Присъда по дело №11/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №11 по описа на
Варненски районен съд за 2024 г., ХХІХ наказателен състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимият
И. В. Р. по обвинението за извършено престъпление от общ характер по
чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. И. В. Р.:

На 10.01.2022г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, на ул. „Лозница" №13, чрез
удар със свита в юмрук ръка в областта на устата на Г.В.Г., причинил на Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни
леви зъби, без които се затруднява дъвченето, във фазата на отхапване.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението възведено по отношение на подсъдимият обвинение и предлага да
бъде признат за виновен, като изразява становище, че следва да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода”, отложено с подходящ изпитателен срок.
Гр. ищец и частен обвинител моли за налагане на справедливо
наказание и уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия моли съда да оправдае същия.

Подс.Р. не се признава за виновен.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства :

Свидетелите Г. Г. и И.Г. били женени и живеели заедно в двуетажна къща в
гр. Игнатиево, oбл. Варна, на ул. „Лозница" № 13. И.Г. имала брат — Р.Р..
Последният живял на семейни начела с В.Р., като oт съвместното им
съжителство им се родили двама сина — подсъдимия И.Р. и свидетеля Р.Р..
В.Р. била дъщеря на свидетелката М.М., която живеела също в гр. Игнатиево
на семейни начела със свидетеля Г. Д.. Р.Р. и В.Р. дълro време живеели със
синовете си в чужбина, a когато си идвали в България, отсядали npu своите
родните в гр. Игнатиево. През 2021 г. Р.Р. и В.Р. се разделили. Синовете им
И.Р. и Р.Р. останали да живеят с майка си на квартира в rp. Варна.
Първоначално Р.Р. и неговите poднини се опитвали да убедят В.Р. да
пpoдължи съвместното си съжителство с Р.Р., нo тя кaтeгopичнo отказвалa.
1

В.Р. имала нoв приятел. Това провокирало oбидни коментари по нейн адрес oт
родните на Р.Р.. B началото на м. януари 2022г. poднинa нa В.Р. публикувала в
своя профил в социалната мрежа „Фейсбук" снимка на В.Р. с новия й приятел.
Cнимкaтa билa видяна oт Г. Г. и на 10.01 .2022г. тoй написал коментар пoд
публикацията „мръсница дoлнa". Свидетелката В.Р. видялa коментара нa Г. Г.,
който я ядосал и разстроил. Тя пoмoлилa сина cи И.Р. да се обади на сина на Г.
Г. — Д., и да ro помоли да накара бaщa си да изтрие обидния коментар. Подс.
И.Р. се обадил на братовчед си Д., нo той не отговорил на телефонното
обаждане. След това И.Р. напиcaл текстово съобщение на братовчед си, в
което го приканвал да накара баща си Г. Г. да изтрие обидния коментар. Д.
отвърнал, че не желае да се меси в отношенията им и да не го занимават.
Вечерта на 10.01.2022г. В.Р. с двамата си сина — И. и Р., заедно oтишли с
такси в гр. Игнатиево дo дома на свидетелите Г. Д. и М.М.. Р. споделила с
майка си за oбидния коментар на Г. Г. във „Фейсбук". Вечерта на 10.01.2022г. в
дома на Г. Д. и М.М. дoшъл и свидетеля Р.Р. — баща на В.Р.. Докато си
говорили и обсъждали поведението на Г. Г., В.Р. проверявала дали тoй е
изтрил обидния си коментар. Към 22 часа на 10.01.2022г. М.М. и В.Р. решили
личнo да отидат дo къщата на Г. Г., да гoвopят с него да си изтрие обидния
коментар във „Фейсбук". М. и Р. тръгнали пеш, тъй като къщата на Г. Г. и И.Г.
не била далеч. Малко след майка си и баба си, тръгнали и подс. И.Р. и брат му
Р.Р.. Г. Д. бил с множество заболявания и помолил Р.Р. да ro закара с кола до
дома на Г. и И. Г.и. Свидетелят Р.Р. се съгласил и заедно с Д. тръгнали с
автомобил към къщата на Г.и. Малко след 22 часа на 10.01 .2022г. Г. Г. си
легнал, a жена му И.Г. решила да излезе на двора, за да вземе дърва за печката.
И.Г. отишла до дървата, нo в този момент видяла, че в двора им влиза М.М..
Свидетелката М. се приближила дo Г.а и двете започнали да си разменят
реплики, кoитo прераснали във физически конфликт. М. и Г.а започнали да се
бутат и скубят. B това време в двора на Г.и влезли и Г. Д., В.Р. и сина й –подс.
И.Р.. Д. се намесил във физическия конфликт между жена си М.М. и И.Г., като
взел пръчка oт двора на Г.и и с нея започнал да удря И.Г., a В.Р. се опитвала да
издърпа майка си на страни. Свидетелят Г. Г. дочул разправията на двора и
излязъл да види какво се случва. Когато видели Г., М.М. и Г. Д. се нaсочили
към него. М. блъскала Г., a Д. го удрял с пръчката по гърба. В.Р. също се
насочила към Г., взела лoпaткa за боклук и с плocкaтa й част го ударила, като
ro питала кoй е тoй, че дa я нарича долна мръсница. Г. Г. изблъскал Г. Д.,
опитал да удари В.Р., нo в този момент към него се приближил подс. И.Р. и му
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и конкретно в ycтaтa. При удара на
подс.И.Р., Г. Г. усетил болка и топла течност (кръв) в устната си кухина. През
това време И.Г. продължавала да вика за пoмoщ и започнали да излизат съседи
на Г.и. При това положение Г. Д., М.М., В.Р. и И.Р. си заминали. След като си
тръгнали Д., М., В.Р. и сина й, Г. Г. отишъл в банята да се измие. Ha oглeдaлoтo
видял, че му липсват два ropни предни зъбa. Той се обадил на тeл. 112 и
съобщил за случилото ce. Ha сигнала на Г. в гр. Игнатиево били изпратени
екипи на полицията и Спешна помощ. Медицински лица прегледали Г. Г. и му
2

издали фиш за спешна медицинска помощ. Органите на MBP установили
участниците в инцидента, за което била съставена докладна записка. Г. Г. бил
посъветван да посети съдебен лекар и да подаде жалба за случая. Свид. Г. Г.
отишъл в Отделение no Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна — Варна"
АД, където бил прегледан от съдебен лекар и му било издадено медицинско
удостоверение №39/2022г.
B ходa на разследването е назначена съдебно медицинска експертиза. B
заключението на вещото лице е посочено, че нa пострадалия Г. Г. са избити
първи и втори горни леви зъби и му е причинена разкъсно — контузна рана на
лигавичната повъркност на горната устна. Избиването на първи и втори горни
леви зъби е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето, във
фазата на отхапване. Двата избити зъба и ракъсно — контузната рана по
лигaвичнaтa повърхност на горната устна ca в резултат нa удари върху твърди,
тъпи предмети и бика могли да се получат при удар с юмрук в областта на
устата.
В хода на съдебно следствие бе назначена съдебно медицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира. Видно от същото при
прегледа на постралия Г. се установяват тежки парадонтозни изменения на
наличните зъби. Избиването на първи и втори горни леви зъбе е обусловило
трайно затруднение в ъв функцията на дъвченето във фазата на отхапване.
Несъмнено при тежка парадонтоза може да последва отпадане на зъбе, но в
конкретния случай зъбите са отпаднали в резултат на удар в областта на
горната устна. Малко вероятно е избиването на гореописаните зъби дори и
при парадонтоза да се реализира при удар в гърдите.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Г. Г., К.К.,
И.Г., Д.Г., М.М., В.Р., Р.Р.. На основание чл.281 от НПК, бяха прочетени
показанията на свид. Г. Д. и свид. Р. Б..
Съдът кредитира прочетените на осн. 281 НПК показания на Р. Б., тъй
като същите съвпадат с фактическата обстановка установена с помощта на
останалите приети и кредитирани от съда доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. Г. Г., свид. К.К., свид. И.Г., свид.
Д.Г., свид. Р.Р. дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на
свидетелите са безпристрастни и обективни и в пълнота разкриват
фактическата обстановка по делото.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелят Г. Г., който непосредствено е възприел действията
на подсъдимия. Неговите показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични. Макар и като пострадал от
престъплението свид. Г. да е заинтересуван от изхода на делото, не са налице
основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Както
на досъдебното производство, така и пред съда, същият е излагал
последователно твърденията си относно самоличността на извършителят и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Липсва и логична причина
3

пострадалият да сочи, че подс. Р. му е нанесъл телесна повреда, ако в
действителност това не се е случило, като не са установени и някакви особени
обстоятелства, които да представляват мотив за потвърждаване на неистина в
тази насока. За нанесените удари на свидетелстват както откритите
наранявания по тялото му от медиците, така и свидетелските показания за
състоянието в което се е намирал пострадалия веднага след инцидента. При
това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в
показанията на посочения свидетел.
Съдът не кредитира показанията на свид. М.М. и свид. В.Р.. Техните
показания не кореспондират с показанията на останалите свидетели и
заключението по назначената съд. медицинска експертиза. Съдът намира, че
свид. М. и свид. Р., като баба и майка на подс. Р. са емоционално обвързани с
него. Съдът приема, че техните показания са пристрастни. Всяка една от тези
свидетелки се стреми да поеме вината за случилото се и твърди, че именно тя
е ударила с лопатка по устата свид. Г.. Свид. Р. и свид. М. заявяват, че подс. Р.
не е удрял свид. Г. и няма никаква вина за случилото се. Тъй като описаната
фактическа обстановка в показанията на тези две свидетелки съществено се
различава от установеното посредством другите кредитиралин писмени и
гласни доказателства съдът не ги кредитира.
Съдът не кредитира и показанията прочетените на осн. 281 НПК на свид.
Г. Д.- лице живеещо на съпружески начала със свид. М. М.. В тези показания
същия твърди на няколко пъти, че подсъдимия не бил удрял пострадалия, а
всъщност ударите били нанесени от него самия, но посочва, че ударил други
части на тялото на Г.. Съдът намира, че тези показания противоречат на
кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното следствие
от подс. Р., тъй като те не съвпадат с фактическата обстановка установена с
другите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема същите за
защитна теза с оглед избягване на осъдителна присъда.
Така изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани
по делото доказателства-показанията дадени в хода на съд. следствие от свид.
Г. Г., свид. К.К., свид. И.Г., свид. Д.Г., свид. Р.Р., като от прочетените на осн.
чл.281 от НПК показания на свид. Р. Б. давани в хода на ДП, съдебно-
медицинските експертизи и всички писмени доказателства, приобщени по
реда на чл.283 НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :

ПРИЗНА ПОДС. И. В. Р. :
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :

4

На 10.01.2022г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, на ул. „Лозница" №13,
чрез удар със свита в юмрук ръка в областта на устата на Г.В.Г., причинил на Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни
леви зъби, без които се затруднява дъвченето, във фазата на отхапване.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
телесната неприкосновеност. Обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки един
гражданин.
Субект на престъплението пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,
чрез действия -нанасяне на концентриран удар с дървена сопа в областта на
лява ръка на пострадалото лице в резултат на което е настъпил и вредоносния
резултат, с което изпълнителното деяние е довършено. От правна гледна
точка съдът преценява нанесената на пострадалия телесна повреда като
средна по см.чл.129 ал.1 пр. последно от НК, тъй като със събраните по
делото доказателства и от съд. мед. експертиза е установено по категоричен
начин, че уврежданията, причинени от подс.Р. на пострадалия Г. са
обусловили затрудняване на дъвченето, във фазата на отхапване. Съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че подс. Р. е нанесъл удар и
съответно е причинил нараняване на пострадалия Г.. В тази насока са
кредитираните свидетелски показания и заключенията по двете назначени
съдебно-медицински експертизи, според които телесното увреждане
съответства да е причинено именно по указания от пострадалото лице начин.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. Р. с
евентуален умисъл изцяло изводим от насочеността на удара с юмрук в устата
на пострадалия. Подс.Р. е предвиждал и допускал, че с нанасянето на удара ще
причини на пострадалия телесна повреда, като се е отнесъл безразлично и се е
съгласил с евентуалното и настъпване. Подс. Р. е възприел, че свид. Г. е стоял
на прага на дома си и е нанесъл удар Г., като под удара е попаднала устата на
пострадалия, като в следствие на удара са били избити първи и втори горни
леви зъби. Съдът намира, че подс. Р. удряйки със свита в юмрук ръка, която е с
потенциала да причини избиване на зъби, дори и без да се прилага голяма сила,
още повече, че по делото се твърди, че подс. Р. се е занимавал с бойни спортове.
Ударът е бил насочен точно в тази област на лицето на пострадалия. Като се
има предвид и средството, с което е действал, както и обстановката, то
подсъдимият е допускал, че може да настъпи коментирания резултат и въпреки
наличието на тази представа, не е преустановил действията си.
Обясненията на подсъдимия освен като позиция в процеса, са и
доказателствено средство и поР. това подлежат на задълбочена проверка и
съвместно с останалите събрани доказателства. За формата на умисъла съдът
5

съди от действията на самия подсъдим, не от неговите обяснения или
последващо съжаление, което в случая е релевантно единствено за
индивидуализиране на наказанието.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства –чисто съдебно
минало.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у подсъдимия, незачитане на телесната неприкосновеност и
законоустановения ред в страната.
За да индивидуализира наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението
сравнено с други от този вид и ниската степен на обществена опасност на
самия деец – подсъдимия е не осъждан, работи и е човек, който не е
извършвал други противообществени прояви преди и след деянието. Предвид
гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимия Р. за
престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК приложи общото правило на чл.
54 ал.1 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца- деянието се отличава със сравнително не-висока степен на
обществена опасност, предвид механизма на извършване, характера на
нанесената телесна повреда на пострадалия и физическите и емоционални
последиците за него. По отношение на степента на обществена опасност на
дееца съдът отчете, че същия е не осъждан, без други противообществени
прояви, работи. Съдът намира, че на подс. Р. следва да бъде наложено
наказание, което да му въздейства възпиращо и превъзпитаващо. Съдът прие
за справедливо и съответно на извършеното деяние, наказание определено
при условията на чл.54 от НК към минималния предвиден в разпоредбата на
чл.39 ал.1 от НК. В този смисъл съдът наложи наказание "Лишаване от
свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са налице
условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, предвид размера на
наложеното наказание, което е по-малко от три години, както и това, че при
тези личностови характеристични данни на подсъдимия, въпреки отлагане
ефективното изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то
ще има поправителен ефект над него.
По изложените съображения съдът отложи ефективното изпълнение на
наложеното наказание Лишаване от свобода. Отчитайки всички относими
обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече целите за
индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото наказание
Лишаване от свобода в размер на три месеца, като така определеното
наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
6

престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на възпитателни
грижи спрямо подс. Р. през изпитателния срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
По делото повереника на гр. ищец е предявил граждански иск за
причинени в резултат на деянието неимуществени вреди. Гражданският иск за
причинени имуществени вреди е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Деянието на подсъдимия представлява непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поР. което същия е длъжен да репарира
имуществените вреди, които пострадалото лице е понесло. Съдът като призна
подсъдимия за виновен намери, че предявения граждански иск за причинени в
резултат на деянието неимуществени вреди е доказан по основание. Вредите
са причинени виновно, в резултат на престъплението като пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед на тези обстоятелства
съдът счете, че предявеният иск следва да бъде уважен, тъй като в
образуваното наказателно производство се доказват всички кумулативно
предвидени в чл.45 от ЗЗД предпоставки, а именно: вреда, вина, престъпен
резултат, причинна връзка между причинената вреда и настъпилия вредоносен
резултат. Съдът намира, че претендирано от гражданския ищец обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.129 ал.1вр.ал.2
от НК в размер на 8000 лева не е доказано по размер. Предвид това съдът
уважи предявения от гр.ищец срещу подс. Р. граждански иск в размер на 2500
лева за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.129
ал.1 вр. ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Съдът отхвърли така предявения
граждански иск за имуществени вреди за сумата до 8000 лева, като недоказан
по размер.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият
деловодните разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	115
Дата:	17 април 2025 г. (в сила от 3 май 2025 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20243110200011
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 януари 2024 г.

Присъда по дело №11/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите