№ 610
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110146163 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от „Б..“ АД, ЕИК .. против Д. А. Т., ЕГН ********** и А. Д. Т.,
ЕГН **********, обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ за
установяване на съществуването на вземания по издадена в полза на ищеца против
ответниците заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 39504/2021 г. по описа на СРС, 151 състав за сумите, както
следва: за сумата от 6989,80 евро, представляваща главница по договор за овърдрафт №
../08.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2021 г. до окончателното
изплащане, за сумата от 341,73 евро, представляваща договорна лихва за периода от
08.05.2019 г. до 25.06.2021 г. и за сумата 1204,15 евро, такса управление и такса ангажимент
по т.12 и т.13 от договора. Претендира направените по делото разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът Д. Т. не оспорва
сключването на процесния договор между страните. Поддържа, че клаузата за заплащане на
такси е нищожна.
Подаденият от ответника А. Т. отговор е след едномесечния срок, доколкото съобщението
му е връчено на 31.10.2022 г., а отговорът е подаден на 02.03.2023 г., поради което съдът
приема, че такъв не е представен от този ответник.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
предпоставки: 1/ възникването на валидно правоотношение по договор банков кредит между
1
„С Ж Е“ АД, чийто правоприемник да е ищеца и ответника с твърдяното съдържание; 2/
предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника; 3/ настъпила изискуемост
на задълженията на ответника.
Представен е Договор за овърдрафт № ..//08.05.2018 г., сключен между „С Ж Е“ АД в
качеството на банка кредитодател и „Л..“ ЕООД от друга страна, в качеството на
кредитополучател, като по договора е налице уговорена солидарна отговорност от Д. А. Т. и
А. Д. Т. – в качеството на съдлъжници. По силата на договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя възможност за ползване на овърдрафт по картовата му сметка в размер
на 15000 евро за период от 120 месеца, заедно с уговорената по договора възнаградителна
лихва.
Между страните не се спори, а и от извърша служебно справка от съда по реда на чл. 23, ал.
6 ЗТРРЮЛНЦ се изяснява, че ищеца – „Б..“ ЕАД е универасален правиприемник на „С Ж Е“
АД. В тази насока и предвид постановките на т.10а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е процесуално легитимиран по предявените положителни установителни искове. А
от материалноправна гледна точка е страна договора за кредит.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът на главницата възлиза на сумата от
6989,80 евро /л. 77 от делото/. Вещото лице е изяснило, че за периода от 01.10.2019 г. до
01.05.2020 г. дължимата договорна възнаградителна лихва е в размер на 692,66 евро.
Експертът посочва, че дължимите такси за управление възлизат на 600 евро, съответно
месечните такси за ангажимент- на 254,43 евро.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202
ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изговетно обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че вещото лице е заинтересовано от изхода на правния спор
или е недобросъвестно. В тази насока – с оглед кредитирането на заключението, следва да се
изясни, че съдът цени последното единствено за периодите на вземанията, които са предмет
на настоящото производство, предвид част от формулираните задачи към заключението на
ССчЕ от ищеца.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички материални
предпоставки предявеният иск за главница да бъде уважен до пълния размер от 6989,80 евро.
Неоснователни са възраженията за нищожност на клаузите на т. 12 и т.13 от договора, в
които е предвидена цената на предоставената от банката услуга, а именно такса за
управление и такса ангажимент, които са ясни и недвусмислени и солидарните длъжници
изрично са се съгласили с тях. Не следва да се пропуска факта, че кредитополучателят е
търговец, което предполага по- завишен професионален анализ за ползите и негативите от
встъпване в подобно кредитно правоотношение и сключването на договора предполага, че
такъв е извършен от същия, като ответниците изрично са приели да поемат солидарно
задължение да отговарят за предоставения кредит ведно с всички допълнителни задължения
2
за лихви и заемни такси, които произтичат от него.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
05.07.2021 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
Претенцията за договорна лихва е доказана в своето основание и до предявения размер от
341,73 евро с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
Основателна е и претенцията за такса управление и такса ангажимент по т.12 и т.13 от
договора в общ размер от 854,43 евро съгласно заключението по ССчЕ, като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер – 1204,15 евро исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от
иска в общ размер 822,02 лв. / за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съгласно задължителните разяснения В ТР, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. С оглед така посочените задължителни разяснения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 464,06 лева – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски, но
доколкото не са налице доказателства такива да са реално извършени, съдът не им
присъжда.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. А. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул.“..а“ №.. и А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.“Н.“ №.. дължат
солидарно на „Б..” АД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „М..” №..,
на основание чл. 79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 6989,80 евро, представляваща
неизпълнено задължение по договор за овърдрафт № ../08.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата 341,73
евро, представляваща договорна лихва за периода от 08.05.2019 г. до 25.06.2021 г. и сумата
854,43 евро, такса управление и такса ангажимент по т.12 и т.13 от договора, като
3
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 1204,15 евро, като неоснователен, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39504/2021 г. на
СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.“..а“ №.. и А. Д. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул.“Н.“ №.. да заплатят солидарно на „Б..” АД, ЕИК:.., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „М..” №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 822,02 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 464,06 лева – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4