№ 244
гр. Пловдив, 29.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206574 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. Г. К., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4912695, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в допълнителни мотиви към жалбата,
жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител адв. Т.Т., моли съда
да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 19.05.2021г. в
12:08ч. в гр. Пловдив, бул. „България“ № 123, пътен възел, посока изток,
установено и заснето с АТСС CORDON-M2 MD1196, а именно превишаване
на разрешената скорост с 12 км/ч при управление на МПС –– л. а. „Мерцедес
Ц 280 4 Матик” с рег. № **** като при въведено ограничение на скоростта от
50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на
водача била установена скорост от 62 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
Б. Г. К., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя
Костадинов е наложена глоба в размер на 50 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, справка за регистрация и собственици на превозно средство
относно л. а. „Мерцедес Ц 280 4 Матик” с рег. № **** Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-14570/20.05.2021г., писмо АУ000029 №
33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология, Протокол от
проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. на Български институт по метрология
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят К. е управлявал л. а. „Мерцедес Ц 280 4 Матик” с рег. №
РВ7393НА със скорост от 62 км/ч, превишавайки с 12 км/ч максимално
разрешената скорост за движение от 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON-M2.
Техническото средство е одобрен тип за измерване, съгласно
представеното в административната преписка писмо АУ000029 №
33913/09.07.2018г на Български институт по метрология. Годността на АТСС
се установява и от приложения по делото Протокол от проверка № 4-С-
ИСИС/12.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство, в който е дадено заключение, че
използваното АТСС съответства с одобрения тип.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
2
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-14570/20.05.2021г.
По преписката е приложен и снимков материал за заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е безспорен
в индивидуализацията на МПС-то, географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и
измерената скорост на нарушителя.
Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189 ал.4 от
ЗДП реквизити.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ, като
издаден в нарушение на правилото на чл.39 ал.4 от ЗАНН, съгласно което за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоба в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. Необжалваемият минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към
който се препраща, е в размер на 50 лв. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с ЕФ. Същевременно, както е изяснено в
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДП. Това е
така, защото с разпоредбата на чл.182 от ЗДП е регламентирано задължението
на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена
скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни
последици. Видът и размерът на административните наказания са
диференцирани в чл.182 от ЗДП в зависимост от специалното качество на
субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на
превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на
чл.182 от ЗДП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде
реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него
издаване на НП, чрез издаване на ЕФ или чрез фиш по чл.186 от ЗДП, а дава
общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за
скорост. Следователно, всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лв.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на ЕФ, подобна на забраната на
3
чл.11 ал.2 изр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. или на забраната
наказанията по чл.182 ал.1 т.6 и ал.3 т.6 от ЗДП, при които кумулативно е
предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез ЕФ. Така,
както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-
горе изключения при издаването на ЕФ, е следвало да съобрази и правилото
на чл.39 ал.4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му
винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените,
тъй като се достига до налагане на наказание с ЕФ в хипотеза, когато това е
изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по
съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на
наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на
императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната на чл.39 ал.4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция – Решение № 1831/21.10.2020г. по к.а.н.д. № 1789/2020г. на
Административен съд – Пловдив, в което е прието, че нормата на чл.39 ал.4
от ЗАНН е специална спрямо чл.182 от ЗДП и несъобразяването й е
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, тъй като изключва издаването му.
В този смисъл са и Решение № 2537/20.11.2013г. по к.а.н.д. № 2342/2013г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488/16.03.2015г. по к.а.н.д. №
170/2015г. на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажирана на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Така констатираното нарушение на процесуалните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда. Нарушението е
съществено и неостранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с ЕФ, когато това е изрично изключено от закона.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски. Такава
претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2
от Закона за адвокатурата, поради което и същата следва да бъде уважена,
като възнаграждението се определя на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4912695, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Б. Г. К., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр.
4
чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.В. Т. сумата от
300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5