№ 26460
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110168271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв.
Д. М. за изменение на решение № 399 от 09.01.2025 г. постановено по гр. д. №
68271/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че по делото е предявен и разгледан осъдителен иск,
като съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да
определи възнаграждение в не по – нисък от минималния размер за всеки иск.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Поддържа
се, че в производството по чл. 248 ГПК в полза на молителя се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, вместо присъдените
360 лв. с ДДС.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно. Поддържа, че в адвокатско възнаграждение в претендираните
размери противоречала на морала и водело до неоснователно обогатяване.
Подадена е молба от „* за изменение на решение № 399 от 09.01.2025 г.
постановено по гр. д. № 68271/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
В молбата се твърди, че не следвало да се присъжда ДДС към
определеното адвокатско възнаграждение, доколкото била предоставена
безплатна правна помощ.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
1
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на
законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват
процесуално допустими.
С решение № 399 от 09.01.2025 г. постановено по гр. д. № 68271/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав е признато за нищожна като противоречаща на
добрите нрави - чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД клаузата
на чл. 4 от приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 536703
от 30.01.2023г., сключен от една страна от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. София, *- кредитополучател и от „*, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „*, като кредитодател. Прогласено е за нищожно
по предявения от Н. Н. Н., срещу „*, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД приложение № 3 към договор за потребителски кредит №
536703 от 30.01.2023 г., сключен от една страна от Н. Н. Н. - кредитополучател
и от „*, като кредитодател. С решението е осъден ответникът „* да заплати на
Н. Н. Н. по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата
от 5 лв., частичен иск от 78.80 лв., представляваща недължимо платена сума
по договор за потребителски кредит № 536703 от 30.01.2023 г. Също така с
решението е осъден ответникът „* да заплати на Н. Н. Н. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски в исковото
производство, като е осъден „*, ЕИК ********* да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър Булстат под № *********,
фирмено дело № 24/2021 г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Н. Н. Н. пред СРС.
По отношение на молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
то настоящият състав намира същата за неоснователна. Настоящият състав
намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото
възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения
следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко
иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от
няколко ищци срещу определен ответник. В настоящия случай е налице
първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи
минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. №
2982/2019 г. по описа на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от
11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и
определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по
описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение
принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото,
а не за всеки иск по отделно. По отношение на оплакванията, че размерът на
възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че съгласно
решение от 25.01.2024 г. по д. № C-438/22 на СЕС е предвидено, че
националният съд е длъжен да откаже да приложи наредбата, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта
за разноските се явява неоснователна.
По отношение на молбата на „*, то настоящият състав намира същата за
неоснователна. По настоящото дело определения от съда размер на
адвокатско възнаграждение с включен ДДС съгласно § 2a от ДР НМРАВ, която
разпоредба предвижда, че за регистрираните адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
2
възнаграждение. Адвокатското дружество, представлявало ищеца, е
регистрирано по ЗДДС, което е видно от представената по делото справка за
проверка на ДДС номер/л. 62 от делото/, поради което към размера на
адвокатския хонорар следва да се включи и начислен ДДС, което е сторено по
настоящото дело. С оглед на гореизложеното молбата се явява неоснователна,
тъй като ответника не е станал причина за завеждане на делото и сторените
разноски от ищеца следва да останат за сметка на ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 27475 от27.01.2025 г. от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на
решение № 399 от 09.01.2025 г. постановено по гр. д. № 68271/2023 г. по описа
на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 43588 от 07.02.2025 г.
/депозирана чрез ЕПЕП на 06.02.2025 г./ от „* за изменение на решение № 399
от 09.01.2025 г. постановено по гр. д. № 68271/2023 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3