№ 200
гр. В., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.Б.Й.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20251300500287 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 134/19.03.2025 г. по г.д.20221320100253 по описа на
Районен съд-В. за 2025 г. са отхвърлени предявените искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. С. против С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата, за която е
била издадена заповед № 1235- РЗ/07.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1284/2020 г.
по описа на РС- В. както следва: 2699.68 лева - главница, 707.56 лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г.
включително, 190.38 лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2016 г. до
12.03.2020 г. включително, 87.99 лева - такси и 78.00 лева нотариални такси,
ведно законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК -05.08.2020 г. до окончателното й
1
погасяване, като неоснователни и недоказани.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* чрез адвокатско съдружие
„ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС",вписано в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, ЕИК *********, представлявано от адвокат Г. В.- КАК,
вх. 5, ет. 7, ап. 15
Поддържа се ,че неправилно и необосновано, въпреки установените по
делото факти и събраните доказателства, релевантни за решаването на спора,
съдът бил постановил обжалвания съдебен акт.Изслушаното по делото
заключение на вещото лице безспорно установявало усвояването на сумата и
размера на претендираните суми.
Поддържа ,че от доказателствата по делото се установявало,че
ответникът е усвоил и ползвал изцяло предоставения му от доверителят ни
кредитен продукт като същият е бил в неизпълнение на поетите от него
задължения.
Изразяват се подробни съображения относно това,че е налице
облигационна връзка между ищеца и ответника.В случая знанието било
налице, но е липсвала воля за изпълнение.
Счита,че изложените от ответника и съда аргументи относно договора и
неясния според съда начин на определяне на реда за издължаване за напълно
неоснователни и противоречащи на обективната истината, на събраните по
делото доказателства, както и са в противоречие с материалния закон.
Върху ответника падала доказателствената тежест да обори
изявлението си, обективирано в подписания от него договор за кредит (частен
диспозитивен документ) и да докаже, че Общи Условия не са му представени,
че не се е запознал с тях и че не се е съгласил с тях. Същото не било проведено
като доказване в хода на настоящото производство.
Поддържа,че при подписването на договора страните били уговорили
всички съществени параметри на отношението.
Сключеният договор бил в писмена форма и от него ставали ясни всички
договорени клаузи,които били ясни и недвусмислени.Той обективирал ясно,
разбираемо и достъпно съществените условия по договора. Спазено било
изискването на чл. 5 от Директива 93/13.
2
По повод общите условия било видно от представеното по делото
заявление ,че картодържателят декларирал, че е запознат с общите условия на
договора,че ги разбира и ги приема. Следвало да се посочи, че подписаното
от ответника заявление било съобразно утвърден от кредитора двустранен
образец, на чиято лицева част се съдържала информация за
кредитополучателя, а на гърба му били общите условия, определящи
съдържанието на правоотношението.
Счита изложените от съда мотиви и заключения за неправилни и
противоречащи на събраните по делото данни.
Счита за процесуално нарушение обстоятелството, че
първоинстанционният съд не разгледал подробно и съвкупно всички
доказателства по делото, пропускът на което представлява процесуално
нарушение.
Сочи ,че при постановяване на решението Районен съд- В. не бил
съобразил представените по делото доказателства, като неправилно бил
разпределил доказателствената тежест по делото, в това число не бил указал
за кои обстотелства следва да се представят доказателства. С оглед
гореизложеното се поддържа,че поставеното решение е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила.
Поддържа,че вземането за разноски за връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост било дължимо на основание чл. 45 ЗЗД, доколкото то
представлявало имуществени вреди (разходи
Обобщава,че в хода на делото било установено безспорно
обстоятелството, че страните са сключили процесния договор и че
кредиторът е предоставил заемната сума. При този вид кредитен продукт
кредиторът предоставя на Кредитополучателя определена сума пари
(кредитен лимит), която Кредитополучателят може да ползва многократно
след погасяване и връщане на сумата, която е ползвал от кредитния лимит
обратно по сметката си в банката.
Иска се да бъде постановено решение ,с което да се отмени Решение №
134/19.03.2025г., постановено по г.д. 20221320100253 по опис на РС В. и да се
постанови ново решение, с което да се реши спора по същество и ДА СЕ
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. А. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ********* сумите, предмет на иска.
3
Иска се да бъде осъден ответникът С. Г. А. да заплати направените
разноски в заповедното производство.
Иска се да бъде осъден ответникът С. Г. А. да заплати съдебните
разноски в първоинстанционното и настоящото производство.
Въззиваемият оспорва жалбата чрез своя проц.представител адв.Б. Б..
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., с която против С. Г. А.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** е предявен иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от
ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че със заявление за издаване на кредитна карта
“ЕUROLINE“от 15.04.2005 г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (като
правоприемник на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД по силата на
Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г.) - в качеството му на
картоиздател и С. Г. А., в качеството й на картодържател - са сключили
договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE“, в полза и на името на
ответника. Твърди се, че в заявлението - договор С. Г. А. изрично декларирала,
че е запозната, че приема и че разбира Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти “ЕUROLINE ”, като по този начин те станали
неразделна част от сключения договор за издаване на кредитна карта. С този
договор на ответника била предоставена възможността да ползва, издадена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД кредитна карта “ЕUROLINE от 15.04.2005
кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея (арг. от чл. 4 и
чл. 5 и чл. 6 от Общите условия). От своя страна картодържателят С. Г. А., се
задължила да заплаща месечни вноски във връзка с издадената й карта, както
и да заплаща лихва за отпуснатите й суми съобразно уговореното по чл. 10,
чл. 11 и чл. 12 от Общите условия.
Посочва се, че по силата на чл. 9 от Общите условия към процесния
договор страните са се уговорили банката - картоиздател да изпраща всеки
месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички
операции и сделки извършвани с картата, както и задълженията на
4
картодържателя във връзка с ползваната от него карта.
Излага се, че от 15.07.2016 г. ответникът преустановил редовното
заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни
извлечения. Не били заплатени дължимите суми, посочени в издадените
месечни извлечения от 15.07.2016 г. и 15.08.2016 г. С оглед на това
обстоятелство и на основание чл. 15.1, буква „а” и чл. 15.2 от Общите условия
към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД упражнило своето
потестативно право по договора и обявило цялото задължение на С. Г. А.,
произтичащо от подписаното от нея заявление - договор за издаване на
кредитна карта “ЕUROLINE от 15.04.2005 г. за изцяло и предсрочно
изискуемо. Това волеизявление на банката достигнало до длъжника с писмено
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита, чрез нотариус Б.Т., с район на действие - РС В., с рег. № 161 в
Регистъра на НК, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по постоянен
и настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО, идентичен с адреса
по договора. При извършена справка от НОИ за регистриран трудов договор
се установило, че лицето не работи, поради което връчването по месторабота е
невъзможно и следователно връчването от нотариуса е редовно. С оглед на
тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за
пълния размер на кредита е настъпило на 29.07.2019 г. - датата на връчване на
кредитополучателя С. Г. А., на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора
Юробанк България" АД.
Поддържа се, че като резултат от обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита картодържателят дължи на банката непогасена
главница в размер на 2 699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56
лв. за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл.. мораторна лихва в
размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл. такси в
размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г. вкл. във връзка с
обявяването на предсрочната изискуемост „Юробанк България"АД заплатило
нотариални такси в общ размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до
26.07.2020 г., от които 18.00 лв. такса за заверка на подпис, 48.00 лв. такса за
нотариална покана и 12.00 лв. такса за справка за адрес на лицето, които
следва да бъдат възстановени от кредитополучателя на основание чл. 78 от
ЗЗД. С оглед на това, освен претендираните главница, договорни лихви,
5
мораторни лихви и такси по договора, кредитополучателят дължал на
„Юробанк България"АД платените от банката такси за връчване на
нотариална покана в общ размер на 78.00 лв., от които такса за заверка на
подпис в размер на 18.00 лв. /чието плащане се доказва с преводно
нареждане №BORD 09985927/29.05.2019 г./, такса в размер на 48.00 лв. за
връчване на нотариална покана /чието плащане се доказва с преводно
нареждане № ВОRD04365615/23.06.2020 г./ и такса в размер на 12.00 лв. за
справка адрес /чието плащане се доказва с преводно нареждане № ВОRD
04259204/25.04.2019 г./.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 417 от ГПК и
е образувано ч. гр. д. № 1284/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 417 от
ГПК.
Сочи се, че срещу С. Г. А. било образувано изпълнително дело при ЧСИ
С.Н., район за действие - ОС В. за събиране на вземанията по издадените
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че по заявление-договор за издаване на кредитна карта
“ЕUROLINE“ от 15.04.2005 г. ответникът С. Г. А. дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, главница в размер на 2699.68 лв., възнаградителна лихва в
размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл.,мораторна
лихва в размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл.,
такси в размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл.,
такси нот. покани в размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до
26.07.2020 г.вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 05.08.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който е изразено
следното становище:
Оспорва се, че ищецът е носител на процесното вземане и е активно
легитимиран да предяви иска срещу ответника. Сочи се, че ако изобщо е
6
сключен договор за кредит и е възниквало някакво вземане, то носител на
правата по него не е ищецът, а „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, тъй
като правоотношението /ако има такова/ е възникнало на 15.04.2005 г., т.е.
след датата на прехвърляне на кредитното предприятие от „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД на ищеца. В този смисъл предявените искове
освен, че са неоснователни, били и недопустими, на основание чл.26, ал.2 от
ГПК, тъй като никой, не може да предявява от свое име чужди права пред съд,
както е процедирано в случая.
Сочи се, че липсва сключен договор между ответника и „БЪЛЕЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, наименован в исковата молба от ищеца като
заявление-договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE“ от 15.04.2005
г. Сочи се, че представеното по делото писмено доказателство, което според
ищеца било договор, всъщност е само едно заявление за издаване на кредитна
карта, за намерение за снабдяване с такава, при това неподписано. Липсвала
изразена обща воля на кредитоискател и на кредитор за сключването на такъв
договор. Нямало изразени на този хартиен носител съвпадащи насрещни
волеизявления, от които да се направи извода, че такъв договор е сключен.
Самото заявление не било подписано от ответницата, при което положение не
би могло да се приеме, че има изразена от нея воля за сключване на договор за
кредит под формата на кредитна карта “ЕUROLINE“.
Излага се, че въпросното заявление представлява бланка за нанасяне на
данни за имуществено състояние, семейно положение и други лични данни. В
него нямало графа „подпис“ на кредитоискател и ответницата не се била
подписвала под него. Налице бил само неин подпис, но не под заявлението, а
под декларация, инкорпорирана в него, при това отделена в рамка. Нямало и
никакви данни в самото заявление за съществените условия на кредита, като
цена, кредитен лимит, вноски и падежите им, приложими различни лихвени
проценти и др. и такива не са уговорени. При това положение не можело да се
приеме, че е налице воля на ответницата за сключване на договор за кредит
изобщо и в частност за процесния такъв.
Поддържа се също, че липсва и насрещно волеизявление на „кредитор“
и подпис на негов представител, при което положение също не можело да се
приеме, че е сключен договор. Подписалото бланката лице В.В. не била такъв
представител, тъй като нейният подпис фигурирал в рамка под „Сверил
7
копията на представените документи с оригиналите (попълва се от лицето,
приело документите)“. Явно само това е било нейното качество, но не и като
представител на кредитора. За това лице не било ясно дали изобщо е дори
служител на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и за което лице няма
данни да има представителна власт да сключи договор от името на това
дружество.
Поддържа се, че при всички случаи лицето, подписало договор за кредит
от името на кредитора, следвало да е овластено и упълномощено за това от
лицата, представляващи последния по закон и ако не разполага с такова
пълномощно, каквото не било и представено по делото, същото нямало право
да сключи такъв договор и подписаният такъв без представителна власт бил
нищожен.
В този смисъл, ако се приеме, че заявлението е договор се прави при
условията на евентуалност възражение за нищожността му, поради липса на
представителна власт на лицето, подписалото го от името на кредитора.
Посочва се, че прикрепените към заявлението Общи условия за издаване
и използване на карта “ЕUROLINE“не са подписани от никого. Сочи се, че
същите не са документ по смисъла на закона и поради това дори не е
необходимо да се оспорват. Не е ясно и дали са били част от процесното
заявление и дали са били действащи към 15.04.2005 г. Обстоятелството, че са
подписани под „Вярно с оригинала“ от процесуалния представител на ищеца
не ги прави писмено доказателство.
Поддържа се, че след като въпросните Общи условия не носят подпис на
ответницата, същите са й непротивопоставими и уговорките в тях, нечетливи,
поради дребния шрифт, не са част от никакъв договор за кредит или от
процесния, ако се приеме, че има такъв. Поради това липсва съгласие на
ответницата за приемане на Общите условия. Липсва приемане на въпросните
Общи условия от нея. Посоченото в декларацията, че е запозната с тях, не
значи че ги приема, ако изобщо са били същите.
При това положение се твърди, че липсва сключен договор за кредит и
искът е неоснователен на това основание.
Твърди се, че независимо дали има или няма договор за издаване на
кредитна карта “ЕUROLINE“ответницата не дължи исковата сума. Сочи се, че
представените от ищцовата страна доказателства не установяват
8
съществуване, нито размер на задължение на ответницата. Не било доказано
предоставяне на кредитна карта “ЕUROLINE“на ответницата. Дори номерът
на тази кредитна карта не бил известен. Не било доказано голословното
твърдение в исковата молба, че ответникът е активирал кредитната карта.
Липсват данни за активиране и за каквито и да било транзакции. В този
смисъл липсват доказателства да е изтеглена исковата сума за главница и кой я
е изтеглил. Не било доказано ответницата да е усвоила кредита, не се
установява да е теглила суми по кредита и в какъв размер, правила ли е
вноски и дали кредита е усвоен изцяло или частично, пък и изобщо. Липсват
доказателства, които да обосноват претендирания размер на главницата.
Оспорват се и исковете за мораторна и възнаградителна лихва върху
главницата. Твърди се, че липсват и не са ясни нито установени лихвените
проценти на тази възнаградителна лихва, които са приложени, върху каква
част или части от суми за главница са начислени. Поради недължимост на
вземането за главница, няма и задължение за възнаградителна лихва върху
главницата от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г., вкл., пък и изобщо. Поради
недължимост на главницата, ответницата не дължи и мораторна лихва върху
нея от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г., вкл. По същите съображения ответницата
не дължи и законна лихва от 05.08.2020 г. датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до изплащането.
Сочи се, че е налице дублиране на претенцията за възнаградителна и
мораторна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. и двете
претендирани от начална дата 15.07.2016 г., което е недопустимо.
Наведени са възражения за погасяване по давност на сумите за
главницата и лихвите.
Оспорва се като недоказан искът за „такси по договора“ за времето от
15.07.2016 г. до 26.07.2020 г. в претендирания размер от 87,99 лева, тъй като
такива такси не са уговаряни между страните, ответницата не е поемала
изрично задължение за заплащане на такива такси, а и липсва изобщо договор,
в който такива да са уговорени.
Оспорва се като неоснователен и искът за 78.00 лева - нотариални
разходи по уведомяване, тъй като не се касае за промяна на местоизпълнение
на задължението и в този смисъл ответницата не дължи разходи по чл. 78 от
ЗЗД.
9
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца, както в настоящето исково, така и в
заповедното производство.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу ответницата искове,
като неоснователни, недоказани и погасени по давност.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се
установява ,че със заявление за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE“от
15.04.2005 г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (като правоприемник на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД по силата на Договор за продажба
на предприятие от 24.03.2005 г.) - в качеството му на картоиздател и С. Г. А., в
качеството й на картодържател са сключили договор за издаване на кредитна
карта “ЕUROLINE“, в полза и на името на ответника. В заявлението
ответникът С. Г. А. изрично декларирала, че е запозната, че приема и че
разбира Общите условия за издаване и използване на кредитни карти
“ЕUROLINE ”, като по този начин те станали неразделна част от сключения
договор за издаване на кредитна карта. С този договор на ответника е
предоставена възможността да ползва издадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД кредитна карта “ЕUROLINE от 15.04.2005 г.,да тегли пари в брой и да бъде
кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея (арг. от чл. 4 и
чл. 5 и чл. 6 от Общите условия). От своя страна картодържателят С. Г. А., се
задължила да заплаща месечни вноски във връзка с издадената й карта, както
и да заплаща лихва за отпуснатите й суми съобразно уговореното по чл. 10,
чл. 11 и чл. 12 от Общите условия.
По силата на чл. 9 от Общите условия към процесния договор страните
са се уговорили банката - картоиздател да изпраща всеки месец на
картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и
сделки извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във
връзка с ползваната от него карта.
От 15.07.2016 г. ответникът преустановил редовното заплащане на
дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не били
заплатени дължимите суми, посочени в издадените месечни извлечения от
15.07.2016 г. и 15.08.2016 г. С оглед на това обстоятелство и на основание
чл. 15.1, буква „а” и чл. 15.2 от Общите условия към процесния договор
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД упражнило своето потестативно право по
10
договора и обявило цялото задължение на С. Г. А., произтичащо от
подписаното от нея заявление - договор за издаване на кредитна карта
“ЕUROLINE от 15.04.2005 г. за изцяло и предсрочно изискуемо. Това
волеизявление на банката достигнало до длъжника с писмено уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, чрез
нотариус Б.Т., с район на действие - РС В., с рег. № 161 в Регистъра на НК,
връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по постоянен и настоящ адрес
на лицето, след извършена справка ГРАО, идентичен с адреса по договора.
При извършена справка от НОИ за регистриран трудов договор се установило,
че лицето не работи, поради което връчването по месторабота е невъзможно и
следователно връчването от нотариуса е редовно. С оглед на тези
обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния
размер на кредита е настъпило на 29.07.2019 г. - датата на връчване на
кредитополучателя С. Г. А., на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора
Юробанк България" АД.
Като резултат от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
картодържателят дължи на банката непогасена главница в размер на 2699.68
лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г.
до 29.07.2019 г. вкл.. мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за периода от
15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл. такси в размер на 87.99 лв. за периода от
15.07.2016 г. до 26.07.2020 г. вкл. във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост „Юробанк България"АД заплатило нотариални такси в общ
размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г., от които 18.00
лв. такса за заверка на подпис, 48.00 лв. такса за нотариална покана и 12.00 лв.
такса за справка за адрес на лицето, които следва да бъдат възстановени от
кредитополучателя на основание чл. 78 от ЗЗД. С оглед на това, освен
претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси по
договора, кредитополучателят дължи на „Юробанк България"АД платените от
банката такси за връчване на нотариална покана в общ размер на 78.00 лв., от
които такса за заверка на подпис в размер на 18.00 лв. /чието плащане се
доказва с преводно нареждане №BORD 09985927/29.05.2019 г./, такса в
размер на 48.00 лв. за връчване на нотариална покана /чието плащане се
доказва с преводно нареждане № ВОRD04365615/23.06.2020 г./ и такса в
размер на 12.00 лв. за справка адрес /чието плащане се доказва с преводно
11
нареждане № ВОRD 04259204/25.04.2019 г./.
От ищеца е подадено заявление по чл. 417 от ГПК и е образувано ч. гр.
д. № 1284/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 417 от ГПК.Срещу С. Г. А.
било образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Н., район за действие - ОС В.
за събиране на вземанията по издадените изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение.
Тези факти се установяват по най-безспорен начин от събраните по
делото доказателства и се потвърждават и от заключението на вещото лице
С.П..
Вещото лице дава заключение ,че видно от приложените Справка за
движението по кредитна карта “ЕUROLINE” №377758792437004 и от
извлечение от счетоводни книги- лист 7 от приложено г.д.1284/2020, като част
от г.д.253/2022г. се констатира ,че е разрешен кредитен лимит по кредитна
карта “ЕUROLINE” №377758792437004, издадена на името на С. Г. А. -
2940,00лв.,че е усвоен кредитен лимит по същата - 2940,00лв.,че конкретно
усвоените суми са 6839,00 лв.(449+6390,00)
Видно от заявление за издаване на кредитна карта-лист 11 от делото
надлежно оформено с подписи и на ответника с дата 15.04.2005 г., с
приложени Общи условия за издаване и използване на карта “ЕUROLINE”,
лист 12 е налице първа транзакция по същата - заверяване сметка /плащане на
Елнита ООД в размер на 449 лв., (449:18 = 24,94444лв.). По извършената
операция, ответникът е поел ангажимент да заплаща равностойността на
закупената стока на 18 вноски — 17 бр. по 24,94 лв., и една последна
изравнителна вноска в размер на 25,02 лв.
Вещото лице дава заключение ,че от кредитната карта многократно са
теглени суми в брой ,като датите на тегленията и размерът на конкретните
суми е посочен на л.114 от делото .
По т.2 какъв е размерът на дължимата от ответника главница по
процесното заявление-договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE” от
15.04.2005 г. вещото лице дава заключение ,че дължимата главница в
хронология е както следва:
1. От 25.04.2005г. до 08.12.2005г., дължима главница - 229,89лв.;
2. От 22.12.2005г. до 07.12.200бг., дължима главница -1055,73лв.;
12
3. От 11.12.2006г. до 11.12.2007г., дължима главница -966,87лв.;
4. От 21.12.2007г. до 18.12.2008г., дължима главница -(-13,03лв).;
5. От 22.12.2008г. до 04.12.2009г., дължима главница -967,02лв. ;
6. От 07.01.2010г. до 08.06.2010г., дължима главница -(-5,20лв.);
7. От 22.06.201 Ог. до 23.12.2014г., дължима главница -1488,33лв. ;
8. От 22.01.2015г. до 08.09.2015г., дължима главница -2699,68лв.;
9. 08.09.2015г., до 26.06.2019г., дължима главница -2699,68лв.
От Справка за движението по кредитна карта “ЕUROLINE”
№377758792437004 вещото лице дава заключение,че дължимата договорна
лихва в хронология е както следва от приложената справка по дати (л.115-117
от делото) ,в която са посочени размерите на дължимата лихва,платената
лихва и неплатената лихва ,като размерът на последната е 707,56 лв.
Вещото лице дава заключение ,че претендираната като мораторна лихва
в размер на 190,28 лв., в представената Справка за движението по кредитна
карта №377758792437004 е формулирана като лихва за просрочие и в.л. е
посочило размера в хронология.
Без да са анализирани съответствия на предоставената от ищеца справка
за движението на паричните потоци по заявление-договор за издаване на
кредитна карта от 15.04.2005г. на името на ответника С. Г. А. с първични
счетоводни записвания по разчетни счетоводни с/ки например: с/ка 411
“Клиенти“, вещото лице прави извода ,че от информацията, съдържаща се в
предоставената справка, която представлява своден документ, генериран от
програмен продукт(счетоводна програма) при ищеца, че записванията са
достоверни ,тъй като са отразени в хронология по дати,отразяват обективно
стоково-паричните отношения по сделка между ищеца и ответника и че са
извършени своевременно при начисляването и погасяване по дати за
съответните периоди.
Вещото лице дава следното обобщено заключение:
Конкретно усвоените суми по кредитната карта са 6839,00 лв.
(449+6390,00) с уточнението, че посочената сума е по-висока от разрешения
кредитен лимит по кредитната карта №377758792437004, издадена на името
на С. Г. А. - 2940,00лв., тъй като ответникът през обследвания период е
револвирал/възобновявал ползването на кредитния лимит-теглил и внасял
13
съответно пари по сметната обслужваща кредитната карта нееднократно.
Размерът на дължимата от ответника главница по процесното заявление-
договор за издаване на кредитна карта от 15.04.2005 г. след датата
08.09.2015 г. е 2699,68лв.
Размерът на дължимата от ответника договорна лихва по процесното
заявление-договор за издаване на кредитна карта от 15.04.2005 г.е 707,56 лв.
Размерът на дължимата от ответника мораторна лихва по процесното
заявление-договор за издаване на кредитна карта от 15.04.2005 г. е 280,47лв.
Размерът на дължите от ответника такси по процесното заявление-
договор за издаване на кредитна карта от 15.04.2005 г. е 87,99лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен
съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част,
а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
14
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Исковите претенции се доказват по най-безспорен начин от
представените по делото доказателства и най-вече от заключението на
изслушаното по делото заключение на вещото лице . В хода на производството
се установява по безспорен и категоричен начин, че е налице неизпълнение на
поетите от кредитополучателя договорни задължения.Доказва се по най-
безспорен начин,че ответникът е усвоил и ползвал изцяло предоставения му
от въззивника кредитен продукт, като същият е бил в неизпълнение на
поетите от него задължения.
Напълно закаконосъобразни са направените от районния съд изводи за
липса на облигационна връзка между ищеца и ответника.С подписването на
процесния договор кредитополучателят е потвърдил съгласието си със
съдържанието му, в това число и на Общите условия, действащи към датата
на подписване на кредита, декларирал е, че са му предоставени и че е запознат
с Общите условия и че приема прилагането им при уреждане на отношенията
във връзка със сключване и изпълнение на договора.
Действително в кориците на делото липсва писмен договор между
страните ,но това не означава ,че между тях липсва облигационна връзка ,тъй
като договорът е сключен по реда и при условията на Чл.298 ТЗ (търговска
15
сделка при общи условия) и след като търговецът е установил отнапред общи
условия за сключваните от него сделки ,те стават задължителни за другата
страна (т.е. договорът се счита за сключен )когато тя заяви писмено ,че ги
приема .По делото са налице както общи условия (л.12 от гр.д.253/2022 г. по
описа на Районен съд-В.),така и заявление за издаване на кредитна карта(л.11
от гр.д.253/2022 г. по описа на Районен съд-В.) ,което по смисъла на закона е
писмено заявление за приемане на общите условия по смисъла на Чл.298 ал.1
т.1 ТЗ.
От събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона (чл. 63 от ЗЗД)-в този смисъл е и заключението на
допусната от съда съдебно - счетоводна експертиза.
При подписването на договора страните са уговорили всички
съществени параметри на отношението, в това число всички дължими такси и
комисионни и всички други законови изисквания, свързани с подобни заемни
правоотношения-последните са изчерпателно посочени в общите условия –
л.12 от делото. Ответникът е бил наясно в кой момент и какво следва да
престира, което се потвърждава и от заключението на вещото лице,от което е
видно ,че е кредитополучателят е погасявал до известно време дължимите
суми.
Сключеният договор е в писмена форма,тъй като са налице съвпадащи
волеизявления на страните ,направени писмено-писмената форма не изисква
едновременно полагане на изявленията върху един хартиен
носител.Специалните правила на ТЗ относно сключването на договорите
допускат различни разновидности на писмената форма –Чл.293 ТЗ.
Доказателствата сочат, че страните са сключили договор за банков
кредит по смисъла на Чл.430 ТЗ ,като съгласието на страните е
материализирано в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма.
Сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно
съществените условия по договора в съответствие с изискването на чл. 5 от
Директива 93/13, който предвижда, че предлаганото в писмен вид договорно
съдържание се съставя на ясен и разбираем език, а потребителят е имал
възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение
20 от Директивата, като ако не се е възползвал от това, това не води до
16
неравнопоставеност между договарящите субекти.
С оглед на горното въззивната инстанция намира за изцяло
незаконосъобразни изложените от районния съд доводи относно това ,че не се
установявало съществуването на облигационно отношение между страните
.Районният съд се позовава неоснователно и на заключението на вещото лице
,от което е видно по най-категоричен начин наличието на договор за издаване
на кредитно карта ,включително се сочи и нейният номер -377758792437004 .
Видно от представеното по делото заявление картодържателят
декларира, че е запознат с общите условия на договора, разбира ги и ги
приема-л.11 от делото.След това волеизявление ответникът С. А. е положила
подпис и собственоръчно е изписала датата 15.04.2005 г. Това декларативно
изявление отговаря за изискванията за писмено потвърждение по смисъла на
чл. 16 от ЗЗД.Подписаното от ответника заявление е съобразно утвърден от
кредитора двустранен образец, на чиято лицева част се съдържа информация
за кредитополучателя, а на гърба му са общите условия, определящи
съдържанието на правоотношението.
Вземането за разноски за връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост е дължимо на основание чл. 45 ЗЗД, доколкото то представлява
имуществени вреди (разходи), които ищецът е понесъл в резултат на
неизпълнението от страна на ищеца на негово договорно задължение. Същото
е дължимо и на основание Чл.309а ТЗ.
Неоснователни са развитите от ответната страна доводи относно
погасяване на вземането по давност.Както се посочи по-горе ,от 15.07.2016 г.
ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по
изпращаните му месечни извлечения,като не са заплатени дължимите суми,
посочени в издадените месечни извлечения от 15.07.2016 г. и 15.08.2016 г. С
оглед на това обстоятелство и на основание чл. 15.1, буква „а” и чл. 15.2 от
Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото
задължение на С. Г. А., произтичащо от подписаното от нея заявление -
договор за издаване на кредитна карта “ЕUROLINE от 15.04.2005 г. за изцяло
и предсрочно изискуемо. Това волеизявление на банката достигнало до
длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост
на вземанията по кредита, чрез нотариус Б.Т., с район на действие - РС В., с
17
рег. № 161 в Регистъра на НК, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
по постоянен и настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО,
идентичен с адреса по договора. При извършена справка от НОИ за
регистриран трудов договор се установило, че лицето не работи, поради което
връчването по месторабота е невъзможно и следователно връчването от
нотариуса е редовно. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната
изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита е настъпило
на 29.07.2019 г. - датата на връчване на кредитополучателя С. Г. А., на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
инкорпориращо волеизявлението на кредитора Юробанк България"
АД.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входено в Районен
съд-В. под №040820/05.08.2020 г.,т.е. след няколко месеца ,поради което не
може да се приеме ,че е изтекла предвидената в Чл.110 ЗЗД петгодишна
давност .
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло и да бъде постановено друго ,с което да се признае за
установено ,че по заявление-договор за издаване на кредитна карта
,EUROLINE“ от 15.04.2005 г. ответникът С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ***** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. С. главница в размер на 2699.68 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от 15.07.2016 г. до
29.07.2019 г. ,мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за периода от 15.07.2016
г. до 12.03.2020 г. вкл., такси в размер на 87.99 лв. за периода от 15.07.2016
г. до 26.07.2020 г.вкл., нотариални такси за нотариални покани в размер на
78.00 лв. за периода от 15.07.2016г. до 26.07.2020 г.вкл., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
***** следва да бъде осъдена да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. С. направените пред
Районен съд –В. разноски в размер на 75,27 лв.заплатена държавна
такса,депозит за особен представител в размер на 676 лв.,депозит за вещо лице
в размер на 200 лв. и 592,14 лв.за заплатено адвокатско възнаграждение,
18
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.1284/2020 г.на
Районен съд-В. в размер в размер на 75,27 лв.за платена държавна такси и
303,49 лв.за заплатено адвокатско възнаграждение и
направените пред Окръжен съд-В. съд –В. разноски в размер на 37,64
лв.заплатена държавна такса.
С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** следва да бъде осъдена
да заплати на адв.Б. И. Б. от АК-В.,вписана под №7003 в Националния
регистър за правна помощ сумата от 676 лв. възнаграждение за особен
представител..
Водим от горното и на основание Чл. 271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 134/19.03.2025 г. по г.д.20221320100253 по описа
на Районен съд-В. за 2025 г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че по заявление-договор за издаване
на кредитна карта ,EUROLINE“ от 15.04.2005 г. ответникът С. Г. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ***** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. С. главница в размер
на 2699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от
15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. ,мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл., такси в размер на 87.99 лв.
за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл., нотариални такси за
нотариални покани в размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016г. до
26.07.2020 г.вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 05.08.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. С. направените пред Районен съд –В. разноски в
размер на 75,27 лв.заплатена държавна такса,депозит за особен представител в
размер на 676 лв.,депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и 592,14 лв.за
заплатено адвокатско възнаграждение,както и направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.1284/2020 г.на Районен съд-В. в размер на
19
75,27 лв.за платена държавна такси и 303,49 лв.за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. С. направените пред Окръжен съд-В. съд –В.
разноски в размер на 37,64 лв.заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***** ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Б. И. Б. от АК-В.,вписана под №7003 в Националния
регистър за правна помощ сумата от 676 лв. възнаграждение за особен
представител..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20