципа, действие,
извършено от А.К., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, което от
обективна страна осъществява състава на престъпление по чл. 149, ал.1 от НК,
предвид липсата на съвкуление и възрастта на пострадалата към момента на
деянието – 13 години, тоест, явяващо се лице, ненавършило 14 - годишна възраст.
Тук следва да се посочи, че показаниятя на
свидетелката Н.К. не се кредитират от
съда предвид на това, че същата първо е майка на дееца, второ, тя се страхува
от извършителя А.К., предвид редовно упражняваното от негова страна, спрямо
нея, физическо насилие. На следващо
място, тя не е реагирала поради страх вечерта, когато деецът е осъществил
описаните действия, въпреки, че е спяла на съседно легло, именно от страх, но е
споделила за това на съседката си В.Ж.. Нейните показания не се кредитират от
съда предвид на това, че са опровергани от показанията на свидетелката С.С.
пред разследващ полицай и пред съдия, от показанията на свидетелата Е.С., от
показанията на свидетелката В.лка Железа и от съдебно – медицинската експертиза
по делото. Същата ги променя в очната ставка със свидетелката В.Ж. и именно
тези, депозирани в очната ставка са в пълен синхрон с показанията на
свидетелката В.Ж., С.С. и медицинската е съдебно - психиатричната експертиза на
пострадалата по делото, поради което и в тази им част, се кредитират от съда.
Фактът, че свидетелката С.С. с трудност и не при всеки
контакт споделя случилото се с нея, сочено като провирочение в нейните
показания, се дължи на уплаха, срам, страх, унижение и липса на доверие и вяра,
че ще получи защита, поради което и съдът намери, че това са достатъчни
основания да приеме, че при преодоляване на тези задържащи предоставянето на
информация фактори, са налице достатъчно ясни показания от тази свидетелка,
сочещи на извършено стпрямо нея както от обективна, така и от субективна страна, на престъпление по чл. 149 ал.1 от НК,
от А.К..
А.К. също така е извършил насилствено два полови контакта от по
отношение на навършилата 14 – годишна вързаст свидетелка Е.С.. Първият път това
се е случило в село Царацово, по обяд, когато в държаната от тях къща под наем
били само А.К. и свидетелката Е.С.. Свидетелката Е.С. била в нейната стая,
когато А.К. влязъл в стаята и отишъл при нея, като затворил вратата.
Свидетелката Е.С. била облечена с рокля, под която имала гащета. А.К. бил
облечен с анцунг. Той отишъл до свидетелката Е.С., седнал на леглото до нея в
момент, в който тя си гледала мобилния телефон, започнал да й се кара и да й
вика. Заключил преди това всички врати, след което взел една възглавница, като
казал на свидетелката Е.С., че няма да излиза никъде. Заключил и прозорците.
Както стояла на леглото, А.К. взел възглавницата и се опитал да натисне с нея
по лицето свидетелката Е.С., но тя се измъкнала и започнала да тича по стаята,
като А.К. я гонил. След като я хванал, я сложил да легне на леглото, като с
едната си ръка държал ръцете на свидетелката Е.С. зад гърба й, а с другата ръка си свалил
панталона. След това пуснал свидетелката Е.С. и я съблякъл, като й свалил
роклята и гащите. Свидетелката Е.С. се опитала да избяга, но не успяла. Дърпала
се, но и А.К. също я дърпал. Навел свидетелката Е.С. напред, разтворил краката
й и с едната си ръка отново хванал ръцете
й отзад на гърба, като останал зад гърба й. В този момент свидетелката Е.С.
била гола, като А.К. проникнал с половия си член в аналното отверстие на
свидетелката Е.С.. Вкарал половия си орган само веднъж, след което еякулирал и
оставил свидетелката Е.С., след което излязъл. Тогава свидетелката Е.С. отишла
в банята и се измила, като след това отишла на двора и разказала всико на
сестра си С.С.. Споделила й с майка си – свидетелката В.Б., която й отговорила,
че лъже и я набила.
Вторият път А.К. проникнал с половия си орган във
влагалището на свидетелката Е.С., навършила 14 години, в къщата на свидетелката
Н.К. в град Садово, в момент, в който сестра й – свидетелката С.С. била при
съседката – свидетелката В.Ж., а свидетелката В.Б.отишла да пие бира. А.К.,
намиращ се сам в стаята със свидетелката Е.С. й свалил панталоните и гащите,
сложил я да легне на леглото, при което свидетелката Е. В.лева започнала да
вика и да плаче, като свидетелят А.К. хванал с ръка половия си орган и го
вкарал в половия орган на свидетелката Е.С., от което тя почувствала болка.
Въпреки, че имала приятел, с него тя имала само интимни отношения и до този
момент била девствена. След това А.К. свършил на леглото, след като извадил
половия си орган от този на свидетелката Е. К.. След това станал, облякъл
се и излязъл. Сестра й – свидетелката С.С.,
която я чула да вика дошла и заварила свидетелката Е.С. завита с една хавлия,
като свидетелката Е.С. й казала, че я било срам и че майка й я предложила на А.К..
Свидетелката Е.С. казала на сестра й, че А.К. пак я изнасилил. Когато станала
от леглото, потекла кръв, която била от дефлорираната девствена ципа, което се
установява и от съдебно – медицинската експертиза по делото.
Така приетите от съда факти, се обосновават на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: от
съдебно – медицинската и комплексно – съдебно – психиатрична и психологина
експертиза, от показанията на свидетелката Е.С. пред разследващ полицай и съдия,
тези на свидетеля К.А.С., С.С., В.Ж. относно близките отношения, демонстрирани
от А.К. спрямо Е.С., както и от свидетеля К.Г.. Показанията на служителите от
Социални грижи, работещи по случая – Д.Й., Р.Г., А.А., в които такава
информация не се съдържа, също се кредитират от съда, но се преценяват, с оглед
становището на комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза,
сочеща на страх, чувство на незащитеност и трудно спечелване на доверието, за
да се разкрият обстоятелства, особени тежки и травмиращи, както са описаните
по-горе.
Показанията на свидетелака Н.К. като заинтересовани и
опровергани от показанията на крдитиранте от съда свидетелите и СМЕ и КСППЕ, не
се кредитират от съда, с изключение на тези, депозирани в очната ставка между
нея и свидетелката Величка Желева, които като кореспондиращи с кредитираните от
съда доказателства, съдът кредитира.
По указание на ОС- Пловдив, се иска съдът да посочи в
настоящето си определение какви факти е приел прокурора в атакуваното издадено
от него постановление. Съдът счита, че това не е изискуемо от разпоредбата на
чл. 243 от НПК, като съдът по закон единствено е длъжен да прецени дали
атакуваното постановление на прокурора е обосновано – тоест, дали се базира на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и дали въз основа на
правилно събрани и преценени доказателства, е налице законосъобразност на
атакувания прокуроски акт - второ основание за преценка на атакуваното
постановелние.
Фактите, приети от прокурора, са изложени от него в
атакуваното постановление за прекратяване на досъдебното производство и няма
основание същите да бъдат преповтаряни от съда. За нуждите на този съдебен контрол върху прокурорския акт, е изискуемо
съдът да посочи какви факти намира за установени и да прецени, дали фактите,
приети от прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, са базирани на доказателствата по делото, за да се прецени неговата
обоснованост.
В случая, прокурорът, е издал едно необосновано
постановление, предвид на това, че приетите от него факти в същото, не
кореспондират с доказателствената съвкупност по делото. На второ място, този
порок е довел и до неправилно приложение на материалния закон, което е наложило
извода и за незаконосъобразност на обжалваното прокурорско постановление.
Относно необосноваността на прокурорското
постановление:
На първо място, прокурорът в атакуваното постановление не е приел за
установени факти, а е преразказал свидетелски показания на двете пострадали
лица, като е приел наличие на съществено
противоречие в тях и не ги е кредитирал, както и е приел, че твърденията на
двете пострадали се опровергават от останалите доказателстнва по делото, поради
което и е изложил, че липсват факти, които да сочат на престъпна деятелност от
страна на дееца А.К..
Съдът счита, че доказателствата по делото налагат
извода за необснованост на атакуваното постановление за прекратяване на
досъдебното производство като некореспондиращо със събраните по делото
доказателства и базиращо се на неправилна тяхна интерпретация.
На първо място, прокурорът сочи, че свидетелката С.С.
не е посочила при разпитите си да е видяла и чула да се извършват спрямо сестра
й противоправни действия. В случая, от доказателствата по делото се установява,
че тя реално и обективно няма как да види и чуе това, тъй като то е
осъществявано по начин и време, в които свидетелката С.С. не е била на място,
от където би могла да види и чуе действията спрямо сестрай и Е.С.. В разпитите на свидетелката С.С. ясно се
сочи, че А.К. е обарвал както нея, така и сестра й Е.С. по дупето – лист 52 по
средата. Свидетелката Е. ливова ясно сочи: „Тогава А. започна да обарва мен и
сестра ми и двете едновременно. Обарваше
ни само по дупето. Опипваше ни и двте едновременно и мен и сестра ми. С двете
си ръце. Опипването беше за кратко време.”. За тази случка свидетелката С. С.
този разит посочва, че е разказала на леля В., която свидетелка – В.Ж., в
разпита си потвърждава изложените от свидетелката С.С. факти. В този разпит,
малко по-нагоре се посочва, че майката на двете деца е преместила средното и
крайното легло едно до друго. Понеже свидетелката Е.С. не била съгласна на
това, свидетелката С.С. го върнала в първоначалното му положение, но А.К.
отново го върнал обратно едно до друго. Свидетелката С.С. в този разит ясно
сочи, че на тези две легла са спяли А.К. и Е.С., а майка им е спяла на дюшек в
салона, който бил извън стаята.
В разпита си от 16.07.2018г. свидетелката Е.С. ясно
посочва, че сестра й С.С. ясно й е казала, че е била изнасилена от А.К.- лист
53 от ДП :” След това разказа, че А. я е изнасилилпрез нощта.” Нещо повече,
свидетелката Е.С. в този разпит ясно посочва, че е два пъти изнасилвана от А.К.,
като ясно и пълно обяснява как всеки един от двата пъти се е случило това. За
единият път свидетелката Е.С. сочи, първият път майка й била на работа, а
сестра й С.С. е била в двора, докато тя е А.К. били в стаята й, като той е
заключил прозорците и е взел възглавница, с която е затискал устата на
свидетелката Е.С., за да не се чуват виковете й от неговите действия. При това
положение, няма как сестра й – свидетелката С.С. да чуе какво става вътре в
къщата и изложеното от прокурора, че няма нейни свидетелски показания като
очевидец, е напълно обяснимо от депозираните от свидетелката Е.С. факти относно
действията на А.К. и обстоятелствата, при които те са извършени. При тези факти
няма и как да има показания на намиращата се извън двора свидетелка С.С., при
всички мерки тя да не чуе какво става вътре в къщата, предприети от А.К..Нещо
повече, свидетелката Е.С. сочи, че след половото съвкупление, тя е отишла до
банята, измила се е и после е излязла на двора и е разказала всичко на сестра
си – свидетелката С.С., която го потвърждава в разпитите си. За втория случай
със свидетелката Е.С., разказан подборно от нея в същия този разит, на лист 54
от ДП ясно се сочи, че няма как да има свидетели – очевидци на действията на А.К.,
като свидетелката Е.С. ясно посочва, че лично майка й е блъснала в стаята на А.К.
и е отишла в другата стая да пие бира, а сестра й С.С. в това време е била при
свидетелката В.Ж. – извън къщата.Въпреки, че е била извън къщата, свидетелката С.С.
е чула виковете на сестра си Е.С. и е дошла, като я заварила в стаята по
хавлия, защото я било срам и тя е казала на сестра си, че А. пак я изнасилил.
Следва да се посочи, че свидетелката Е.С. ясно посочва, че по характер, сестра
и С.С. е доста по-затворена и не е сигурна поради тази й особеност на
характера, дали ще Ракзаже за тези случки. Нещо повече, те посочва, че за
извършеното спрямо нея, свидетелката С.С. е разказала на баба В. – свидетелката
В.Ж., която в разпита си напълно потвърждава този факт. Прокурорът е приел, че
майката на А.К. не е изложила по време на всичките разити факти, сочени от пострадалите,
като е сторила това единствено в очната ставка, бидейки съпоставена със
свидетелката В.Ж., е посочила, че една вечер, както са спяли на двете легла
едно до друго, синът й А.К. и внучка й С.С., последната е заочнала да вика, на
свидетелката Н.К. не е направила нищо и е стояла завида през глава, защото я
било страх, че синът й А.К. ще я бие, както често го прави. Този факт, напълно
се потвърждава и от изложеното от свидетелката С.С.. Това признание на фактите,
направено едва в очната ставка, не налага извода за недостоверност на
изложените от свидетелката Н.К. факти в нейните разити, а страх от саморазправа
от страна на сина й А.К., което налага извода за премълчаване на факти и
обостятелства, които биха могли да доведат до саморазправа с нея. Нещо повече, свидетелката
е майка на А.К. и за нея важи разпоредбата на чл. 121 от НПК, която видно и от
протоколите за разпит , се сочи, че я е разяснена. Предвид на това и като
отчете, че в очната ставка, изложените от нея показания напълно
кореспондират с тези на свидетелката С.С.
и В.Ж., съдът кредитира същите и не
кредитира предходно изложените такива в нейните разпити.Като е приел обратното
и е приел липса на доказателства, противоречивост на същите и опроверганост на
показанията на пострадалите от останалите доказателства по делото, каквато не е
налице, прокурорът е издал едно небазиращо се на доказателствата по делото
постановление, което налага извода за неговата необоснованост.
Тук следва да се допълни, че в показанията си от 01.08.2017г.,
свидетелката С.С. изрично посочва, че майка им и А. им казвали неприятни думи,
а майка им много пъти е посягала да бие и нея и сестра й. Нещо повече, в
разпита й от 16.07.2018г. свидетелката С.С. изрично посочва, че свидетелката Н.К.
е видяла чаршафа с кръвта, като е споделила на свидетелката В.Ж. за това, което
е чула, която пък от своя страна е завела свидетелката С.С. в съдебна
медицина. Самата свидетелка В.Ж. в
разпита й от 05.07.2017г. сочи, че свидетелката Н.К. й е споделила, че синът й А.К.
събира двете легла и спи до С., като една вечер тя започнала да плаче и вика,
но свидетелката Н.К., която спяла на съседното легло, не направила нищо, защото
я е страх синът й А.К. да не я бие. Свидетелката В.Ж. в разпита си изрично
посочва, че свидетелката С.С. изрично й е разказала и е показала какво е правил
А.К. същата вечер.
В този смисъл, изводите на прокурора, че показанията
на пострадалите свидетелки Е.С. и С.С., са вътрешно притоворечиви не намират
опора в съдържанието на техните разпити, а изложените от тях твърдения напълно
се подкрепят от свидетелските показания на свидетелката В.Ж. и в очнатата
ставка с нея – на Н.К., на социалните работници, работещи с децата и на изговените
по делото експретизи, както и на показанията на самите пострадали когато сочат
факти, които касаят не само тях, но и всяка една от тях. Като е приел липса на
доказателства, прокурорът е издал необосновано постановление, при неправилна
интерпретация на доказателствения материал, което от една страна налага неговата
отмяна на това правно основание, а от друга страна е довело и до
незаконосъобразно приложение на материалния закон, което е второ основание за
неговата отмяна.
Съдът следва да посочи, че изложените по - долу мотиви
относно материалния закон, не изземват правомощието на прокурора да предяви
обивинение, или да не предяви такова, а са в упражнение на законовот му
задължение при установени факти, да посочи приложимия материален закон.
В случая съдът счете, че при устатновените от него
факти по делото, от правна страна е налице безспорно доказана престъпна
деятелност от страна на А.К., която се изразява в следното:
-
извършено от А.К.
на престъпление по чл.152, ал.2,т.1 вр. Ал.1, т.1 и т.2 от НК относно
проникването във влагалището на Е.С. *** и относно насилственото проникване в
аналното й отверстие, чрез използване на сила и заплашнане в с.Цароцово -
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
-
Спрямо
свидетелката С.С. са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 149,
ал.1 от НК, предвид проникването с пръсти във влагалището на свидетелката чрез
използване на сила, като същата не е навършила 14 годишна възраст.
Като е приел липса на доказателства за извършено
престъпление спрямо свидетелките Е.С. и С.С., при доказателства за извършени
престъпления против половата неприкосновеност прокурорът е приложил неправилно
материалния закон, което налага извод за незаконосъобразност на издаденото него
постановление за прекратяване на досъдебното производство и налага неговята
отмяна и на това правно основание.
С оглед горното и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно и необосновано постановление
за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2019г. на РП -
Асеновград, о ДП № 452.2017г. по описа на РУ- Асеновград и връща след влизане в
сила на настоящето определение, ДП № 452.2017г. на РП- Асеновград, за
приложение на закона, съобразно мотивната част на настоящето определение.
Определението да се съобщи на С.С., Е.С. и техните
особени представтели – адвокати Х. и Г., както и на РП- Асеновград.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 7 – дневен срок от съобщаването му на
посочените лица, чрез Районен съд – Асеновград, пред Окръжен съд- Пловдив.
Районен съдия: