РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. Сливен, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104760 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че на 05.06.23г. подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред СлРС за
вземанията си към ответницата. Било образувано ч.гр.д. № 2285/23г. на СлРС
и издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
Сочи, че като краен снабдител, съгл. чл. 98а ЗЕ, продавал ел. енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите ОУ през
процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от ОУ, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия били публикувани на сайта на дружеството.
Твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от ОУ и подадените документи
ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
1
обект на потребление на ответника, индивидуализиращ се с ИТН: 2304042 и
находящ се в гр.Сливен, кв.“Речица“,ул.“Юрта“ № 4. За ответника бил открит
клиентски номер **********. Той от своя стрА., съгласно чл.11, т.1 от ОУ се
задължил да заплаша всички свои задължения, свързани със снабдяването с
ел. енергия в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Ищецът сочи, че доставил на обекта на ответника за периода от
11.12.2022г. до 10.04.2023г. електроенергия на обща стойност 394,29 лв., която
до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на
консумирА.та ел. енергия ответника дължал законна лихва в общ размер от
11,30 лв. за периода 28.01.2023 г. до 04.06.2023г.
От съда се иска признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми:
- 394,29 лв., представляващи стойност на консумирА. в обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 11.12.2022г. до 10.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2023г. / датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното изплащане на задължението;
- 11,30 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 28.01.2023г. до 04.06.2023г.
Претендират се разноски за исковия процес и сторените в заповедното
производство по чгд № 2285/2023г. на СлРС.
В срока по чл.131 ГПК ответната по исковете стрА. е депозирала
отговор, чрез назначен от съда особен представител. Не спори, че между
страните са налични договорни отношения по повод доставка на ел.енергия,
както и доставеното количество за исковия период. Оспорва твърдението на
ищеца, че доставената и ползвА. ел.енергия не била заплатена от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответната по исковете стрА. депозирала отговор,
чрез назначен от съда особен представител на разноски на ищеца.
С него не се оспорват претенциите.
Съдът след преценка доводите на страните и А.лиз на събраните по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства прие за
установено от фактическа стрА. следното:
На 05.10.2021г. ответникът депозирал пред ищеца заявление-декларация
2
за започване на продажба на ел.енергия на ИТН 2304042 за обект на адрес
гр.Сливен, кв.“Речица“, ул.“Юрта“ № 4. Депозирал е също така декларация за
достъп до мрежата до енергоразпределителното дружество ЕР ЮГ с искане за
постоянно ел.захранване за посочения обект.
На същата дата страните подписали спогодба, въз основа на която
ответникът, като съсобственик на имота / наследник на баща си Иван Т.,
починал на 25.03.2009г./, находящ се на горепосочения адрес и реален негов
ползвател се обвързал с всички задължения, произтичащи от доставката на
ел.енергия в имота.
Не се спори в процеса, а и се установява от препис-извлечение от
сметка, както и от 4 бр. издадени фактури, че в имота, ползван от ответника на
ИТН 2304042, на адрес гр.Сливен, кв.“Речица“, ул.“Юрта“ № 4 за исковия
период от време 11.12.2022г.- 10.04.2023г. била доставена ел.енергия на обща
стойност 394,29 лв. Доколкото стойността не била платена в срок от
ответника, то била начислена мораторна лихва към всяка една фактура, а
именно за периода 28.01.2023г.-04.06.2023г. в размер на 11,30 лв.
На 05.06.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано чгд №
2285/2023г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Тъй
като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК и съобразно дадени указания на заповедния съд, това
обусловило правния интерес за ищцовото дружество от водене на настоящия
исков процес.
Установява се от препис извлечение от сметка, водена по клиентски
номер на ответника при ищцовото дружество, че към 16.09.2024г. исковите
суми не са заплатени.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа стрА. обуславя следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно и кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК
са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
3
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
която е връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление.
Разгледани по същество, същите са и изцяло основателни по следните
съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането
си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Безспорно се установи в процеса, че ответника е ползвател на обекта, в
който е доставена за исковия период ел.енергия в претендираното количество
и стойност.
Като ползвател той се явява потребител на електрическа енергия по
смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество
/чл.4/.
Предмет на главния установителен иск са вземания на ищцовото
дружество за доставена и потребена електрическа енергия по ежемесечно
издадени четири броя фактури. По делото не се оспорват начисленията по
тези фактури, а и се установи, че абоната –ответник не е заплатил стойността
им в срок, а доколкото задължението е срочно / чл.18, ал.2 ОУ ЕВН ЕС/ и
плащането следва да се извърши в десет дневен срок за всяка фактура, то след
изтичането на сроковете ответника е изпаднал в забава. Не се оспорват
сумите, начислени по фактурите като главници и лихви за забава.
Следователно предявените установителни искове се явяват основателни и
доказани в пълния им претендиран размер, а именно 394,29 лв., стойност на
консумирА. в обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
11.12.2022г. до 10.04.2023г. Върху главницата следва да се присъди и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 05.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателен се явява и акцесорния положителен установителен иск –
чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 11,30 лв.,
4
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 28.01.2023г. до 04.06.2023г.
С оглед изхода на спора съдът следва да осъди ответника да заплати
сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.,
както и тези в настоящия исков процес в размер на 775 лв., съобразно
представен списък по чл.80 ГПК или разноски в общ размер на 850 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК в
отношенията между страните, че Ж. И. Т., ЕГН: ********** от гр.***,
кв.”***“, бл.***, вх.***, ап.*** ДЪЛЖИ на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37 следните суми: 394,29 лв.
/триста деветдесет и четири лева и 0,29 ст./, главница, представляваща
стойност на доставена и консумирА. електрическа енергия в обект в
гр.Сливен, кв.“Речица“, ул.“Юрта“ № 4, ИТН: 2304042 за периода от
11.12.2022г. до 10.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението и 11,30
лв. /единадесет лева и 0,30 ст./, обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.01.2023г. до
04.06.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. И. Т., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.”***“, бл.***, вх.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сума в размер на 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6