Р Е Ш Е Н И Е
№ 8 9 6
гр. Пловдив, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито
съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6735/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен
фиш серия К № 2656740 от 12.03.2019 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който
на М.М.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 3, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на фиша. Моли се да бъде отменен. Аргументите са свързани с установяването и
заснемането на нарушението в присъствието на контролен орган, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за неправилно приложение на
закона, свързано с посочване на нарушената правна норма, вписването на
автоматизираното техническо средство или система /АТСС/ като одобрен тип, за
несъставяне на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., за
недоказване на нарушението по безспорен начин предвид наличните на снимковия
материал и други превозни средства, за липсата на доказателства за извършването
на обществен превоз пътници от санкционираното лице, за неспазване на правила
за поставяне на пътен знак за ограничаване на скоростта на движение. В съдебно
заседание представителят на жалбоподателя поддържа възраженията си и ги излага
отново. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не е взела
становище и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 12.03.2019 г. в 11:01 ч. в на път II-86 км 19+000 в посока
гр. Асеновград при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60
km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил
за обществен превоз на пътници „Киа Мажентис“ с рег. № **** се е движил със
скорост от 84 km/h, като е превишил максимално допустимата с 24 km/h и това е
установено с АТСС ARH CAM S1
№ 11743са.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя М.М.Б..
Установява се автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 №
11743са
да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до
07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 11.10.2018 г.,
като е издаден протокол от проверка № 59-С-ИСИ от същата дата.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков
материал от автоматизираното техническо средство от клип с идентификационен № 0141222,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка № № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-7108/13.03.2019 г., разпечатка на
фиш серия К № 2656740, разпечатка от база данни за собственост на автомобил,
писмо от БИМ вх. № 72199/07.11.2019 г., копие от ръководство за експлоатация на
АТСС, писмо от ОПУ гр. Пловдив ведно с два броя снимки, писмо от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив изх. № 52-00-23-1312/3/12.12.2019 г.
ведно със справка за ППС с рег. № ****, писмо с вх. № 83963/20.12.2019 г. от ОД
на МВР, с-р ПП, ведно с обща информация за снимков материал, писмо изх. №
57-00-18-2/03.02.2020 г. от БИМ, ведно с допълнение № 18.05.2126.1 към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложение към него,
разписка за връчване.
Собствеността върху лекия автомобил и
използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото
последното е изрично отбелязано във узнатия, съгласно изявлението на
жалбоподателя, от него електронен фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение
за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е
ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е
посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр.
чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения
на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове.
Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС:
1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от
пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат
да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите
правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили
по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя и самото АТСС е статично в
процеса на измерване. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без
значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган,
т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по
заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. Затова и
възражението в тази връзка е неоснователно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за
реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от
бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се
посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка и нарушението
е извършено в срока на ѝ валидност. Спазени са изискванията на чл. 10,
ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него
е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане на
АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час
и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък
е и номерът на процесния клип, станал основа за издаване на електронен фиш,
броя на установените нарушения. Възражението свързано с протокола по чл. 10 от
Наредбата съдът намира за неоснователно, тъй като последният е съставен
законосъобразно.
Необходимо е да се посочи същностната
разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност
да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно
изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно
автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР
към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в
присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния
процес на средството или системата. Именно по този повод законодателят е
предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
Аргументите от жалбата по оспорване на
фактическата обстановка съдът намери за неоснователни. Безспорно се доказана по
делото от приетото и надлежно приложено писмено доказателство – писмо от ОПУ
Пловдив, че път II-86 Пловдив-Асеновград от км 14+860 до км 25+150 е бил с
въведена временна организация на движението с ограничаване на скоростта на
движение и включва мястото на извършване на нарушението и заснемането на
нарушителя на км 19+000.
Неоснователно е възражението за вписването
на средството за измерване. Приеха се по делото доказателства от БИМ за
вписването му като одобрено средство за измерване и успешното преминаване на последваща
техническа проверка. Съгласно изготвения протокол за използването му, същото е
съобразно с техническите изисквания за това.
Не се споделя възражението за
неправилно посочване на нарушената норма. Общото правило за поведение е
отразено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която релевантно към
настоящия случай определя скоростта за движение за МПС от категория В на 90
км/ч. От друга страна разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП отразява
изключенията от общото правило – т.е. кога водачите на ППС следва да спазват
различна от посочената в ал. 1 скорост. Условията за различна скорост от 90
км/ч са поставянето на пътен знак и посочената на него скорост. В този смисъл
правилно е посочена нарушената норма като, за да се отрази изключението от
общото правило, е посочена и неговата уредба, а именно чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП. Затова и за да се субсумира действителната фактическа обстановка под
конкретното правило за поведение, след като се установява, че принципната
стойност на ограничението на скоростта е различна, то следва да се посочи, че
общата норма е изключена чрез приложение на специалното правило. Затова и не
съществува неяснота в посочването на нарушената правна норма.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените
по-долу стойности на скоростта в km/h, като извън населено място за ППС от
категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 12.03.2019
г. в 11:01 ч. лек автомобил за обществен превоз на пътници „Киа Мажентис“ с
рег. № **** се е движил на път II-86
км 19+000 в посока гр. Асеновград при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 от 60 km/h със скорост над 84 km/h, като е превишил максимално
допустимата с параметри в порядъка с 24 km/h.
Установява се и не се спори, че
собственик на автомобила е лицето, на което е издаден електронния фиш. От друга
страна лекият автомобил, който е заснет, представлява регистриран автомобил за
обществен превоз на пътници, чийто статус е активен от 28.11.2018 г. до момента на извършване на справката,
изискана от съда, а именно 12.12.2019 г. Следователно и към момента на извършване
на нарушението, 12.03.2019 г., е бил автомобил за обществен превоз на пътници.
Няма данни и твърдения да не е извършван превоз на пътници, а табелата на
автомобила не е закрита или свалена, каквото е едно от изискванията на закона,
когато не се извършва такъв превоз – чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
За неоснователно съдът намира и
възражението за липса на нарушение, доколкото се твърди да не са спазени
правилата за поставяне на пътни знаци и обхвата им на действие. Действително
чл. 61, ал. 5 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци постановява, че пътен знак В26 има действие от 4000 m за автомагистрали,
скоростни пътища и скоростни градски магистрали и 2000 m за останалите пътища, а, когато
действието му е по-голямо, за останалите пътища се повтаря на всеки 1000 m. По настоящото дело
извън предмета на доказване остава обхвата на действие на поставения знак В26
на km
17+080 в
контекста на аргумента, че е следвало на всеки 1000 m да бъде поставян същия знак, тъй като се касае
за действие с по-големи параметри от 2000 m. Такова обстоятелство не се
твърди и не е част от съставомерните признаци на нарушението. Същевременно
общото правило за поведение и действие на поставения знак от 2000 m е в сила и същото
обхваща мястото на нарушение на km
19+000, тъй като действието му
хипотетично би приключило на km 19+080, доколкото е поставен на km 17+080. Следователно
санкционираното лице на мястото на нарушение е следвало да се движи със скорост
не повече от 60 km/h.
Не се споделя и възражението за
недоказване на нарушението, тъй като на процесния клип от АТСС са налични
повече от едно ППС и се създава съмнение около обстоятелството кой автомобил се
е движил с твърдяната скорост. Установява се от приложеното удостоверение за
одобрен тип за измерване, както и от приложението към него, че процесното АТСС
разполага с вградено разпознаване на номера на МПС в реално време. Като се има
предвид, че системата е настроена да запаметява установените от нея данни,
когато надвишават зададените параметри, т.е. когато има данни за нарушение, то
и при регистриране на превишаване на скоростта, тя разпознава и регистрира
съответния номер на МПС. Затова и съдът смята, че техническите възможностите на
АТСС позволяват установяване на скоростта на конкретното МПС, а оттам и
безсъмненото установяване на нарушението на жалбоподателя.
Извършвайки деянието предмет на
издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал
МПС с 24 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк
умисъл.
По
наказанието:
Законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер
от 150
лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на условията
за водач на МПС за обществен превоз на пътници за превишаване на скоростта на
движение в диапазона межди 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и
същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл.
28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи
го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено
значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач,
който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за
пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението.
Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като
нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
По
разноските:
Предвид изхода на спора и
неоснователността на подадената жалба разноски в полза на жалбоподателя не
следва да бъдат присъждани. Такива не са претендирани и сторени от въззиваемата
страна, затова и не се присъждат.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено
виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са
спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно
действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което
дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и
последицата от това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2656740 от 12.03.2019 г., издаден от
ОД на МВР Пловдив, с който на М.М.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.