РЕШЕНИЕ
№
Гр.
София, …..2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ: М.
ИЛИЕВА
при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 12850/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 18.09.2018
г., постановено по гр.д. № 4296/2015 г. по описа на СРС съдът е допуснал извършването
на съдебна делба на основание чл. 34 ЗС, между С.А.К., род. на ***г., със
съдебен адрес: ***, кантора 243 (чрез адв.С.), Й.П.П., ЕГН **********, с адрес:
***, Ц.П.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
Р.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Х.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Т.Д., ЕГН
род. на ***г., със съдебен адрес: *** (чрез Х.И.), Ш.-В.Т.Д., род. на ***г.,
със съдебен адрес: *** (чрез Х.И.), Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Х. Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, К.М.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, С.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.В. - А., ЕГН **********,
с адрес: ***, на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.4337.105 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена
със Заповед № 18- 9581/30.11.2016г. на Началника на СГКК - София, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
незастроен имот за жилищни нужди, с площ 2161 кв.м., номер по предходен план -
1, кв.8, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори №
68134.4337.1324, № 68134.4337.101, № 68134.4337.2262, № 68134.4337.109,
68134.4337.994, 68134.4337.2242 и № 68134.4337.1325, който поземлен имот
съгласно документ за собственост представлява дворно място, находящо се в
гр.София, кв.„О.К.“, местност „Гробо“, съставляващ имот пл.№ 1 и 2, кв.8 /стар
кв.32/ по плана на гр.София, кв. „О.К.“, площ 2589 кв.м., и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.4337.1324 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, с площ 362 кв.м., при
съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори № 68134.4337.101, №
68134.4337.105 и № 68134.4337.1325, който поземлен имот съгласно документ за
собственост представлява дворно място, находящо се в гр.София, кв.„О.К.“,
местност „Гробо“, съставляващ имот пл.№ 1 и 2, кв.8 /стар кв.32/ по плана на
гр.София, кв. „О.К.“, площ 2589 кв.м., при следните квоти: С.А.К. - 24/144
ид.ч.; Й.П.П. - 2/144 ид.ч.; Ц.П.Ф. - 2/144 ид.ч.; Д.П.П. - 2/144 ид.ч.; Р.Н.Д.
- 6/144 ид.ч.; Д.Д.Ч. - 3/144 ид.ч.; М.Х.Ч. - 3/144 ид.ч.; Г.Д.Ч. - 6/144
ид.ч.; А.Т.Д. - 6/144 ид.ч.; Ш.-В.Т.Д. - 6/144 ид.ч.; Х.А.К. - 3/144 ид.ч.; П.Х. Н. - 3/144 ид.ч.; А.Е.П.
- 6/144 ид.ч.; К.М.В. - 16/144 ид.ч.; С.Д.М. - 16/144 ид.ч.; М.С.М. - 24/144 ид.ч.; В.А.А. - 8/144 ид.ч. и - С.А.В. - А. - 8/144
ид.ч. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от С.А.К., Й.П.П., Ц.П.Ф.,
Д.П.П. и Р.Н.Д. иск за съдебна делба срещу В.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
Недоволна от съдебното
решение, в частта, с която е допусната делба на процесните имоти по отношение и
на В.А.А., ЕГН ********** и С.А.В. - А., ЕГН **********, е останала
съделителката К.М.В., ЕГН **********, която е подала настоящата въззивна жалба.
Със същата излага доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд
за неоснователност на направеното от нея възражение за придобиване по давност
на 1/9 ид.части от процесните недвижими имоти, бивша собственост на наследодателя
на В.А.А., ЕГН ********** и С.А.В. - А., ЕГН **********.
В законоустановения срок е подаден отговор на
въззивната жалба от С.А.В. - А., ЕГН **********, с която се изразява становище
за правилност на обжалваното съдебно решение и съответно за неоснователност на подадената
жалба.
В хода на въззивното производство е починал А.Т.Д.,
предвид което на негово място е конституиран неговия законен наследник А.Ф.Т.Д.,
гражданин на Швейцария, роден на *** г., притежаващ паспорт *****, издаден на
26.09.2017 г. в Женева, с адрес: ************,
представляван в производството от адвокат Р.К., със съдебен адрес:***.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира, че подадената жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред въззивната инстанция единственият спорен
между страните въпрос е свързан с направеното от К.М.В., ЕГН ********** възражение за придобиване по давност на 1/9
ид.част от процесните имоти, върху които
В.А.А., ЕГН ********** и С.А.В. - А., ЕГН ********** претендират да са
собственици по наследяване от техния наследодател – А. Велчев. В тази връзка
първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се
установява К.В., като съсобственик в процесния имот, да е променила намерението
си да държи процесните идеални части за другите съсобственици на имота - В.А.А.,
ЕГН ********** и С.А.В. - А., ЕГН ********** и съответно не е придобила същите
въз основа на давностно владение.
При
преценка на събраните доказателства, въззивната инстанция се солидаризира с
изразеното в мотивите на обжалваното съдебно решение становище на
първоинстанционния съд и намира, че той правилно е приел за неоснователно
направеното от К.М.В. възражение за придобиване на процесните идеални части по
давност. При възникнала съсобственост вследствие от наследяване, когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху целия имот се приема, че той
упражнява собственото си право на собственост върху припадащата му се по
наследство част от имота и има качеството на държател по отношение на
припадащите се части на другите наследници. В тази връзка с ТР № 1/06.08.2012
г. на ОСГК на ВКС е прието, че след като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно.
Като се
има предвид горното и събраните по делото доказателства, включително
показанията на свидетеля М.Н., следва извода, че в рамките на производството по
настоящето дело К.В. не е съумяла да докаже както преобръщане на намерението си
да свои вещта, така и обективирането на тази промяна по отношение на останалите
наследници на имота, в частност В.А.А., ЕГН ********** и С.А.В. - А., ЕГН **********.
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, фактът, че тя е водила
разговори и договаряла застрояването на имота, не може да се кредитира като
обстоятелство, показващо промяна на намерението й по отношение на същия. Същото
важи и по отношение на установеното заплащане от нейна страна на данъчни задължения
за процесните идеални части.
С оглед
изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемите не са реализирали разноски в хода на
въззивното производство, предвид което такива не следва да се присъждат.
Р Е
Ш И : Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 18.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 4296/2015 г. по описа на СРС в частта, с която първоинстанционният съд
е допуснал извършването на съдебна делба и по отношение на В.А.А., ЕГН **********
и С.А.В. - А., ЕГН **********, при така определените им квоти.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.