№ 37533
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110107331 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу П.
Д. Б..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран и с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу П. Д. Б.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1643,99 лв.,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се
на адрес: ******* за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането; сумата
от 223,10 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2020 г. до
12.01.2023 г. по отношение на главницата за ТЕ; сумата от 35,33 лв.,
представляваща за стойността на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 6,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. по
отношение на главницата за услугата дялово разпределение, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3720/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик/титуляр на вещно право на ползване
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника
1
топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3720/2023 г. по описа на
СРС, 148 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска частично, поради погасяването по давност на част от
задълженията. Оспорва задължението за мораторна лихва по отношение на
цената за дялово разпределение, доколкото за това задължение не е бил
предвиден срок.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
2
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, за установяването на които ищецът е поискал
допускането на СТЕ и ССЕ.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, но ответникът е възразил срещу това доказателствено
искане, като сочи, че не оспорва, че до имота е доставеното твърдяното от
ответника количество топлинна енергия, както и нейната цена, нито че същата
не е заплатена. С оглед на това назначаването на експертизи не е необходимо и
направеното искане следва да бъде оставено без уважаване.
Същевременно във връзка с направеното възражение за изтекла давност
съдът намира, че следва да допусне служебно ССЕ.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 3720/2023 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.10.2024 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички факти, за установяването на които ищецът
е поискал допускането на СТЕ и ССЕ.
3
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ЧГД № 3720/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача
вещото лице да отговори на въпросите: за периода от 16.11.2019 г. до
30.04.2022 г. какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, УДР и мораторна
лихва върху тези главници, при депозит в размер на 150,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4