Решение по адм. дело №631/2024 на Административен съд - Плевен

Производството с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е въз основа на жалба от „Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В., срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 29002923001199-091-001/19.06.2023г., издаден от ревизионен екип в състав Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с Решение № 521/19.04.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.София, в частта, в която е отказано да бъде намален начисления ДДС за месец.12.2022г. по кредитни известия (КИ) с изтекла тригодишна давност преди 30.12.2017г. с данъчна основа (ДО) 3 404 171,03 лв. и ДДС 680 834,21 лв. и КИ с изтекла петгодишна давност преди 30.12.2017г. с ДО 432 219,55 лв. и ДДС 86 443,91 лв. или общо в на 767 278.12 лева. Твърди се, че исканото за намаление на начисления ДДС е по реда на ЗДДС в резултат на подадена справка -декларация с вх.№ 29001101415/13.02.2023г. за данъчен период м.01.2023г. във връзка с приключила процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал.1 от ЗДДС, започнала през месец 11.2022г. В кл. 80 на справката декларация е посочен ДДС за възстановяване в 30 - дневен срок в размер на 1 840 851,88 лв. Твърди се, че в дневника за продажби по ЗДДС за м.12.2022г. са декларирани 275 бр. кредитни известия, издадени от „Топлофикация Плевен“ АД за несъбрани вземания от битови клиенти в размер на 11 495 394,19 лв. , с които е намален начисления ДДС за периода със сумата от 1 915 898,89 лв. В тях били обобщени данни от издадени в системата за фактуриране сума на дружеството 228 537 броя кредитни известия, издадени на 4 591 броя физически лица (битови абонати) и отнасящи се за несъбираеми вземания, фактурирани в периода м.01.1999г. – м.12.2021г. Посочва се в жалбата, че органите по приходите приели за приложима петгодишна давност, която не започва да тече от датата на кредитното известие, а от момента на възникване на вземането от бюджета т.е. от датата, на която вземането е станало окончателно несъбираемо. Органите по приходите приели, че кредитните известия са издадени от „Топлофикация Плевен“ АД на 30.12.2022г., поради което са погасени по давност вземанията на дружеството от държавата с характер на начислен ДДС относно ДДС, начислен по доставки, за които плащането е било изискуемо на дата предхождаща 2014г. за тези без дела, а за тези със съдебни дела вземането на държавата е погасено по давност за доставки, за които е приключено преди дата 31.12.2012г. т.е. за вземанията без дела се прилага тригодишна давност плюс пет години за претендиране на вземането за ДДС от държавата или общо осем години, а за тези с дела са 10 години общо – петгодишна давност плюс пет години за претендиране на вземането за ДДС от държавата. Твърди се, че тези изводи на органите по приходите противоречат на материалния закон. Сочи се, че твърдението на органите по приходите, че данъчнозадължените лица могат да правят корекции на начисления ДДС в петгодишен срок е неправилно. Твърди се, че ЗДДС не съдържа такъв срок, както и в чл.90 пар.1 от ДДС Директивата също не е установен, поради което издаденият РА е неправилен. Не се споделят изводите за вида на давностния срок, като жалбоподателят приема, че срокът не е давностен, както твърдят органите по приходите, а преклузивен, както и че не е приложима разпоредбата на чл.129 от ДОПК. Твърди се в жалбата, че липсват мотиви в РА относно приетия начален момент за изчисления на петгодишния срок, а именно момента, в който са станали несъбираеми т.е. в момента на изтичане на давността им. Сочи се, че в ЗДДС и в ДДС Директивата не е определен моментът, в който вземането става несъбираемо, поради което липсва анализ и изложени конкретни аргументи по отношение на процесните вземания с оглед на обективно установена фактическа обстановка. Твърди се, че не е изследван момента на изтичане на тригодишния срок, последният е приложен автоматично, не е изследвано спирането и прекъсването му и липсват мотиви в тази насока. Споделя се становището на органите по приходите, че с изтичането на давностния срок за принудително събиране на вземанията от длъжниците съобразно чл.110 б.“в“ от ЗЗД и чл.117, ал.2 от ЗЗД настъпва възможност за претендиране от държавата на начисления ДДС по несъбрано вземане, произтичащо от прякото приложение на чл.90 пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди се, че е налице противоречие в приетото от органите по приходите, като от една страна, се приема, че възможността за претендиране от държавата на начислен ДДС не е неограничена във времето. Сочи се, че стр.3 от РА е отбелязано, че приложимият способ е общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, а същевременно приложимият срок е този по чл.129 от ДОПК, който е преклузивен, като е налице противоречие и непоследователност в мотивите на органите по приходите. Твърди се от жалбоподателя, че приложимите срокове в конкретния случай са давностни и се прилага ЗЗД, тъй като в ЗДДС не се съдържат специални правила, а подаденото искане за възстановяване не е по реда на чл.129 от ДОПК. След като корекцията е поискана от данъчнозадълженото лице по пътя на намалението на данъчната основа на начисления ДДС по реда на ЗДДС т.е. с подаването на справка –декларация по ЗДДС, то са неприложими правилата на ДОПК. В тази насока е и практиката на СЕС по дело С -314/22. Твърди се още в жалбата, че неправилно в Решението на Директора на ОДОП се приема, че прякото позоваване на чл.90, пар.1 от ДДС Директивата по отношение на доставки, фактурирани в периода 01.01.е допустимо само за доставки, при които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2007г. след присъединяване на Република България към ЕС. В този смисъл сочи т.32 от Решение по дело С -314/22 на „Консорциум Реми Груп“ АД. Сочи се, че възстановяването на недължимо платено ДДС се урежда от процесуалноправни норми и се прилага разпоредбите, които са били в сила към момента на иницииране на производството. Твърди се, че по същество органите по приходите признават това обстоятелство, тъй като са възстановили сума в размер на 986 386,55 лв. от претендираните 1 915 898.89 лв., като са приели, че това е платен ДДС по вземания, които са окончателно несъбираеми и за тях не е изтекъл петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД, като част от тези вземания касаят доставки от преди 01.01.2007г.

Иска се от съда да отмени в обжалваната част от РА № Р-29002923001199-091-001/19.06.2023г., като незаконосъобразен и да постанови да бъде намален начисления ДДС за м.12.2022г. със сумата от 767 278.12 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на справката – декларация по ЗДДС.

В срока по чл. 163, ал.2 от АПК вр. пар.2 от ДР на ДОПК отговор от ответника не е депозиран.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от юрисконсулт Ц. В., който поддържа жалбата, моли съда да я уважи.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-София, се представлява от юрисконсулт В. А., която излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 156, ал. 1 от АПК, доколкото Решение №521/19.04.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на дата 16.05.2024г. по електронен път. Жалбата е подадена на 30.05.2024г. чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установява се от данъчната преписка по делото, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-29002923001199-020-001/09.03.2023г. на М. В. С.- началник сектор „Контрол“ при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ –гр.София е възложена ревизия на екип в състав: Д. С. Д. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), И. Й. Н. – Главен инспектор по приходите и С. О. К. – Главен инспектор по приходите, които да извършат ревизия на Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, по отношение на задължения за ДДС за периода от 01.11.2022г. до 31.01.2023г. ревизията следвало да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на заповедта. ЗВР била връчена на 10.03.2023г.

Видно от Заповед № ГДО-31/13.03.2018г. М. В. С. е оправомощена от директора на ТД на НАП ГД да издава заповеди за възлагане на ревизия по реда на чл.113 от ДОПК и резолюции за извършване на проверки.

С Ревизионен доклад № Р-29002923001199-092-001/02.06.2023г. ревизиращият екип констатирал, че за данъчен период от 01.11.2022г. до 30.11.2022г. за дружеството е подало СД по ЗДДС с вх.№ 29001099401/14.12.2022г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 427 624,88 лв. , като започнала процедура по прихващане при спазане и възстановяване на ДДС по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС. С АПВ № П-2902922229605-004-001/20.12.2022г. от декларирания ДДС по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС за възстановяване за този период е извършено прихващане на данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски и лихви към същите в общ размер 180 330,78 лв., след което има остатък за приспадане по реда на чл.92, ал.1 т. 2 от ЗДДС в размер на 247 294,10 лв. проверяващите установили, че за данъчен период от 01.12.022г. до 31.12.2022г. в срока по чл. 125, ал.1 от ЗДДС е подадена СД по ЗДДС с вх.№ 29001100741/16.01.2023г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 1 037 793.39 лв., както и за данъчен период от 01.01.2023г. до 31.01.2023г. е подадена СД по ЗДДС с вх.№ 29001101415/13.02.2023г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 555 764.39 лв. Ревизионният екип приел, че процедурата по приспадане, започната от месец ноември 2022г. не е приключила, поради което не подлежи на възстановяване сумата от 1 840 851,88 лв. в 30 -дневния срок по чл. 92, ал.1 т.4 от ЗДДС и чл.68, ал.3 от ППЗДДС. Ревизиращият екип установил, че голяма част от декларирания ДДС за възстановяване за ревизирания период се дължи на издадени кредитни известия във връзка с несъбираеми вземания на дружеството, за които данъка е бил вече внесен в бюджета. В дневника за продажби по ЗДДС за м.12.2022г. са декларирани 275 бр. кредитни известия, издадени от „Топлофикация Плевен“ АД за несъбрани вземания от битови клиенти в размер на 11 495 394,19 лв., с които е намален начисления ДДС за периода със сума от 1 919 898,89 лв. Проверяващите установили, че кредитните известия са обобщени данни от издадени в системата за фактуриране на дружеството 228 537 бр. кредитни известия, издадени на 4 591 броя физически лица ( битови абонати ) и се отнасят за несъбрани вземания в размер на 11 495 394,19 лв., фактурирани в периода м.01.1999г.–м.12.2021г. Проверяващите приели, че вземания станали изискуеми преди 30.12.2019г. (съдебни и такива, за които не са образувани съдебни дела) са окончателно несъбираеми. Същевременно за вземания на обща стойност 967 304.19 лв. в т.ч. ДДС 161 217.37 лв. с дата на изискуемост след 31.12.2019г. , от когато не са изминали три години към датата на издаване на кредитните известия, не са настъпили предпоставките да бъдат считани за несъбираеми. Приели, че от момента , в който вземането на „Топлофикация Плевен“ е погасено по давност, то става окончателно несъбираемо и за дружеството възниква правото да извърши корекция на начисления ДДС, за който способ за реализиране на частно вземане е приложима общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента на възникване на вземането от бюджета т.е. от момента, когато вземането е станало окончателно несъбираемо. Проверяващите приели, че погасено по давност е вземането на дружеството от държавата с характер на начислен ДДС, съотносимо към начислен ДДС по доставки, за които плащането от клиентите е било изискуемо на дата, предхождаща 31.12.2014г. за тези без съдебни дела, а за тези със съдебни дела вземането на държавата е погасено по давност за доставки, за които делото е приключено на дата предхождаща 31.12.2012г. С РД било констатирани (Приложение 1 от РД) КИ на битови клиенти с изтекла тригодишна давност след 30.12.2017г. и преди 30.12.2022г. с данъчна основа 1 230 886,07 лв., начислен ДДС 246 177,21 лв., който бил признат за основателен, както и КИ по дела с изтекла петгодишна давност след 30.12.2017г. ДО в размер на 3 701 046.68 лв., ДДС- 740 209,34 лв., който бил признат или общо признат от ревизията ДДС 986 386,55 лв. ревизията. Констатирано било в РД, че поради промяна на резултата за м.12.2022г. сумата, като подлежи на възстановяване на основание чл.92, ал.1 т.4 от ЗДДС за периода 01.11.2022г.-31.01.20223г. става в размер на 911 339,54 лв. , от която сума в размер на 247294,10 лв. надвнесена сума за ДДС за м.11.22г., сумата от 108281,05 лв. - сума за възстановяване за м.12.2022г. и сумата от 555764,39 лв. – сума за възстановяване за м.01.2023г.

Въз основа на резултатите в РД бил издаден РА № Р-29002923001199-091-001/19.06.2023г. от началник на сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ЗДДС, в който са приети фактите и обстоятелствата, направените фактически изводи и предложенията за установяване на задължения. Били определени общо данъчни задължения за ревизираните периоди, както следва: ДДС за м.11.22г. – 427 624,88 лв. (като с АПВ № П-29002922229605-004-001/20.12.2022г. от декларирания ДДС за възстановяване за този период е извършено прихващане на данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски и лихви към същите в общ размер на 180 330,78 лв., след което остатъкът е в размер на 247 294,10 лв.); за м. 12.22г. бил определен ДДС в размер на 108 281,05 лв. и за м.01.23г. – 555764,39 лв. или общо ДДС за възстановяване в размер на 911339,54 лв. Прието било, че установеният след ревизията ДДС за възстановяване в размер на 911 339,54 лв. по процедура по приспадане по чл.92, ал.1 от ЗДДС, възникнала през м.11.22г. и приключила през м.01.23г., следва да бъде възстановен на дружеството законна лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК. чл.92 ал.10 от ЗДДС в размер на 28 329,54 лв. Определена била лихва за периода от 14.03.2023г. до 19.06.2023г. върху сумата от 911 339,54 лв. в размер на 28 329,54 лв. Прието било, че дружеството има непогасени задължения за периода 01.05.23г. – 31.05.2023г. по месечна справка –декларация по ЗДДС с вх.№ 29001106270/13.06.2023г. със срок на плащане 14.06.2023г. в размер на 873 251,51 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 384,98 лв., които следва да се прихванат с ДРА.

В РА било извършено прихващане между вземания за ДДС по СД № 29000110627/13.06.23г. за периода 01.05.23г.-31.05.2023г. в размер на 873251,51 лв. и лихва върху ДДС по същата СД в размер на 1384,98 лв., със сумата от 911339,54 лв. ДДС за възстановяване и сумата от 38 088,03 лв. лихва върху ДДС за възстановяване или била прихваната общо сумата от 874636,49 лв. Остатъкът за прихващане или възстановяване бил определен на сумата от 36703,05 лв., който било разпоредено да бъде възстановен на дружеството.

РА бил връчен на 19.06.23г. на „Топлофикация-Плевен“ АД.

Срещу РА била подадена жалба вх.№ 26-Т-7769/03.07.2023г. пред директора на Дирекция „ ОДОП“ –гр.София в частта, в която е отказано да бъде намален начисления ДДС за м.12.2022г. с 1 915 898,89 лв. (с изключение на сумата от 1017 лв., представляваща констатирана разлика между кредитните известия-стр.5 от РА), като е установено, че дружеството няма право на намаление на начисления ДДС.

С решението директорът на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП , установил, че от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД се претендира прякото приложение на чл. 90 § 1 от Директива 2006 112/ЕО чрез издаването през м. 12.2022 г. на 275 КИ. Същите са издадени във връзка с несъбираеми вземания в размер на 11 495 394,19 лв. по фактури, издадени в периода м. 01.1999 г. - м. 12.2021 г. На стр. 4 и стр.5 от РА в табличен вид са обособени шест групи несъбрани вземания от страна на ревизираното лице, като са разграничени и признатите и непризнати при ревизията КИ. За непризнатите при ревизията вземания се оформят четири групи:

- КИ относно вземания, по които тригодишната погасителна давност изтича след 30.12.2022 г. с ДО 806 086.83 лв. и ДДС 161 217.37 лв.:

- КИ с изтекла тригодишна давност преди 30.12.2017 г. с ДО 3 404 171.03 лв. и ДДС 680 834,21 лв.;

- КИ с изтекла петгодишна давност преди 30.12.2017 г. с ДО 432 219,55 лв. и ДДС 86 443,91 лв. и

- КИ с непредставена информация с ДО 5 085,01 лв. и ДДС 1 017,00 лв.

Адм.орган съобразил разпоредбите на чл.90 пар.1 от Директива 2006/112/ЕО и обстоятелството, че Република България се е възползвала от въведената с §2 на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО възможност за дерогация на разпоредбата на §1. Отчел, че съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС се предвижда възможност за изменение на данъчната основа само при разваляне на доставката или при намаляване на данъчната й основа, но не и при пълно или частично неплащане по нея. Същевременно в практиката си Съдът на Европейския съюз приема, че държавата членка не може да се възползва от дерогацияга по чл. 90 §2 от Директива 2006/112 ЕО по начин, че изобщо и напълно да изключи корекциите на данък върху добавената стойност при неплащане. В този смисъл е решение по дело С-314/22. Директорът на ОДОП-София отчел, че с §21 от ЗИД на ЗДДС, обн. ДВ бр. 102 от 23 декември 2022 г., в националното законодателство е създадена глава тринадесет „а" на закона „Намаляване на данъчната основа и начислен данък при несъбираемо вземане" с чл. 126а, чл. 126б и чл. 126в“, като с новите разпоредби се предвиждат конкретни фактически хипотези, при настъпване на които вземането на доставчик, начислил ДДС по облагаема доставка, се счита за несъбираемо, както и процедурата за коригиране на данъчната основа и начисления данък по такова несъбираемо вземане. Приел, че въведените разпоредби са приложими към вземания, за които на или след 01.01.2023 г. е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 126а, ал. 2 от закона, тоест основанието за третиране на вземането като несъбираемо е настъпило на или след тази дата. При съобразяване с горните нормативни разпоредби за доставките с окончателно настъпила несъбираемост на вземането преди 01.01.2023 г. приел, че физическите и юридическите лица е следвало пряко да приложат чл. 90, §1 от Директива 2006/112/ЕО. Въз основа на чл. 90 §1 от Директива 2006/112/ЕО, независимо от липсата на такава разпоредба в националното законодателство, доставчикът е можел да претендира от приходните органи и от съда признаване на направените от него корекции на данъчната основа и на начисления ДДС чрез издадените кредитни известия, ако е доказал, че вземанията му от дружествата получатели във връзка с издадените им фактури са несъбираеми, като прякото позоваване на чл. 90 §1 от Директивата е допустимо само за доставки, при които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2007 г., тоест след присъединяването на Република България към ЕС.

В конкретния случай директорът на ОДОП-София приел, че по отношение на първата група КИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД правилно не е признато правото на възстановяване, тъй като все още не е настъпил моментът на окончателна несъбираемост. Последните КИ с ДДС 1 017.00 лв., които са неуточнени не се оспорват от жалбоподателя и за тях решаващият орган счел, че не дължи произнасяне.

По отношение на останалите две групи вземания, за които според органите по приходите е изтекъл съответният 3 или 5 - годишен давностен срок за претендирането им към държавата, решаващият орган споделил възприетият подход при ревизията, според който е определен моментът на несъбираемост на вземанията, а именно изтичането на погасителна давност за събиране на несъбраното вземане от съответния длъжник, както и изтичане на срока, в който съобразно чл.110, б. .в“ от ЗЗД и чл. 117 ал.2 от ЗЗД настъпва възможността за претендиране от държавата на начисления ДДС по несъбраното вземане, произтичащо от прякото приложение на чл. 90 §1 от Директива 2006/112/ЕО. Извел този извод и от обстоятелството, че законодателят е възприел същия подход при уреждане на тези отношения в новата разпоредба на чл. 126а. ал. 2. т. 1 от ЗДДС /обн. в ДВ бр. 102 от 23 декември 2022 г./, в сила от 01 януари 2023г., според който вземането по доставка се счита за несъбираемо, когато настъпи едно от следните обстоятелства:"1.изтичане на три години за вземане с тригодишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо....“. Приел, че е в тежест на данъчно задълженото лице да докаже обстоятелства, които обуславят наличие до този момент само на временна, а не на окончателна несъбираемост в един по-късен момент. Отчел, че в конкретния случай жалбоподателят не само не опровергава възприетия от ревизиращия екип момент на настъпване на несъбираемост по пътя на насрещното доказване, но и не твърди по-късно настъпване на този момент.

Приел, че настъпването на несъбираемостта е началният момент за възможността за претендиране от държавата на начисления ДДС по несьбраното вземане, която възможност обаче не е неограничена във времето. Противното би било в противоречие с принципа на правна сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на положението на данъчно задълженото лице по отношение на неговите права и задължения Решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, С-95/07 С-96/07, т. 44 и Определение от 3 май 2021 г. по дело С-507/20 на СЕС т. 23/. Органът съобразил, че срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, поради което правото да се иска намаляване на данъчната основа е преклудирано. От нормата на чл. 162, ал. 2, 5 и 6 от ДОПК, в която са изброени изчерпателно видовете публични вземания, приел, че всички останали вземания са частни т.е. искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно последната разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Неупражняването на правото на вземане в законово определения срок има за последица погасяване на самото право. Без значение е по кой процесуален ред е претендирано вземането - дали по реда на чл. 92 ал. 1 от ЗДДС, както е в конкретния случай или по реда на чл. 129 от ДОПК чрез искане на прихващане или възстановяване.

Съгласно поставеното в решение на СЕС по дело С-314/22 приел, че намаление на данъчната основа и начисления данък при вземане, чиято окончателна или с разумна степен на вероятност несъбираемост е настъпила преди 1 януари 2023 г. е допустимо, само когато към тази дата не е изтекъл преклузивният срок по чл. 129 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, респективно на годината на настъпване на окончателната или с разумна степен на вероятност несъбираемост на вземането. Ето защо счел, че правилно органите по приходите са отказали да възстановят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД ДДС в размер на 767 278,12 лв. във връзка с издадените КИ, с които се претендира намаляване на данъчната основа по доставки, за които според тях давността на вземанията е изтекла преди 30.12.2017 г. , описани детайлно по дата на издаване на фактурите, номер и стойност, както и дата на настъпване на падежа от самото ревизирано лице в приложените към РД таблици. Посочил още, че за доставките, фактурирани в периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2006 г. не следва да се възстанови на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД претендиралия ДДС в размер на 469 324,36 лв. /начисления данък по КИ от номер ********** 30.12.2022 г. до №**********/30.12.2022 г./, тъй като прякото позоваване на чл. 90, параграф 1 от ДДС Директивата е допустимо само за доставки, при които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2007 г., тоест след присъединяване на Република България към ЕС. В заключение директорът на ОДОП-София счел издадения РА за правилен и обоснован и го потвърдил.

За изясняване на спорни по делото обстоятелства е назначена съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, сумите за данъчна основа и дължим ДДС съответстват на посочените в РА. Органите по приходите са установили, че дружеството е издало през м.12.2022г. 275 кредитни известия за ДДС в размер на 1915898.89 лв. , от които са отказани за възстановяване ДДС в размер на 929512,34 лв. или сумата за възстановяване възлиза на 911339.54 лв. Същевременно при проверката на вземанията на абонати по молба с вх. 5679/24г. – л. 1005 от делото, вещото лице установено, че за вземанията на аб. № 28814 има съдебно решение по гр.д.№ 531/2013г. , издаден изпълнителен лист за сумата от 1102,15 лв. за периода 01.06.2018-26.05.2011г., както и образувано изпълнително дело № 20128140400135/2012г. от ЧСИ Н. В. и нестанала публична продан, удостоверено с протокол от 14.10.2014г., но липсва информация за кои вземания се отнася и за какъв период. Дата на последна фактура по списък към молба с вх.№ 5679/08.10.2024 г. - 30.04.2009 г. дата на падеж 02.06.2009г. За абонат аб.№2016834 няма предоставена информация от „Топлофикация Плевен” АД за образувани изпълнителни дела и споразумения за разсрочено плащане. Дата на последна фактура по списък към молба с вх.№ 5679/08.10.2024 г.-31.08.2012 г. дата на падеж 02.10.2012 г. По отношение на аб.№ 17894 има Споразумение №5406/19.04.2012 г. за разсрочено плащане, има извършени плащания в размер на 1934.50 лв., и последно плащане от м.09/2013 г. по отношение на аб.№10703 няма предоставена информация от „Топлофикация Плевен” АД за образувани изпълнителни дела и споразумения за разсрочено плащане. Дата на последна фактура по списък към молба с вх.№ 5679/08.10.2024 г. - 31.12.2011 г. дата на падеж 02.02.2012 г.

По отношение аб.№11692 има Споразумение №54533/19.06.2012 г. за разсрочено плащане, има извършени плащания в размер на 700 лв., и последно плащане от м.06/2012 г. Видно от заключението на вещото лице няма данни за извършени плащания по отделни фактури по отношение на процесните вземания по списък към молба с вх.№ 5679/08.10.2024г. С допълнително заключение, изслушано в съдебно заседание, вещото лице посочва, че при съобразяване на т.4 от основното заключение за абонати с номера 17894, 11692 и 28232, данъчната основа се променя със сумата от 1047,65 лв. за аб.17894, сумата от 486,87 лв. за аб. 11692 и сумата от 183.69 лв. ДДС, като данъчната основа се променя и сумата за въстановяване става съответно 912387,19 лв., 911826,41 лв. респ. 911523.23 лв. Общата сума за въстановяване на „Топлофикация Плевен“ АД се променя на сумата от 913057,75 лв. вместо 911 339,54 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещото лице, като обективни, безпристрастни и съответни на писмените доказателства по делото.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия от лице по чл. 12, ал. 2 т.1 от ДОПК с оглед представената Заповед за възлагане на ревизия № Р-29002923001199-020-001/09.03.2023г. от Началник на сектор, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново. РД е издаден от компетентните органи в рамките на определените им правомощия в посочената по-горе заповед. РА е издаден в съответствие с правилото в чл.119, ал.2 от ДОПК от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. Издателите на РА са разполагали с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид обстоятелството че са част от териториалната дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр.София, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис. В тази насока е и справката на л.64 от делото.

При провеждането на ревизията са спазени разпоредбите на чл. 113, ал.2, чл.114, ал.1 изр.1 и чл. 117, ал.1 от ДОПК, като от ревизираното лице са изискани документи и обяснения, приобщени по реда на чл. 115, ал. 3 изр.2 от ДОПК.

РД включва изискуемите елементи по чл.117, ал.2 т.1- 10 от ДОПК, връчен е на 02.06.23г. надлежно на ревизираното лице, като дружеството не се е ползвало от правото си по чл. 117, ал.5 от ДОПК и не е депозирало възражение.

РА е издаден на 19.06.23г. в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК т.е. в 14- дневния срок от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е съставен в изискуемата писмена форма и по образеца, утвърден от изпълнителния директор на НАП, като съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 т.1- 8 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

С оглед на горното съдът приема, че при издаването на РА не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалите правила, обуславящо отмяната му на това основание.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или намаляване на цената след извършването на доставката държавите членки са длъжни да намалят данъчната основа и следователно размера на дължимия от данъчнозадълженото лице ДДС всеки път, когато след сключването на сделка данъчнозадълженото лице не е получило отчасти или изцяло насрещната престация. Тази разпоредба представлява израз на основния принцип на Директивата за ДДС, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от който пряко следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице (решение от 6 октомври 2021 г., Boehringer Ingelheim, C 717/19, т. 41, решение на СЕС Novo Nordisk A/S срещу Nemzeti Ad- s Vmhivatal Fellebbviteli Igazgatsga, по дело С-248/23, т.30 и др.). Същевременно с чл. 90, § 2 от Директива 2006/112/ЕО е установено право на държавите членки да дерогират § 1, в хипотезите на пълно или частично неплащане.

До 01.01.2023г. националното ни право не съдържа регламентация за намаляване на основата при пълно или частично неплащане, като възможността за корекция е уредена в чл. 115 ЗДДС и е ограничена само до случаите на разваляне на доставката. Ето защо следва да се приеме, че в периода до 01.01.2023г. Република България е упражнила възможността си да дерогира от задължението за намаляване на данъчната основа в този период.

Същевременно в редица решения на СЕС се сочи, че основният принцип е, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от което следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице. Формалностите, които трябва да изпълнят данъчнозадължените лица, за да намалят данъчната основа, са в пределите на свободна преценка на отделните държави, но те следва да бъдат ограничени до такива, позволяващи да се докаже, че след сключването на сделката няма да бъде получена изцяло или отчасти насрещната престация. Предвид изложеното и съгласно принципа на данъчен неутралитет, въпреки че във вътрешното законодателство не е предвидена възможност за корекция на начисления ДДС по реално извършена доставка, по която има частично или пълно неплащане, несигурността относно събирането на дължимите суми следва да бъде взета предвид, като на данъчнозадълженото лице бъде дадена възможност да възстанови заплатеното към бюджета ДДС в момента, в който вземането стане окончателно несъбираемо или същото докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено. В този смисъл т. 21 - т. 23 от решението от 23 ноември 2017 г. по дело С-246/16 и т.2 от решение по дело С-314/21. Следователно, фактът на упражнено право на дерогация от страна на Република България не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъчно задължено лице няма право да възстанови начисления ДДС в случай на неплащане. Само ако вземането стане окончателно несъбираемо или за същото докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено, е допустимо пряко приложение на чл.90 пар.1 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на издадените КИ.

С измененията в ЗДДС в Д.В. бр.102 от 23.12.2022г. е създадена глава тринадесета “а“ в закона, озаглавена „Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане“. Съгласно разпоредбата на чл. 126а, ал.1 от ЗДДС при пълно или частично неплащане по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, доставчикът, регистрирано по този закон лице, намалява данъчната основа и начисления данък по доставката, когато са налице едновременно следните условия: 1. издадена е фактура за доставката и са спазени изискванията на чл. 86; 2. получателят и доставчикът по доставката не са свързани лица към момента на доставката и/или към момента, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 2; 3. не е извършено възмездно прехвърляне на вземането; 4. доставчикът може да докаже, че е предприел действия за събиране на вземанията по доставката; 5. доставчикът е уведомил писмено получателя, който е бил регистрирано по този закон лице към момента на доставка, че счита съответното вземане за несъбираемо на основание ал. 2 и разполага с доказателства, че уведомлението му е било изпратено до адреса на управление на получателя. Съгласно ал.1 на същата разпоредба вземането по доставка се счита за несъбираемо, когато настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на три години за вземане с тригодишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо; 2. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо, като вземането се счита за несъбираемо само по отношение на недължимата част; 3. вземането е погасено по силата на закон; 4. след приключване на изпълнително производство вземането е останало изцяло или частично несъбрано; 5. производство по несъстоятелност на длъжника – получател по доставката, е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на вземането на доставчика, като вземането се счита за несъбираемо до размера на неудовлетворената част; 6. изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо; 7. длъжникът – получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация, като при частично неудовлетворено вземане вземането се счита за окончателно несъбираемо до размера на неудовлетворената част.

Същевременно съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания. При зачитане директния ефект на разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО следва да се приеме, че начисленият ДДС се явява недължимо събран и подлежи на възстановяване, в случай на доказване на окончателната несъбираемост на вземанията.

В конкретния случай оспорващият обжалва РА в частта относно вземания, за които са издадени кредитни известия и е изтекла тригодишната давност преди 30.12.2017 г. с ДО 3 404 171.03 лв. и ДДС 680 834,21 лв. и вземания, за които са издадени кредитни известия с изтекла петгодишна давност преди 30.12.2017 г. с ДО 432 219,55 лв. и ДДС 86 443,91 лв., подробно описани като приложение към РД, като дружеството се позовава на прякото приложение на чл.90, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО. Съдът приема, че за посочените по-горе вземания по процесните КИ чл.90 пар.1 от Директива 2006/112/ЕО е пряко приложим, но правото да се иска възстановяване на ДДС от страна на дружеството е преклудирано.

Правилно адм.орган е приел, че вземанията на „Топлофикация Плевен“ ЕАД към абонатите му съставляват периодични плащания, поради което приложима е разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД по отношение на вземания, станали изискуеми преди 30.12.2017г. , за които може да се твърди, че е настъпила достатъчно голяма вероятност да не бъдат изпълнени (както към датата на издаване на кредитните известия – 30.12.2022г., така и към датата но подаване на СД през м.02.23г.), а за вземания, за които има данни, че предприети действия по събирането им – т.нар съдебни вземания следва да се приложи срокът по чл.117 ал.2 от ЗЗД. С изтичането на сроковете по чл.111 б.“в“ и чл.117 ал.2 от ЗЗД се погасява възможността вземането да бъде принудително събрано, длъжникът може да откаже да плати като се позове на изтеклата давност, а кредиторът е лишен от възможността да търси защита на правата си чрез способите за принудително изпълнение. Именно този момент е началният момент, от който данъчнозадълженото лице има право да предяви правото си да намали данъчната основа и да иска възстановяване на надвнесен ДДС било то по реда на чл.92 от ЗДДС или по реда на чл. 129 от ДОПК.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че този момент не е определен правилно от данъчните органи. Видно от представените в хода на ревизията справки в табличен вид именно дружеството е посочило както датата на падежа на всяко вземане, така и датата на която изтича тригодишния срок от падежа – л. 254- 969 от делото.

Директива 2006/112/ЕО изисква вземанията да бъдат установени или да е налице обоснована вероятност да станат несъбираеми, като няма критерии, по които да се определи този момент както в европейското право, така и в ЗДДС. Настъпването на несъбираемостта е посочена именно от оспорващия и това е началният момент, от който възниква възможността му да претендира начислен ДДС по несъбрано вземане. Ето защо правилно и обосновано данъчните органи са приели, че именно с изтичането на сроковете по чл.111 б.“в“ и чл.117 ал.2 от ЗЗД се погасява възможността вземането да бъде принудително събрано, поради което това следва да е отправният момент за определянето им като несъбираеми и началния момент за дружеството да иска намаляване на данъчната основа и възстановяване на надвнесен ДДС.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че органите по приходите не са изследвали спирането и прекъсването на давността за всяко отделно вземане. По повод искания с № П- 2900292303776-040-002/22.02.2023г. дружеството е представило подробна електронна справка в табличен вид за включените в ДДС дневника за продажби за м.12.2022г. кредитни известия, издадени на клиенти на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, в която се съдържа информация имената на абонатите, издадените фактури по номера и дата, сумата с ДДС, падеж за плащане на дължимата сума, както и типа задължения – съдебни присъдени с изпълнителен лист/ изпълнително дело, съдебни неприсъдени или несъдебни суми. Видно от обяснението на оспорващия пред данъчните органи към съдебната фаза се пристъпва, когато всички възможни способи за извънсъдебно събиране са изчерпани, като включва предприемането на действия по снабдяване с изпълнителен титул и образуване на изпълнително дело. С молба вх.№ 5679/24 оспорващият сочи шестима абонати, по отношение на които данъчните органи не са изследвали спирането и прекъсването на давността. Видно от заключението на вещото лице, с изкл. на аб. 28232 (образувано изп.дело № 20128140440013582012 от ЧСИ Н. В.) не са налице доказателства за образувани изпълнителни дела и предприети действия за принудително събиране на вземанията от страна на „Топлофикация Плевен“ по отношение на останалите абонати. Същевременно за абонат 28232 има издаден протокол за нестанала публична продан от 14.10.2014г. т.е. и на тази дата не е осъществено действие по принудително събиране на вземането, а самото дело е образувано през 2012г. По отношение на аб. 17894 последното плащане е от м.09.2013г., за абонати 2016834 и 10703 Л. – падежът на вземането по последната фактура е 02.10.2012г., за абонат 11692 – последното плащане е от м.06.2012г., а за аб.28814 – падежът на последното вземане е 02.06.2009г. И за шестте лица няма доказателства за прекъсване и спиране на давността. Доказателствената тежест, че вземанията на дружеството са станали несъбираеми респ. е налице обоснована вероятност да станат такива, както и че поведението на визираното лице е в съответствие с изискванията на добър търговец и са предприети действия за принудителното събиране на дължимите суми, е на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. В случая по делото не се представиха доказателства, които да оборват констатациите на органите на ревизията за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на „Топлофикация Плевен“ ЕАД с падеж преди 30.12.2017г., както и изтекла давност по чл.110 от ЗЗД, както към м.12.22г., когато са издадени кредитните известия, така и към м.02.23г., когато е подадена СД вх.№ 29001101415/13.02.2023г. от дружеството с отбелязване в клетка 80 сумата от 1840851,88 лв.

Основателно е обаче възражението на оспорващия, че адм.орган неправилно е приложил чл. 129 от ДОПК, който срок не е приложим по отношение на упражняването на правото на намаляване на данъчна основа и възстановяване на ДДС. Въпреки това обстоятелство е изтекъл 5 годишния срок по ЗЗД, поради което крайният извод на административните органи е правилен. В разпоредбата на чл. 171 от ДОПК е регламентирано, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Видовете публични вземания са изброени изчерпателно в чл. 162, ал. 2, 5 и 6 от ДОПК. Видно от цитираните разпоредби, публичните вземания са само държавни и общински, като са включени и вземанията на посочени органи на Европейския съюз и на държавите членки. Вземанията на задължените лица вкл. тези, съставляващи суми за надвнесен ДДС, не представляват публични вземания и за тях посоченият давностен срок е неприложим. Тези вземания се квалифицират като частноправни и за тях специална норма за давността в ДОПК не е предвидена. С оглед горното, независимо че в специален закон липсва норма относно погасителната давност на вземанията на лицата от надвнесени данъци, е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Погасяването на частно правните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност. Следователно искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съгласно която разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Неупражняването на правото на вземане в законово определения срок има за последица погасяване на самото право. Без значение е по кой процесуален ред е претендирано вземането - дали по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС или по реда на чл. 129 от ДОПК чрез искане на прихващане или възстановяване. Началото на давността по смисъла на чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който вземането става изискуемо. Нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД посочва, че давността започва да тече от момента в който възниква задължението. В този смисъл задължението на държавата да възстанови надвнесен ДДС възниква, в момента, в който изтече погасителната давност за събиране на вземането на дружеството по принудителен ред от абонатите му.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че поради липса в Директива 2006/112/ЕО, така и в ЗДДС на предвиден срок за намаляване на данъчната основа и от тук възстановяване на надвнесен ДДС, то е допустимо неограничено във времето коригиране на данъчната основа. В тази насока и практиката на СЕС от 29.02.2024г. по дело С-314/22г. в т. 46 и решение от 11.06.2020г. по дело С -146/19 т. 24, която указва, че възможността да се направи искане за възстановяване на ДДС без подобно ограничение би била в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. В случая съдът приема, че с изтичането на петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от възникване на основанието за възстановяване, е преклудирано правото да се иска възстановяване на надвнесен ДДС. Аргумент в подкрепа на тезата, че е недопустимо в неограничен срок данъчнозадълженото лице да може да предявява правото си да намали данъчната основа и да претендира надвнесен ДДС за вземания, които не са погасени поради неплащане, е и разпоредбата на чл.121 от ЗДДС, която вменява задължение на данъчно задълженото лице да съхранява данъчните документи, издадени от него или на негово има, както и тези, получени от него данъчни документи за срок до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите, удостоверяват, в оригиналния им вид. Предвиденият срок за съхранение на информацията указват волята на законодателя за определен период, в който да се съхранява документацията на данъчно задълженото лице според вида й, а от тук и възможността да докаже правата си, свързани с вземанията, за които са издадени или получени определени документи.

В случая следва да се съобрази и цялостното поведение на ревизираното лице при формиране на търговските му отношения. Видно от представеното допълнително писмено обяснение с изх.№ 678/11.04.2023г. и приложената към него справка в табличен вид за получени плащания по фактури, за които са издадени кредитни известия, се установяват извършени плащания по фактури за вземания от преди 30.12.2017г. – л. 202- 223. След като към ревизираното лице са извършени частични плащания от страна на клиентите, то данъкът фактически се явява платен от получателите и съответно няма ощетяване на ревизирания субект т.е. и в този смисъл ДДС не се дължи от държавата за възстановяване.

Основателно е и възражението в писмената защита на ответника, че в случая е неприложима процедурата по чл. 126а и сл. от ЗДДС, тъй като въведените разпоредби в глава XIII“а“ от ЗДДС няма обратно действие в съответствие с изискването на чл.14 от ЗНА и се прилага само за случаи, при които основанието за намаляване на данъчната основа е възникнало след обнародването на промените в Д.Вестник т.е. след 01.01.2023г., каквито предпоставки по делото не са налице.

Предвид гореизложеното, съдът приема, РА е законосъобразен и обоснован, издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са и процесуалните и материалните разпоредби по издаването му. Не са налице и основания и за обявяването му за нищожен. Ето защо жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед изхода по делото, на основание на чл.161, ал.1 изр.2 от ДОПК на ответника се следва присъждане на разноски по депозирания списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК, а именно сумата от 32668,34 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл.8 вр. чл.7, ал.2 т.6 от Наредба №1/04г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва оспорващият да бъде осъден и да заплати по сметка на АС-Плевен сумата от 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по назначената допълнителна съдебно икономическа експертиза.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Административен съд гр.Плевен, IX състав,

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В., срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 29002923001199-091-001/19.06.2023г., издаден от ревизионен екип в състав Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с Решение № 521/19.04.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.София, в частта, в която е отказано да бъде намален начисления ДДС за месец.12.2022г. по кредитни известия (КИ) с изтекла тригодишна давност преди 30.12.2017г. с данъчна основа (ДО) 3 404 171,03 лв. и ДДС 680 834,21 лв. и КИ с изтекла петгодишна давност преди 30.12.2017г. с ДО 432 219,55 лв. и ДДС 86 443,91 лв. или общо ДДС в размер на 767 278.12 лева.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В., да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 32668,34 (тридесет и две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В., да заплати по сметка на АС-Плевен сумата от 300 (триста) лв. за възнаграждение на вещо лице по назначената допълнителна съдебно икономическа експертиза

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.