О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ................/09.07.2018 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от районният съдия гр. дело № 3341/2018г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гражданско дело
№3341/2018г. е образувано на основание искова молба вх.№67246/20.11.2017г.,
подадена от С.б.с.'" ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Станимир Христов Бургаски и Г. Нинов Пенев, чрез: адв.
Кремен Константинов, вписан в АК - Варна, с личен № **********, с адрес за съобщения
и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза" № 21, ет.2, срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
с правно основание чл.422, вр. чл.415,
вр. чл.414 от ГПК, чл. 183, вр.
чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД, да бъде
признато за установено по отношение на ответника Г.Д.Г., че дължи сумата от
34,50 лв., представляваща незаплатена от Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сума
по Договор за продажба на изплащане № ********* от 29.11.2016 г., която сума е заплатена
от заявителя „С.б.с." АД в качеството му на поръчител на „Мобилтел" ЕАД
по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 0,44 лв.
- мораторна лихва за забава за периода от 30.11.2017 г.
(датата на заплащане на сумата в размер от 34,50 лв., от „С.б.с." АД на „Мобилтел"
ЕАД) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването
на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
С Определение № 4132/11.04.2018г. съдът по искане на ищеца е прекратил
частично производството, относно предявените
искове за признаване за установено по отношение на ответника Г.Д.Г., че дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 0,44 лв.,
представляваща, мораторна лихва за забава, за периода
от заплащане на главницата от заявителя „С.б.с." АД на „Мобилтел" ЕАД
- 30.11.2017г. до датата на предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК - 08.01.2018г.
На 02.05.2018г. екземпляр от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в предоставения му едномесечен срок - 25.05.2018г. същия е подал писмен отговор в съда, в който заявява, че на 25.05.2018г. на ищеца е изплатен пълния размер на исковата претенция. Моли иска да бъде отхвърлен. Възразяват срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане №20589/29.05.2018г. съдът е указал препис от молбата да се изпрати на ищеца, който да заяви дали поддържа исковите си претенции.
С молба вх.№46110/06.07.2018г. ищецът, чрез процесуален представител заявява, че оттегля исковите си претенции, но предвид факта, че плащането от страна на ответното дружество е извършено след завеждане на исковата молба и с поведението си ответника е станал повод за завеждане на иска, желае да му бъдат заплатени сторените по настоящото делото разноски, както и сторените разноски по ч.гр.дело №444/2018г. по описа на ВРС. Представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 25лв. ДТ по исковото производство и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 25лв. ДТ по заповедното производство.
Съдът след като прецени данните по делото и постъпилата молба от ищеца чрез неговия пълномощник намира, че са налице предпоставките на чл. 232 от ГПК и чл. 6 от ГПК – ищецът е този, който определя предметът и обема на дължимата грижа и съдействие.
Ответникът следва да заплати направените както по исковото, така и по заповедното производство разноски, тъй като погасяването на задълженията към ищеца е извършено след образуване на настоящото съдебно производство. Налице са предпоставките на закона по чл. 78, ал.2 от ГПК (по аргумент на противното) – ответникът е извършил плащане след датата на образуване на делата, дал е повод за воденето им, разноски по делото са направени от ищеца, които са в общ размер на 770лв., от които за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 25лв. ДТ по исковото производство и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 25лв. ДТ по заповедното производство - ч.гр.дело №444/2018г. по описа на ВРС.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид обстоятелството, че казуса не се отличава с фактическа и правна сложност, съдебното производство е в начална фаза и не са били провеждани съдебни заседания, поради което следва размера на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде редуциран до предвидения в Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения, а имено сумата от 300 лева. По делото не са представени доказателства за заплатен данък върху добавената стойност от страна на процесуалния представител на ищеца, както и издадени от него данъчни фактури, за полученото адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното и на основание на чл.232 от ГПК Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3341/2018г. по описа на Варненски районен съд, гражданска колегия, ХLIХ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.б.с.'" ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Г. Нинов Пенев сумата от 650 лв. за сторени съдебно-деловодни разноски, от които за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и 25лв. ДТ по исковото производство и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и 25лв. ДТ по заповедното производство - ч.гр.дело №444/2018г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: