Определение по дело №1208/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба на И.И.П. ***, депозирана чрез процесуален представител, с която се иска отмяна на допуснатото с решение на Районен съд, гр. Димитровград от 04.07.2002г. отчуждаване на 4,950 дка – част от имот № 081001(сега с № 081011), находящ се в землището на с. ***, общ. Димитровград, който имот понастоящем представлява имот с № 081017 - трасе на АМ „Марица“, държавна собственост.

В жалбата се сочи, че за нуждите на АМ „Марица“ Оризово-Капитан Андреево от км. 5+000 до км. 71+011.31 е отчуждена част от имот № 081001- нива, находяща се в землището на с. ***, в м. Старите речки, седма категория, собственост на наследниците на Д.М.А., с площ на целия имот от 13 дка.

Отчуждителната процедура била проведена по реда на тогава действащия чл.37 и чл.38 от Закона за държавната собственост. С наследниците били проведени преговори за закупуване на 4,950 дка от имота, но тъй като не се стигнало до сключване на договор за покупко – продажба, по данни на областна администрация, областният управител предявил иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Исковата молба била вписана в Служба по вписванията, но не и по партидата на жалбоподателя. Според жалбоподателя, по данни на областна администрацияq решението на Районен съд-Димитровград допускащо отчуждаването и определящо обезщетението от 04.07.2022г. било влязло в сила.

Цитират се разпоредбите на чл.38, ал.3 и чл. 39, ал.1 от действащата към датата на постановяване решението на районния съд редакция на ЗДС и се твърди че определеното обезщетение за отчуждаването не е платено и до момента, въпреки многобройните жалби и искания на молителя до областна администрация АПИ, МРРБ и др.

Междувременно била проведена съдебна делба. С първата фаза процесния имот бил включен в делбата, тъй като било прието че отчуждаването не е приключило поради обстоятелството, че не е платено дължимото обезщетение, и имотът бил разделен на два други, единият с №с площ от 9,443 дка, а другият с № **с площ от 3, 557 дка. С втората фаза на делбата имот №с площ от 9.443 дка бил поставен в дял на молителя И.П., а имот № **с площ от 3,557 дка в дял на З. И. С.. За имота поставен в дял на И.П. с №с площ от 9,443 дка, била извършена техническа делба за отделяне на частта засегната от АМ Марица, при която били обособени два нови имота – имот № 081017 представляващ засегнатата при отчуждаването част от имот №с площ от 5 115 дка нанесен в КККР със собственик - Държавата, и имот № 081016 – остатък след отчуждаването, с площ от 4,327 дка нанесен в КККР със собственик И.И.П..

Сочи се, че съгласно действащия към момента на отчуждаването текст на чл.39, ал.3 от ЗДС, ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл.38, ал.1 или на съдебното решение по чл.38, ал.3 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал.1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота следвало да отмени акта на отчуждаването. Разпоредбата била възпроизведена и в сега действащия чл. 39, ал.3 от ЗДС, и доколкото имотcj бил отчужден по реда и при условията на ЗДС, то същата била приложима и в настоящия случай.

По изложените съображения се моли за отмяна на допуснатото с решението на РС-Димитровград отчуждаване на част от имот № **/понастоящем с № **/, находящ се в землището на с. ***, общ. Димитровград.

Предвид, че жалбата е подадена директно в съда, с Разпореждане от з.з. с № 3480 от 08.11.2023г. съдът е изискал от Районен съд, гр. Димитровград и Областен управител на област Хасково да представят относими доказателства.

Отчуждителната преписка е представена по делото от областния управител на област Хасково с писмо вх. № 8748/15.11.2023г.

С писмо вх.№ 8631/13.11.2023г. Председателят на РС-Димитровград е изпратил в АдмС-Хасково заверен препис от Решение № 177/04.07.2002г., по гр.д.№ 742/2001г., а с писмо вх. № 8651/15.11.2023г. е информирал съда, че процесното гражданско дело е унищожено с акт за унищожаване на неценни документи, с изтекъл срок на съхранение от 10.01.2014г.

От приложените към жалбата, находящите се в отчуждителната преписка и представените от РС-Димитровград документи се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 07-27 от 29.09.1998г. на Поземлена комисия, гр. Димитровград на наследниците на Д. М. А. е възстановена нива от 13. 000 дка, седма категория, местност Старите речки, имот № 081001 по плана за земеразделяне, находящ се в землището на с. Воден.

От наличното в кориците на делото удостоверение за наследници № 226/13.11.2009г. е видно, че сред наследниците на поч. Д. М. А. е и жалбоподателят И.И.П..

От Заповед № РД-02-14-705 от 14.04.2000г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Заповед № 462/23.11.1999г. на Областен управител на Област Хасково, се установява, че през 1999г.-2000г. е одобрено отчуждаване за важни държавни нужди - изграждане на обект автомагистрала „Марица“ от км.24+000 до км 114+000 на земеделски земи попадащи в землището на общините Димитровград, Хасково, Симеоновград, Харманли, Любимец и Свиленград, вкл. такива попадащи в землището на с. ***, общ.Димитровград.

От писмо № Вд 81001-1/10.11.2000г. на областния управител на област Хасково отправено до жалбоподателя, молба № АК-04-02-3272 от 28.10.2009г. при областна администрация депозирана от жалбоподателя и М. Ц. Е., молба № Към ДС-24-49-(2) от 28.03.2014г. депозирана от жалбоподателя до Областния управител на област Хасково, посоченото правно основание в първия лист от депозираната до РС-Димитровград искова молба вх. № 2130/13.07.2001г. на Областния управител на област Хасково, както и от мотивите на Решение от 04.07.2002г. постановено по гр.дело № 742/2001г. може да се направи извода, че в хода на откритата процедура по отчуждаване до собствениците на процесния имот е отправено предложение и e постигнато съгласие за отчуждаване част от имота им срещу парично обезщетение, въз основа на което между собствениците от една страна и областния управител на област Хасково от друга е бил сключен предварителен договор по реда на чл.19 от ЗЗД. Нотариален акт не е бил сключен, поради което и на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД областният управител е поискал от Районен съд,гр. Димитровград да обяви за окончателен сключения между страните предварителен договор, с който наследниците са се задължили да продадат на купувача част от 4.95 дка от нива с № 081001, с площ от 13 дка в м.С.р, землище с. В. С Решение от 04.07.2002г. постановено по гр.дело № 742/2001г. РС-Димитровград е обявил предварителния договор за окончателен с условието Областен управител да заплати солидарно на собствениците на имота, сред които и жалбоподателя сумата от 868.72 лева - представляваща договорно поетото задължение по заплащане на цената, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

Процесното съдебно решение е влязло в законна сила на 12.11.2002г., а от писмо № АК-04-02-3272 от 16.02.2010г. и писмо № Към ДС-24-49(6) от 02.07.2020г. и двете на Областен управител на област Хасково е видно, че обезщетението не е заплатено на собствениците, поради факта, че в действителност площа засегната при отчуждаването е повече от тази, за която страните са постигнали съгласие. Видно е от придружителното писмо до съда, с което по делото са представени документите съдържащи се в отчуждителната преписка, че тези средства са налични по сметките на Областна администрация.

При извършената служебна проверка, с оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че са налице основания за оставяне на оспорването без разглеждане поради недопустимост и прекратяване на съдебното производството, по следните съображения:

Процедурата по принудително отчуждаване на имоти собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, както към датата на постановяване на Решение от 04.07.2002г. по гр.дело № 742/2001г.на РС-Димитровград, чиято отмяна се иска, така и към настоящия момент е предмет на законодателна уредба в Закона за държавната собственост.

В действащата към настоящия момент нормативна уредба не е предвидена възможност административните съдилища да се произнасят по законосъобразността на отчуждаванията, в случаите когато те са осъществени с решение на съд, респ. към настоящия момент административните съдилища не разполагат с правомощия да отменят решения на общите съдилища допускащи отчуждавания на недвижими имоти за важни държавни нужди. Единственият акт за отчуждаване, който понастоящем, съгласно действащата редакция на чл.39, ал.3 от ЗДС административният съд има право да отменя е административен и това е заповедта на областният управител по чл.34а, ал.2 от ЗДС, какъвто в настоящото производство безспорно не е издаден, предвид отдалечеността на времето в което се твърди че е извършено отчуждаването и съответно не се оспорва. Подведомствените на административните съдилища дела са посочени в чл.128, ал.1, т.1-т.9 и ал.2 от АПК и сред тях не попадат исканията за отмяна на решения на районните съдилища.

Дори да се приеме, че процедурата по отчуждаване на процесния имот е висяща, предвид твърденията за незавършването й с изплащане на обезщетение на правоимащите лица, респ. че нормите на ЗДС, са приложими и за заварените, но неприключили производства, и на тази база допустими за оспорване пред административните съдилища са и съдебните решения, с които се допуска отчуждаване на имот, и че последните попадат в хипотезата на действащата редакция на чл.39,ал.3 от ЗДС, то въпреки това жалбата е недопустима за разглеждане. Това е така защото:

Действащата към датата на постановяване и влизане в сила на Решение от 04.07.2002г.по гр.дело № 742/2001г. на районен съд, гр. Димитровград процедура по отчуждаване е предвиждала задължение за областния управител да отправи предложение за отчуждаване до собственика/собствениците на съответния недвижим имот, като им предложи друг равностоен имот, или парично обезщетение, въз основа на оценка по пазарни цени на процесния имот към датата на издаване на акта за отчуждаване – чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗДС(редакция ДВ бр. 124 от 1998г.). Съответно в случаи, че собственикът/собствениците приемат това предложение(съгласят се изрично или мълчаливо с последното в посочения им срок) между страните се сключва договор за покупко-продажба, а производството по отчуждаването се прекратява - чл.36 и чл. 37от ЗДС(в редакцията им с ДВ бр. 55 от 1997г.). Алтернативно, в случай че в посочения в срок собствениците не се съгласят, респ. между страните не се постигне споразумение, то на основание чл.38, ал.1 от ЗДС(редакция ДВ бл.124/1998г.) областният управител отправя искане до Окръжния съд, по местонахождение на имота за допускане на отчуждаването. С изр.2-ро на същата разпоредба е посочено задължителното съдържание на решението на окръжния съд, сред което и начина на обезщетяване, равностойността на обезщетяване и допускане или не на отчуждаването, а съгласно ал.3 на същата разпоредба решението на съда, по допускане на отчуждаването е окончателно и има силата на отчуждителен акт.

Съгласно чл. 39, ал.1 от Закона за държавната собственост(в редакцията му ДВ бр.124/1998г.) имотът се счита за отчужден от датата когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот, а според ал.3 ако в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта по чл.38, ал.1 или на съдебното решение по чл.38, ал.3 собственикът не бъде обезщетен в съответствие с ал.1, по негово искане окръжният съд по местонахождението на имота отменя акта за отчуждаването.

Видно е от цитираните разпоредби в посочената им по-горе редакция, че съдебното решение, което има силата на отчуждителен акт и подлежи на отмяна, е само и единствено решението на Окръжния съд, с което в производството по чл. 38, ал.1-ал.3 от ЗДС е допуснато отчуждаване на недвижим имот.

Процесното решение на Районен съд Димитровград от 04.07.2002г. постановено по гр.дело № 742 по описа на същия съд за 2001г. не е такова имащо характер на отчуждителен акт по смисъла на горецитираните разпоредби. Същото е постановено в производство по чл.297-298 от ГПК (отм.), с което съдът е обявил за окончателен сключения между наследниците на Д. М. А. и Областен управител на област Хасково, предварителен договор по силата, който собствениците на имота след приемане предложението на административния орган за парично обезщетение са се съгласили да му продадат процесната част от недвижимия си имот срещу заплащане на парична сума. Това съдебно решение, подлежи на ревизия, но при условията и реда на чл. 362, ал.2, вр. с ал. 1 от ГПК. Съответно, административните съдилища нямат правомощия да касират съдебните решения постановени в производствата по чл. 297-298 от ГПК отм., сега уредено в чл. 362 от ГПК, и посоченият съдебен акт на РС-Димитровград не подлежи на отмяна по реда на чл. 39, ал.3 от ЗДС.

Следователно и по изложените съображения съдът намира, че липсва годен предмет на съдебна проверка от страна на АдмС-Хасково.

Жалбата е недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159,т.1 от АПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И.И.П. *** жалба, с която се иска отмяна на допуснатото с решение на Районен съд, гр. Димитровград от 04.07.2002г. отчуждаване на 4,950 дка – част от имот № ***(сега с №***), находящ се в землището на с. ***, общ. Димитровград, който имот понастоящем представлява имот с № 081017 - трасе на АМ „Марица“ - държавна собственост.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1208 по описа на Административен съд – Хасково за 2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на жалбоподателя и на Председателя на РС-Димитровград. За сведение същото се съобщи и на Областен управител на Област Хасково

Съдия: